Мюсюлмани (народ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за народността в бивша Югославия. За вярващите в исляма вижте Мюсюлмани.

Мюсюлманите по народност (или мюсюлмански народ) е изкуствено въведено понятие за народност (етническа група) в Социалистическа Югославия за етно-религиозната общност на мюсюлманите, говорещи предимно сърбохърватски език.

Разпределение[редактиране | edit source]

Населяват главно Босна и Херцеговина, в която са най-многобройният държавотворен народ - според преброяването от 1991 г. техният брой е 1 905 000 души или 44% от населението в републиката. След разпадането на СФРЮ (1992) и обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина голяма част от така наречения „мюсюлмански народ“ се самоопределя със своето национално име бошняци.

Според новите преброявания в страните от бивша Югославия все по-голяма част се самоопределят като „бошняци“ и все по-малка част - като „мюсюлмани по народност“:

Етнически групи[редактиране | edit source]

Бошняци[редактиране | edit source]

След Босна и Херцеговина голям брой бошняци живеят също в Сърбия и Черна гора, които населяват главно Рашка или Санджак (на границата между Сърбия и Черна гора) и прилежащите райони [1].

Горани[редактиране | edit source]

Гораните населяват областта Гора в Южно Косово и част от Източна Албания. По времето на СФРЮ косовските горани също са се самоопределяли като мюсюлмани, а днес се самоопределят като горани и като такива са признати в преброяването на населението в Сърбия. Част от гораните имат българско самосъзнание [2].

Торбеши[редактиране | edit source]

Торбешите са българскоговорещи помаци, които по времето на СФРЮ също са се самоопределяли като мюсюлмани. Днес те са обект на македонизация, албанизация и бошняцизация [3].

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Ваня Иванова: Националната идентичност на босненско-херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946–1961), в: Историческо бъдеще, Асоциация Клио, 2002, 1-2, стр. 37-60

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://liternet.bg/publish18/p_gard/ezici.htm
  2. http://www.webcitation.org/query?id=1256573264173053&url=www.geocities.com/goranite/
  3. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=158&aid=4189