Цигани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския Световен конгрес
Цигани
Tsigganes-Greek Roma-Gypsies.jpg
Цигански момичета от Централна Източна Гърция.
Общ брой 4 - 5 милиона
Значителен
брой в

Албания: 10 000 - 120 000[1]
България: 325,343 (2011)[2]; 313 000 (1992)[3]; Независими източници посочват бройки между 700 000 - 800 000[4]
Германия: Ок. 100 000 (главно Синти)[5]
Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според Хелзинкския комитет [5]
Испания: Ок. 600 000–800 000[6]
Република Македония: 53 879 [7]
Обединеното кралство: Над 105 000[5]
Полша: Ок. 15 000–50 000[8]
Португалия: 40 000 [9]
Румъния: 535 140 (преброяване от 2002). Независими източници посочват бройки между 1 и 2 млн. души.[10]
Русия: 183 000[11]
Сърбия: 108 193[12]
Словакия: 92 500 [13]
Турция: 500 000 –  [14][15][16]
Украйна: 48 000[17]
Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000[18]
Франция: 500 000[19]
Финландия: 10 000[20]
Хърватия: 14 000 [21]

Чехия
Език Цигански, местни езици и диалекти
Религия Християнство, Ислям
Сродни етно групи Доми, Домба, Люли, Европейци и Индо-арийци.

Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, асингани - "недосегаеми") е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които нямат държава и са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешните държави Индия и Пакистан. Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.

Циганската етническа общност вероятно произлиза от северозападните части на Индийския субконтинент и живее днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия. Говорят цигански език (романо чхиб), най-близко свързан с езиците панджаби и потохари.

Названия[редактиране | редактиране на кода]

Процентен дял на циганите от населението на европейските държави

Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици[22], може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[23][24] което означава 'недосегаеми', от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам).[25][26] Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.[27] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[27] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[23]

Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието[28] на част от циганите, което означава хора (в противовес на гаджé, всички нецигани). Думата, на хинди - रोमा "рома", вероятно идва от санскритското "дом(б)а", което означава "музикант от низша каста".[29] На цигански думата ром означава "мъж, съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпи, (на гръцки γύφτος хиптос) което идва от погрешната представа, че циганите произхождат от Египет.[29] Това е коренът на думата и в много европейски езици.[30] Среща се и формата арапи (от Арабия).

Освен типичните роми в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като "власи", тъй като не говорят цигански. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи цигани и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности. Според Речника на чуждите думи в българския език на издателство "Наука и изкуство" от 2003 г. "ром" означава "циганин".

Цигански девойки от Испания, 1917 г.

Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“.

Според етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов названието цигани е по-широко, отколкото роми, като го използват в академичната литература, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.[31]

В българския разговорен език думата „мангал“ представлява обидно или пренебрежително обръщение към хора с по-тъмен цвят на кожата, и в частност към циганите.[32]

История[редактиране | редактиране на кода]

Катунари, гравюра от 1837 г.

От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.

През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.

Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. И до днес едно от названията на циганите на БалканитеРепублика Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа.

Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.

До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.

През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[33]

Ранни миграции[редактиране | редактиране на кода]

При все наличието на различни местни говори циганският е единен по граматика и речник език.[34] Английският лингвист Ярон Мантрас предполага, че той е възникнал при частично сближаване на някой централноиндийски диалект със северноиндийски диалекти. Пак според Мантрас особеностите на циганския сочат (в съпоставка с общата история на индоарийските езици), че неговите носители са напуснали Индийския субконтинент не по-рано от ок. 750-1000 г. сл. Хр.[35]

Лабораторно изследване на генен материал, взет от 152 представители на 13 отделни цигански общности в цяла Европа, показва, че съвременните цигани имат общи прародители, че те произхождат от северната или северозападната част на Индия, която са напуснали преди около 1500 години, и че са навлезли в Европа през Балканския полуостров преди около 900 години.[36]

Пристигане в Европа[редактиране | редактиране на кода]

Разселване на циганите в Европа

В миналото циганите са нямали своя писменост и тяхната история може да бъде проследена само по чужди извори. Възможно е гръцката дума Ἀθίγγανοι (атингани), която през IX в. обозначава разпространена във византийска Мала Азия християнска ерес,[37] впоследствие да е станала едно от наименованията на циганите (срв. новогръцкото Τσιγγάνοι, Ατσίγγανοι).[38] Обичайното византийско име за „циганин“ обаче е Αἰγύπτιος, т.е. „египтянин“.[39] Тази запазена в новогръцкия (Γύφτος) и възприета в други европейски езици дума (английски: Gypsy, френски: gitan, испански: gitano) на пръв поглед сочи, че циганите са дошли в Европа от Египет. В разрез с това Франц Миклошич установява, че в езика им се срещат персийски и арменски, но не и арабски заемки и прави извод, че пътят на циганите извън тяхната индийска прародина е минал през Иранското плато и Задкавказието, а не през Северна Африка.[40] Американският историк Джордж Сулис предполага, че циганите са се преселили в Мала Азия през ΧI в. под натиска на селжукските турци, а османското завоевание през XIV в. ги е изтласкало от там на Балканите.[41]

Гръцката дума „египтянин“ в смисъл на „циганин“ се среща за пръв път в един писмо на Григорий II Кипърски, константинополски патриарх от 1283 до 1289 г., което споменава бирник, взимащ данък от „така наречените египтяни и атингани“.[42] През първите десетилетия на XIV в. отделни цигани (Αἰγύπτιοι) се споменават и като зависими селяни (парици) в два документа на атонските манастири Лавра и Ксиропотам.[43] През 1483 г. немският поклонник Бернхард фон Брайденбах спира на път за Божигроб във владения от венецианците пелопонески град Модон (Метони): илюстрацията към неговия пътепис показва разположени извън градските стени цигански землянки.[44] Късносредновековният гръцки и славянски Номоканон предписва църковни наказания за християни, които ходят при циганки–врачки.[45]

От Балканския полуостров циганите се придвижват на север към Централна и Западна Европа. Във Влашко те са споменати за пръв път през 1385 г., когато Дан I с грамота предава на Тисманския манастир 40 семейства цигани („ацигани М челѣди“), дарени по-рано от неговия чичо Владислав І на друга, съседна обител.[46] Доминиканският монах-летописец Херман Корнер от Любек разказва как в края на 1417 г. около 300 души цигани („секани“, Secanes) се появяват в Мекленбург: „Инородно, невиждано по-рано странстващо множество хора от източните страни дойде в Германия, преброждайки цялата тази земя чак до приморските области.“ Те имали свои князе (principes) – херцог (dux) и граф (comes).[47] През 1501 г. във Вилнюс полският крал Александър потвърждава правото на циганите да се придвиждват свободно в държавата му (swoboda obraszczenia w zemliach naszych) и властта на войводата (woyt cyganski) Васил над всички цигани във Великото литовско княжество.[48] През 1538 г. крал Жуау III забранява на цигани (ciganos) да влизат в страната, за да не се занимават с грабеж и магьосничество, а родените вече на португалска земя цигани заточва по за две години в Африка.[49] Една издадена в Лондон ок. 1542-1547 г. книга съдържа първия запис на циганска („египетска“) реч.[50]

Пристигане в България[редактиране | редактиране на кода]

Според Константин Иречек циганите „по всяка вероятност [са] се появили в България към средата на XIV в.“.[51] Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман споменава „Агупови клети“ (колиби); Иван Дуйчев свързва това „с името „агупци“, давано у нас на циганите“.[52] Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски разказва за множество „египтяни“ в околността на Драч (ибѡ мнѡѕи бѣхѫ егѵптѣны въ тои странѣ); тази подробност не присъства в гръцкия първообраз на житието и най-вероятно касае цигани, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.[53]

Цигански оркестър, нает за сватба в София

Циганите в Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи. Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. – в тимарския регистър на Никополски санджак.[54] Султан Сюлейман I издава нарочен „Закон за циганите във вилаета Румели“, според който циганите – както християни, така и мюсюлмани – плащат поголовен данък.[55]

Западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562-1618?) там „[и]ма много цигани, които работят занаятите си на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. Циганите, които иначе на нас, гданчани, не са непознати, макар и получерни, са все пак хубав народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия.[56] През 1553 г. Антон Вранчич разкава: „Когато започнахме да прекосяваме реката (Морава), пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца.[57]

Циганите във Влашко и Молдова[редактиране | редактиране на кода]

Румънска обява за търг на цигани-роби (1852)

Не е сигурно дали споменаваните в славяно-румънски грамоти от XIV и XV в. цигани са били зависими селяни или същински роби.[58] Една молдавска летопис съобщава, че след победа над влашкия княз Раду през 1470 г. Стефан Велики „избил много народ и взел 17 хиляди цигани във владение (in Eigenschaft)“.[59] Това, изглежда, е първото ясно свидетелство за робско положение на цигани в дунавските княжества. От началото на XVI в. насетне „на практика единствените роби във Влашко и Молдова“ са циганите.[60] Някои от тях са собственост на княза, други – на манастири или на частни лица. Във Влашко робството е отменено със закон през 1847 г., в Молдова – през 1844 г.[61]

Циганите по време на Априлското въстание[редактиране | редактиране на кода]

Отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) „не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците“.[62] Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров κлисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. За да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.[63]

Циганите в Третия райх[редактиране | редактиране на кода]

Расизмът е принцип на националсоциалистическата идеология и политика. На 8 декември 1938 г. Хайнрих Химлер издава наредба „За борба с циганската напаст (Zigeunerplage)“ „на расови начала“ (aus dem Wesen der Rasse heraus).[64] Допълнително постановление от германската Държавна дирекция на полицията пояснява, че предприетите съгласно тази наредба мерки трябва да имат за цел „първоначално – расовото отделяне на циганите от немската народност, след това – възпрепятстване на смесването между расите и в крайна сметка – урегулирането на начина на живот при чисторасовите циганите и лицата с отчасти циганско потекло. Нужната правна основа за това може да бъде осигурена само със Закон за циганите...[65] Избухването на Втората световна война попречва да се подготви подобен закон, но пък войната става предпоставка циганите да бъдат поголовно изтребвани – редом с други обявени от националсоциалистите за расово непълноценни народности. Избиване или депортиране на цигани биват организирани през 1942-1945 г. както от немските граждански и военни власти, така и от съюзените с Германия правителства на Румъния, Унгария и Независимата хърватска държава.[66] Липсата на документи не дава възможност да се установи точният брой на жертвите, но мнозинството историци смятат, че са били погубени не по-малко от 200 000 европейски цигани.[67] Българските цигани остават незасегнати от тази катастрофа.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В България

По света:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Koinova, Maria. Roma of Albania (DOC). // Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe, 2000. с. 7. Посетен на 11 юли 2010.
  2. str.3
  3. България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria - Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  4. United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe
  5. а б Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448

  6. Испания: Ок. 600 000–800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  7. Според преброяване от 2002
  8. Полша: Ок. 15 000–50 000 в началото на 90-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  9. Според [1]
  10. По данни на Световната банка([2]) и Международната асоциация за статистика ([3]).
  11. Русия: Преброяване от 2002 отчита 182 766 души.
  12. http://www.stat.gov.rs/zip/esn31.pdf
  13. По данни на ЦРУ.
  14. http://romove.radio.cz/en/article/18158
  15. international Romani Studies Network: "Reaching the Romanlar — A Feasibility Study Report", Istanbul, 2006, стр. 13. Достъпно чрез [4]
  16. SERİN, Ayten. AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER. // Hürriyet, 2005-05-08. Посетен на 2006-09-23.
  17. Украйна: Преброяване от 2001 отчита 47 587 души
  18. Унгария: Ок. 500 000 през 80-те, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  19. http://www.euractiv.com/en/security/situation-roma-france-crisis-proportions-report/article-150507
  20. Според данни на ЦРУ.
  21. Според преброяване от 2001.
  22. Например: Zigeuner (немски), zingari (италиански), cigányok (унгарски), cikáni (чешки), ciganos (португалски), Çingeneler (турски).
  23. а б Кенрик, Доналд.. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies), ("Исторически речник на циганите " (Второ издание - 2007) - английски). // Посетен на 22 April 2012.
  24. Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.
  25. Ιστορία των Ρομά ("История на ромите" - гръцки) Посетено на 22 април 2012.
  26. Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 2, 2012 from New Advent
  27. а б Sándor Avraham, „Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti.“, www.ImNinalu.net, http://www.imninalu.net/Roma.htm, посетен 02.01.2011 
  28. We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 2008-07-31.
  29. а б "Gipsies (Gypsies") - Енциклопедия Британика (10-то издание, 1902 г). Посетено на 22 април 2012.
  30. Например: gipsy/gypsy (английски), gitani (италиански), gitans (френски), gitanos (испански).
  31. Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1902806077, pp. 33-53.
  32. Rechnik na chuzhdite dumi v bŭlgarskia ezik s prilozhenia, Ivan Gaberov, Gaberoff, 2002, str. 452.
  33. ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW
  34. Uniformity. – Romani Linguistics and Romani Language Projects, University of Manchester (посетен на 20 януари 2015 г.).
  35. Mantras, Y. Romani. – In: Encyclopedia of Languages and Linguistics. 2nd ed. (ed. Brown, K.). Oxford: Elsevier, 2006, p. 2 of the online offprint.
  36. Mendizabal, I. et al. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data. – Current Biology, 22, 2012, 2342–2349.
  37. The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 1. Oxford, 1991, 223 (Athinganoi).
  38. Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp).
  39. Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp); The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 2. Oxford, 1991, 889 (Gypsies).
  40. Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 4; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 144.
  41. Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 163.
  42. Rochow, I., Matschke, K. P. Neues zu den Zigeunern im byzantinischen Reich um die Wende vom 13. zum 14. Jahrhundert. – Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik, 41, 1991, 241.
  43. Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp) под думата Αἰγύπτιος.
  44. Breydenbach, B. v. Die heyligen reyßen gen Jherusalem zuo dem heiligen grab (Holzschnitte von Erhard Reuwich). Mainz, 1486, 22, Illustration 5.
  45. Павлов, А. Номоканон при Большом Требнике. 2 изд. Москва, 1897, 132-134.
  46. Documenta Romaniae Historica: Țara Românească. Т. 1 (edd. P. Panaitescu, D. Mioc). Bucureşti, 1966, 20.
  47. Die Chronica novella des Hermann Korner (hrsg. von J. Schwalm). Göttingen, 1895, 409.
  48. Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 30; Giselbach, R. Weltchronik der Zigeuner. Teil 1. 2. Aufl. Frankfurt am Main, 1997, 117, 242.
  49. Coelho, M. Os ciganos de Portugal. Lisboa, 1892, 230-231.
  50. Borde, A. The Fyrst Boke of the Introduction of Knowledge. London, 1870, 217-218.
  51. Иречек, К. История на българите. С., 1978, 426.
  52. Дуйчев, И. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 392-393.
  53. Яцимирский, А. И. Из славянских рукописей: Тексты и заметки. Москва, 1898, 43; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 160.
  54. Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С.,2000, 29.
  55. Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С.,2000, 36-38.
  56. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 413.
  57. Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 177.
  58. Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, pp. 2-4 of the online offprint.
  59. Славяно-молдавские летописи XV-XVI вв. (ред. Грекул, Ф. А.). Москва, 1976, 39.
  60. Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 4 of the online offprint.
  61. Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 23 of the online offprint.
  62. Стоянов, З. Записки по българските въстания, том 2, гл. 2.
  63. Димитров, Г. Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение. Т.2. С., 1896, 406-407; Страшимиров, Д. История на Априлското възстание. Т.3. Пловдив, 1907, 197-198.
  64. Bekämpfung der Zigeunerplage. RdErl. d. RFSSuChdDtPol. im RMdI. vom 8.12.38.
  65. Ausführungsanweisung des Reichskriminalpolizeiamtes zum RdErl. des RFSSuChdDtPol. im RMdI, vom 8.12.1938: "Wenn auch als Grundsatz für die Bekämpfung der Zigeunerplage voranzustellen ist, daß das deutsche Volk auch jede seinem Volkstum fremde Rasse achtet, so muß Ziel der staatlichen Maßnahmen zur Wahrung der Einheit der deutschen Volksgemeinschaft sein einmal die rassische Absonderung des Zigeunertums vom deutschen Volkstum, sodann die Verhinderung der Rassenmischung und schliesslich die Regelung der Lebensverhältnisse der reinrassigen Zigeuner und der Zigeuner-Mischlinge. Die erforderliche Rechtsgrundlage kann nur durch ein Zigeunergesetz geschaffen werden, das die weiteren Blutvermischungen unterbindet und alle wichtigen Fragen, die das Leben der Zigeunerrasse im deutschen Volksraum mit sich bringt, regelt."
  66. Zimmermann, М. Rassenutopie und Genozid. Die nationalsozialistische „Lösung der Zigeunerfrage“. Hamburg, 1996.
  67. Holocaust: Victims. – Factsheets on Roma, Universität Graz (посетен на 20 януари 2015 г.); Scriba, A. Der Völkermord an Sinti und Roma. – Lebendiges Museum Online, Deutsches Historisches Museum, Berlin (посетен на 20 януари 2015 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Документи:

Култура: