Цигани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския Световен конгрес
Цигани
Tsigganes-Greek Roma-Gypsies.jpg
Цигански момичета от Централна Източна Гърция.
Общ брой 4 - 5 милиона
Значителен
брой в
Албания: 10 000 - 120 000[1]

България: 325,343 (2011)[2]; 313 000 (1992)[3]; Независими източници посочват бройки между 700 000 - 800 000[4]
Германия: Ок. 100 000 (главно Синти)[5]
Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според Хелзинкския комитет [5]
Испания: Ок. 600 000–800 000[6]
Република Македония: 53 879 [7]
Обединеното кралство: Над 105 000[5]
Полша: Ок. 15 000–50 000[8]
Португалия: 40 000 [9]
Румъния: 535 140 (преброяване от 2002). Независими източници посочват бройки между 1 и 2 млн. души.[10]
Русия: 183 000[11]
Сърбия: 108 193[12]
Словакия: 92 500 [13]
Турция: 500 000 –  [14][15][16]
Украйна: 48 000[17]
Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000[18]
Франция: 500 000[19]
Финландия: 10 000[20]
Хърватия: 14 000 [21]

Чехия
Език Цигански, местни езици и диалекти
Религия Християнство, Ислям
Сродни етно групи Доми, Домба, Люли, Европейци и Индо-арийци.

Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, асингани - "недосегаеми") е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които нямат държава и са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешните държави Индия и Пакистан. Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.

Названия[редактиране | edit source]

Movimiento gitano.jpg
Eurogipsy.PNG

Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици[22], може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[23][24] което означава 'недосегаеми', от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам).[25][26] Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.[27] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[27] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[23]

Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието[28] на част от циганите, което означава хора (в противовес на гаджé, всички нецигани). Думата, на хинди - रोमा "рома", вероятно идва от санскритското "дом(б)а", което означава "музикант от низша каста".[29]

Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпи, (на гръцки γύφτος хиптос) което идва от погрешната представа, че циганите произхождат от Египет.[29] Това е коренът на думата и в много европейски езици.[30] Среща се и формата арапи (от Арабия).

Циганите са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.

Говорят цигански език (романо чхиб), най-близко свързан с езиците панджаби и потохари. На цигански думата ром означава "мъж, съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.

Освен типичните роми в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като "власи", тъй като не говорят цигански. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи цигани и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности. Според Речника на чуждите думи в българския език на издателство "Наука и изкуство" от 2003 г. "ром" означава "циганин".

Цигански девойки от Испания, 1917 г.

Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“.

Според етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов названието цигани е по-широко, отколкото роми, като го използват в академичната литература, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.[31]

История[редактиране | edit source]

Ранни миграции[редактиране | edit source]

Катунари, гравюра от 1837 г.

От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.

През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.

Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на БалканитеРепублика Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни[32].

Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.

Обява за търг на цигани-роби

До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.

През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[33]

Пристигане в Европа[редактиране | edit source]

Пристигане в България[редактиране | edit source]

Цигански оркестър, нает за сватба в София

Според най-разпространената версия, в България първите цигани идват през 11-12 век през Византия. Някои автори (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов) изказват хипотезата в началото на 9 век в Тракия заедно с павликяните от Мала Азия да са се заселили и „атцингани“.

Докато до турското нашествие тяхното присъствие е изключително незабележимо, то трайното им заселване по българските земи става със завладяването на България от Османската империя, когато те масово навлизат заедно с турските завоеватели.[34][35] и откогато са първите сигурни сведения за трайни заселвания на цигани в България. Не е случаен фактът, че по време на Априлското въстание циганите в Копривщица, а не турците, са считани за основна опасност и катуните им са разгромени.[36]

Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.

Личности[редактиране | edit source]

В България

По света:

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Koinova, Maria. Roma of Albania (DOC). // Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe, 2000. с. 7. Посетен на 11 юли 2010.
  2. str.3
  3. България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria - Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  4. United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe
  5. а б Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448

  6. Испания: Ок. 600 000–800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  7. Според преброяване от 2002
  8. Полша: Ок. 15 000–50 000 в началото на 90-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  9. Според [1]
  10. По данни на Световната банка([2]) и Международната асоциация за статистика ([3]).
  11. Русия: Преброяване от 2002 отчита 182 766 души.
  12. http://www.stat.gov.rs/zip/esn31.pdf
  13. По данни на ЦРУ.
  14. http://romove.radio.cz/en/article/18158
  15. international Romani Studies Network: "Reaching the Romanlar — A Feasibility Study Report", Istanbul, 2006, стр. 13. Достъпно чрез [4]
  16. SERİN, Ayten. AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER. // Hürriyet, 2005-05-08. Посетен на 2006-09-23.
  17. Украйна: Преброяване от 2001 отчита 47 587 души
  18. Унгария: Ок. 500 000 през 80-те, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
  19. http://www.euractiv.com/en/security/situation-roma-france-crisis-proportions-report/article-150507
  20. Според данни на ЦРУ.
  21. Според преброяване от 2001.
  22. Например: Zigeuner (немски), zingari (италиански), cigányok (унгарски), cikáni (чешки), ciganos (португалски), Çingeneler (турски).
  23. а б Кенрик, Доналд.. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies), ("Исторически речник на циганите " (Второ издание - 2007) - английски). // Посетен на 22 April 2012.
  24. Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.
  25. Ιστορία των Ρομά ("История на ромите" - гръцки) Посетено на 22 април 2012.
  26. Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 2, 2012 from New Advent
  27. а б Sándor Avraham, „Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti.“, www.ImNinalu.net, http://www.imninalu.net/Roma.htm, посетен 02.01.2011 
  28. We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 2008-07-31.
  29. а б "Gipsies (Gypsies") - Енциклопедия Британика (10-то издание, 1902 г). Посетено на 22 април 2012.
  30. Например: gipsy/gypsy (английски), gitani (италиански), gitans (френски), gitanos (испански).
  31. Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1902806077, pp. 33-53.
  32. ((de))  Dossier: Sinti, Roma und Fahrende. // sf.tv. Schweizer Radio und Fernsehen, 19 февруари 2008. Посетен на 27 септември 2011.
  33. ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW
  34. Елена Марушиакова, Веселин Попов, „Циганите в Османската империя“, С 2000
  35. Ромите в България, Информационен справочник, Институт „Отворено общество“ – София 2008, стр. 8
  36. Захари Стоянов, Записки по българските въстания, "Български писател", С. 1977,том ІІІ, глава ІІ

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Документи:

Култура: