Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Сърбия
Република Србија
Republika Srbija
Знаме на Сърбия
Герб на Сърбия
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Национален химн: Боже правде
Наименование на местния жител: Сърбин
Местоположение на Сърбия (в зелено) в Европа
Местоположение на Сърбия (в зелено) в Европа
География и население
Площ 77 470(2) km²
(на 115-то място)
Води 0,13%
Граници Румъния, България, Република Македония, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Унгария
Климат умерен
Столица Белград
44°48′ с. ш. 20°28′ и. д. / 44.8° с. ш. 20.466667° и. д.
Официален език сръбски(1)
Население (оценка, 2013) 7 243 007 [1]
Гъстота на нас. 107,46 д./km²
(на 94-то място)
Управление
Президент Томислав Николич
Министър-председател Александар Вучич
Организации ООН
История
от Османската империя 13 юли 1878 г.
от Сърбия и Черна гора 5 юни 2006 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 79 013 млн.[2]
(на 75-то място)
БВП на човек (ППС) 10 661[2]
ИЧР (2011 г.) 0,766 (висок
)
(59-то)
Валута Сръбски динар (RSD)
Други данни
Часова зона CET
Лятно време CEST
Код по ISO SRB
Интернет домейн .rs .срб
Телефонен код 381
Официален сайт www.srbija.gov.rs
(1): Във Войводина като официални езици се използват още румънски, русински, унгарски, словашки и хърватски;
(2): без Косово

Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток — с Румъния и България, на юг — с Република Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад — с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.

Страната е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен неутралитет.[3][4]

География[редактиране | edit source]

Основната част - 80% от територията на Сърбия се намира на Балканския полуостров, а 20% - в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 км. Общата ѝ площ е 77,47 хил. кв. км., от които: Сърбия - 55,97 хил. кв. км. и Войводина - 21,51 хил. кв. км.; Територията на Косово и Метохия е 10,89 хил. кв. км. Северната част на страната заема Среднодунавската равнина, а останалите са заети от ниски и средновисоки планини -Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните Шар планина и Кораб планина с най-висок връх Черни (2764 м). В страната има над 15 върха с височина над 2000 м. Преобладаващият в страната климат е умерено — континентален . Средни температури за януари: от 3 градуса до 9 градуса, за юли от 18 градуса до 25 градуса, валежи: 400-800 мм в Среднодунавската равнина, до 1500 мм в високите части.

Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са Дунав (588 км), Сава (206 км), Тиса (168 км) и отчасти Велика Морава (185 км). Други големи реки са Западна Морава (308 км), Южна (Българска) Морава (295 км), Ибър (272 км), Дрина (220 км) и Тимок (202 км). Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 кв. км.

Сърбия има 5 национални парка — Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора. Сърбия се намира на Балканския полуостров.Северната част и е заета от плодородната Войводина там се отглеждат различни земеделски култури например пшенеца,царевица,тютюн,коноп,зеленчуци,плодове,захарно цвекло и др.Климата в Сърбия е умереноконтинентален.

Градове[редактиране | edit source]

Най-големите градове в Сърбия са: Белград (1 717 863), Нови Сад (390 600), Ниш (260 400), Крагуевац (179 000) и Суботица (99 500).

История[редактиране | edit source]

Белградски пашалък (Смедеревски санджак) с анексираните територии през 1830-1833

Славянската прародина на сърбите е Галиция. Сръбските племена се заселват като федерати на Византия в т.нар. същински сръбски земи.

Първите данни за сръбска държавност са от 7 век по времето на династията на Властимировичите. През 9 век сърбите приемат християнството на мястото на славянския политеизъм. Основател на средновековната сръбска държава, наричана още Рашка, е Стефан Неманя, велик сръбски жупан, живял през 12 век. През 1217 г., под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 година за няколко десетилетия прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периода 1521-1804 година сръбските земи са под властта на Османската империя.

През 1804 година сръбският народ, както и останалите народи в Европа през това време, започва да изгражда модерна държава и под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги (Караджордже), започва борба за независимост. От 1813 до 1903 година начело на сръбската сръбското движение за независимост и държава, е династията на Обреновичите, която сменя династията на Караджорджевичите, потомци на Георги Петрович-Карагеорги.

Първата конституция на Сърбия е приета на 15 февруари 1835 година. През 1918 година Сърбия и сръбската кралска династия става основател на Кралство на сърби, хървати и словенци, а по-късно става съставна част на социалистическата югославска федерация от шест републики. От 1992 година, след разпадането на СФРЮ, чак до 2003 година, Сърбия заедно с Черна гора, образуват Съюзна република Югославия. През 2003-2006 година Сърбия е съставна част от Държавната общност на Сърбия и Черна гора. След референдум през 2006 година Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република. На 15 февруари 2008 г. бившият сръбски автономен окръг Косово обявява независимост.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 година. Сърбия има еднокамарен парламент - Скупщина с 250 и депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.

Административно деление[редактиране | edit source]

Сърбия и Косово

В състава на Република Сърбия влиза автономната област Войводина с главен град Нови Сад. На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово (автономна област съгласно сръбската конституция от 2006 г.[5]) я обявяват за независима държава – акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признават Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запазва известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[6]

С понятието Централна Сърбия се обозначава територията на Република Сърбия между Войводина и Косово. Тя не представлява отделна административна единица и се намира под прякото управление на централните органи на властта.

Сърбия се дели на 30 окръга -в Сърбия -18, вкл. гр Белград, Войводина -7, Косово и Метохия -5. Окръзите се делят на 187 общини, от тях в Централна Сърбия -115, в Косово и Метохия -22 и във Войводина -50.

Население[редактиране | edit source]

По данни на преброяването от 2011 година, което изключва Косово и Метохия, в Сърбия има 7 120 666(2)[7]
души население.

Етнически състав[редактиране | edit source]

-Република Сърбия с Косово

-Централна Сърбия

Религия[редактиране | edit source]

Най-разпространената религия в Сърбия е православното християнство, следвано (ако не се взема под внимание Косово) от католицизма, исляма и протестантството. Част от сърбите са атеисти.

-Конфесионален състав

  • християни 79,7%, (от тях православни -93,1%, католици -4,7%, протестанти -1,6%, униати -0,6%)
  • мюсюлмани 18,5%,
  • други 1,8%

Българи в Сърбия[редактиране | edit source]

основна статия: Българи в Сърбия

Официално самоопределили се като българи през 2002 година в Сърбия са 20 497 души.

Икономика[редактиране | edit source]

Нова бизнес сграда в Белград

Сърбия е промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. Брутният вътрешен продукт (ППС) на страната за 2011 година е $ 83,4 милиарда,[2] а на глава от населението той е $ 11 255 ($6178 по номинална стойност[2]), което прави Сърбия страна със средни доходи на населението.[8] До икономическата криза през 2009 година това е най-бързо развиващата се балканска икономика, отбелязваща ръст от средно около 6% между 2005 и 2007, достигайки до 8,7% за 2008 година. Въпреки това БВП на глава от населението продължава да е едва 37% от средния за Европейския съюз.[9]

Сръбската икономика претърпява колапс в началото на деветдесетте години на 20 век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 година, когато е напълно нормализирана търговията със САЩ. Страната има споразумение за свободна търговия с ЕС. Високата безработица, (14% за 2010[10]) инфлацията и отрицателният външнотърговски баланс продължават да бъдат проблеми за сръбската икономика. Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.

Страната има значителни запаси от полезни изкопаемируди на цветни метали, хромити, въглища, нефт, олово, цинк. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Сърбия има 6 милиона хектара обработваеми земи, от които 85% са частна собственост.[11]

Основните земеделски култури са пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия, и е съсредоточения върху едър рогат добитък, свине, овце и птици.

Транспорт и инфраструктура[редактиране | edit source]

Сърбия има една от най-старите авиолинии, Jat Airways открита през 1927 година.[12] В Сърбия има 3 международни летища: Белград, Ниш, Вършац, както и едно в Косово — Прищина.

През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор който пресича Централна Европа до Черно море. След Дунав, плавателни реки са още: Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Ниш и жп. линията Белград-Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.

Политика[редактиране | edit source]

На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2018 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2020 г. [13]

Култура[редактиране | edit source]

Език[редактиране | edit source]

Официален език е сръбският език(от групата на Славянските езици).Други използвани езици -албански и унгарски. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински.

Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Успоредно с нея, се използва латиницата, която е по-предпочитана и е станала полу-официална (използва се в реклами, надписи, субтитри в телевизионни предавания и др.). Пътните указателни табели са надписани на кирилица и латиница.

Празници[редактиране | edit source]

  • 1 януари — Нова година
  • 6 януари — Богоявление
  • 13 януари — Православна (Сръбската) Нова Година
  • 1 и 2 май — Празник на труда
  • 27 януари — Ден на духовността
  • 15 февруари — Ден на държавността
  • 28 юни — Ден на сърбите, паднали за родината

Държавни символи[редактиране | edit source]

Химнът на Република Сърбия е същият като стария химн на Кралство Сърбия „Боже справедливи“, но с малки промени в текста.

Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 година и представлява бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са изобразени четири очила, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.

Република Сърбия има национално знаме, което е с три водоравни ленти: червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и държавно знаме, което е същото като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Република, начело с президент, избиран за 4 години Законодателен орган - Скупщина.

Парична единица -динар /RSD/ =100 пари.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Census.gov. Country Rank. Countries and Areas Ranked by Population: 2013. // U.S. Department of Commerce, 2013. Архив на оригинала от 2013-05-09. Посетен на 2013-05-09.
  2. а б в г IMF World Economic Outlook Database, September 2011. // International Monetary Fund, 2011. Посетен на 21 September 2011.
  3. http://www.becei.org/evropski%20forumi%20u%20pdf-u/Evropski_forum_No._4,_2008.pdf
  4. Serbia submits EU membership bid. // BBC News. 23 December 2009. Посетен на 6 April 2010.
  5. Устав Републике Србије, чл. 182 (взето на 24.5.2008)
  6. Reuters, Defiant Serbia conducts elections in Kosovo (23.5.2008); The New York Times, Formally Proposes Ethnic Partition of Kosovo (23.5.2008); BBC News, Could Balkan break-up continue?; BBC News, Serbia 'retakes' Kosovo rail line (23.5.2008)
  7. РЗС | Публикације по врстама — Саопштења за јавност. // Statistical Office of Serbia. Посетен на 2011-11-19.
  8. Upper-middle-income economies. // The World Bank.
  9. GDP per capita in PPS. // Eurostat. Посетен на 25 June 2009.
  10. Unemployment rate rises in Serbia. // EMG.rs. Посетен на 28 April 2010.
  11. http://web.archive.org/web/20110511191518/www.siepa.gov.rs/attach/FruitIndustryInSerbia.pdf
  12. JAT Airways hopes to regain market dominance in Eastern Europe, CEO says - International Herald Tribune
  13. ((de)) Busse, Nikolas. Serbien drängt es in die europäische Familie. // www.faz.net. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH 2014, 21 януари 2014. Посетен на 5 февруари 2014.