Украинска въстаническа армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Украинска въстаническа армия (на украински: Українська Повстанська Армія (УПА)) – мащабна военна сила на Организацията на украинските националисти, по-късно – Национална партизанска армия на Украйна. Извършвала е въоръжена съпротива през 1940-1950-и години срещу войската на Нацистка Германия, СССР, Чехословакия, Румъния, Армия Крайова (Полша) и Комунистическа Полша. Организирана през пролетта на 1943 година на Волин (северозападна Украйна).

Официалният ден на УПА е 14 октомври, Покров Богородичен.

Главният командир на УПА – генерал Роман Шухевич (1943-1950); полковник Васил Кук (1950-1953).

Съдържание

Причините за въоръжената съпротива на УПА [редактиране]

Военните действия на УПА са били част от украинския въпрос през периода между двете световни войни и следвоенна Европа. От военна гледна точка, това е продължение на украинско-полската война през 1918-1919 и украинско-руската война през 1918-1921 с цел възстановяване на суверенитета на Украйна на всичките етнически територии, контролирани от Украинската Народна Република и Западно-Украинската Народна Република.

Последиците от въоръжената съпротива на УПА [редактиране]

Въоръжената съпротива на УПА срещу всичките военни сили, които ръководството на ОУН е считало за окупационни, е продължавала от 1943 до 1953 година, въпреки че мобилизацията в УПА е спряла през 1949 г. след отделна заповед на Главния щаб.

Последиците от дейностите на УПА:

  • 1943 – спряно е мобилизирането на украинските младежи от Галичина и Волин за сталинската войска на СССР;
  • 1945 - не допуска да се включат земите от Галичина и Волин в състава на Полша;
  • 1946-1948 - продължителната война в тила на СССР е способствувала прекратяването на плановете на Сталин за окупация на Централна и Западна Европа;
  • продължителна партизанска война с най-големия враг – СССР – е довела до значителни загуби от страната на УПА и цивилното население, което впоследствие е депортирано в Сибир (от 100 000 до 300 000 човека).

Според историците военните действия на УПА са амортизирали заплахите от комунистически терор и глад през 1946-1947 година. Именно УПА са нарушили плановете за масова колективизация на селското стопанство на Галичина и Волин. Така стотици хиляди жители от централна Украйна са могли да се спасят, избягвайки в западната част на страната, където комунистите не са контролирали тотално продоволствието.

Успешните действия на УПА на етническите украински територии, предадени след Втората световна война на комунистическа Полша, през 1947 година са довели до операцията «Висла» - депортацията на всички украинци в западни и северни райони на Полша, която фактически се изпълнявала във формата на етнически чистки. Военния окръг «УПА-Запад» след операцията «Висла» бил парализиран, някои части с боеве са стигнали до Бавария, някои – към съветската зона на окупация на Украйна.

Критиките към УПА [редактиране]

Най-големия критик на УПА е комунистическият режим на СССР и Полша. Историографията по този въпрос е пълна с емоции и политическа целесъобразност, които е изповядвал победителят във Втората световна война – режимът на Сталин.

Въпреки това УПА е най-голямата партизанска сила (в различни периоди е била между 20 000 и 60 000 войника) на нация без държава в Европа по време на Втората световна война.

Вижте също [редактиране]

Източници [редактиране]