Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За историческата държава вижте Кавказка Албания.

Република Албания
Republika e Shqipërisë


(знаме)	(герб)

Девиз: няма

Официален език

албански

Столица

Тирана
41°20′ с.ш. 19°48′ и.д.

Най-голям град Тирана

Президент

Бамир Топи

министър-председател

Сали Бериша

Площ
- oбщо на 139-то място
28 748 км²

Население
- oбщо (2009)
- гъстота на 133-то място
3 170 048
126,6 д/км²

БВП
- общо (2004)
- на човек на 113-то място
$ 17 , 402 млрд
$ 5 000⁽¹⁾

Валута Лек (ALL)

Часова зона
- Лятно часово време CET (UTC+1)
- CEST (UTC+2)

Независимост
от Османската империя 28 ноември 1912

Национален химн

Hymni i Flamurit

Интернет домейн al

Телефонен код +355

(1): по приблизителна оценка

Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, което означава "Земята на орлите") е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ.

[редактиране] История

Основна статия: История на Албания

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през ІІ-ри век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като попада под властта на няколко различни държави, тя става част от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост,тя се превръща в конституционна монархия.Великите сили лобират за монар на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца, след като го е заел. След краят на Първата световна война, по силата Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първия парламент в Албания. През 1928г, парламента е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившия министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І.

Масови игри в Тирана, 1970.

След като е окупирана от Италия по време на Втората световна война, съпротивата, която е главно комунистическа и се води от Енвер Ходжа, завзема властта, когато италианците си тръгват. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана, и поддържа минимални контакти с останалия свят.

До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово. НАТО официално покани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008. На 1 април година по-късно - 2009 г. двете страни официално се присъединиха към Алианса.

[редактиране] География

Основна статия: География на Албания

Заради красотата си, бреговете на Албания често биват наричани "Албанска Ривиера"

Валбонския проход в северна Албания

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там — неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини се намира в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има голямо наличие на солни находища.

Освен столицата Тирана, в която живеят около 1 520 000 души, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

[редактиране] Климат

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 — 1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.

Средната влажност на въздуха е 60-65 % за цялата година.

Средни температури за Тирана
температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	5° C	6° C	8° C	11° C	15° C	19° C	21° C	21° C	18° C	14° C	11° C	7° C
максимална	12° C	13° C	14° C	18° C	21° C	25° C	28° C	28° C	25° C	22° C	16° C	13° C

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Албания

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор, или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Албания

Албания е разделена на 36 общини, или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Албания

Според официалната албанска статистика, 95% от населението са албанци, известни и като арнаути, а най-голямото малцинство е от гърци (3%). Останалите официално признати малцинства са аромъни (власи) и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). В Албания живеят и българи, черногорци и цигани.

За принадлежността на славяноезичното население в посочените области (около Охридското езеро ) се води спор между България и Република Македония. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, аромънски (влашки), и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Черна гора и Гърция.

[редактиране] Българите в Албания

В днешно време българите в Албания са групирани главно в три района: Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) - главно християни; Голо Бърдо/Дебърско (Пешкапийско - „Голо Бърдо“ и „Поле“) - главно мюсюлмани и в областта „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) - мюсюлмани.

Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция-Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра,Корча и други градове).

Българите в Албания са над 50 000 души, според Сали Бериша, като 2/3 са мюсюлмани, а 1/3 - християни.

Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания" и други.

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души.

Според вестник "Монитор" броят на българите от някои на градовете в Албания е следния: Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души).

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища. Въпреки многото пропаганди (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Албания

Изоставена фабрика в Албания.

В столицата Тирана е концентрирана почти цялата икономическа дейност на страната.

Албания е аграрна страна, и е една от най-бедните държави в Европа.^[1] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.^[2] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високоправителствени нива, и организираната престъпност.

Албания почти не изнася, но внася от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания.

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6 000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП, 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността, и 59,5% — на услугите. Въпреки, че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Над 5 352 000 албанци работят в чужбина.^{[източник?]} Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.

По официални данни безработицата е около 13%, но вероятно надвишава 30%. Други проблеми са и липсата на адекватна инфраструктура, големият бюджетен дефицит (близо $ 1 млрд.) и недостигът на електричество.

[редактиране] Религия

След окупирането от османците, мнозинството от албанците е мюсюлманско (50%), въпреки че религията е забранена по време на комунизма. Другите вероизповедания в страната са източноправославие (35%) и римокатолицизъм (15%).

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Албания
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

По повод на културната изостаналост на албанците, Любен Каравелов твърди: „Освен сърбите и българите, на Балканския полуостров живеят още три народности: гърци, румънци и арнаути; първите две народности имат своя култура и свой политически живот, а последната се намира в детско състояние.“ [1]

През по-голямата част от съществуването си, албанската култура се развива почти изолирана от останалите култури. До идването на комунистите на власт след края на Втората световна война, обществото има предимно родово-кастов характер. В някои райони на Албания кръвната вендета все още се практикува.

Грамотността в Албания е 93% — сравнително висока в световен мащаб, но все пак най-ниската в Европа.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

↑ Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
↑ „Albania's GDP per capita in PPS (2008)“. Eurostat. Посетен на 2009-10-02

[редактиране] Външни препратки

[0] Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.

[1] „Albania's GDP per capita in PPS (2008)“. Eurostat. Посетен на 2009-10-02

[1]

[2]