Украинска въстаническа армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Украинска въстаническа армия (на украински: Українська Повстанська Армія (УПА)) – мащабна военна сила на Организацията на украинските националисти, по-късно – Национална партизанска армия на Украйна. Извършвала е въоръжена съпротива през 40-те 50-те години на 20 век срещу войската на Нацистка Германия, СССР, Чехословакия, Румъния, Армия Крайова (Полша) и Комунистическа Полша. Организирана през пролетта на 1943 година на Волин (северозападна Украйна).

Официалният ден на УПА е 14 октомври, Покров Богородичен.

Главният командир на УПА – генерал Роман Шухевич (1943-1950); полковник Васил Кук (1950-1953).

УПА е обвинена в колаборация с нацистите по време на Втората световна война и в извършване на етническо прочистване на полското население във Волин и Галиция през 1943 г. [1]

Причините за въоръжената съпротива на УПА[редактиране | edit source]

Военните действия на УПА са били част от украинския въпрос през периода между двете световни войни и следвоенна Европа. От военна гледна точка, това е продължение на украинско-полската война през 1918-1919 и украинско-руската война през 1918-1921 с цел възстановяване на суверенитета на Украйна на всичките етнически територии, контролирани от Украинската Народна Република и Западно-Украинската Народна Република. Областите Волин и Източна Галиция попадат на територията на Полша в периода между двете световни войни. В двете области живеят около 300 000 поляци, включително заселниците от 30-те години. Официалната полска политика е провеждане на полонизация, украинският национализъм е потискан и често проявите му са наказвани, което засилва напрежението между поляци и украинци.

Етническо прочистване във Волин и Източна Галиция[редактиране | edit source]

Идеята за етническо прочистване на областите Волин и Източна Галиция е дело на Степан Бандера, един от водачите на въстаническата армия. Целта е основаването на независима интегрална държава с хомогенно население[2] [3] Първата атака е извършена на 9 февруари 1943 г. в окръг Сарни. 11 юли се смята за най-кървавият ден, като тогава са атакувани и унищожени 167 селища, а тяхното население е избито [4]. През август 1943 г. полското население в Източна Галиция е предупредено да напусне областта до 48 часа при заплаха от неизбежна смърт. [5] Кампанията на терор включва ужасяващи мъчения. Избивани са жени, деца и стари хора, изгаряни са църкви, свещеници са разпъвани на кръст, както отбелязва историкът Норман Дейвис. [6] Освен местното полско население, обект на атаки стават и украински комунисти, както и колаборатори на НКВД.

През месец юли полската Армия Крайова организира съпротива в отговор на терора, провеждайки акции за отмъщение. [7]

Приетият от историците в Полша и в Западна Европа брой на убитите във Волин е между 35 000 и 60 000 души. [8] В източна Галиция са убити между 20 000 и 25 000 души. [9] Украинските жертви са изчисляват на между 4 000 (според западните историци) и 40 000 (според украинските историци). Отговорност за жертвите не е поета от никой. На 15 юли 2009 г. Сеймът приема декларация относно "трагичната съдба на поляците в Източните територии".

Последиците от въоръжената съпротива на УПА[редактиране | edit source]

Въоръжената съпротива на УПА срещу всичките военни сили, които ръководството на ОУН е считало за окупационни, е продължавала от 1943 до 1953 година, въпреки че мобилизацията в УПА е спряла през 1949 г. след отделна заповед на Главния щаб.

Последиците от дейностите на УПА:

  • 1943 – спряно е мобилизирането на украинските младежи от Галиция и Волин за сталинската войска на СССР;
  • 1945 - не допуска да се включат земите от Галиция и Волин в състава на Полша;
  • 1946-1948 - продължителната война в тила на СССР е способствувала прекратяването на плановете на Сталин за окупация на Централна и Западна Европа;
  • продължителна партизанска война с най-големия враг – СССР – е довела до значителни загуби от страната на УПА и цивилното население, което впоследствие е депортирано в Сибир (от 100 000 до 300 000 човека).

Според някои украински историци военните действия на УПА са амортизирали заплахите от комунистически терор и глад през 1946-1947 година. Именно УПА са нарушили плановете за масова колективизация на селското стопанство на Галиция и Волин. Така стотици хиляди жители от централна Украйна са могли да се спасят, избягвайки в западната част на страната, където комунистите не са контролирали тотално продоволствието.

Успешните действия на УПА на етническите украински територии, предадени след Втората световна война на комунистическа Полша, през 1947 година са довели до операцията «Висла» - депортацията на всички украинци в западни и северни райони на Полша, която фактически се изпълнявала във формата на етнически чистки. Военния окръг «УПА-Запад» след операцията «Висла» бил парализиран, някои части с боеве са стигнали до Бавария, някои – към съветската зона на окупация на Украйна.

Критиките към УПА[редактиране | edit source]

Най-големия критик на УПА са историците на СССР, както и учени от Полша. Историографията по този въпрос е пълна с емоции и политическа целесъобразност, които е изповядвал победителят във Втората световна война – режимът на Сталин.

Въпреки това УПА е най-голямата партизанска сила (в различни периоди е била между 20 000 и 60 000 войника) на нация без държава в Европа по време на Втората световна война.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. J. P. Himka. Interventions: Challenging the Myths of Twentieth-Century Ukrainian history. University of Alberta. 28 March 2011. p. 4
  2. Wilson, A. (2000). The Ukrainians: Unexpected Nation. New Haven: Yale University Press.
  3. Jeffrey Burds. Comments on Timothy Snyder's article, "To Resolve the Ukrainian Question once and for All: The Ethnic Cleansing of Ukrainians in Poland, 1943-1947" Journal of Cold War Studies, Volume 1, Number 2 (Spring 1999).
  4. www.lwow.home.pl
  5. Institute of Ukrainian History, Academy of Sciences of Ukraine, Organization of Ukrainian Nationalists and the Ukrainian Insurgent Army, Chapter 11
  6. Norman Davies, Europe at War 1939-1945: No Simple Victory Publisher: Pan Books, November 2007,544 pages, ISBN 978-0-330-35212-3
  7. nstitute of Ukrainian History, Academy of Sciences of Ukraine, Organization of Ukrainian Nationalists and the Ukrainian Insurgent Army, Chapter 5.
  8. Katchanovski, Ph.D., Ivan. "Terrorists or National Heroes? Politics of the OUN and UPA in Ukraine". Davis Center for Russian and Eurasian Studies, Harvard University:
  9. Jan Kęsik. Ogólny bilans strat ludności w wyniku ukraińsko-polskiego konfliktu narodowościowego w latach II wojny światowej [in:] Polska-Ukraina. Trudne pytania. Vol. 9. Warszawa 2002. p. 41 (pl)