Бошняци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Бошняци | |
|---|---|
 |
|
| Общ брой: | 4 500 000 |
| Значителен брой в: |  Босна и Херцеговина: 2 159 508 (2008)
|
| Език: | Босненски език |
| Религия: | ислям и малък брой атеисти. |
| Сродни етнически групи: | Индо-европейци |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Бошняци са южнославянски народ, който населява Босна и Херцеговина, където съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г. Във Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72.9% (2002) от населението. Днес бошняците изповядват ислямската религия след ислямизацията в Средновековна Босна (виж Босненска църква). Езикът, на който говорят, е много близък до хърватския и сръбския език, а според някои лингвисти бошняшкият език е продукт на политическа глотомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от тях в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008),в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се определят някои от гораните в Косово и торбешите в Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] Тълкувания и спорове около етнонима "бошняци"
Ако се вземе правилото, че всеки народ трябва да има свой език, свои културни (не религиозни) характеристики, свой етногенезис и свои антропологически особености тогава бошняците не се народ, тъй като не притежават нито една от изброените характеристики.
- Според повечето сръбски и хърватски историци и учени и бошняците не се отделен народ, а представляват ислямизирани сърби (в Босна и Санджак) и ислямизирани хървати (в Херцеговина). Също така според тези учени не може да се образува отделен народ само на основата на религията (ислям), когато езикът, историята и културата са същите като сръбските и хърватските.
- Като силно доказателство някои учени (сърби и хървати) изтъкват, че бошняците нямат свой етногенезис, тъй като преди да приемат исляма, те са били сърби и хървати и не е възможно само поради смяната на религията те да станат друг народ.
- Официалните босненски учени твърдят, че образуването на бошняшкия народ е свързан с богомилското движение. Бошняците били богомили наследници на Българите и, когато идват турците, приемат исляма, тъй като не са били нито католици, нито православни.
- За значението на етнонима бошняк съществуват няколко тези. Например, че е название за човек от Босна, отнасящо се за славянин-мюсюлманин. Между другото се срещат български презимена като Бошнаков или Бошняшки (християни), което доказва, че наименованието "бошняк" не се отнася стриктно до мюсюлманин от Босна или Санджак.
[редактиране] История
Бошняците подобно на българомохамеданите, говорят славянски и спазват ислямските канони. До утвърждаването на Босна като държава се стигнало едва в средата на Средновековието и особено при сръбската държава на Неманичите (1123–1394) и продължението ѝ в остатъците от държавата на Лазаревич, на Бранковичите и на деспотите от Южна Унгария. Около 1138 г. унгарският крал Бела II се провъзгласил за крал на "Рама" (Rex Rome), което е унгарското наименование на Босна. По това време Босна е управлявана от бан Борич, наместник на унгарския крал.
Названието "бошняк" се споменало едва през 14 век. През 12 век, като използвали затрудненията на Византия както и съсредоточената в себе си политика на сърби и хървати Босна се отделя като самостоятелна държава на Балканите със собствен владетел бан Кулин (1180-1204). За бан Кулин се знае, че е осъден от Рим, защото е защитавал босненските еретици. Несъмнен факт е, че босненската религиозна организация е уникална на Балканите за Средновековието — ту надделявали патарените, ту католицизмът, ту надмощие имало православното влияние. Но в крайна сметка религиозната организация в Босна останала несвързана с нито една от световните християнски центрове. Това спомогнало по-късно за преминаването им към исляма. Като се има предвид, че повечето бошняци са били патарени, трябва да се знае, че тяхното религиозно убеждение е по-близко до исляма, отколкото до християнството.
Населението на Босна приело исляма значително рано (15–16 век). В Босна постепенно се установили братствата на мевлевии, накшибендии, халвентии и др. Богомилските селски общности били привлечени от тях към исляма. Това доказват и обнародваните оригинални османски обширни тефтери от М. Окич, с които частично били определяни областите с патаренско население в Босна и на тяхната ислямизация. Това станало благодарение на специалната регистрация на богомилите, според която те били записвани като християни за разлика от останалите местни жители, записани като гербан или кяфир (неверник).
От 15 до края на 17 век тези области вече били ислямизирани. Тази религия приемали най-вече тези, които са били принудени със сила да приемат католицизма и православието. Освен това католическата църква водела ожесточена борба срещу тези учения. Тя разрешавала еретиците да бъдат продавани като роби, с което към средата на 15 век се отворили вратите за масова търговия на босненски патарени.
Балканските еретици са били лишени от всякаква закрила и нямали какво повече да губят. Те открили пътя на османлиите и на тяхното религиозно учение. През 1580 г. се образувал Босненския еялет, в състава на който влизали не само днешните територии на Босна и Херцеговина, но и някои области от Хърватско и Далмация.
Масова изселническа вълна следвала окупацията на Босна от Австро-Унгария след Берлинския конгрес и особено след анексията през 1908 г. От тези земи заедно с турците се изселили много бошняци. Сега в Турция както има много българи мохамедани, има и много бошняци.
