Румънски език

Румънски език limba română [ˈlimba roˈmɨnə]
Страна	Румъния, Молдова, Украйна и други
Брой говорещи	26 000 000
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Романски Източноромански Румънски
Официално положение
Официален в	Румъния, Молдова, Войводина (част от Сърбия), Европейски съюз
Контролиран от	Academia Română
Кодове
ISO 639-1	ro
ISO 639-2	ron
ISO 639-3	RUM
Карта на географското разпространение на румънския език

Румънският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română [roˈmɨnə], букв. „румънски“, или românește [romɨˈneʃte], букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 26 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Украйна, Атон и други. Официален език е на Румъния, Република Молдова, автономната област Войводина и Европейския съюз.

Румънски език

История

До 16 век румънците използват като официален език старобългарския и среднобългарския, а кирилицата - до средата на 19 век, когато по политически причини^{[ неясно? ]} е въведена видоизменена латиница, въпреки изпитаното българско влияние в румънския език. До обединението на Влашко и Молдова азбука в дунавските княжества е румънската кирилица.

Според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia) и италианското министерство на унивеситетите и научните изследвания (Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica), , речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език, докато преди независимостта на Румъния през 1861, латинската лексика в писмения език е едва 20%, като остатъкът са производни думи или заемки от български, новогръцки, унгарски, турски или албански.

Според друго изследване, румънската лексика съдържа 71,66% латински елементи (от които само 30,33% са собствени, а останалото е адаптация предимно на френски, латински и италиански думи), 14,17% славянски (български или руски) елементи, 3,91% собствени румънски словосъчетания, 2,71% думи с неясен произход, 2,47% немски думи, 1,7% новогръцки адаптации, 1,43% унгарски адаптации, 0,73% турски думи, а останалото е от дакийския език.

Граматика

Румънският език е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици (албански, български, гръцки) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите романски езици. Това са:

• задпоставена членна форма на съществителните имена;
• замяна на родителния падеж с дателен;
• сложна система от аналитични форми за бъдеще време;
• удвояване на прякото допълнение.

Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем задпоставен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време. В това отношение се различава от останалите романски езици по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно на изолираното му положение спрямо останалите романски езици.

Фонетични особености

По-важни отличителни черти на румънския са:

• наличие на фонеми ă (= ъ), â, î (= ы);
• наличие на двугласни ea, oa: ceară < лат. cera "восък", soare < лат. sole "слънце";
• „йекане“ в началото на думата: iarbă < лат. herba "трева";
• ротацизъм на -l-: soare < лат. sole, sare < лат. sale "сол";
• стремеж към палатализация (онебня̀ване): c + e/i = ч; g + e/i = дж; t + e/i =ц; d + i = z; s + i = ш; zi < dies "ден"; ţine < tenem "дръж";
• преход на съчетанията ct, cs в pt, ps: opt < octo "осем", coapsă < coxa "бедро";
• лабиализация (оустня̀ване) на устнено-заднонебните qu, gu в p, b пред гласната а: apă < aqua "вода", limbă < lingua "език";
• изчезване на меко -l- между гласни;
• смесване на b и v.

Тези фонетични промени скриват понякога връзката между румънската дума и латинския ѝ първообраз, например zbura „летя“ < ex-volare „излитам“, in „лен“ < linum, bătrân „стар“ < veteranus.

Речник

Румънският език е запазил първоначалното значение на много латински думи (някои от които са излезли от употреба в основните романски езици в Западна Европа), например alb „бял“ < albus „бял“ (формата за женски род alba е променила значението си в „зора“ в италиански и френски), agru „угар“ (диал.) < ager „поле“ (в останалите романски езици е книжовна заемка от латински в думи като аграрен, агрикултура и др.), rost „уста“ < rostrum „човка, уста“ (в испански думата е променила значението си в rostro „лице“), biserică „църква“ < basilica (в другите романски езици се употребяват производни на ecclesia).

Румънският език в своето развитие и формиране на цялостната си система е претърпял силно влияние от страна на българския. Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = „един над десет“ и.т.н.). Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: -ac (-ак), -aciu (-ец), -ca (-ка) и представки: ne- (не-). Около 30% от разговорната лексика са заемки от български (vreme „време“, vidră „видра“, cleste „клещи“, grijă „грижа“, vină „вина“, trebuie „трябва“, a izbăvi "избавям", sfânt „свят“, proroc „пророк“, muncă „работа“ (< мъка), a iubi „обичам“ (< любя), prieten „приятел“ и др.).

От средата на 19 век се правят опити за прочистване на езика от заемките от български, турски и унгарски език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския, например acvatic „воден“ < итал. aquatico, макар че румънският корен е apă „вода“ (< aqua) или direct < фр. directe „прав“, макар че на румънски коренът е drept „прав“ < directus.

Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Заемки от румънски в български са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.

Вижте още

• Румънска кирилица
• Молдовски език
• Официални езици на Европейския съюз
• Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
• Европейски ден на езиците

Външни препратки

 Уикипедия на Румънски език

• Румънският език на Ethnologue