Босна и Херцеговина

За историческите области вижте: Босна и Херцеговина

Bosna i Hercegovina Босна и Херцеговина
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Официален език	босненски, сръбски и хърватски език
Столица	Сараево 43°52′N, 18°25′E
Най-голям град	Сараево
Председателсващ Съпредседатели	Харис Силайджич1 Желко Комшич2 Небойша Радманович3
министър-председател	Никола Шпирич
Площ	на 124-то място
- oбщо	51 129 km²
Население	на 121-во място
- oбщо	3,981,239
- гъстота	76 д/km2
БВП - oбщо - на човек	на 106-то място $ 14,7 млрд ~$ 3 712
Валута	Конвертабилна марка (BAM)
Часова зона - Лятно часово време	CET (UTC+1) - CEST (UTC+2)
Независимост  -от СФРЮ	5 април 1992
Национален химн	Intermezzo
Интернет домейн	.ba
Телефонен код	387
(1):Председателсващ тричленното Председателството на Босна и Херцеговина(бошняк) (2):Член на Председателството (хърватин) (3):Член на Председателството (сърбин)

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина е България.[2]

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в Югославия през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област), Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Дистрикт Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

История

Средновековни сръбски земи

Приморие

Пагания Захумлие (Хум) Травуния (с Каналия) Дукля (Зета)

Загорие

Рашка Босна

• През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.
• През XII век е образувано Босненското княжество, прерастнало в банство (от 1377 г. при Твъртко I е кралство), което впоследствие присъединява и включва и съседната област Херцеговина.
• През 1463 година територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
• След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 година е анексирана.
• От 1918 година е в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 година в Кралство Югославия
• През 1941 година Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на Независимата хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941-1945 година е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 година е включена в състава на Югославия като федерална република.
• През есента на 1991 година Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ. през май 1992 е приета за членка на ООН
• В средата на 1992 след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война.
• През ноември 1995 година в Дейтън САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 в Париж.

География

Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров.Има малък излаз на Адриатическо море - само 20 километра.По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик 2387 метра.Около 40% от страната е заета от гори.В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни,захарно цвекло,лен,лозя,памук,тютюн,зеленчуци,плодове и др.

Климат

Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски,с мека влажна зима и сухо горещо лято.В северните,централните и източните райони климатът е умерен,с прохладни лета и студени зими.

Население

• 

  Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.

• 

  Етническа карта Босна и Херцеговина от 2005 г.

Вероизповедания в БХ
религии			процент
Християнство			50%
ислям			40%
други и атеисти			10%

Етноси в БХ
етноси			процент
бошняци			48%
сърби			37.1%
хървати			14.3%
други			0.6%

След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани (народ)), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.

Данните за населението от тогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следваши други религии, а етническият състав е 48% бошняци, 37,1% сърби, 14,3% хървати и 0,6% други . През 2007 г. населнието на държавата е 3 981 923

Държавно устройство

Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево.

• Федерация Босна и Херцеговина
• Република Сръбска
• Окръг Бръчко

Административно деление

Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) — Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерациа Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 гдина след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

Автономна област "Бръчко"

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализация на местните органи на властта са пътя към бъдещето на Босна и Херцеговина.

Кантони на Федерация Босна и Херцеговина

Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Общини

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация.

Служебни градове

Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, "служебни града". Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

Други

• Комуникации в Босна и Херцеговина
• Транспорт в Босна и Херцеговина
• Въоръжени сили на Босна и Херцеговина
• Външна политика на Босна и Херцеговина

Външни препратки

• Bosnia and Herzegovina online
• Suvremeni bogumili
• Босна и Херцеговина при encyclopedia.bg
• Босна и Херцеговина
• Bosnia News