Бошняци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бошняци
Общ брой 2,5–3,5 милиона
Значителен
брой в
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 2 159 508 (2008)[1]

Флаг на Германия Германия: 158 158
Флаг на Сърбия Сърбия: 136 087 (2002)[2]
Флаг на Австрия Австрия: 108 047 (2006)
Flag of the United States.svgСАЩ: 98 766 (2000) [3]
Флаг на Черна гора Черна гора: 63 272 (2002) [4]
Флаг на Швеция Швеция: 55 464 (2006) [5]
Флаг на Швейцария Швейцария: 46 773 (2005) [6]
Косово Косово: 45,600 (2003) [7]
Флаг на Турция Турция: 27 000 (2008)
Флаг на Словения Словения: 21 542 (2002) [8]
Флаг на Канада Канада: 21 040 (2006) [9]
Флаг на Хърватия Хърватия: 20 755 (2001) [10]
Флаг на Австралия Австралия: 17 993 (2006) [11]
Flag of Macedonia.svgМакедония: 17 018 (2002) [12]
Флаг на Норвегия Норвегия: 15 649 (2008)
Флаг на Белгия Белгия: 2 182 (2008)
Флаг на Испания Испания: 2 038 (2006)
Флаг на България България: 23 (2001)

Flag of Europe.svg Европейски съюз: 400 000 [13]
Език Босненски език
Религия ислям и малък брой атеисти.
Сродни етно групи Индоевропейци

  Славяни
    Южни славяни,

     сърби, хървати, българи

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от сърбо-хърватски произход, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72.9% (2002) от населението.

В историята на Босна Константин VII Багренородни в неговото произведение "За управлението на империята" съвсем конкретно очертава обхвата на средновековните сръбски земи, като сред двете загорски области фигурира Босна (област) по едноименната река и с речни граници на запад - Върбас, на изток - Дрина и на север - Сава. Управлението на втория босненски бан Кулин се счита за златен век на Босна, тъй като при неговото управление започва икономическия просперитет на страната, въвежда се собствена азбука за вътрешни нужди - босанчицата, като се оформя и собствена конфесия - босненска църква. Жителите на страната по времето на бан Кулин са наричани бошняни. [14]

Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията след османското завладяване на Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план източнобосненския говор, който споделят бошняците, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Република Македония.

Тълкувания и спорове около етнонима "бошняци"[редактиране | edit source]

Ако се вземе правилото, че всеки народ трябва да има свой език, свои културни (не религиозни) характеристики, свой етногенезис и свои антропологически особености, тогава бошняците не са народ, тъй като не притежават нито една от изброените характеристики.

  • Според повечето сръбски и хърватски историци и учени, бошняците не са отделен народ, а представляват ислямизирани сърбиБосна и Санджак) и ислямизирани хърватиЗападна Херцеговина). Също така според тези учени не може да се образува отделен народ само на основата на религията (ислям), когато езикът, историята и културата са същите като сръбските и хърватските.
  • Като силно доказателство някои учени (сърби и хървати) изтъкват, че бошняците нямат свой етногенезис, тъй като преди да приемат исляма, те са били сърби и хървати и не е възможно само поради смяната на религията да станат друг народ.
  • Официалните босненски учени твърдят, че образуването на бошняшкия народ е свързано с богомилското движение. Богомилството било широко разпространено в средновековна Босна. Османското нашествие поставя начало на ислямизацията, която е облекчена от неприемането от страна на богомилското население на католицизма и източното православие.
  • За значението на етнонима бошняк съществуват няколко тези. Например, че е название за човек от Босна, отнасящо се за славянин-мюсюлманин. Между другото се срещат български и македонски презимена като Бошнаков или Бошняшки (християни), което доказва, че наименованието "бошняк" не се отнася стриктно до мюсюлманин от Босна или Санджак.

История[редактиране | edit source]

Бошняците подобно на българомохамеданите, говорят славянски и спазват ислямските канони. До утвърждаването на Босна като държава се стигнало по времето на бан Кулин и при властването в Рашка и Зета на Неманичите (11231394), понеже последните тежнеели към западни български земи и били свързани родствено и династично с Комитопулите. Средновековната босненска династия Котроманичи и тази на Неманичите били след смъртта на крал Стефан Владислав II в непрекъснат спор за владението на земята на Войновичи и за Хум. Предходно, около 1138 г. унгарският крал Бела II се провъзгласил за крал на "Рама" (Rex Romae), което е унгарското наименование на Босна. По това време Босна е управлявана от бан Борич, наместник на унгарския крал и първия известен босненски бан на историята.

През 12 век, като използвали затрудненията на Византия както и съсредоточената в себе си политика на сърби и хървати Босна се отделя като самостоятелна държава на Балканите със собствен владетел бан Кулин (1180-1204). За бан Кулин се знае, че е осъден от Рим, защото е защитавал босненските еретици. Несъмнен факт е, че босненската религиозна организация е уникална на Балканите за Средновековието — ту надделявали патарените, ту католицизмът, ту надмощие имало православното влияние. Но в крайна сметка религиозната организация в Босна останала несвързана с нито един от двата християнски центъра. Това спомогнало по-късно за преминаването им към исляма по време на османската власт в страната.

Населението на Босна приело исляма сравнително рано (15–16 век). В Босна постепенно се установили братствата на мевлевии, накшибендии, халвентии и др., които привлекли богомилските селски общности към исляма. Това доказват и обнародваните оригинални османски обширни тефтери от М. Окич, с които частично били определени областите с патаренско (богомилско) население в Босна и степента на тяхната ислямизация. Това станало благодарение на специалната регистрация на богомилите, според която те били записвани като християни за разлика от останалите местни жители, записани като гербан или кяфир (неверник).

От 15 до края на 17 век тези области вече били ислямизирани. Новата религия приемали най-вече тези, които са били принудени със сила да приемат католицизма и православието. Освен това католическата църква водела ожесточена борба срещу тези учения. Тя разрешавала еретиците да бъдат продавани като роби, с което към средата на 15 век се отворили вратите за масова търговия на босненски патарени.

Балканските еретици били лишени от всякаква закрила и нямали какво повече да губят. През 1580 г. е образуван Босненският еялет, в състава на който влизали не само днешните територии на Босна и Херцеговина, но и някои области от Хърватско (Западна Босна и Западна Херцеговина) и Далмация (Южна Херцеговина).

Масова изселническа вълна следвала окупацията на Босна от Австро-Унгария след Берлинския конгрес и особено след анексията през 1908 г. От тези земи заедно с османската администрация се изселили много бошняци. Сега в Турция има както много бошняци, така и много изселници българи мохамедани, всички те по-известни като балкански турци и основно заселили се в Бурса.

Източници[редактиране | edit source]

  1. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bk.html
  2. http://webrzs.stat.gov.rs/axd/Zip/NEP1.pdf
  3. http://factfinder.census.gov/servlet/DTTable?_bm=y&-state=dt&-ds_name=DEC_2000_SF3_U&-mt_name=DEC_2000_SF3_U_PCT019&-redoLog=true&-_caller=geoselect&-geo_id=01000US&-geo_id=NBSP&-format=&-_lang=en
  4. http://www.njegos.org/census/index.htm
  5. http://www.scb.se/statistik/_publikationer/BE0101_2006A01_BR_03_BE0107TAB.pdf
  6. http://www.bfs.admin.ch/bfs/portal/de/index/themen/01/22/publ.Document.88215.pdf
  7. http://enrin.grida.no/htmls/kosovo/SoE/popullat.htm
  8. http://www.stat.si/popis2002/en/rezultati/rezultati_red.asp?ter=SLO&st=15
  9. http://www12.statcan.ca/census-recensement/2006/dp-pd/tbt/Rp-eng.cfm?LANG=E&APATH=3&DETAIL=0&DIM=0&FL=A&FREE=0&GC=0&GID=837928&GK=0&GRP=1&PID=92333&PRID=0&PTYPE=88971,97154&S=0&SHOWALL=0&SUB=0&Temporal=2006&THEME=80&VID=0&VNAMEE=&VNAMEF=
  10. http://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_02_02/E01_02_02.html
  11. http://www.ausstats.abs.gov.au/ausstats/free.nsf/Lookup/C41A78D7568811B9CA256E9D0077CA12/$File/20540_2001%20(corrigendum).pdf
  12. http://www.stat.gov.mk/pdf/kniga_13.pdf
  13. http://www.ine.es/prodyser/pubweb/anuario06/anu06_02demog.pdf
  14. Матанов, Христо. Балкански хоризонти (част 1), стр. 181-189. Парадигма, ISBN 954-9536-98-X, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]