Цигани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския Световен конгрес
Цигани
Tsigganes-Greek Roma-Gypsies.jpg
Цигански момичета от Централна Източна Гърция.
Общ брой: 4 - 5 милиона
Значителен брой в: Албания: 10 000 - 120 000[1]

България:325 908 (2011)[2]; 313 000 (1992)[3]; Независими източници посочват бройки между 700 000 - 800 000[4]
Германия: Ок. 100 000 (главно Синти)[5]
Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според Хелзинкския комитет [5]
Испания: Ок. 600 000–800 000[6]
Република Македония: 53 879 [7]
Обединеното кралство: Над 105 000[5]
Полша: Ок. 15 000–50 000[8]
Португалия: 40 000 [9]
Румъния: 535 140 (преброяване от 2002). Независими източници посочват бройки между 1 и 2 млн. души.[10]
Русия: 183 000[11]
Сърбия: 108 193[12]
Словакия: 92 500 [13]
Турция: 500 000 –  [14][15][16]
Украйна: 48 000[17]
Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000[18]
Франция: 500 000[19]
Финландия: 10 000[20]
Хърватска: 14 000 [21]
Чехия

Език: Цигански, местни езици и диалекти
Религия: Християнство, Ислям
Сродни етнически групи: Доми, Домба, Люли, Европейци и Индо-арийци.

Цигани (от санскрит उसके गिरोह - си Ганг или от гръцки αθίγγανοι, асингани, съвременната форма αθίγγανος) е събирателно название на няколко близки етнически групи. Те нямат държава и преобладаващо население в определени региони и са разпръснати неравномерно основно по Европа (особено на Балканите). Смята се, че са с произход от териториите на днешните държави Индия и Пакистан. Някога номади, сега са в по-голямата си част уседнали.

Съдържание

[редактиране] Увод

Movimiento gitano.jpg
Eurogipsy.PNG

Названието „цигани“ широко утвъртило се в различните европейски езици може да произхожда от санскритското "си Ганг" (хора от поречието на р. Ганг), според легендата прогонени от родните си земи, а в последствие и въобще от Индия заради убийството на собствения си цар и тежки грехове срещу единоплеменниците си или от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[22][23] което означава 'недосегаеми'.[24] Така византийците наричали фригийската монархическата ерес на мелхиседекяните.[25] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между ромския закон относно не-ромите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[25] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[22]

Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието[26] на част от циганите, което означава хора (в противовес на гаджé, всички нецигани). Друго разпространено название в България и Република Македония е гюпци или егюпи (т.е. египтяни, на гръцки γύφτος, на английски gypsy). Среща се и формата арапи (от Арабия). [Според Речника на чуждите думи в българския език,Наука и изкуство, София, 2003г: Ром означава Циганин (названието е прието от представители на този етнос на първия им конгрес през 1971г)] Те са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.

Говорят ромски език (романо чхиб), най-близко свързан с езиците панджаби и потохари. На ромски думата ром означава "мъж, съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

Освен "роми" в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като „румънски цигани“, но не и като роми, тъй като не говорят ромски. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.

Цигански девойки от Испания, 1917 г.

Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“

Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира „циганин“ като дума с пейоративен смисъл, от 90-те години на 20 век в медийното пространство на България се наложи стереотипът, че традиционното наименование „цигани“ има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование „роми“. Всъщност, както в България, така и в повечето европейски страни обичайното име си остава „цигани“: на френски: tzigane; на чешки: cikani или romové; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: τσιγγάνοι; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: çingene.

[редактиране] Ранни цигански миграции

Катунари, гравюра от 1837 г.

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.

През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.

Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на БалканитеРепублика Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни[27].

Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.

Обява за търг на цигани-роби

До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.

През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[28]

[редактиране] В България

Цигански оркестър, нает за сватба в София

Според най-разпространената версия, в България първите цигани идват през 11-12 век през Византия. Някои автори (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов) изказват хипотезата в началото на 9 век в Тракия заедно с павликяните от Мала Азия да са се заселили и „атцингани“.

Докато до турското нашествие тяхното присъствие е изключително незабележимо, то трайното им заселване по българските земи става със завладяването на България от Османската империя, когато те масово навлизат заедно с турските завоеватели.[29][30] и откогато са първите сигурни сведения за трайни заселвания на цигани в България. Не е случаен фактът, че по време на Априлското въстание циганите в Копривщица, а не турците, са считани за основена опасност и катуните им са разгромени.[31]

Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.

[редактиране] Личности

В България:

Танцьорката на фламенко Белен Мая

По света:

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Бележки

  1. Koinova, Maria. Roma of Albania (DOC). // Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe, 2000. с. 7. Посетен на 11 юли 2010.
  2. (преброяване от 2001)
  3. България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria - Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  4. United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe
  5. а б Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448

  6. Испания: Ок. 600 000–800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  7. Според преброяване от 2002
  8. Полша: Ок. 15 000–50 000 в началото на 90-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  9. Според [1]
  10. По данни на Световната банка([2]) и Международната асоциация за статистика ([3]).
  11. Русия: Преброяване от 2002 отчита 182 766 души.
  12. http://www.stat.gov.rs/zip/esn31.pdf
  13. По данни на ЦРУ.
  14. http://romove.radio.cz/en/article/18158
  15. international Romani Studies Network: "Reaching the Romanlar — A Feasibility Study Report", Istanbul, 2006, стр. 13. Достъпно чрез [4]
  16. SERİN, Ayten. AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER. // Hürriyet, 2005-05-08. Посетен на 2006-09-23.
  17. Украйна: Преброяване от 2001 отчита 47 587 души
  18. Унгария: Ок. 500 000 през 80-те, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  19. http://www.euractiv.com/en/security/situation-roma-france-crisis-proportions-report/article-150507
  20. Според данни на ЦРУ.
  21. Според преброяване от 2001.
  22. а б Кенрик, Д. (2001). Циганите. Исторически речник. София: Изд. „Отечество“, ISBN 9549878090
  23. Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.
  24. Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 2, 2012 from New Advent
  25. а б Sándor Avraham, Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti., www.ImNinalu.net, http://www.imninalu.net/Roma.htm, посетен 02.01.2011 
  26. We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 2008-07-31.
  27. ((de))  Dossier: Sinti, Roma und Fahrende. // sf.tv. Schweizer Radio und Fernsehen, 19 февруари 2008. Посетен на 27 септември 2011.
  28. ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW
  29. Елена Марушиакова, Веселин Попов, „Циганите в Османската империя“, С 2000
  30. Ромите в България, Информационен справочник, Институт „Отворено общество“ – София 2008, стр. 8
  31. Захари Стоянов, Записки по българските въстания, "Български писател", С. 1977,том ІІІ, глава ІІ

[редактиране] Източници

взаимодействия]

[редактиране] Външни препратки

Документи:

Култура:

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици