Вършац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Вършац. За българския град със същото име вижте вижте Вършец.

Вършац
Вршац/Vršac
    Герб
Панорамен изглед към града
Панорамен изглед към града
Вършац (Сърбия)
Red pog.png
Вършац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Южнобанатски окръг
Община Вършац
Надм. височина 117 m
Население (2002) 54 369 души
Пощенски код 26300
Телефонен код 013
Вършац в Общомедия

Вършац (на сръбски: Вршац или Vršac, на румънски: Vârşeţ, на унгарски: Versec или Érsomlyó, на немски: Werschetz), или на книжовен български език Вършец[източник? (Поискан преди 32 дни)], е град в Южнобанатски окръг, Войводина, Сърбия. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в Банат.[източник? (Поискан преди 28 дни)] Разположен е в югоизточния край на Панонската низина, в подножието на Вършачката планина. Според преброяването на 2002 в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат[източник? (Поискан преди 28 дни)], без статут на окръжен център, макар че Вършац е естествен историко-географски център на Южен Банат.

Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.[източник? (Поискан преди 32 дни)]

Местен език[редактиране | edit source]

В града и околността му има много заселници от други народности още от времето на Свещената Римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. Вършечко е част и т.нар. Войводство Сърбия и Тамишки Банат, като е център на Банатския военен край. Банат е традиционно поселение на много българи от османско време - банатски българи, за книжовния и културен живот на които е въведена и трета книжовна норма в българския език - банатска българска книжовна норма.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

В района на Вършечко и околността му, както и в отвъддунавско Смедеревско се говори т.нар. Смедеревско-вършецки говор, който според изследователя на сръбските наречия и говори по времето на Научната експедиция в Македония и Поморавието Беньо Цонев - е български диалект.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

В контекста за характера на местния говор, следва да се отбележи обстоятелството, че Банат не е част от Княжество Сърбия и Кралство Сърбия, а до създаването на Кралство на сърби, хървати и словенци е част от Австро-Унгария. Павле Ивич причислява говора на т.нар. галиполски сърби към езиковото пространство на вършачкия местен говор.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

Известни личности[редактиране | edit source]

Вършац е родно място на:

  1. Георгий Емануел, генерал-лейтенант от Руската императорска армия и почетен член на Руската академия на науките
  2. Йован Стария Попович или Йован Попович Стария, който се води за създател на съвременната сръбска комедия и драма, повлиян от Молиер, и автор на редица емблематични произведения на славяносръбски език - Лъжа и паралъжа (1830); Покондирена тиква (1838); Твърдица или Кир Яна; Родолюбци, Зла жена и Белград някога и сега.
  3. Павле Йованович - най-големият сръбски художник;
  4. Димитрие Стоякович - премиер на Унгария.

История[редактиране | edit source]

Територията на Вършeчкото бърдо е била заселена още в праисторически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 m. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършeчката кула.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

През средновековието е бил част от Първото и Второто български царства. Областен управител на този край е Глад (управител), а после и Охтум.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

През 15 век по времето на унгарския крал Сигизмунд на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на Унгарското кралство от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на деспот Георги Бранкович, който го свързва със своите крепости южно от Дунав в една обща отбранителна система.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

През 1425 г. бегълци от западните български земи се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си Подвършец на екавски изговор. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършец е известна с добрите си вина, които били особено предпочитани от унгарския кралски двор.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Душан Велча, Мала историја Вршца, Вршац, 1997.
  • Др. Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књиге 1-3, Нови Сад, 1990.

Външни препратки[редактиране | edit source]