Югославска комунистическа партия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Югославската комунистическа партия или ЮКП (на сръбски: Комунистичка партија Југославије, след 1952 е преименувана в Савез комуниста Југославије) е управляващата политическа партия в Социалистическа федеративна република Югославия в периода 1945-1990 година. До 1950 година нейната политическа идеология е сталинистка, а след това титовистка.

ЮКП в периода межу двете световни войни[редактиране | edit source]

Основана е през април 1919 година на конгрес в Белград като "Социалистическа работническа партия (комунисти)". В своите редове обединява почти всички социалдемократически партии и организации от страните, които през 1918 влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, освен хърватските десни социалдемократи, предвождани от Витомир Корач и Словенската Югословенска социалдемократическа партия. За председател на партията е избран Филип Филипович.

На Вторият конгрес във Вуковар, проведен през 1920, партията сменя името си на Югославска комунистическа партия (Комунистичка партија Југославије). От ръководството и от партията полека започват да се подтискат „центристите“, които не се съгласни с приемането на 21-те условия за членство в Коминтерна, и които до края на годината са изключени от Партията.

След опитът за атентат върху Александър Караджорджевич и убийството на министъра на вътрешните работи Милорад Драшкович е приета т.н. "Обзнана", с която дейността на комунистите е драстично ограничена, и комунистическата партия е забранена.

След забраняването на партията настъпват големи репресии срещу привържениците и симпатизантите на ЮКП. Кризата в самата партия още повече се задълбочава поради фракционните борби и поради следването на сектантската политика на Коминтерна, който значително започва да се намесва във вътрешните работи на всички комунистически партии, включително и на ЮКП. С установяването на диктатура през 1929 година още повече се засилват репресиите срещу югославските комунисти, а по време на Сталиновите чистки пострадва почти цялата ръководна структура на ЮКП. Сред чистките на чело на партията през 1937 е поставен Йосип Броз Тито.

ЮКП в края на Втората световна война[редактиране | edit source]

След операция Ауфмарш 25 срещу Кралство Югославия от страните на Оста през април 1941, а също и след нападението на Нацистка Германия над СССР, ЮКП започва въоръжена съпротива, изразяваща се в подривни действия на територията на Шумадия, Западна Сърбия, Босна и Херцеговина и Далмация. Съпротивата е ръководена от Тито, а помощ му оказват съветски и британски военни инструктори. Силите на Оста са принудени да ангажират голям брой военни части за борба срещу партизаните, като в хода на борбата провеждат седем офанзиви. През втората половина на 1944 Червената армия, заедно с поставената под болшевишки контрол БНА, отвоюват значителни части от реанимираната постфактум Югославия. До май 1945 почти цялата територия на бивша Югославия е под съюзнически контрол.

ЮКП (СКЮ) като управляваща партия[редактиране | edit source]

След възстановяването на Югославия, престижът и поддръжката за ЮКП е доста висока. Благодарение на това обстоятелство, комунистите лесно успяват да закрепят и затвърдят своята власт. Останалите политически партии постепенно са подтиснати и изтласкани от политическия живот, като поетапно в страната е въведена еднопартийна комунистическа система. През това време, за разлика от останалите страни от Източна Европа, в които по-късно идват на власт комунистическите партии, югославските комунисти отиват най-далеч в копирането на съветския модел.

През 1948 Информбюро приема резолюция, с която ЮКП и неговото ръководство остро се осъждат, поради проява на национализъм и троцкизъм. Дотогавашният убеден сталинист Тито, отхвърля резолюцията и отказва да я приема, с което остро се противопоставя на Сталин. Това слага начало на разрив на отношенията на Югославия със СССР и с останалите комунистически партии. Този разрив между Сталин и Тито принуждава ЮКП да поеме по свой път към социализма, който по-късно е наречен самоуправен социализъм или титовизъм. На VI-ия конгрес на ЮКП през 1952 партията е преименувана в Съюз на комунистите на Югославия

Краят на СКЮ[редактиране | edit source]

След смъртта на Тито през 1980 положението в Югославия се влошава и комунистите все повече губят властта в страната. Към края на 1989, настъпилите промени в Източна Европа и вътрешни фактори, принуждават СКЮ да легализира политическия плурализъм и през 1990 позволява провеждането на многопартийни избори. На тези избори СКЮ губи властта, и все повече се усеща опасността от разпадане на страната. През 1991 СФРЮ се разпада, а заедно с нея се разпада и СКЮ. Нейните секции в бившите югославски републики сменят своята идеологическа ориентация, и под различно име, продължават да съществуват, като дори успяват да задържат властта във вече новосъздадените държави. Такъв е случая и с Македонската комунистическа партия, която през 1991 г. се преобразува в Социалдемократически съюз на Македония и като такава остава на власт в Република Македония.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]