Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Magyarország
Унгария[1]
Знаме на Унгария Герб на Унгария
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
Местоположение на Унгария
Официален език Унгарски
Столица Будапеща
47°26′ с. ш. 19°15′ и. д. / 47.433333° с. ш. 19.25° и. д. (G)
Най-голям град Будапеща
Президент Пал Шмит
министър-председател Виктор Орбан
Площ на 107-мо място
- oбщо 93 030 km²
Население на 78-мо място
- oбщо 10 064 000
- гъстота 109 д/km2
БВП
- oбщо
- на човек
на 49-то място
$ 175,164 млрд
$ 17 405
Валута Форинт (HUF)
Часова зона
- Лятно часово време
CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)
Независимост
 -основаване

896
Национален химн Isten áldd meg a magyart
Интернет домейн hu
Телефонен код 36

Унгария (на унгарски: Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 км², от които 92 342 км² суша и 688 км² водна площ.

Съдържание

[редактиране] География

В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.

[редактиране] История

  • Официално име на Унгария:
    • 896 - 1000 гг.: Унгарско княжество
    • 1000 - 1918 гг.: Унгарско кралство
    • 1918 - 1919 гг.: Унгарска народна република
    • 1919 - 1919 гг.: Унгарска съветска република
    • 1919 - 1946 гг.: Унгарско кралство
    • 1946 - 1949 гг.: Унгарска република
    • 1949 - 1989 гг.: Унгарска народна република
    • 1989 - 2011 гг.: Унгарска република
    • от 2012 г.: Унгария

[редактиране] Държавно устройство

Законодателна власт

Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.

Изпълнителна власт

Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри.

Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.

Съдебна власт

Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.

Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Дипломатически мисии в България

Досегашните дипломатически мисии в България:

[редактиране] Административно деление

Република Унгария административно е разделена на 19 области (megye, в България традиционно наричани "комитати" от латинското наименование на унгарските области comitatus и 1 столична област (főváros) - Будапеща

[редактиране] Стопанство

Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.

Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.

Унгария е страна със сравнително малък процент на безработица. За 2005 г. страната е рекордьор сред новоприетите страни членки в ЕС с бюджетния си дефицит от над 10%.[източник?]

[редактиране] Население

Население: 10 198 315 души. (По данни от преброяването от 2001 г.)

Националности: 9 416 045 - унгарци, 1 358 - българи, 190 046 - цигани (роми), 2 509 - гърци, 15 620 - хървати, 2 962 - поляци, 32 233 - германци, 620 - арменци, 7 995 - румънци, 1 098 - рутенци, 3 816 - сърби, 17 693 - словаци, 3 040 - словенци, 5 070 украинци, 16 081 - други националности, 570 537 - неотговорили на въпроса за националността.

Майчин език: 9 546 374 - унгарски, 152 072 - друг език, 541 106 - неотговорили на въпроса за майчиния език.

Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 - католици-униати, 15 928 - източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 - лютеранци (евангелисти), 17 705 - баптисти, 5 840 - адвентисти, 34 530 - други протестантски деноминации, 24 340 - други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 - други нехристиянски деноминации, 1 483 369 - атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.

[редактиране] Култура


Национални празници
Дата Българско име Унгарско име Забележки
15 март Ден на революцията и борбата за свободата от 1848-1849 г. Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja Годишнина на 15 март 1848 г.
20 август Ден на основаването на държавата Az államalapítás napja Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи.
23 октомври Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.


Официални празници, неработни дни
Дата Българско име Унгарско име Забележки
1 януари Нова Година Újév Първият ден на годината.
март/април Великден Húsvét Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар.
1 май Празник на труда A munka ünnepe Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г.
7 седмици след Великден Свети Дух Pünkösd Празнува се два дни: неделя и понеделник.
1 ноември Ден на мъртвите Halottak napja Голяма задушница.
25 декември, 26 декември Коледа Karácsony Коледа се празнува два дни.


Официални празници, полуработни дни
Дата Българско име Унгарско име Забележки
24 декември Бъдни вечер Szenteste Денят преди Коледа.
31 декември Денят на Силвестър Szilveszter Последният ден на годината.


Официални празници, работни дни
Дата Българско име Унгарско име Забележки
25 февруари Ден на жертвите на комунизма A kommunizmus áldozatainak napja  
16 април Ден на холокоста A holokauszt áldozatainak napja  
4 юли Ден на Трианонския мирен договор Trianoni emléknap Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г.
6 октомври Ден на героите от Арад Aradi vértanúk napja Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.


Неофициални празници, празнувани от значителна част от населението
Дата Българско име Унгарско име Забележки
14 февруари Ден на св. Валентин Valentin nap Празнува се от част от населението, главно от по-младите
8 март Международен ден на жената Nemzetközi Nőnap Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България
първа неделя на май Ден на майките Anyák napja Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства.
последна неделя на май Ден на детето Gyereknap Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция.
6 декември Ден на св. Николай Mikulás Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци.

[редактиране] Други

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици