Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Република Албания
Republika e Shqipërisë
Знаме на Албания
Герб на Албания
(знаме) (герб)
Девиз: Ti Shqipëri më jep nder, më jep emrin shqipëtar!
в превод: Албанийо, дай ми чест, дай ми албанско име!
Национален химн: Hymni i Flamurit
Наименование на местния жител: албанец
Местоположение на Албания
География и население
Площ 28 748 km²
(на 139-то място)
Води 4,7%
Граници Черна гора, Косово, Република Македония и Гърция
Климат умереноконтинентален
Столица Тирана
41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. / 41.333333° с. ш. 19.8° и. д.
Официален език албански1
Население (оценка, 2013) 3 011 405 [1]
Гъстота на нас. 123 д./km²
(на 63-то място)
Управление
президент Буяр Нишани
министър-председател Еди Рама
Организации Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
от Османската империя 28 ноември 1912 г.
Икономика
БВП (ППС, 2005 г.) 16,9 млрд.

(на 112-то място)
БВП на човек (ППС) 5405
ИЧР (2010 г.) 0,719 (висок)
(64-то)
Коеф. на Джини (2005 г.) 26,7 (нисък)
Прод. на живота 76,4
(46-то)
Детска смъртност 19,2
(91-во)
Грамотност 99,0
(45-то)
Валута албански лек (ALL)
Други данни
Часова зона CET
Лятно време CEST
Код по ISO ALB
Интернет домейн .al
Телефонен код 355
Официален сайт www.e-albania.al
1: Като малцинствени са официално признати гръцкият, македонският и други регионални езици.

Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, в превод „Земята на орлите“) е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ.

История[редактиране | edit source]

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската провинция Нов Епир. За първи път понятието "албански" се среща в текст на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като е част от България през IX-XIII век и за кратко е във византийската и сръбската държави, страната е завладяна от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война през 1912 г. Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само 6 месеца, след като го е заел. След края на Първата световна война, по силата на Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгляват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 година се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. [2]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Албания приема близо 500 000 бежанци - етнически албанци от граничещото със страната Косово.[2]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 година Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[2]

География[редактиране | edit source]

Заради красотата му крайбрежието на Албания често е наричано "Албанска Ривиера"
Валбонският проход в Северна Албания

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м[3]. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там - неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини тече в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол.

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.

Освен столицата Тирана големи градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.

Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година.

Средни температури за Тирана
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 5° C 6° C 8° C 11° C 15° C 19° C 21° C 21° C 18° C 14° C 11° C 7° C
максимална 12° C 13° C 14° C 18° C 21° C 25° C 28° C 28° C 25° C 22° C 16° C 13° C

Население[редактиране | edit source]

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

Население (1961 - 2003) Възрастова структура (2005)
Население (1961 - 2003)
Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6% (включително материалисти атеисти 9,0% от населението), отчетени са и 0,2% бахайци и др.[4]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на CIA и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 - католици.[1]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се опеделили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци - 1,2%. [5] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените области (край Охридското езеро) се считат за македонци от Република Македония, което категорично не се приема от България. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици[редактиране | edit source]

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности - в Черна гора.

Българи[редактиране | edit source]

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция - Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра, Корча и други градове).

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания" и други.

Според вестник "Монитор" броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4-5 хиляди в Елбасан, 3-4 хиляди в Тирана, 2-3 хиляди в Дуръс, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от министерски съвет, назначаван от него.

Административно деление[редактиране | edit source]

Албания е разделена на 36 рете (общини), групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

Области в Албания
  1. Берат - Берат
  2. Дебър - Пешкопия
  3. Дуръс - Дуръс
  4. Елбасан - Елбасан
  5. Фиер - Фиер
  6. Аргирокастро - Аргирокастро
  7. Корча - Корча
  8. Кукъс - Кукъс
  9. Лежа - Лежа
  10. Шкодра - Шкодра
  11. Тирана - Тирана
  12. Вльора - Вльора

Икономика[редактиране | edit source]

В столицата Тирана е концентрирана голяма част от индустрията на страната

Албания е аграрна страна, е сред най-бедните държави в Европа[6] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[7] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[2]Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[2]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността, и 59,5% — на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[2]

Култура[редактиране | edit source]

Грамотността в Албания е 99,0%[8], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[9] и значително пред България.

Други[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б CIA — The World Factbook — Albania. // Cia.gov. Посетен на 2013-21-08.
  2. а б в г д е BBC News — Albania country profile. // Посетен на 2011-02-17.
  3. Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
  4. World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
  5. [1]
  6. Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  7. Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2009-10-02.
  8. http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011
  9. http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

Външни препратки[редактиране | edit source]