Вършац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Вършац. За българския град със същото име вижте вижте Вършец.

Вършац
Вршац/Vršac
    Герб
Панорамен изглед към града
Панорамен изглед към града
Вършац (Сърбия)
Red pog.png
Вършац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Южнобанатски окръг
Община Вършац
Надм. височина 117 m
Население (2002) 54 369 души
Пощенски код 26300
Телефонен код 013
Вършац в Общомедия

Вършац (на сръбски: Вршац или Vršac, на румънски: Vârşeţ, на унгарски: Versec или Érsomlyó, на немски: Werschetz), или на книжовен български език Вършец[източник? (Поискан преди 28 дни)], е град в Южнобанатски окръг, Войводина, Сърбия. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в Банат.[източник? (Поискан преди 24 дни)] Разположен е в югоизточния край на Панонската низина, в подножието на Вършачката планина. Според преброяването на 2002 в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат[източник? (Поискан преди 24 дни)], без статут на окръжен център, макар че Вършац е естествен историко-географски център на Южен Банат.

Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

Местен език[редактиране | edit source]

В града и околността му има много заселници от други народности още от времето на Свещената Римска империя, Австрийската империя и Австро-Унгария. Вършечко е част и т.нар. Войводство Сърбия и Тамишки Банат, като е център на Банатския военен край. Банат е традиционно поселение на много българи от османско време - банатски българи, за книжовния и културен живот на които е въведена и трета книжовна норма в българския език - банатска българска книжовна норма.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

В района на Вършечко и околността му, както и в отвъддунавско Смедеревско се говори т.нар. Смедеревско-вършецки говор, който според изследователя на сръбските наречия и говори по времето на Научната експедиция в Македония и Поморавието Беньо Цонев - е български диалект.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

В контекста за характера на местния говор, следва да се отбележи обстоятелството, че Банат не е част от Княжество Сърбия и Кралство Сърбия, а до създаването на Кралство на сърби, хървати и словенци е част от Австро-Унгария. Павле Ивич причислява говора на т.нар. галиполски сърби към езиковото пространство на вършачкия местен говор.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

Известни личности[редактиране | edit source]

Вършац е родно място на:

  1. Георгий Емануел, генерал-лейтенант от Руската императорска армия и почетен член на Руската академия на науките
  2. Йован Стария Попович или Йован Попович Стария, който се води за създател на съвременната сръбска комедия и драма, повлиян от Молиер, и автор на редица емблематични произведения на славяносръбски език - Лъжа и паралъжа (1830); Покондирена тиква (1838); Твърдица или Кир Яна; Родолюбци, Зла жена и Белград някога и сега.
  3. Павле Йованович - най-големият сръбски художник;
  4. Димитрие Стоякович - премиер на Унгария.

История[редактиране | edit source]

Територията на Вършeчкото бърдо е била заселена още в праисторически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 m. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършeчката кула.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

През средновековието е бил част от Първото и Второто български царства. Областен управител на този край е Глад (управител), а после и Охтум.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

През 15 век по времето на унгарския крал Сигизмунд на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на Унгарското кралство от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на деспот Георги Бранкович, който го свързва със своите крепости южно от Дунав в една обща отбранителна система.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

През 1425 г. бегълци от западните български земи се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си Подвършец на екавски изговор. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършец е известна с добрите си вина, които били особено предпочитани от унгарския кралски двор.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

През 1552 г. османците разоряват цялата област и превземат Вършец, а местните заедно с българите от Белградската област изселват в Цариград и околността му — част от които са и т.нар. галиполски сърби. През 1594 г. останалите под османска власт местни в града и околността вдигат Банатска буна против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи, въстанниците са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от местното население бяга и се преселва в съседна Трансилвания.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

През 1716 г. войските на Евгений Савойски прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на Вършец. В града се заселват немски колонизатори, известни тук като Шваби, от областта на река Мозел, които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на Вършец в един от центровете на винарството в Хабсбургската монархия. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "свободен кралски град" през 1817 г. По време на революцията от 1848 г., Вършец запада икономически, поради противопоставянето между местни и унгарци. Втората половина на 19 век протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от филоксерата, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

По време на Втората световна война, Вършец и Банат са извадени от състава на т.нар. Недичова Сърбия и след възстановяването на Югославия, Вършец преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във Войводина.[източник? (Поискан преди 24 дни)]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Душан Велча, Мала историја Вршца, Вршац, 1997.
  • Др. Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књиге 1-3, Нови Сад, 1990.

Външни препратки[редактиране | edit source]