Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия

România


(знаме)	(герб)

Девиз: Deșteaptă-te, române! (Събуди се, румънецо!)

Официален език

Румънски

Столица

Букурещ

Най-голям град Букурещ

Президент

Траян Бъсеску

Министър-председател

Емил Бок

Площ
- oбщо на 78-мо място
238 391 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 49-мо място
22 276 056
91 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 43-то място
$ 199,2 млрд
$ 8 785

Валута Лея (RON)

Часова зона
- Лятно часово време EET (UTC+2)
- EEST (UTC+3)

Независимост от Османската империя 9 май 1877

Национален химн

Deșteaptă-te, române!

Интернет домейн ro

Телефонен код +40

Румъния е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад — с Унгария и Сърбия, а на юг — с България. На изток има излаз на Черно море. Площта й е 238 396 км², от които 231 244 км² суша и 7 152 км² водна площ.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Румъния

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор — около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, като последните са проведени на 28 ноември 2004 г.

Румънският парламент (2006)

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50%+1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента беше 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента представлява изпълнителната власт в държавата. Последните избори за президент се състояха на 28 ноември 2004 г. (първи тур), съответно на 12 декември 2004 г. (втори изборен тур).

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 конституция на страната и тази на V-та Френска република.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Румъния
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Основна статия: Окръзи в Румъния

Административно деление на Румъния.

град Сибиу, някогашен Херманщат (нем.: „Hermannstadt“) — средновековния му център

Румъния е разделена на 41 окръга и самостоятелна административна единица Букурещ-град.

[редактиране] География

Основна статия: География на Румъния

Голяма част от границата на Румъния със Сърбия и България е формирана от река Дунав. Границата с Република Молдова минава по река Прут.

Планината Карпати, която има надморска височина над 2 500 m, доминира в релефа на Румъния, а най-високият ѝ връх — Молдовяну (рум.: Moldoveanu), който се извисява на 2 544 m.

Най-големите градове в Румъния са:

Букурещ — 1 921 751 жители,
Яш — 321 580 жители,
Клуж-Напока — 318 027 жители,
Тимишоара — 317 651 жители,
Констанца — 310 526 жители,
Крайова — 304 142 жители.

Най-голямото езеро в Румъния е Разим

[редактиране] История

Областите на днешна Румъния са обитавани няколко века пр.н.е. от даки и гети. През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия. През 16 век те попадат под властта на Отоманската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния.

Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия. Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

Румъния взима участие и в Първата световна война (1914-1918 г.) Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916г, две години след смъртта на Карол 1. Съюзническите сили, кооито се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни наито се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получила тези обещания през август страната влязла в конфликта. На 14 август започнала мобилизация и още на същия ден била обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди били, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е овладяна в първите дни на декември, а до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция- от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Румъния
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Dacia Logan Steppe, концептуален автомобил

Фабрика в централна Румъния. Производствените предприятия страдат от липса на модерно оборудване, и това води до значително екологично замърсяване.

Въпреки положителните тенденции на икономическо развитие (растеж на БВП от 2001 година насам — средно 5%), румънската икономика има нужда от по-нататъшни реформи. Бюрокрация, корупция, продължаващи слабости в правосъдието и митнически проблеми забавят навлизането на чуждестранни капитали.

Известен успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.

Икономическите показатели сочат наличието на предпоставки за силен икономически растеж, но това зависи и в голяма степен от международната конюнктура.

Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Град Тимишоара може да бъде сочен като пример за икономически „БУМ“ в Румъния. Населението му сега е около 350 000 жители, но в следващите 5 години се очаква удвояването му. В края на 2005 г. тук е открит най-големият търговски център (Shopping Mall) в Европа, към града са насочени огромни чуждестранни инвестиции (от Германия, Австрия, Унгария, Италия, САЩ и др.)

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара — с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.

От 1 юли 2005 г. в Румъния започна смяна на парите, като бяха зачеркнати четири нули от старата парична единица. От август 2005 г., курсът е 3,48 леи = 1 евро. В обращение са нови банкноти и монети.

От януари 2005 г. в страната е въведена винетна система за всички видове МПС. Винетки могат да се закупят на ГКПП и по бензиностанциите.

Румъния е известна с традиционното си земеделие — и най-вече със зърнените храни.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Румъния

Основната етническа група в Румъния са румънците, говорещи румънски език — индоевропейски език, произхождащ от латинския. Румънците са 89,5% от населението. В Румъния има значителни малцинствени групи от унгарци, цигани, германци и украинци. Има и българско малцинство.

[редактиране] Българите в Румъния

Българи в Румъния

По румънски официални данни българите са около 9-10 хиляди, но българската общност и изследователи твъдят, че те са около 250 000. Коренното българско население е в Северна Добруджа (част от него живее в Констанца, Тулча, Бабадаг и др.) и в другите селища, изгубени от България в полза на Румъния през 1878 г. [1]

Във областта Банат българите са мнозинство в община Стар Бешенов, окръг Тимиш

[редактиране] Култура

[редактиране] Традиционно румънско изкуство

Риза с традиционна бродерия

Традиционната (народна) култура е оказала силно влияние върху изкуството на румънските творци. Животът и обичаите на румънците (народ, занимаващ се предимно със земеделие и скотовъдство) са били дълго предпочитан извор на вдъхновение на румънските писатели. Произведенията на множество румънски композитори са частично повлияни от румънската народна музика.

Композиторът Джордже Енеску, скулпторът Константин Брънкуш и писателят Еуджен Йонеску са може би най-известните румънски творци. Произведенията на Енеску, наречени „Румънски рапсодии“ имат в основата си румънската народна музика. Някои от скулптурите на Брънкуш също съдържат елементи от румънското народно изкуство.

[редактиране] Дванадесета среща на франкофонията

Като франкофонска страна с традиции, Румъния беше домакин през ноември 2006 г. на 12-та Sommet de la Francophonie / Среща на франкофонския свят в Букурещ.

[редактиране] Медии и Телевизия

В Румъния има множество национални телевизии, сред които най-популярни са: TVR 1, TVR 2, TVR Cultural, TVR International (държавни), PRO TV, PRO Cinema, Acasa, Antena 1, Antena 3 (Romania), Euforia TV — Antena 4, Prima TV, Realitatea TV, National TV, N24, B1 TV, Telesport, TV Sport, Ocram TV (OTV).

За печатните издания виж: Списък на румънски вестници

Съществуват няколко информационни агенции, сред които най-авторитетни са ROMPRES www.rompres.ro (официален сайт) и Mediafax

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Външна политика на Румъния

Основна статия: Външна политика на Румъния

Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт. На 1 януари 2007 г. беше приета в Европейския съюз заедно с България.

[редактиране] Дипломатически мисии

Антон Пакурецу (2009 - )
Михаил Рошиану (2004 - 2009)
Михаил Григорие (1999-2004)

[редактиране] Армия

Основна статия: Въоръжени сили на Румъния
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Румънски войници от антитерористичните специални части

Румъния разполага със: Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. След присъединяването на Румъния към НАТО през 2004 г. следва период на интензивно реформа в армията за превръщането ѝ в професионална до 2007 г. с личен състав от 90 000 души, от които около 75 000 военни и 15 000 цивилни. От тези 75 000, около 45 000 в сухопътни войски, около 13 250 във военновъздушните сили, 6 800 във военноморските, а останалите 8 800 — с други задачи^[1].

Задължителната наборна военна служба беше отменена през 2007 г.

[редактиране] Телекомуникации

Телекомуникациите в Румъния са един от най-бързо развиващите се сектори. Брой абонати на стационарни телефонни постове:

01.01.1998 г. — 3 375 000
31.12.2000 г. — 3 814 000
31.12.2001 г. — 4 029 000
11.01.2002 г. — 4 174 000
11.01.2003 г. — 4 300 000
30.09.2004 г. — 4 514 000

Брой на ползващите мобилни телефони:

1996 г. — 50 000
1997 г. — 250 000
31.12.2000 г. — 2 019 000
31.12.2001 г. — 4 600 000
31.12.2002 г. — 5 100 000
31.12.2003 г. — 6 900 000
30.09.2004 г. — 9 080 354

(данни на румънското Министерство на комуникациите)

[редактиране] Външни препратки

Министерство на телекомуникациите, на английски език

[редактиране] Галерия

Дворец на културата, Яш	Палат на парламента, Букурещ	Букурещкия университет	Православна катедрала, Клуж-Напока
Католическа църква, Клуж-Напока	Национален театър, Клуж-Напока	Църква в Борзещ