Унгария
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Magyar Köztársaság | |||||
|
|||||
| Национален девиз: -няма | |||||
![]() |
|||||
| Официален език | Унгарски | ||||
| Столица | Будапеща 47° 30' сев. ш 19° 4' изт. д |
||||
| Най-голям град | Будапеща | ||||
| Президент | Ласло Шойом | ||||
| министър-председател | Ференц Дюрчан | ||||
| Площ - oбщо |
на 108-мо място 93 030 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 78-мо място 10 064 000 109 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 49-то място $ 152,485 млрд $ 17 405 |
||||
| Валута | Форинт (HUF) |
||||
| Часова зона - Лятно часово време |
CET (UTC+1) - CEST (UTC+2) |
||||
| Независимост -основаване |
1 декември 1000 |
||||
| Национален химн | Isten áldd meg a magyart | ||||
| Интернет домейн | hu |
||||
| Телефонен код | +36 |
||||
Унгарската република (Magyar Köztársaság) е държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватска и Словения.
Съдържание |
[редактиране] История
- Официално име на Унгария:
- 896 - 1000 гг.: Унгарско княжество
- 1000 - 1918 гг.: Унгарско кралство
- 1918 - 1919 гг.: Унгарска народна република
- 1919 - 1919 гг.: Унгарска съветска република
- 1919 - 1946 гг.: Унгарско кралство
- 1946 - 1949 гг.: Унгарска република
- 1949 - 1989 гг.: Унгарска народна република
- от 1989 г.: Унгарска република
[редактиране] Държавно устройство
- Законодателна власт:
- Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.
- Изпълнителна власт:
- Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри.
- Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.
- Съдебна власт:
- Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
- Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.
[редактиране] Административно деление
Република Унгария административно е разделена на 19 области (megye, в България традиционно наричани "комитати"), 22 градски области (megyei jogú város) и 1 столична област (főváros) - Будапеща
[редактиране] Природа
В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.
[редактиране] Стопанство
Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.
- Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.
- Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.
Унгария е страна със сравнително малък процент на безработица. За 2005 г. страната е рекордьор сред новоприетите страни членки в ЕС с бюджетния си дефицит от над 10%.
[редактиране] Население
- Население: 10 198 315 души. (По данни от преброяването от 2001 г.)
- Националности: 9 416 045 - унгарци, 1 358 - българи, 190 046 - цигани (роми), 2 509 - гърци, 15 620 - хървати, 2 962 - поляци, 32 233 - германци, 620 - арменци, 7 995 - румънци, 1 098 - рутенци, 3 816 - сърби, 17 693 - словаци, 3 040 - словенци, 5 070 украинци, 16 081 - други националности, 570 537 - неотговорили на въпроса за националността.
- Майчин език: 9 546 374 - унгарски, 152 072 - друг език, 541 106 - неотговорили на въпроса за майчиния език.
- Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 - католици-униати, 15 928 - източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 - лютеранци (евангелисти), 17 705 - баптисти, 5 840 - адвентисти, 34 530 - други протестантски деноминации, 24 340 - други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 - други нехристиянски дониминации, 1 483 369 - атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.
[редактиране] Култура
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 15 март | Ден на революцията и борбата за свободата от 1848-1849 г. | Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на 15 март 1848 г. |
| 20 август | Ден на основаването на държавата | Az államalapítás napja | Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи. |
| 23 октомври | Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. | Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 1 януари | Нова Година | Újév | Първият ден на годината. |
| март/април | Великден | Húsvét | Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар. |
| 1 май | Празник на труда | A munka ünnepe | Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г. |
| 7 седмици след Великден | Свети Дух | Pünkösd | Празнува се два дни: неделя и понеделник. |
| 1 ноември | Ден на мъртвите | Halottak napja | Голяма задушница. |
| 25 декември, 26 декември | Коледа | Karácsony | Коледа се празнува два дни. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 24 декември | Бъдни вечер | Szenteste | Денят преди Коледа. |
| 31 декември | Денят на Силвестър | Szilveszter | Последният ден на годината. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 25 февруари | Ден на жертвите на комунизма | A kommunizmus áldozatainak napja | |
| 16 април | Ден на холокоста | A holokauszt áldozatainak napja | |
| 4 юли | Ден на Трианонския мирен договор | Trianoni emléknap | Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г. |
| 6 октомври | Ден на героите от Арад | Aradi vértanúk napja | Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г. |
| Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
|---|---|---|---|
| 14 февруари | Ден на св. Валентин | Valentin nap | Празнува се от част от населението, главно от по-младите |
| 8 март | Международен ден на жената | Nemzetközi Nőnap | Празнува се от около половината от населнието, не е толкова разпосранен като в България |
| първа неделя на май | Ден на майките | Anyák napja | Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства. |
| последна неделя на май | Ден на детето | Gyereknap | Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция. |
| 6 декември | Ден на св. Николай | Mikulás | Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, се дават подаръци на децата. |
[редактиране] Други
[редактиране] Вижте също
- Списък на унгарските крале
- Списък на унгарските регенти
- Списък на унгарските президенти
- Списък на унгарските министър-председатели
- История на Унгария
- Трансилвания
- Банат
- Бачка
- Корона на Свети Стефан
[редактиране] Външни препратки
- Официална страница на правителството на Унгария
- Официална страница на министър-председателя на Унгария
- Официална страница на парламента на Унгария
- Градове и забележителности в Унгария
Преговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия
Държави-кандидатки: Република МакедонияКандидати: Албания • Хърватия • Република Македония
Зависими територии: Акротири и Декелия • Гибралтар • Гърнси • Джърси • Ман • Фарьорски острови


