Румънски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румънски език
limba română [ˈlimba roˈmɨnə]
Страна Румъния, Молдова и други
Брой говорещи 24 000 000
Систематизация по Ethnologue
.-Романски
..-Източноромански
...→Румънски
Официално положение
Официален в Flag of Romania.svg Румъния

Flag of Moldova.svg Молдова
Flag of Vojvodina.svg Войводина (провинция на Сърбия)

Flag of Europe.svg Европейски съюз
Контролиран от Academia Română
Кодове
ISO 639-1 ro
ISO 639-2 ron
ISO 639-3 RUM
Карта на географското разпространение на румънския език

Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română [roˈmɨnə], букв. „румънски“, или românește [romɨˈneʃte], букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, [[Сърбия], Атон и други. Официален език е на Румъния, Република Молдова, автономната област Войводина и Европейския съюз.

Румънски език

История[редактиране | edit source]

До средата на 18 век дедите на днешните румънци използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а кирилицата - до средата на 19 век, когато по политически причининеясно? ] е въведена видоизменена латиница, въпреки изпитаното българско влияние в румънския език. До обединението на Влашко и Молдова единствената азбука в дунавските княжества е румънската кирилица. Старобългарския език под формата на т. нар."църковнославянски език" като литургичен ( църковен ) език се употребява в Румънската православна църква до началото на 20 век. И сега, в много издания на Румънската православна църква се употребява латиница изписана със старобългарски шрифт.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica),[1] [2], речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език, докато преди създаване на държавата Румъния през 1861 чрез обединението на двете княжество Влашко и Молдова, латинската лексика в писмения език е едва 20%, нещо обикновено за всички европейски езици, а останалите 80% са думи, заемки или производни преди всичко от български, по-малко новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване, [3] съвременната румънска лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи или регионални, малко известни езици, като корсо и сарду), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от дакийския език.

Граматика[редактиране | edit source]

Румънският език, като продължител на езиците на народите на Влашко и Молдова, е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици (албански, български, гръцки) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите романски езици. Най-голямо влияние е оказал българския език, поради непосредствената близост и административната и църковна принадлежност на днешната румънска територия към средновековната българска държава от времето на Аспарух до завладяването от османците.

Това са:

  • задпоставена членна форма на съществителните имена;
  • замяна на родителния падеж с дателен;
  • сложна система от аналитични форми за бъдеще време;
  • удвояване на прякото допълнение.

Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем задпоставен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време. В това отношение се различава от останалите официални романски езици и техните регионални диалекти, по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно не само на изолираното му положение спрямо останалите романски езици, а преди всичко на влиянието на българския език, употребяван като официален административен и църковен език.

Фонетични особености[редактиране | edit source]

По-важни отличителни черти на румънския език, различаващи го от латинския и другите романски езици, са:

  • наличие на фонеми ă (= ъ), â, î (= ы), характерна за българския;
  • наличие на двугласни ea, oa: ceară < лат. cera "восък", soare < лат. sole "слънце";
  • „йекане“ в началото на думата: iarbă < лат. herba "трева";
  • ротацизъм на -l-: soare < лат. sole, sare < лат. sale "сол";
  • стремеж към палатализация (онебня̀ване): c + e/i = ч; g + e/i = дж; t + e/i =ц; d + i = z; s + i = ш; zi < dies "ден"; ţine < tenem "дръж";
  • преход на съчетанията ct, cs в pt, ps: opt < octo "осем", coapsă < coxa "бедро";
  • лабиализация (оустня̀ване) на устнено-заднонебните qu, gu в p, b пред гласната а: apă < aqua "вода", limbă < lingua "език";
  • изчезване на меко -l- между гласни;
  • смесване на b и v.

Тези фонетични промени скриват понякога връзката между румънската дума и латинския ѝ първообраз, например zbura „летя“ < ex-volare „излитам“, in „лен“ < linum, bătrân „стар“ < veteranus.

Речник[редактиране | edit source]

Румънският език е запазил първоначалното значение на много латински думи (някои от които са излезли от употреба в основните романски езици в Западна Европа), например alb „бял“ < albus „бял“ (формата за женски род alba е променила значението си в „зора“ в италиански и френски), agru „угар“ (диал.) < ager „поле“ (в останалите романски езици е книжовна заемка от латински в думи като аграрен, агрикултура и др.), rost „уста“ < rostrum „човка, уста“ (в испански думата е променила значението си в rostro „лице“), biserică „църква“ < basilica (в другите романски езици се употребяват производни на ecclesia).

Румънският език в своето развитие и формиране на цялостната си система е претърпял силно влияние от страна на българския. Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = единадесет - „един над десет“ и.т.н.). Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: -ac (-ак), -aciu (-ец), -ca (-ка) и представки: ne- (не-). Около 30% от разговорната лексика са заемки от български (vreme „време“, vidră „видра“, cleste „клещи“, grijă „грижа“, vină „вина“, trebuie „трябва“, a izbăvi "избавям", sfânt „свят“, proroc „пророк“, muncă „работа“ (< мъка), a iubi „обичам“ (< любя), prieten „приятел“ и др., са производни от български думи.

От средата на 19 век са предприети държавни мероприятия за прочистване на езика от заемките от български, турски и унгарски език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския, например acvatic „воден“ < итал. aquatico, макар че румънският корен е apă „вода“ (< aqua) или direct < фр. directe „прав“, макар че на румънски коренът е drept „прав“ < directus.

Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Благодарение на полунезависимия статут на влашките княжества от администрацията на Османската империя и по-свободните контакти със Западна Европа, много думи от западноевропейските езици, най-вече от френския, като официален дипломатически език, са преминали в българския през румънския. Заемки от румънски в български са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.

Литература[редактиране | edit source]

  1. Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"
  2. Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"
  3. Marius Sala, ed altri, Vocabularul reprezentativ al limbilor romanice, Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1988, p.19-79

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]