Бошняци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бошняци
Общ брой 2,5–3,5 милиона
Значителен
брой в
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 2 159 508 (2008)[1]

Флаг на Германия Германия: 158 158
Флаг на Сърбия Сърбия: 136 087 (2002)[2]
Флаг на Австрия Австрия: 108 047 (2006)
Flag of the United States.svgСАЩ: 98 766 (2000) [3]
Флаг на Черна гора Черна гора: 63 272 (2002) [4]
Флаг на Швеция Швеция: 55 464 (2006) [5]
Флаг на Швейцария Швейцария: 46 773 (2005) [6]
Косово Косово: 45,600 (2003) [7]
Флаг на Турция Турция: 27 000 (2008)
Флаг на Словения Словения: 21 542 (2002) [8]
Флаг на Канада Канада: 21 040 (2006) [9]
Флаг на Хърватия Хърватия: 20 755 (2001) [10]
Флаг на Австралия Австралия: 17 993 (2006) [11]
Flag of Macedonia.svgМакедония: 17 018 (2002) [12]
Флаг на Норвегия Норвегия: 15 649 (2008)
Флаг на Белгия Белгия: 2 182 (2008)
Флаг на Испания Испания: 2 038 (2006)
Флаг на България България: 23 (2001)

Flag of Europe.svg Европейски съюз: 400 000 [13]
Език Босненски език
Религия ислям и малък брой атеисти.
Сродни етно групи Индоевропейци

  Славяни
    Южни славяни,

     сърби, хървати, българи

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от сърбо-хърватски произход, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72.9% (2002) от населението.

Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията на Средновековна Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план езикът, на който говорят, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Република Македония.

Тълкувания и спорове около етнонима "бошняци"[редактиране | edit source]

Ако се вземе правилото, че всеки народ трябва да има свой език, свои културни (не религиозни) характеристики, свой етногенезис и свои антропологически особености, тогава бошняците не са народ, тъй като не притежават нито една от изброените характеристики.

  • Според повечето сръбски и хърватски историци и учени, бошняците не са отделен народ, а представляват ислямизирани сърбиБосна и Санджак) и ислямизирани хърватиХерцеговина). Също така според тези учени не може да се образува отделен народ само на основата на религията (ислям), когато езикът, историята и културата са същите като сръбските и хърватските.
  • Като силно доказателство някои учени (сърби и хървати) изтъкват, че бошняците нямат свой етногенезис, тъй като преди да приемат исляма, те са били сърби и хървати и не е възможно само поради смяната на религията да станат друг народ.
  • Официалните босненски учени твърдят, че образуването на бошняшкия народ е свързано с богомилското движение. Богомилството било широко разпространено в средновековна Босна. Османското нашествие поставя начало на ислямизацията, която е облекчена от неприемането от страна на богомилското население на католицизма и източното православие.
  • За значението на етнонима бошняк съществуват няколко тези. Например, че е название за човек от Босна, отнасящо се за славянин-мюсюлманин. Между другото се срещат български и македонски презимена като Бошнаков или Бошняшки (християни), което доказва, че наименованието "бошняк" не се отнася стриктно до мюсюлманин от Босна или Санджак.

История[редактиране | edit source]

Бошняците подобно на българомохамеданите, говорят славянски и спазват ислямските канони. До утвърждаването на Босна като държава се стигнало едва в средата на Средновековието и особено при сръбската държава на Неманичите (11231394) и продължението ѝ в остатъците от държавата на Лазаревич, на Бранковичите и на деспотите от Южна Унгария. Около 1138 г. унгарският крал Бела II се провъзгласил за крал на "Рама" (Rex Romae), което е унгарското наименование на Босна. По това време Босна е управлявана от бан Борич, наместник на унгарския крал.

Названието "бошняк" се споменало едва през 14 век. През 12 век, като използвали затрудненията на Византия както и съсредоточената в себе си политика на сърби и хървати Босна се отделя като самостоятелна държава на Балканите със собствен владетел бан Кулин (1180-1204). За бан Кулин се знае, че е осъден от Рим, защото е защитавал босненските еретици. Несъмнен факт е, че босненската религиозна организация е уникална на Балканите за Средновековието — ту надделявали патарените, ту католицизмът, ту надмощие имало православното влияние. Но в крайна сметка религиозната организация в Босна останала несвързана с нито един от двата християнски центъра. Това спомогнало по-късно за преминаването им към исляма.

Населението на Босна приело исляма сравнително рано (15–16 век). В Босна постепенно се установили братствата на мевлевии, накшибендии, халвентии и др., които привлекли богомилските селски общности към исляма. Това доказват и обнародваните оригинални османски обширни тефтери от М. Окич, с които частично били определени областите с патаренско (богомилско) население в Босна и степента на тяхната ислямизация. Това станало благодарение на специалната регистрация на богомилите, според която те били записвани като християни за разлика от останалите местни жители, записани като гербан или кяфир (неверник).

От 15 до края на 17 век тези области вече били ислямизирани. Новата религия приемали най-вече тези, които са били принудени със сила да приемат католицизма и православието. Освен това католическата църква водела ожесточена борба срещу тези учения. Тя разрешавала еретиците да бъдат продавани като роби, с което към средата на 15 век се отворили вратите за масова търговия на босненски патарени.

Балканските еретици били лишени от всякаква закрила и нямали какво повече да губят. През 1580 г. е образуван Босненският еялет, в състава на който влизали не само днешните територии на Босна и Херцеговина, но и някои области от Хърватско и Далмация.

Масова изселническа вълна следвала окупацията на Босна от Австро-Унгария след Берлинския конгрес и особено след анексията през 1908 г. От тези земи заедно с турците се изселили много бошняци. Сега в Турция има както много бошняци, така и много изселници българи мохамедани.

Източници[редактиране | edit source]

  1. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bk.html
  2. http://webrzs.stat.gov.rs/axd/Zip/NEP1.pdf
  3. http://factfinder.census.gov/servlet/DTTable?_bm=y&-state=dt&-ds_name=DEC_2000_SF3_U&-mt_name=DEC_2000_SF3_U_PCT019&-redoLog=true&-_caller=geoselect&-geo_id=01000US&-geo_id=NBSP&-format=&-_lang=en
  4. http://www.njegos.org/census/index.htm
  5. http://www.scb.se/statistik/_publikationer/BE0101_2006A01_BR_03_BE0107TAB.pdf
  6. http://www.bfs.admin.ch/bfs/portal/de/index/themen/01/22/publ.Document.88215.pdf
  7. http://enrin.grida.no/htmls/kosovo/SoE/popullat.htm
  8. http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=SLO&st=15
  9. http://www12.statcan.ca/census-recensement/2006/dp-pd/tbt/Rp-eng.cfm?LANG=E&APATH=3&DETAIL=0&DIM=0&FL=A&FREE=0&GC=0&GID=837928&GK=0&GRP=1&PID=92333&PRID=0&PTYPE=88971,97154&S=0&SHOWALL=0&SUB=0&Temporal=2006&THEME=80&VID=0&VNAMEE=&VNAMEF=
  10. http://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_02_02/E01_02_02.html
  11. http://www.ausstats.abs.gov.au/ausstats/free.nsf/Lookup/C41A78D7568811B9CA256E9D0077CA12/$File/20540_2001%20(corrigendum).pdf
  12. http://www.stat.gov.mk/pdf/kniga_13.pdf
  13. http://www.ine.es/prodyser/pubweb/anuario06/anu06_02demog.pdf

Вижте също[редактиране | edit source]