Босна и Херцеговина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За историческите области вижте: Босна и Херцеговина
Bosna i Hercegovina
Босна и Херцеговина
Знаме на Босна и Херцеговина
Герб на Босна и Херцеговина
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Босна и Херцеговина
География и население
Площ 51 129 km²
(на 124-то място)
Столица Сараево
43°52′N, 18°25′E
Най-голям град Сараево
Официален език босненски, сръбски и хърватски език
Население (пребр., 2007) 3,981,239
(на 121-во място)
Гъстота на нас. 76 д./km²
Управление
Председателсващ
Съпредседатели
Бакир Изетбегович1
Желко Комшич2
Небойша Радманович3
министър-председател Виекослав Беванда
История
Независимост
 -от СФРЮ
5 април 1992
Икономика
БВП (ППС, 2007) $ 14,7 млрд
(на 106-то място)
БВП на човек (ППС) ~$ 3 712
Валута Конвертабилна марка (BAM)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .ba
Телефонен код 387
(1):Председателсващ тричленното Председателството на Босна и Херцеговина(бошняк) (2):Член на Председателството (хърватин) (3):Член на Председателството (сърбин)

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина е България.[2]

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един дистрикт (област), Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Дистрикт Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

История[редактиране | edit source]

центар
Средновековни сръбски земи
Приморие
Загорие

География[редактиране | edit source]

Map Bih entities mk.png

Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров.Има малък излаз на Адриатическо море - само 20 километра.По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик 2387 метра.Около 40% от страната е заета от гори.В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни,захарно цвекло,лен,лозя,памук,тютюн,зеленчуци,плодове и др.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски,с мека влажна зима и сухо горещо лято.В северните,централните и източните райони климатът е умерен,с прохладни лета и студени зими.

Население[редактиране | edit source]

Вероизповедания в БХ
религии процент
Християнство
  
50%
ислям
  
40%
други и атеисти
  
10%
Етноси в БХ
етноси процент
бошняци
  
48%
сърби
  
37.1%
хървати
  
14.3%
други
  
0.6%


След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани (народ)), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.

Данните за населението от тогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48% бошняци, 37,1% сърби, 14,3% хървати и 0,6% други [1]. През 2007 г. населeнието на държавата е 3 981 923

Икономика[редактиране | edit source]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево.

Административно деление[редактиране | edit source]

Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | edit source]

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) — Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

Автономна област "Бръчко"[редактиране | edit source]

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.

Кантони на Федерация Босна и Херцеговина[редактиране | edit source]

Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Общини[редактиране | edit source]

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация.

Служебни градове[редактиране | edit source]

Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, "служебни града". Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]