Централна Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Централна Сърбия
Serbian divisions BG.png
Официален език Сръбски
Столица Белград
Площ 55 968 км²
Население 5 466 009 (2002)
Balkans05.png

Централна Сърбия (на сръбски: Централна Србија или Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.

От историческа гледна точка територията, която днес е наричана Централна Сърбия се дели на Източна Сърбия и Западна Сърбия с две междинни историко-географски области - Шумадия и Поибрие. Към Централна Сърбия приспада и сръбската част от областта Санджак с 3 общини мнозинството от хората в които се определят като бошняци - (Нови Пазар, Тутин и Сиеница), макар че говоримия език в тези общини да е източнохерцеговински, т.е. наречието наложено от Вук Караджич за книжовна норма на сръбския език.

Политически статут[редактиране | edit source]

Регионът Централна Сърбия не е административно отделен от Сърбия, а е подчинен пряко на централната власт. Терминът "Централна Сърбия" е въведен по политически съображения, с цел да разграничи онази част от Сърбия, която не се ползва с автономен статут, за разлика от Войводина и Косово, които имат своя вътрешна автономна власт.

Административно деление[редактиране | edit source]

На територията на Централна Сърбия са разположени 18 от общо 29-те окръга, на които се разделя Сърбия. Те са:

  1. Белградски окръг
  2. Мачвански окръг
  3. Колубарски окръг
  4. Подунавски окръг
  5. Браничевски окръг
  6. Шумадийски окръг
  7. Поморавски окръг
  8. Борски окръг
  9. Зайчарски окръг
  10. Златиборски окръг
  11. Моравишки окръг
  12. Рашки окръг
  13. Расински окръг
  14. Нишавски окръг
  15. Топлишки окръг
  16. Пиротски окръг
  17. Ябланишки окръг
  18. Пчински окръг

Население[редактиране | edit source]

По-голямата част от населението на Централна Сърбия се определя като сърби (89,48%). В 3 общини мнозинството от хората се определят като бошняци - (Нови Пазар, Тутин и Сиеница), в 2 общини като албанци - (Буяновац и Прешево), а в общините Босилеград и Цариброд жителите се определят като българи.

Вижте още[редактиране | edit source]