Македонци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за жителите на областта Македония. За селото в Област Кърджали вижте Македонци (село). За жителите на Македония в Античността вижте Македони.

Македонци на поклонение в Бигорската света обител от началото на 20 век

Македо̀нци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес, на македонска литературна норма: македонци) са жителите на географската област Македония.

Чуждестранните пътешественици,[1][2] посетили Македония през 19-ти и ранния 20-ти век твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне „нито един македонски християнин, който да не е сърбин, българин, грък или румънец“.[3] Според други изследователи до началото на 40-те години на 20 век славяноезичното население в региона е било предимно с българско самосъзнание.[4][5][6][7][8][9][10] Огромното мнозинство от македонците, живеещи извън териториите на днешна България, след Първата световна война в резултат на асимилационни или етнообразуващи процеси постепенно започват да не се самоосъзнават като българи. Част от тях се определят като македонци на национално ниво - т.е. хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво - т.е. македонски българи, македонски гърци.

Преобладаващ възглед в България[редактиране | edit source]

Flag of Bulgaria.svg
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Според преобладаващото у нас схващане, македонците са българска етнографска група със своя регионална идентичност (подобно на добруджанци, тракийци, балканджии). Приема се също, че славянските диалекти, говорени на територията на областта Македония са диалекти на българския език. Книжовната норма в Република Македония, така нареченият македонски литературен език се приема у нас за регионална (западна) книжовна форма на българския език.[11] Носителите на тези диалекти - както в Република Македония, така и в Гърция — са били част от българския етнос, макар и повечето от тях днес да са с небългарско национално самосъзнание, поради дълготрайното въздействие на политиката на елинизация или македонизация. Хората приели елинизма за национална ориентация са наричани гъркомани, а приелите македонизма - етнически македонци, а също и македонисти.

Македонци по националност в България[редактиране | edit source]

Македонците по националност в България според преброяването от 2011 година са 1654 души, като повечето от тях (1091) са македонски граждани постоянно пребиваващи у нас. Македонизацията у нас е резултат на налагането на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г. идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това, македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска идентичност.

Преобладаващ възглед в Гърция[редактиране | edit source]

Flag of Greece.svg
Знамето на македонските гърци

Македонци (Mακεδόνες) могат да се наричат само и единствено жителите на Древна Македония и техните наследници. Тъй като според гръцката историография древните македонци са били гърци, техни наследници са единствено днешните гърци - „македонските гърци (Έλληνες Μακεδόνες)“, независимо дали са „елиногласни гърци“ (ελληνόφωνοι Έλληνες) или славяногласни, албаногласни, влахогласни или туркогласни гърци (гагаузи) (σλαβόφωνοι, αλβανόφωνοι, βλαχόφωνοι, τουρκόφωνοι Έλληνες), жители на Македония (тоест хората, определяни понякога в България, Бивша югославска Република Македония, Румъния и Албания като гъркомани).

Съвет на Европа, 24 януари 2007 - Константинос Караманлис, премиер на Гърция:
Аз съм македонец както и още два и половина милиона гърци.

Славянското население на Бивша югославска Република Македония е наричано от официална Атина и изобщо в Гърция най-често „славомакедонци“ (Σλαβομακεδόνες), като също така в употреба са и термините „българоскопяни“ (Βουλγαροσκοπιανοί) или „скопяни“ (Σκοπιανοί). Езикът, на който това население говори, е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα).

Преобладаващ възглед в Република Македония[редактиране | edit source]

Flag of Macedonia.svg

Преобладаващият възглед в Република Македония е, че етническите македонци са славяноезичен народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в Република Македония, и като потиснато национално малцинство в България, Гърция и Албания) и говори македонски език. Днешните македонци са резултат от смесване между древните македонци и славяните, които са дошли на Балканите. Славянските диалекти, говорени на географската област Македония, са диалекти на македонския език. Носителите на тези диалекти — както в България, така и в Гърция и в Албания — са част от македонския етнос, макар и повечето от тях да са с немакедонско национално съзнание, поради дълготрайното въздействие на политиката на интензивна национална асимилация на населението (главно в България и Гърция), включваща забраната за образование на македонски език, забрана за образуването на малцинствени политически партии и невъзможността за свободно изявяване на македонско национално съзнание. Това е официалната позиция на Република Македония и позицията на част от научната общност в републиката, която се споделя от огромното мнозинство от имащите македонско национално съзнание - около 1,3 милиона души (65%) от цялото население на страната.

Българи в Република Македония[редактиране | edit source]

Въпреки, че официално в Република Македония за българи са признати само 1417 души, около 43 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2011 година.[12] Десетки хиляди други граждани на Република Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Като цяло в България е застъпено схващането, че македонците в Република Македония са етнополитически дезориентирани българи. Това е позицията на българската научна общност, която се споделя от огромното мнозинство от българите.

Диаспора на македонците по националност[редактиране | edit source]

В териториите от областта Македония, които са разположени извън Република Македония, според официални данни живеят около 10 000 души с македонско самосъзнание. Според последното преброяване от 2011 г. в България има 1654 души с македонско съзнание, които не са признати като отделно малцинство.[13] От тях над 1000 човека са постоянно пребиваващи в страната ни македонски граждани.[14][15] Такива хора има и в Гърция, като броят им е неясен поради непризнаването им от официалните власти и липсата на етническа графа при преброяванията. Те са представени от партията „Виножито“, за която на изборите за Европарламент през 2009 г. са гласували 4530 души. В Албания, където са признати като малцинство в областта Мала Преспа, по официални данни живеят 4697 македонци. Македонци живеят и в Сърбия, Румъния, Австралия, САЩ, Канада, Европейския съюз и другаде по света.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. John Foster Fraser, Pictures from the Balkans, London, 1906, ISBN-10: 1855710625, ISBN-13: 978-1855710627
  2. Edmund Spencer, Travels in European Turkey, in 1850, ISBN-10: 1402188412, ISBN-13: 978-1402188411
  3. Fraser, John Foster. London, New York: Cassell and company, 1912, p. 5
  4. Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1860646247, page 270.
  5. Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918-1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1850656630, стр. 119.
  6. The struggle for Greece, 1941-1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1850654921, стр. 67
  7. Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0838636098, стр. 90.
  8. Who are the Macedonians? , Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1850652384, стр. 101.
  9. Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0253212561, стр. 160.
  10. The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949 Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008 ISBN 0199237689, стр. 179.
  11. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  12. Промени в българското гражданство през периода 22.01.2002 - 30.06.2011 г.
  13. Преброяване 2011
  14. Население по етническа група и майчин език
  15. Бугарија изброи само 1.609 Македонци, в-к Нова Македониja, број 22337 од петок 22.7.2011 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.