Люксембургски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Люксембургски език Lëtzebuergesch |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Люксембург, Белгия |
|
| Район | ||
| Общо говорещи: | 300 000 | |
| Класификация | Индоевропейски Германски Западногермански Горногермански Среднонемски Западни среднонемски Люксембургски |
|
| Официално положение | ||
| Официален във: | Люксембург | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | lb | |
| ISO 639-2 | ltz | |
| ISO 639-3 | LUX | |
|
|
||
Люксембургският език (Lëtzebuergesch) е германски език, говорен от около 300 000 души в Люксембург, Белгия. От 1984 г. е официален език в Люксембург.
Съдържание |
[редактиране] Класификация
Отнася се към Индоевропейското езиково семейство, Германска езикова група. За класификацията на люксембургския език е много показателен фактът, че имащите като роден език стандартен немски (горнонемски hochdeutsch), изпитват големи затруднения в разбирането на люксембургски.
Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.
[редактиране] История
За люксембургците Lëtzebuergesch е един от най-силните им национални символи. Езикът е неразривно свързан с историята на Люксембург, макар че националното съзнание се е оформило едва през 20 век.
Например насилствените опити за въвеждане на немския език като основен през Втората световна война от една страна е засилило издигането на езика до нов национален символ, а от друга това е довело до повишената употреба на основно френски заемки.
С цел съхраняване на люксембургската идентичност, люксембургците все повече осъзнават значимостта на езика си. Държавата и медиите все повече спомагат за разпространението на езика и поощряват писането на люксембургски.
[редактиране] Граматика
Съществителни и местоимения.
Граматическият род в люксембургския език се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.
Падежи
В люксембургския език има три падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен, и само в определени случаи, родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.
Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски - Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:
Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата) Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)
Число на съществителните имена
В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.
Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж
1л. Ед.ч. ech, mech, mir - аз, мен, на мен
2л. Ед.ч. du, dech, dir - ти, теб, на теб
3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) - той, него, на него
3л. Ед.ч. ж.род si (se), si (se), hir (er) - тя, нея, на нея
3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) - то, него, на него
1л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis - ние, нас, на нас
2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech - вие, вас, на вас
3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) - те, тях, на тях
Учтивата форма се образува подобно на френския език от второ лице мн.ч.
[редактиране] Речник
[редактиране] Фрази
Jo. Да.
Neen. Не.
Villäicht. Може би.
Moien. Здравей!
Äddi. Чао.
Wëllkomm! Добре Дошли!
Gudde Moien Добро Утро
Gudde Metteg Добър Ден
Gudde Owend Добър Вечер
Gudd Nuecht Лека Нощ
Gudden Appetit! Добър Апетит
wann ech gelift - моля, заповядайте(=фр.s.v.p.,нидерл.a.u.t.,немски bitte)
Lëtzebuerg. Люксембург
Merci. Благодаря.
Firwat? Защо?
Ech weess et nët. Не зная.
Ech verstinn nët. Не разбирам.
Entschëllegt. Извинете.
Ech brauch Hëllef. Нуждая се от помощ
Wou as Toilette? Къде е тоалетната?
Weivill kascht daat? Колко струва това?
Schwätzt Dir Däitsch/Franséisch/Englesch/Bulgaresch? Говорите ли немски/френски/английски/български?
Jo, a bëssen Да малко
Et deet mer leed, mä ech schwätzen nët Lëtzeburgesch. Съжалявам не говоря люксембургски
Wéi heeschs du? Как се казваш?
Et freet mëch, lech kennen ze léieren. Приятно ми е
Vun wou kennst de? От къде си?
Wéi geet et? Как си?
Gutt. Добре
Tipp topp - много добре
Sou. Така
Ech. Аз
An/а. и
Mäin/mäi. мой
Kand. дете
Heem. дом
