Румънски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Румънски език

română

Говори се в:

Румъния, Молдова,
Украйна и други

Район

Общо говорещи:

26 000 000

Класификация

Индоевропейски
Романски
  Източноромански
   Балкански романски
    Румънски

Официално положение

Официален във:

Румъния, Молдова,
Войводина (част от Сърбия),
Европейски съюз

Контролиран от:

Academia Română

Кодове на езика

ISO 639-1

ISO 639-2

ron

ISO 639-3

RUM

Карта на румъноговорящите(синьо), официален статус(светлосиньо) и общности(зелено)

Румънският език (Limba Română) е романски език, говорен от около 26 000 000 души в Румъния, Молдова, Сърбия, Украйна, Атон и други. Официален език е на Република Румъния.

Румънски език

[редактиране] История

До 16 век румънците използват като официален език старобългарски и среднобългарски, а българската азбука - до средата на 19 век, когато въвеждат видоизменена латиница.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),^[1] ^[2] речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латински език, докато преди независимостта на Румъния през 1861, латинската лексика в писмения език е само 20%, като остатъкът са производни думи или заемки от български, новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване, ^[3] румънската лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи и останалото е от дакийски език.

[редактиране] Граматика

Румънският език е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици (албански, български, гръцки) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите романски езици. Това са:

постпозитивна членна форма на съществителните имена,
замяна на родителен с дателен падеж,
сложна система от аналитични форми за бъдеще време,
удвояване на прякото допълнение.

Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем постпозитивен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време. В това отношение се различава от останалите романски езици по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно на изолираното му положение спрямо останалите романски езици.

[редактиране] Фонетични особености

По-важни отличителни черти на румънския са:

наличие на фонеми ă, â, î (= ъ),
наличие на дифтонги ea, oa: ceară < лат. cera "восък", soare < лат. sole "слънце",
йекане в началото на думата: iarbă < лат. herba "трева",
ротацизъм на -l-: soare < лат. sole, sare < лат. sale "сол",
стремеж към палатализация: c + e,i = ч, g + e,i = дж, t + e,i =ц, d+i = z, s + i = ш: zi < dies "ден", ţine < tenem "дръж",
преход на съчетанията ct, cs в pt, ps: opt < octo "осем", coapsă < coxa "бедро",
лабиализация на лабиовеларните qu, gu в п, б: apă < aqua "вода", limbă < lingua "език",
изчезване на меко -l- между гласни.

[редактиране] Речник

Румънският език в своето развитие и формиране на цялостната си система е претърпял силно влияние от страна на българския. Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = "един над десет" и.т.н.). Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: "-ac" (-ак), "-aciu" (-ец), -ca (-ка) и представки: "ne-" (не-). Около 30% от разговорната лексика са заемки от български (vreme "време", vidră "видра", cleste "клещи", grijă "грижа", vină "вина", trebuie "трябва", a izbăvi "избавям", sfânt "свят", proroc "пророк", muncă "работа" (< мъка), a iubi "обичам" (< любя), prieten "приятел" и др.).

От средата на 19 век се правят опити за прочистване на езика от заемките от български, турски и унгарски език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския, например acvatic "воден" < итал. aquatico, макар че румънският корен е apă или direct < фр. directe "прав", макар че на румънски коренът е drept < directus "прав".

Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Заемки от румънски в български са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.