Сърбия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Република Сърбия | |||||
|
|||||
| Национален девиз: няма | |||||
 |
|||||
| Официален език | сръбски1 | ||||
| Столица | Белград |
||||
| Най-голям град | Белград | ||||
| Президент | Борис Тадич | ||||
| министър-председател | Воислав Кощуница | ||||
| Площ - oбщо |
на 112-то място 88 361 (77 474 без Косово) км2 |
||||
| Население - oбщо (2005) - гъстота |
на 84-то място 7 498 001 (без Косово) 106,34 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 77-то място $ 47,77 млрд $ 5 713 |
||||
| Валута | Динар (CSD) |
||||
| Часова зона - Лятно часово време |
CET (UTC+1) - CEST (UTC+2) |
||||
| Независимост - от Османската империя от Сърбия и Черна гора |
13 юли, 1878 5 юни 2006 |
||||
| Национален химн | Божа правда | ||||
| Интернет домейн | yu |
||||
| Телефонен код | +381 |
||||
| (1): Във Войводина като официални езици се използват още румънски, русински, унгарски, словашки и хърватски. | |||||
Република Сърбия (на сръбски: Србија или Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония, на югозапад – с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите данни за сръбска държавност са от 7 век и династията на Властомирович. Основател на средновековната сръбска държава е Стефан Неманя, велик сръбски жупан, живял през 12 век. През 1220 г., под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 година прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периода 1459-1804 година е под властта на Османската империя.
През 1804 година сръбският народ, както и останалите народи в Европа през това време, започва да изгражда модерна държава и под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги (Караджордже), започва борба за независимост. От 1813 до 1903 година начело на сръбската държава е династията на Обреновичите, която сменя династията на Караджорджевичите, потомци на Георги Петрович-Карагеорги.
Първата конституция на Сърбия е приета на 15 февруари 1835 година. През 1918 година Сърбия и сръбската кралска династия става основател на Кралството на сърби, хървати и словенци, а по-късно става съставна част на социалистическата югославска федерация от шест републики. От 1992 година, след разпадането на СФРЮ, чак до 2003 година Сърбия заедно с Черна гора образуват Съюзна република Югославия. През 2003 - 2006 година Сърбия е съставна част от Държавната общност на Сърбия и Черна гора. След референдум през 2006 година Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република.
[редактиране] Държавно устройство
На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 г. Сърбия има еднокамерен парламент - Скупщина с 250 места и депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е Министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.
[редактиране] Административно деление
В състава на Република Сърбия влиза автономната област Войводина с главен град Нови Сад. На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово (автономна област съгласно сръбската конституция от 2006 г.[1]) я обявяват за независима държава – акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признават Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запазва известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[2]
С понятието Централна Сърбия се обозначава територията на Република Сърбия между Войводина и Косово. Тя не представлява отделна административна единица и се намира под прякото управление на централните органи на властта.
Войводина и Централна Сърбия са разделени на 24 окръга (7 от тях във Войводина) и територия на столицата Белград. Окръзите се делят на общини.
[редактиране] География и природа
Основната част - 80 на сто от територията на Сърбия се намира Балканския полуостров, а 20 на сто се намират в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 км. Северната част на страната заема Панонската низина, южната част е хълмисто-планинска. В страната има над 15 върха с височина над 2000 метра, като най-високият връх е Джеравица (на планината Проклетие), с височина 2656 метра. Преобладаващият в страната климат е умерено - континентален .
Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са Дунав (588 км), Сава (206 км), Тиса (168 км) и отчасти Велика Морава (185 км). Други големи реки са Западна Морава (308 км), Южна (Българска) Морава (295 км), Ибър (272 км), Дрина (220 км) и Тимок (202 км). Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 км².
Сърбия има 5 национални парка - Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора. Сърбия се намира на Балканския полуостров.Северната част и е заета от плодородната Войводина там се отглеждат различни земеделски култури например пшенеца,царевица,тютюн,коноп,зеленчуци,плодове,захарно цвекло и др.Климата в Сърбия е умереноконтинентален.
[редактиране] Стопанство
Сръбската икономика претърпя колапс в началото на деветдесетте години на XX век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 година, когато е напълно нормализирана търговията със САЩ. Основни дяловe в икономиката са земеделието и промишлеността. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ.
Безрабoтицата в Сърбия е 18%, а инфлационния ръст 13,7%.
Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.
[редактиране] Транспорт
През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор който пресича Централна Европа до Черно море. След Дунав, плавателни реки са още: Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Ниш и жп. линията Белград-Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.
[редактиране] Градове
Най-големите градове в Сърбия са: Белград (1 717 863), Нови Сад (295 600), Ниш (173 400), Крагуевац (146 000) и Суботица (99 500).
[редактиране] Население
По данни на преброяването от 2002 година, което не включва Косово и Метохия, в Сърбия има 7 498 001 души население.
[редактиране] Националности
- сърби 82,86%,
- унгарци 3,91%,
- бошняци 1,82%,
- цигани 1,44%,
- югославяни 1,08%,
- хървати 0,94%,
- черногорци 0,92 %,
- други власи, румънци, мюсюлмани, българи, словаци, буневци, русини, украинци, словенци, немци, чехи.
[редактиране] Българи в Сърбия
Брой на официално обявилите се за българи в Сърбия 20497 души при преброяването през 2002 г. в някои общини:
- Босилеград - 7 037,
- Цариброд (на сръбски Димитровград) - 5836,
- Белград - 1272,
- Бабушница - 1072,
- Сурдулица - 1004,
- Ниш - 799,
- Панчево - 563,
- Пирот - 454,
- Враня - 351,
- Войводина Иваново - 307 души.
- Зренянин - 252,
- Бор - 145,
- Нови Сад - 141,
- Зайчар - 113,
- Лесковац - 85,
- Владичин хан - 54.
- Неготин 47,
- Крагуевац - 46,
- Алексинац - 42,
[редактиране] Вероизповедание
Най-разпространената религия в Сърбия е православното християнство, следвано (ако не се взема под внимание Косово) от католицизма, исляма и протестантството. Част от сърбите са атеисти.
[редактиране] Култура
[редактиране] Език
Официален език е сръбският език. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински.
[редактиране] Други
[редактиране] Държавни символи
Химнът на Република Сърбия е същият като стария химн на Кралство Сърбия „Божа правда“, но с малки промени в текста.
Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 година и представлява бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са изобразени четири очила, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.
Република Сърбия има национално знаме, което е с три водоравни ленти: червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и държавно знаме, което е същото като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия.
[редактиране] Празници
- 1 и 2 януари - Нова година
- 13 януари - Православна(Сръбската) Нова Година
- 1 и 2 май - Празник на труда
- 27 януари - Ден на духовността
- 15 февруари - Ден на държавността
- 28 юни - Ден на сърбите паднали за родината
[редактиране] Външни препратки
- Правителство на Република Сърбия
- Народно събрание на Сърбия
- История на Сърбия
- Serbia Business Country Gateway - Doing business in Serbia
- Invest in Obrenovac Serbia
[редактиране] Бележки
- ↑ Устав Републике Србиjе, чл. 182 (взето на 24.5.2008)
- ↑ Reuters, Defiant Serbia conducts elections in Kosovo (23.5.2008); The New York Times, Formally Proposes Ethnic Partition of Kosovo (23.5.2008); BBC News, Could Balkan break-up continue?; BBC News, Serbia 'retakes' Kosovo rail line (23.5.2008)
Зависими територии: Акротири и Декелия • Гибралтар • Гърнси • Джърси • Ман • Фарьорски острови
