Социалистическа федеративна република Югославия

Социалистическа федеративна република Югославия Социјалистичка Федеративна Република Југославија Socijalistička Federativna Republika Jugoslavija Socialistična Federativna Republika Jugoslavija
федеративна социалистическа държава
← 1943 — 1992 ↓
Знаме Герб
Национален девиз Братство и единство
Национален химн Хей, славяни
Континент	Европа
Столица	Белград
Официални езици	македонски, сърбо-хърватски, словенски
Форма на упр.	Република, Марксистко-ленинистка еднопартийна система
Държавен глава
Президент
- 1945-1953	Иван Рибар
- 1953-1980	Йосип Броз Тито
- 1991-1992	Стиепан Месич
Министър-председател
- 1945-1953	Йосип Броз Тито
- 1989-1991	Анте Маркович
Епоха	Студена война
- Създаване
	29 ноември 1943 г.
- Присъединяване към ООН
	24 октомври 1945 г.
- Конституционна реформа
	21 февруари 1974 г.
- Разпадане
	25 юни 1991 - 27 април 1992 г.
Площ
- Общо (1989 г.)	255 804 km²
Население
- Преброяване	23,724,919
Валута	Динар (YUD) = 100 пара
Предшественик Наследник Кралство Югославия Босна и Херцеговина Република Македония Словения Хърватия Съюзна република Югославия
Днес част от	Босна и Херцеговина  Косово  Република Македония  Словения  Сърбия  Хърватия  Черна гора

Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1992 г. по време на Югославските войни. Тя е социалистическа държава и федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

Име

Югославската държава е създадена през 1918 г. под името Кралство на сърби, хървати и словенци. През януари 1929 г. крал Александър I налага диктатура в страната и я преименува на Кралство Югославия. Така за пръв път терминът "Югославия", който се използва десетилетия наред, става официален. След окупирането на Кралството по време на Втората световна война, АВНОЮ обявява през 1943 г. своето намерение да възроди държавата под името Демократическа федеративна Югославия, като оставя въпроса за република или кралство отворен.

През 1945 г. държавата става Федеративна народна република Югославия (ФНР Югославия, ФНРЮ), а нейната конституция влиза в сила през 1946 г. През 1963 г. държавата окончателно получава названието Социалистическа федеративна република Югославия (СФР Югославия, СФРЮ). Когато се говори за държавата, най-често се употребява нейното последно име, което успява да се задържи най-дълго.

Поради дължината на името, по-често се използват абревиатурите "СФРЮ" и "СФР Югославия", в същото време държавата е известна просто като "Югославия".

География

Намира се в западната част на Балканския полуостров. Съседни страни на СФРЮ са: Италия и Австрия на северозапад, Унгария и Румъния на север, България на изток и Гърция и Албания на юг. Западната част на републиката излиза на Адриатическо море.

История

Демократична федеративна република Югославия е основана на конференцията на АВНОЙ в Яйце, от 29 ноември до 4 декември 1943. Междувременно преговорите с Кралското правителство в изгнание продължават. 29 ноември 1945 Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна (решено също на конференцията на АВНОЙ в Яйце). Първият президент на следвоенна Югославия е Иво Лола Рибар, а премиер Йосип Броз Тито. 1953 година, Тито става президент, а 1963 година е провъзгласен за доживотен президент.

Югославия не поема курса на зависимост от Съветския съюз и не е била член на Варшавския договор като останалите страни от Източна Европа,нито пък е била член на НАТО, което я прави специфична в отношението с другите страни. Точно поради този баланс между изтока и запада, тя е имала добър имидж навсякъде по света.

Разпадането на СФРЮ

Анимирана карта на разпадането на СФРЮ

След смъртта на Тито(1980), напрежението между югославските народи става по-голямо, а през 1991 с обявяването на независимост на Словения, Хърватия, Бивша Югославска Република Македония и Босна и Херцеговина започва гражданската война. През 1992 републиките Сърбия и Черна гора образуват Съюзна република Югославия, която през 2002 e преименувана в Държавна общност Сърбия и Черна гора.

Разпадането на СФРЮ започва в момента когато Словения провъзгласява независимостта си (1991). Бързо след това започва гражданската война в Хърватия (1991-1995) между хървати и сърби. Сърбите се разбунтуват, защото според новата хърватска конституция губят статута си на конституционен народ, докато хърватите желаят да основат своя национална държава. Гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлмани (бошняците). Според бошняците, Съюзна Република Югославия и Хърватия извършват агресия спрямо Босна и Херцеговина. За сърбите това е гражданска война. През 1993 година хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва със Дейтънското споразумение от (21 ноември 1995).

Причини за разпадането

През 1989 година се появяват подходящи условия за разпадането на СФРЮ. Краят на политическата система на Източна Европа през 1989 година същевременно е и начало на демократизацията на тези страни. От тогава се поставя и начало на новата външна политика на САЩ и Западна Европа спрямо източноевропейските страни и в частност спрямо СФРЮ.

Новите световни събития изоснови променят съотношението на силите в международната политика и съотношението на силите в самата СФРЮ. Те същевременно повдигат въпроса за оцеляването на политическата система на СФРЮ. Американските и западни политици изискват промяна на политическата система на Югославия и демократически преход.

Държави появили се с разпадането на СФРЮ:

Босна и Херцеговина

Хърватия

Република Македония

Словения

Черна гора

Косово

Сърбия

Изчезването на източно-европейската политическата система и изисквания за промяна в СФРЮ поставя оцеляването на СФРЮ под въпрос. Необходимостта за промяна на политическата система на СФРЮ и външната политика са двата фактора, които най-много влияят на разпадането ѝ.

Скоростта на развитието на нещата по-късно отварят други въпроси. Отговорността за разпадането ѝ е на политиците. Сърбия (а с нея СФРЮ) има нещастието точно през 1989 година да я управляват политици, които се интересуват само от властта.

Изчезването на СКЮ и ескалиране на национализма

Разпадането на СФРЮ е предхождано от изчезването на Съюза на комунистите в Югославия (СКЮ) от политическата сцена. Словенските и хърватските представители напускат заседанието на 14-тия извънреден конгрес на СКЮ. Тогава изчезва един от най-значимите органи в Югославия. През пролетта на 1990 г. в проведените избори в Словения и Хърватия побеждават антикомунистически сили. Националистическата ХДЗ (Хърватска демократическа обшност), с водач Франьо Туджман, получава мнозинство в хърватския парламент и така идва на власт.

Хърватските власти започват с чистка на сърбите от държавните органи. Сърбия осъжда тези събития. Тогава настъпва сериозна национална криза в СФРЮ. През септември 1990 година е приета и новата Конституция на Сърбия, която премахва от названието на държавата представката "социалистическа".

В началото на 1991 година започват сраженията между сърби и хървати в Хърватия. Председателството на СФРЮ, като най-висш ръководещ орган в държавата с председател Борисав Йович (представител на Сърбия), се опитва да овладее кризата и да предотврати възможността за война. През пролетта същата година войната все повече се разгаря.

Войната в Словения

На 25 юни 1991 година, формално започва разпадането на Югославия. На този ден, словенския и хърватски парламент приемат решение за провъзгласяване на независимост. Но два дни по-късно, Югославската народна армия е изправена срещу Словения, с цел да промени това решение. Избухва война между ЮНА и словенските републикански сили (територијалаци), с водач Янез Янша. Войната продължава десетина дни. В началото на юли, Председателството на СФРЮ приема решение за оттегляне на армията от Словения. Част от ЮНА остава в Хърватия.

Войната в Хърватия

През месеците август и септември 1991 година, в Хърватия започва гражданска война между сърбите и ЮНА от една страна, срещу новоформирлата се хърватска армия. Непризнатата Хърватия на Франьо Туджман отнема правата на сърбите с новата конституция на страната. Сърбите в Хърватия, по-късно и тези в Босна и Херцеговина, започват война срещу хърватите.

В Хърватия се сформира Република Сръбска Крайна 1991 година. Сърбите не искат да се подчинят и да останат в обявилата независимост Хърватия, където са им отнети всички права и желаят да останат в рамките на СФРЮ.

На 4 август 1995 година започва Операция Буря (Олуя), с която са прогонени или убити десетки хиляди сърби от Република Сръбска Крайна. Хърватските и босненските сили се обединяват и заемат стратегически важните босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар, както и долното Ливанско поле. Това пресича връзката за доставка на хърватскте сърби и обсажда град Книн от три страни. Голяма част от населението на тези територии трябва да изостави своите къщи и да избяга в Република Сръбска или СРЮ.

Вечерта на 7 август 1995, операцията официално приключва, с което свършва и войната в Хърватия.

Войната в Босна и Херцеговина

Войната в Босна и Херцеговина започва от 6 април 1992 до 14 септември 1995 и представлява едно от най-кървавите войни в Европа след Втората световна война. Войната е резултат от ескалирането на национализма. Завършва с официалното подписване на Дейтънското споразумение.

Политика

Социалистическите републики и автономни области

СФРЮ е разделена на шест социалистически републики и на две социалистически автономни покрайнини, които са част от СР Сърбия. Столицата е Белград. Републиките са следните:

1. Социалистическа република Босна и Херцеговина – със столица Сараево;
2. Социалистическа република Хърватия – със столица Загреб;
3. Социалистическа република Македония – със столица Скопие;
4. Социалистическа република Черна гора – със столица Титоград (сега Подгорица);
5. Социалистическа република Сърбия – със столица Белград, в която се намират:
   • Социалистическа автономна област Косово и Метохия – със столица Прищина
   • Социалистическа автономна област Войводина – със столица Нови Сад;
6. Социалистическа република Словения – със столица Любляна.

Население

Файл:SFRYugoslaviaNumbered.png

Югославските републики и автономни области отбелязани с цифри

Етнически състав на СФРЮ по преброяването през 1981. година (показано по общини)

Етнически състав на СФРЮ след преброяването през 1981 година (показано по общности)

Данни от преброяванията през 1971 и 1981

Националност	1971	%	1981	%
албанци	1 309 523	6,4	1 731 252	7,7
българи	58 627	0,3	36 642	0,2
хървати	4 526 782	22,1	4 428 135	19,7
италианци	21 791	0,1	15 116	0,1
македонци	1 194 784	5,8	1 341 420	6,0
унгарци	477 374	2,3	426 865	1,9
черногорци	508 843	2,5	507 298	2,6
мюсюлмани	1 729 932	8,4	2 000 034	8,9
сърби	8 143 246	39,7	8 136 578	36,3
словаци	83 656	0,4	80 300	0,4
словенци	1 678 032	8,2	1 753 605	7,8
цигани	78 485	0,4	148 604	0,7
румънци	58 570	0,3	54 721	0,2
турци	127 920	0,6	101 328	0,5
югославяни	273 077	1,3	1 216 463	5,4
останали/неопределени	252 330	1,2	389 970	1,7
общо	20 522 972	100	22 438 331	100

Републики и покрайнини по броя на населението

данни от преброяването през 1991.

Ранг	Република/автономна област	население	%	Гъстота на населението
1	Сърбия	9 506 174	40,9%	114,0
---	Централна Сърбия	5 582 611	24,0%	99,4
2	Хърватия	4 784 265	20,6%	84,6
3	Босна и Херцеговина	4 377 053	18,8%	85,6
4	Македония	2 033 964	8,8%	79,1
---	Войводина	1 996 367	8,6%	92,8
---	Косово и Метохия	1 956 196	8,4%	183,1
5	Словения	1 913 355	8,2%	94,5
6	Черна гора	615 035	2,6%	44,5
	СФР Югославия	23 229 846	100%	92,6

Републики и покрайнини по площ

Ранг	Република/автономна област	площ (км²)	%	Гъстота на населението
1	Сърбия	83 361	33,2%	114,0
2	Хърватия	56 524	22,5%	84,6
---	Централна Сърбия	56 169	22,4%	99,4
3	Босна и Херцеговина	51 129	20,4%	85,6
4	Македония	25 720	10,3%	79,1
---	Войводина	21 506	8,6%	92,8
5	Словения	20 246	8,1%	94,5
6	Черна Гора	13 810	5,5%	44,5
---	Косово и Метохия	10 686	4,3%	183,1
	СФР Югославия	250 790	100%	92,6

Републики и покрайнини по гъстота на населението

Ранг	Република/автономна област	Население	Площ (km²)	Гъстота на населението
---	Косово и Метохия	1 956 196	10 686	183,1
1	Сърбия	9 506 174	83 361	114,0
---	Централна Сърбия	5 582 611	56 169	99,4
2	Словения	1 913 355	20 246	94,5
---	Войводина	1 996 367	21 506	92,8
3	Босна и Херцеговина	4 377 053	51 129	85,6
4	Хърватия	4 784 265	56 524	84,6
5	Македония	2 033 964	25 720	79,1
6	Черна гора	615 035	13 810	44,5
	СФР Югославия	23 229 846	250 790	92,6

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.