Сърбохърватски език

Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006)

Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия. Това наименование официално се използва от 1945 до 1991 г. От 1921 до 1941 в Кралство Югославия се използва сборно наименование, което включва и словенски: сърбохърватскословенски език.

Наименованието сърбохърватски език има няколко варианта: хърватскосръбски език, хърватски или сръбски език, сръбски или хърватски език, а съгласно последната конституция на СФРЮ, хърватите наричат официално езика си хърватски език. Според наложеното през периода 1945–1991 г. мнение, сърбохърватският език е разделен на два основни варианта: източен (сръбски) и западен (хърватски), както и на т.нар. южен подвариант (босненски).

Разлики между източния и западния вариант

Въпреки че официалното становище в бивша Югославия е, че вариантите на сърбохърватския език са в диалектическо единство и не представляват отделни езици, се признават няколко съществени разлики между източния (сръбски) и западния (хърватски) вариант:

1. Различни графични системи – на изток се използва предимно кирилица, а на запад – само латиница.
2. Различен рефлекс (при около 3% от общата лексика) на праславянския ят (ě): пре – prije (преди), време – vrijeme (време), место – mjesto (място), савет – savjet (съвет) и т.н. Тази разлика обаче се наблюдава само между екавския сръбски и хърватския. Между босненския сръбски и черногорския от една страна, и хърватския от друга страна, в това отношение има незначителна разлика.
3. Разлики от типа: такође – također (също), вече – večer (вечер) и т.н.
4. Разлики в словообразуването със суфикси: преводилац – prevoditelj (преводач), управник – upravitelj (управител)
5. Различен рефлекс на краесловно -l: со – sol (сол), сто – stol (маса), во – vol и т.н.
6. Различни форми на въпросителните и относителните местоимения: ко – tko (кой), неко – netko (някой) и т.н.
7. Различна форма на името „славянин“: Словен – Slaven, и на производните му.
8. Различни форми на събирателни числителни: четворо – četvero (четирима мъже и жени) и т.н.
9. Различен рефлекс на праславянското h: кувати, кувам – kuhati, kuham (варя, готвя), мува – muha, дуван – duhan (тютюн) и т.н.
10. Различия в чужди суфикси при съществителни имена: туриста – turist и т.н.
11. Различия в чужди суфикси при глаголи: регулисати, регулишем – regulirati, reguliram (регулирам); ангажовати, ангажујем – angažirati, angažiram (ангажирам).
12. Различни префикси: саоднос – suodnos (съотношение), саосећај – suosjećaj (съчувствие) и т.н.
13. Лексикални разлики (около 6-7%): хлеб – kruh (хляб), супа – juha (супа), фрижидер – hladnjak (хладилник), коришћење – uporaba (използване, употреба), сијалица – žarulja (електрическа крушка), јануар – siječanj (януари), фебруар – veljača (февруари) и много други.
14. Минимални разлики в морфологията:
    • Разлика при образуване на формата за бъдеще време на глаголите: знам шта ћу да купим — znam što ću kupiti (знам какво ще купя) (тази разлика съществува предимно в разговорния език).
    • В хърватския не се използва изобщо бъдеще предварително време, което в сръбски е живо: будем био (ще съм бил) – bit ću (ще съм).
    • Различни падежни окончания: томе човеку – tomu čovjeku (дателен падеж);

Пример за различия

Български	Сръбски	Хърватски	Босненски
По отношение на отработените газове и замърсяването на въздуха в Йерусалим, ще бъде необходимо да се предприемат мерки за сигурност!	У погледу издувних гасова и загађивања ваздуха у Јерусалиму, било би потребно предузети мере безбедности!	Glede ispušnih plinova i zagađivanja zraka u Jeruzalemu, bilo bi potrebito poduzeti mjere sigurnosti!	U pogledu izduvnih gasova i zagađivanja vazduha u Jerusalimu, bilo bi potrebno preduzeti mjere bezbjednosti!

Разлики и прилики

Български	Сръбски	Босненски	Хърватски
Бялата сол за готвене е съединение на натрий и хлор.	Bela so za kuvanje je hemijsko jedinjenje natrijuma i hlora.	Bijela so za kuhanje je hemijski spoj natrijuma i hlora.	Bijela sol za kuhanje kemijski je spoj natrija i klora.
Влакът от железопътната гара ще потегли точно в десет часа.	Voz sa železničke stanice krenuće tačno u deset časova.	Voz sa željezničke stanice krenut će tačno u deset sati.	Vlak sa željezničkoga kolodvora krenut će točno u deset sati.

Разпадане на сърбохърватския език

След разпадането на Югославия през 1991 година наименованието сърбохърватски език е изоставено и вместо него се използват реалните имена на езиците: сръбски, хърватски, босненски, а също така има тенденция към разграничаване и на черногорски език, който има редица фонетични и морфологични различия от сръбския.

Въпреки голямата близост на езиците, обединявани някога от общото наименование сърбохърватски, хората, които ги говорят, ги считат за отделни езици поради множество фактори: исторически, културни, социални, икономически.

Използвана литература

Х. Стоянов, Диалектическото единство на двата варианта на сърбохърватския книжовен език на фонетично, лексикално и словообразувателно ниво, (дипломна работа, СУ, 1980)

Външни препратки

 Уикипедия на Сърбохърватски език

• Етноложки доклад за сърбохърватски (на английски)
• Робърт Грийнбърг: Политика на смърт и раждане на език (на английски)
• Шон МакЛенан: Социолингвистичен анализ на „сърбохърватски“ (във формат PDF, на английски)
• Юхани Нуорлуото: Понятието за диасистема в централната южнославянска езикова област (на английски)
• Декларация на Черногорския PEN Център относно конституционното положение на черногорския език

Вижте също

• Виенски книжовен договор
• Договор от Нови Сад
• сърбохървати