Унгария
| Magyarország Унгария[1] |
|||||
|
|||||
| Девиз: -няма | |||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 93 030 km² (на 107-мо място) |
||||
| Столица | Будапеща |
||||
| Най-голям град | Будапеща | ||||
| Официален език | Унгарски | ||||
| Население (пребр., 2012) | 9 942 000 (на 78-мо място) |
||||
| Гъстота на нас. | 109 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| Президент | Янош Адер | ||||
| министър-председател | Виктор Орбан | ||||
| История | |||||
| Независимост
-основаване
|
896 |
||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2005) | $ 175,164 млрд (на 49-то място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | $ 17 405 | ||||
| Валута | Форинт (HUF) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | CET (UTC+1) | ||||
| Интернет домейн | hu | ||||
| Телефонен код | 36 | ||||
Унгария (на унгарски: Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 км², от които 92 342 км² суша и 688 км² водна площ.
Съдържание |
География [редактиране]
В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав. Поради централното си разположение тя се е смята за мост между Изтока и Запада[2].
История [редактиране]
- Официално име на Унгария:
- 896 - 1000 г.: Унгарско княжество
- 1000 - 1918 г.: Унгарско кралство
- 1918 - 1919 г.: Унгарска демократична република
- 1919 - 1919 г.: Унгарска съветска република
- 1919 - 1946 г.: Унгарско кралство
- 1946 - 1949 г.: Унгарска република
- 1949 - 1989 г.: Унгарска народна република
- 1989 - днес : Унгарска република
Държавно устройство [редактиране]
Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.
Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри.
Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.
Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.
- Дипломатически мисии в България
Досегашните дипломатически мисии в България:
- Юдит Ланг, посланик (2008 - )
- Йеньо Фалер, посланик (2005 -2008)
Административно деление [редактиране]
Република Унгария административно е разделена на 20 медье (области) като една от тях е столицата Будапеща. Сегашното административно деление е въведено през 1950 год.
Стопанство [редактиране]
Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.
Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.
Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.
Унгария е страна със сравнително малък процент на безработица.
Население [редактиране]
Население: 9 942 000 души. (По данни от преброяването от 2012 г.)
Националности: 9 416 045 - унгарци, 1 358 - българи, 190 046 - цигани (роми), 2 509 - гърци, 15 620 - хървати, 2 962 - поляци, 32 233 - германци, 620 - арменци, 7 995 - румънци, 1 098 - рутенци, 3 816 - сърби, 17 693 - словаци, 3 040 - словенци, 5 070 украинци, 16 081 - други националности, 570 537 - неотговорили на въпроса за националността.
Майчин език: 9 546 374 - унгарски, 152 072 - друг език, 541 106 - неотговорили на въпроса за майчиния език.
Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 - католици-униати, 15 928 - източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 - лютеранци (евангелисти), 17 705 - баптисти, 5 840 - адвентисти, 34 530 - други протестантски деноминации, 24 340 - други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 - други нехристиянски деноминации, 1 483 369 - атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.
Култура [редактиране]
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 15 март | Ден на революцията и борбата за свободата от 1848-1849 г. | Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на 15 март 1848 г. |
| 20 август | Ден на основаването на държавата | Az államalapítás napja | Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи. |
| 23 октомври | Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. | Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 1 януари | Нова Година | Újév | Първият ден на годината. |
| март/април | Великден | Húsvét | Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар. |
| 1 май | Празник на труда | A munka ünnepe | Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г. |
| 7 седмици след Великден | Свети Дух | Pünkösd | Празнува се два дни: неделя и понеделник. |
| 1 ноември | Ден на мъртвите | Halottak napja | Голяма задушница. |
| 25 декември, 26 декември | Коледа | Karácsony | Коледа се празнува два дни. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 24 декември | Бъдни вечер | Szenteste | Денят преди Коледа. |
| 31 декември | Денят на Силвестър | Szilveszter | Последният ден на годината. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 25 февруари | Ден на жертвите на комунизма | A kommunizmus áldozatainak napja | |
| 16 април | Ден на холокоста | A holokauszt áldozatainak napja | |
| 4 юли | Ден на Трианонския мирен договор | Trianoni emléknap | Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г. |
| 6 октомври | Ден на героите от Арад | Aradi vértanúk napja | Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 14 февруари | Ден на св. Валентин | Valentin nap | Празнува се от част от населението, главно от по-младите |
| 8 март | Международен ден на жената | Nemzetközi Nőnap | Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България |
| първа неделя на май | Ден на майките | Anyák napja | Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства. |
| последна неделя на май | Ден на детето | Gyereknap | Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция. |
| 6 декември | Ден на св. Николай | Mikulás | Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци. |
Други [редактиране]
Вижте също [редактиране]
- Списък на унгарските крале
- Списък на унгарските регенти
- Списък на унгарските президенти
- Списък на унгарските министър-председатели
- История на Унгария
- Трансилвания
- Банат
- Бачка
- Корона на Свети Стефан
Бележки [редактиране]
- ↑ Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.
- ↑ Múzeumi katalógusok – a közelmúlt arcai.. // Посетен на 2012-08-14.
Външни препратки [редактиране]
- Официална страница на правителството на Унгария
- Официална страница на министър-председателя на Унгария
- Официална страница на парламента на Унгария
- Градове и забележителности в Унгария
- Българско духовно влияние в Унгария през XI в., архим. доц. д-р Павел Стефанов
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||
|
|||||||
|
|||||||||||||||||