Мюсюлмани (народ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за народността в бивша Югославия. За вярващите в исляма вижте Мюсюлмани.

Мюсюлмани
Общ бройок. 100 000
По места Косово: 27 553
 Сърбия: 22 301
 Черна гора: 20 537
 Босна и Херцеговина: 12 101
 Словения: 10 467
 Хърватия: 7558
 Северна Македония: 2553
 Румъния: 97
Езиксърбохърватски
Религияислям
Сродни групигорани, бошняци, помаци
Мюсюлмани в Общомедия

Мюсюлманите по народност (или мюсюлмански народ) е изкуствено въведено понятие за народност (етническа група) в Социалистическа Югославия за етно-религиозната общност на мюсюлманите, говорещи предимно сърбохърватски език.

Разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Населяват главно Босна и Херцеговина, в която са най-многобройният държавотворен народ – според преброяването от 1991 г. техният брой е 1 905 000 души или 44% от населението в републиката. След разпадането на СФРЮ (1992) и обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина голяма част от така наречения „мюсюлмански народ“ се самоопределя със своето национално име бошняци.

Според новите преброявания в страните от бивша Югославия все по-голяма част се самоопределят като „бошняци“ и все по-малка част – като „мюсюлмани по народност“:

Етнически групи[редактиране | редактиране на кода]

Бошняци[редактиране | редактиране на кода]

След Босна и Херцеговина голям брой бошняци живеят също в Сърбия и Черна гора, които населяват главно Санджак (на границата между Сърбия и Черна гора) и прилежащите райони[1].

Горани[редактиране | редактиране на кода]

Гораните населяват областта Гора в Южно Косово и част от Източна Албания. По времето на СФРЮ косовските горани също са се самоопределяли като мюсюлмани, а днес се самоопределят като горани и като такива са признати в преброяването на населението в Сърбия. Част от гораните са запазили своето българско самосъзнание[2].

Торбеши[редактиране | редактиране на кода]

Торбешите са българскоговорещи помаци, които по времето на СФРЮ също са се самоопределяли като мюсюлмани. Днес те са обект на македонизация, албанизация и бошняцизация[3].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ваня Иванова: Националната идентичност на босненско-херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946 – 1961), в: Историческо бъдеще, Асоциация Клио, 2002, 1 – 2, стр. 37 – 60

Източници[редактиране | редактиране на кода]