Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата на Балкансия полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Republika e Shqipërisë
Република Албания
Знаме на Албания
Герб на Албания
Знаме Герб
Девиз: Ti Shqipëri më jep nder, më jep emrin shqipëtar!
в превод: Албанийо, дай ми чест, дай ми албанско име!
Национален химн: Hymni i Flamurit
Етноним: албанец

Местоположение на Албания

Местоположение на Албания (в червено)
на европейския континент (светложълто)

Столица Тирана
41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. / 41.333333° с. ш. 19.8° и. д. (G)
Официален език албански1
Управление Парламентарна република
 - Президент Бамир Топи
 - министър-председател Сали Бериша
Независимост  
 - от Османската империя 28 ноември 1912 г. 
Площ  
 - Общо 28 748 km² (139-то място)
 - Водна площ (%) 4,7
 Граничи с Черна Гора, Косово, Македония и Гърция
Население  
 - По оценка от 2009 4 249 942[1] (134-то място)
 - Гъстота 123 д./km² (63-то място)
БВП (по ППС) По оценка от 2005 г.
 - Общо US$ 16,9 млрд.
(112-то място)
 - На глава US$ 5 405 (100-тно място)
Социални показатели
 - Джини (2005 г.) 26,7  – нисък
 - ИЧР (2010 г.) 0,719 – висок (64-то място)
 - Продълж. на живота 76,4 години (46-то място)
 - Детска смъртност 19,2‰ (91-во място)
 - Грамотност 99,0% (21-во място)
Валута Лек (ALL)
Часова зона CET (UTC+1)
 - Лято (DST) CEST (UTC+2)
Климат Умереноконтинентален
Международни организации Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИСР, ОЧИС
Код по ISO ALB
Интернет домейн .al
Телефонен код +355
Официален уебсайт www.e-albania.al
1: Гръцки, македонски и други регионални езици са официално признати като малцинствени езици.
редактиране

Алба̀ния, официално Репу̀блика Алба̀ния (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, в превод „Земята на орлите“) е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ.

Съдържание

[редактиране] История

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като попада под властта на България през IX-XIII век и за кратко е част от византийската и сръбската държава, тя става част от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца след като го е заел. След края на Първата световна война, по силата Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в северна Албания, подкрепени от Югославия провъзгляват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.

До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 година се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. [2]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Албания приема близо 500 000 бежанци — етнически албанци от граничещото със страната Косово. [2]

НАТО официално покани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008. На 1 април година по-късно - 2009 г. двете страни официално се присъединиха към Алианса.

През 2009 година Албания официално кандидатства за членство в ЕС. [2]

[редактиране] География

Заради красотата си, бреговете на Албания често биват наричани "Албанска Ривиера"
Валбонския проход в северна Албания

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там — неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини се намира в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има голямо наличие на солни находища.

Освен столицата Тирана, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

[редактиране] Климат

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.

Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година.

Средни температури за Тирана
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 5° C 6° C 8° C 11° C 15° C 19° C 21° C 21° C 18° C 14° C 11° C 7° C
максимална 12° C 13° C 14° C 18° C 21° C 25° C 28° C 28° C 25° C 22° C 16° C 13° C

[редактиране] Население

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

Население (1961 - 2003)
Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно кланово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4%, от които католици 16.8%, православни 16.1%, протестанти 0.6%, други християни 0.6%, нерелигиозни са 25.6% (включително материалисти атеисти 9.0% от населението), отчетени са и 0.2% бахайци и др.[3]

След забраната на религиите в 1967 в по-стари нестатистически най-общи оценки на CIA и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се допуска 70% от населението, 20% са православни и 10% — католици.[1]

На преброяването (2004) 98,6% от населението са се назовали етнически за албанци, известни и като арнаути, а за гърци 1,2%. [4]

Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Населението с български произход в посочените области (около Охридското езеро) се счита за македонци от Република Македония, което категорично не се приема от България. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности в Черна гора.

[редактиране] Българите в Албания

В днешно време българите в Албания са групирани главно в три района: Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Пустец, Мали град, Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) - главно християни; Голо Бърдо/Дебърско (Пешкапийско - „Голо Бърдо“ и „Поле“) - главно мюсюлмани и в областтаГора“ (на границата с Косово и Република Македония) - мюсюлмани.

Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция-Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра, Корча и други градове).

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания" и други.

Според вестник "Монитор" броят на българите от някои на градовете в Албания е следният: Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души).

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища. Въпреки многото пропаганди (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

[редактиране] Държавно устройство

Сградата на парламента в Тирана

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

[редактиране] Административно деление

Албания е разделена на 36 общини или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.

Области в Албания
  1. Берат - Берат
  2. Дебър - Пешкопия
  3. Дуръс - Дуръс
  4. Елбасан - Елбасан
  5. Фиер - Фиер
  6. Аргирокастро - Аргирокастро
  7. Корча - Корча
  8. Кукъс - Кукъс
  9. Лежа - Лежа
  10. Шкодра - Шкодра
  11. Тирана - Тирана
  12. Вльора - Вльора

[редактиране] Икономика

В столицата Тирана е концентрирана почти цялата икономическа дейност на страната.

Албания е аграрна страна и е една от най-бедните държави в Европа.[5] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[6] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високоправителствени нива и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и от хранително-вкусовата промишленост. [2] Албания почти не изнася, но внася от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания.

Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания са важен източник на приходи за страната. [2]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6 000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността и 59,5% — на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори. [2]

[редактиране] Култура

Грамотността в Албания е 99,0% [7], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[8] и значително пред България.

[редактиране] Други

[редактиране] Източници

  1. а б CIA - The World Factbook - Albania. // Cia.gov. Посетен на 2011-02-17.
  2. а б в г д е BBC News - Albania country profile. // Посетен на 2011-02-17.
  3. World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
  4. [1]
  5. Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  6. Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2009-10-02.
  7. http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011
  8. http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици