Вършац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Вършац. За българския град със същото име вижте вижте Вършец.

Координати: 45.1167° с.ш. 21.3036° и.д.

Вършац
Вршац/Vršac
Vrsac-Panorama view.jpg

Панорамен изглед към града
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Вършац
Вършац на картата на Сърбия
Общи данни
Община Вършац
Окръг Южнобанатски
Население 54 369 души (2002)
Надморска височина 117 m
Географско положение 45° 7' 0" сев. ш.
21° 18' 12" изт. д.
Други данни
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Телефонен код 013
Пощенски код 26300
Герб на Вършац
Вършац в Общомедия

Вършац (на сръбски: Вршац или Vršac, на румънски: Vârşeţ, на унгарски: Versec или Érsomlyó, на немски: Werschetz) е град в Южнобанатски окръг, Войводина, Сърбия. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в Банат. Разположен е в югоизточния край на Панонската низина, в подножието на Вършачката планина. Според преброяването на 2002 в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат, без статут на окръжен център.

История[редактиране | edit source]

Територията на Вършачкото бърдо е била заселена още в праисотрически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 м. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършачката кула.

През 15 век по времето на унгарския крал Сигизмунд на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на Унгарското кралство от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на сръбския деспот Георги Бранкович, който го свързва със своите крепости южно от Дунав в една обща отбранителна система.

През 1425 година сръбски бегълци се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си Подвършац. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършац е известна с добрите си вина, които са били особено предпочитани от унгарския кралски двор.

През 1552 година османците разоряват цялата област и превземат Вършац. През 1594 година сърбите в града се вдигат на въстание против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи въстанниците са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от ссръбското му население бяга в съседна Трансилвания.

През 1716 година войските на Евгений Савойски прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на Вършац. В града се заселват немски колонизатори от областта на река Мозел, които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на Вършац в един от центровете на винарството в Хабсбургската монархия. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "свободен кралски град" през 1817 година. По време на революцията от 1848 година Вършац запада икономически, поради противопоставянето между сърби и унгарци. Втората половина на 19 век протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от филоксерата, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.

По време на немската окупация на Банат и след освобождението Вършац преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във Войводина.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Душан Велча, Мала историја Вршца, Вршац, 1997.
  • Др. Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књиге 1-3, Нови Сад, 1990.

Външни препратки[редактиране | edit source]