Банатски българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Градове населени с банатски българи
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Банатските българи са български преселници, заселили се в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австрийската и впоследствие на Австро-Унгарската империя, тези българи са известни и като „южномаджарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като мнозинството от тях днес произлиза от българите павликяни. В научните среди те са познати като „банатски българи“. След Освобождението, стотици семейства от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя, банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни особености. Днес тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект произхождащ от източнородопските говори, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, с хърватско, унгарско, немско, а след 1919 г. и румънско и сръбско влияние.

Към групата на банатските българи не спадат православните българи-градинари, заселили се в банатските градове през 18 и 19 век. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици от български произход, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска етнографска група.

История[редактиране | edit source]

Банатските българи произхождат от Северозападна и Централна Северна България. Изселването им е на две вълни, съответно през 1688г. и 1726-1730 г. и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Използвайки своята католическа вяра, тези наши сънародници установяват и поддържат връзки със близките централноевропейски християнски монархии и най-вече с Хабсбургската монархия, която води непрекъснати войни с Османската империя, спирайки инвазията й към Централна и Западна Европа. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите-католици след потушаването на въстанието.

След поражението на турците при Белград през 1688 г избухва подготвяното от десетилетия от архиепископ Петър-Богдан Бакшев и архиепископ Петър Парчевич въстание в Северозападна България оглавено от българите-католици от Чипровско. След месец и половина сражения въстанието е жестоко потушено от османската власт. Около 4500-5000 от оцелелите българи емигрират във Влашко и Славония. Във Влашко 3000 от тях се установяват предимно в областта Малка Влахия, където получават от влашките князе някои привилегии, а след 1690г. някои се преселват в трансилванския град Алвинц и през 1711г. в Дева. След 1718 г. Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и чипровските бежанци, покровителствани от австрийските власти, със специален указ от 1727 г. получават още привилегии. Това стимулира и други българи-католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци, Долно Лъжене и други, в периода 1726-1730 година да преминат във Влашко.

През 1737 г. при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират хилядно опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятният за австрийците ход на войната води до нахлуването на турска войска в Малка Влахия и българите-католици са принудени да се спасяват на запад от Карпатите заедно с отстъпващите австрийци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, през карпатския проход Вулкан преминават в Седмиградско и се установяват временно при свои сънародници в Херманщадт(Сибиу), Хунедоара и Алба Юлия, заселили се там през 1703 г, а някои и в Алвинц и Дева (Румъния), . Оттам се обръщат към австрийските власти с молба за ново място за заселване. Павликяните, живущи покрай Дунава, преминават през Оршова в Банат и се установяват за зимуване в крашованското село Рекаш, близо до гр. Тимиошоара, откъдето също издействат позволение за място за заселване.

През пролетта на 1738 г. павликяните получават правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато получават уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 г. и те се пресе­лват в Банат.

Така банатските българи се установяват в Банат и създват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своите български самоличност и самосъзнание.

До 1863 г. богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. „илирийски“ или „далматски“ език, всъщност хърватски език. От 1863 г. богослужението се води на банатски български.

Географско разположение на българите в Банат[редактиране | edit source]

Банатски българчета в народни носии на Фестивала на българската песен и танц в Тимишоара
Разположение на селата, в които живеят основно банатски българи

Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия, а малка част се намира в Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра палитра от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.

Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и в двете части на Банат; в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента, Телепа (Болгартелеп, дн. Колония булгара), Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Црепая, Владимировац, Канак и Стари лец, в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат - Сентклараи, при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни — 1 658).

В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 г. Още около 1000 банатски българи живеят разпръснати из Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат — Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът е да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на на­селението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разсел­ването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си по­строят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищо­жавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в род­ните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат про­цес — извършвало се е на всеки 10-20 години.

Език[редактиране | edit source]

Банатският език е нормиран и се разглежда като втора книжовна форма на българския език покрай българския книжовен език и македонския литературен език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т. е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на отделните диалекти. В периода 1860–1896 г. банатският български език е основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това — с румънски или сръбски.

Латиница
Съответствие на кирилица
МФА (IPA)
А а
Ъ
/ɤ̞/,/ɐ/
Á á
А
/а/
B b
Б
/b/
C c
Ц
/ʦ/
Č č
Ч
/ʧ/
Ć ć
(КЬ)
/kʲ/
D d
Д
/d/
Dz dz
(ДЗ)
/dz/
Dž dž
(ДЖ)
/dʒ/
E e
Е
/ɛ/
É é
Ѣ
/e/
Латиница
Кирилица
IPA
F f
Ф
/f/
G g
Г
/ɡ/
Gj gj
(ГЬ)
/ɡʲ/
H h
Х
/h/
I i
И
/i/
J j
Й , Ь
/j/
K k
К
/k/
L l
Л
/l/
Lj lj
(ЛЬ)
/lʲ/
M m
М
/m/
N n
Н
/n/
Латиница
Кирилица
IPA
Nj nj
(НЬ)
/ɲ/
O o
О
/ɔ/
P p
П
/p/
R r
Р
/r/
S s
С
/s/
Š š
Ш
/ʃ/
T t
Т
/t/
U u
У
/u/
V v
В
/v/
Z z
З
/z/
Ž ž
Ж
/ʒ/

Бележити личности[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Нягулов, Банатските българи, стр. 348-354, 359-366.
  2. The Bulgarians. // Festivalul Proetnica 2006. Посетен на 2007-01-12.


Литература

Източници[редактиране | edit source]

  • Любомир Милетич. „Изследвания за българите в Седмиградско и Банат“. София 1987
  • Карол Телбизов. „Общинското управление на банатските български общини под австрийска и унгарска власт“. в: "Годишник на Висшето училище за стопански и социални науки „Свети Кирил Славянобългарски“, Варна, 1945, кн. 18, с. 1-57.
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 23 юни 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.