Западна Тракия

Главен град	Комотини (Κομοτηνή)
Номи	Еврос Ксанти Родопи
Население	368 993 (2005)
Площ	8 578 км²
Гъстота на населението	43 души/км²
Беломорска Тракия от сателит. В жълто са държавните граници

Беломорска Тракия или Западна Тракия (на гръцки: Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, турски: Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakya, Юнанистан Тракя) е историко-географска област понастоящем в Гърция, част от гръцката административната област Източна Македония и Тракия.

География

Западна Тракия е тази част от Тракия, която е разположена между Места на запад, Марица на изток и първите склонове на Родопите на север. Днес към Западна Тракия принадлежат три гръцки административни окръга (нома): Еврос (Έβρος), Ксанти (Ξάνθη) и Родопи (Ροδόπη). Западната граница на ном Ксанти леко се разминава с традиционната западна граница на Западна Тракия. Към Западна Тракия принадлежи и егейският остров Самотраки, част от ном Еврос. Приблизителната площ на Западна Тракия е 8 578 км², а населението ѝ - 368 993 (2005). Най-голям град в областта е Комотини (Гюмюрджина) с население от 63 774 души (2001).

По-големи градове в Западна Тракия:

Град На гръцки Население (2001) Дедеагач Αλεξανδρούπολη, Александруполи 52.720 Гюмюрджина Κομοτηνή, Комотини 52.659 Ксанти Ξάνθη 52.271 Орестиада Ορεστιάδα 21.730 Димотика Διδυμότειχο, Дидимотихо 18.898

История

Стара карта на Тракия

Модерна карта на Тракия

Антична и средновековна история

Още в Омировия епос ("Илиада") са споменати живеещите по тези места тракийски племена Кикони и Саи, участващи в Троянската война. Киконите създават силно царство по тези земи. През 7 век преди Христа крайбрежието е колонизирано от гърците, които създават град Марония. През 6 век преди Христа, тук траките включват територията в най-крупната си и обширна държава - Одриското царство, която обхваща в голяма степен територията на днешния български етнос от земите между Вардар и Струма през Беломорието до Дунав и Добруджа. Нейна столица е гр. Ускудама (дн. Одрин).^{[източник?]} През 4 век преди Христа царството попада под хегемонията на античните македони. През 45 г. царството е ликвидирано и Тракия става римска провинция, именувана с това име. При разделянето на Империята през 395 г. тя влиза в състава на Източната римска империя - Византия, където през 6 век след Христа се настаняват славяните, смесвайки се с траките и асимилирайки ги в следващите векове, като по този начин поставят началото на процеса на образуването на българската народност в този регион. През 813 г. кан Крум я включва в територията на България. Хан Пресиян през 837 г. с паметен надпис в базиликата на беломорския град Филипи също недвусмислено е отбелязал принадлежността на тези земи към България. Византия се бори да завоюва Тракия от България с променлив успех през цялото средновековие. През 1352 г., след тежко земетресение разруширло стените ѝ, османските турци превземат крепостта Цимпе на Галиполския полуостров и с това започва турското завоюване на Балканите. Западна Тракия пада под османско робство малко по-късно.

Модерна история

Беломорска и Одринска Тракия 1912

След прокламирането на Българската екзархия областта става част от нейния диоцез. В 1878 г. със Санстефанския договор част от областта е включена в новоосвободена България. Берлинският конгрес я връща на Османската империя, но Екзархията запазва българските епархии в Македония и Беломорието с Одринско. След успешните действия в Балканската война в 1912 г. е присъединена към България.

Гюмюрджинска република

Знаме на Гюмюрджинската република

Така наречената Гюмюрджинска република е организиран от Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на подложените на силен натиск и агитация мюсюлманите (турци и българомохамедани-помаци) в Беломорието по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913 г. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по жп линията през Окчилар и пристанището Порто Лагос. За месеца на съществуването си "властта" организира башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. Разорени са множество български селища в Източните Родопи и Беломорска Тракия, сред които Сачанли, Манастир, Черничево, Гьокчебунар, Покрован, Хухла, Гугутка, Попско, Драбишна, Горно Луково, Долно Луково, Башклисе и други. „Независимото западнотракийско управление” (Гърби тракие мюстекил хукюматъ) на Хафъз Сали и Реуф Ефенди, самопровъзгласило се в Гюмюрджина на 16 август, е ликвидирано от 6 до 12 октомври 1913 г. с безкръвното заемане на областта от Осма Тунджанска и Втора Тракийска дивизия, под общото командуване на ген. Тошев, и повторното ѝ освобождение от Турско робство.

Първо съвременно българско управление (1912-1919)

Царство България (1913-1919)

На 9 ноември 1912 г. началникът на Щаба на действуващата армия генерал Фичев издава заповед, с която генерал-майор Георги Вазов е назначен за „военен губернатор на Лозенград“. Това назначение, съгласувано с царя и правителството, поставя началото на осеммесечното съществуване на „Тракийското военно губернаторство“ със седалище в Одрин, на мястото на завоювания от Турция Одрински вилает до линията Мидия—Енос, определена с Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. От 15 март 1913 г. то се преименува на Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии.

След Междусъюзническата война през септември 1913 г. Западна Тракия образува Гюмюрджински окръг, състоящ се от десет околии: Гюмюрджинска, Скеченска (Ксантийска), Енидженска, Дедеагачка, Егридеренска (Ардинска), Даръдеренска (Златоградска), Пашмаклийска (Смолянска), Кошукавашка (Крумовградска), Софлийска и Ортакьойска (Ивайловградска). Тогава Василикоска (Царево) и Малкотърновска околии се присъединяват към Бургаски окръг, Свиленградска и Кърджалийска към Старозагорски, а Дьовленска (Девинска) остава в Пловдивски окръг.

През 1915 г. се образува и Одрински окръг (с център одринското предградие — гара Караагач). По конвенцията с Турция от 1915 г. към България е присъединена територия от 2 588 кв.км с над 160 населени места, между които градовете Караагач (ж.п. гарата на Одрин), Димотика и Кулели Бургас, ж.п. линията до Дедеагач (днешния Александруполис) и двата бряга на р. Марица вливането ѝ в Бяло море стават български.

Българска поща в Беломорска Тракия 1919

Мандат на Антантата (1919-1920)

Границите на България след Ньойския мирен договор

След I-вата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв. км, в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор, от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“. По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. Под мандат на Антантата остават около 200 000 българи. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919—28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи. Единствената тракийска територия, придобита в годините на I-вата световна война, която остава в пределите на България, са южните склонове на Сакар планина с 16 села.

Първо гръцко управление (1920-1941) и съпротива срещу него

Устав и Правилник на ВТРО

Първа страница на устава на ВТРО

Административно деление на България 1941-44г

На проведената през втората половина на април 1920 г. в Сан Ремо конференция на премиерите на Главните съюзни сили от Антантата (без САЩ) "Междусъюзническа Тракия" е дадена на Гърция, с аргумента да има териториална връзка с Източна Тракия, която също предстои да ѝ бъде преотстъпена по Севърския мирен договор с Турция от 10 август 1920 г. Според задълженията, поети от Гърция в сключения от нея с Главните съюзни сили договор, съпровождащ Севърския мир, тя приема да осигури на България свободен транзит през територията и пристанищата на Тракия, а Царството получава и свободна зона намираща се в пристанището на Дедеагач, под неговия суверенитет. На предаването на "Междусъюзническа Тракия" на Гърция се опитва да се противопостави "Временно турско-българско правителство", което повторно, след първия опит през 1913 г., поставя искането за автономия на областта. Местните българи и турци се сдружават и на 15. 5. 1920 г. връчват петиция на ген. Шарпи за запазване на автономното управление. Великите сили игнорират исканията на местното население. В 1920 г. гърците окупират цяла Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия с Одрин, ликвидирайки българските училища и църкви. Българите са интернирани, мобилизирани, прогонвани и малтретирани. На 25. 5. 1920 г. българи и турци съставят "Правителство на националната защита". Няколко месеца въоръжени отреди от българи и турци нападат гърците. В последвалата гръцко-турска война (1919-1922) Гърция е победена и губи Източна Тракия (на изток от р. Марица, включително бившия български източен бряг). Върху българското население в Западна Тракия отражение оказват договорите Калфов - Политис и Моллов - Кафандарис от средата на 20-те години. Първата чета на въоръжената съпротивата се сформира в 1919 г. от Георги Поппетков Калоянов от с. Доган-Хисар /Дедеагачко/, Димитър Маджаров и Петър Чапкънов. Организираното освободително движение в областта е дело на Вътрешната тракийска революционна организация - (ВТРО).Организаторите на Вътрешната революционна организация (ВТРО) имат за цел, подобно на ВМРО и ВДРО, пълна политическа независимост на цялата Беломорска и Оринска Тракия която тогава е под гръцка окупация, но малобройното останало след геноцида българско население и връщането на турските войски в последната водят до това, че през ноември 1922 г. провокирана от гръцкия разгром е създадена Българо-турска вътрешна революционна организация (ВТРО) в Беломорието с главен войвода Таню Николов. Въоръжени отреди, образувани най-често в България нападат гръцки казарми, гарнизони, обекти по жп линии и др. Правителството на Стамболийски оказва подкрепа с оръжие и боеприпаси с надежда да окаже натиск върху Лозанската конференция. След 9. 6. 1923 г. Цанковият кабинет, нуждаещ се от международна подкрепа разформирова българо-турската ВТРО. ВТРО е възстановена като чисто българска на 17.9.1923 г. в Хасково от Димитър Маджаров, тя действа до Спогодбата Моллов-Кафандарис от 1927 г., като продължава да праща чети и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Ординска Тракия. Наследник на ВТРО след 1927 г. е Тракийската организация в България.

Гръцките репресии и етническо прочистване срещу българите в Тракия и Македония продължават до освобождаването на тези области в 1941 г. и присъединяването им към България.

Второ българско управление (1941-1944)

На 19 и 20 април 1941 г. българските войски навлизат и заемат Беломорска Тракия. Областта отново е освободена и присъединена към България. Малка ивица земя на западния бряг на река Марица е окупирана от немски войски, а в останалата част, както в присъединените Южна Добруджа, Македония и Поморавие, е формирана българска администрация.
За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области - построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление. Единствената "военна операция" в Беломорието след установяването на войските е въстановяването на реда след т. нар. "Драмски бунт" (29-30 септември 1941 г.). Поради изселването на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието е променено в полза на гърците. Те са около 350 000, а българите - около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Бунтът е потушен за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число се включва и пострадало население сред преселените от Мала Азия гърци, участвали в обезбългаряването на областта и обсебили български имоти. На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област с център град Ксанти. В новата административна единица е включена Западна Тракия, Източна Егейска Македония и островите Тасос и Самотраки. В новите земи се завръщат около 100 хиляди български бежанци. Сред българомохамеданското население активна родолюбива и просветна мисия изпълняват дружбите "Родина". Вземат се мерки за ускорено развитие на образованието в Беломорието. Откриват се гимназии в Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Възстановяват се българските черкви. Започва се строителство на обществени сгради. Развиват се съобщенията. Усилено се строят и обновяват шосета и ж.п. линии. Откриват се клонове на българските банки. Започва благоустрояването на градовете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Развива се леката промишленост, особено тютюнопреработването. Влагат се частни и държавни капитали. Военната обстановка и краткото време не позволяват тези начинания да бъдат завършени докрай, но следите им още личат. След преврата на 9 септември 1944 г. новата комунистическата власт не дава заповед изтеглянето на българските войски от Беломорието цял месец , и Съветския съюз смята да включи региона в следвоенните граници на България още повече че районът незабавно е посетен съветски разузнавателни части. Но Великобритания особено настоятелно и САЩ които вече броят Гърция в своята сфера на влияние заявяват на преговорите за подписване на примирие с България че предварително условие за подписване на примирие е опразването от българските войски на Беломорска Тракия в 15 дневен срок.Несъгласни с решението комунистите са принудени да го приемат с цел да не усложняват международния климат , но и България не разполага с козове да запази територията, тъй като по силата на международното право тя трябва да притежава международен договор с какъвто германците през 1941 г. не я сдобиват, а дават територията за временно управление от който факт се възползват западните съюзници през 1944 г. Независимо от това до 1947 г. се правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на южна Добруджа в българските предели, остават безуспешни заради настояванията на Великобритания и САЩ за присъединяване към Гърция , влязла вече в западния лагер. Единствената символична отстъпка на България е свободен икономически коридор до Бяло море с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва. Гражданската война в Гърция изтребва по голямата част малкото останали българи в Беломорието които под предлог че България е социалистическа държава им дава повод да хвърлят българите в затвори , да ги разстрелват и да ги малтретират, дискриминирайки ги. Военната диктатура на Черните полковници дава също своето отрицателно влияние и върху Беломорието като особено в този период се вършат серия мероприятия за фалшифицирането на историята на областта.Чак едва с поредния крах на гръцкия национализъм след окупирането на северен Кипър от Турция, с премането на Гърция в ЕС и края на Студената война в края на ХХв. областта постепенно получава своите перспеткиви за подобаващо развитие.

---

Религия и съвременно състояние

Гръцката православна църква е автокефална, под духовното ръководство на Вселенската патриаршия в Цариград. Според последното преброяване на населението, проведено през 2001 г., приблизително 270 000 души от гръцките тракийски граждани официално се самоопределят като православни християни и членове на Гръцката православна църква, колко от тях са с български произход е неизвестно. Преобладаващата част от гръкоезичното тракийско население произхожда от заселени след войните гръцки бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.

Днес официално малко над 100 000 души, приблизително една трета от населението на областта, се самоопределят като мюсюлмани - "мюсюлманите" са единственото официално признато малцинство в Република Гърция. Според гръцките данни това мюсюлманско малцинство се състои от около 50 000 турци, живеещи в равнината и 35 000 помаци (българи мохамедани), живеещи предимно в полите на Родопите, които се счита, че имат турско или гръцко национално съзнание, но те говорят като майчин български език с родопско-беломорски диалект, има и 15 000 цигани. От средата на 70-те Гърция провежда в Западна Тракия политика на създаване на "помашка нация", подобно на сръбската политика в Македония, дори се издаде "помашки буквар" с цел спиране на турцизирането на това население и откъсване от българския му корен. Що се отнася до последното, ефектът обаче е по-скоро обратен и този подход засега е загубил инерция. След 1990 г. в Беломорието има чувствителен приток на имигранти от Албания и от България, а понастоящем много имоти се изкупуват от български инвеститори.

Вижте също

• Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия
• Национално свободително движение на българите срещу гръцката власт в Западна Тракия

Външни препратки

• Любомир Милетич. Етнографска карта на Одринския вилает от 1912
• Любомир Милетич. Статистически преглед на Одринския вилает в 1913
• Любомир Милетич. Гърците в Одринския вилает през 1913
• Илия Тодев. Българското духовно-национално движение в Одринска Тракия (до 1878 година)
• Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София (онлайн публикация).
• Анастасъ Сп. Разбойниковъ, Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924, София, 1940
• доц.Стайко Трифонов - Тракия, административна уредба, политически и стопански живот 1912/1915. (Тракийска фондация „Капитан Петко войвода”, 1992)
• "Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение", Караманджуков, Хр., издание на Тракийския Върховен Изпълнителен Комитет, София, печатница Б.А.Кожухаров, 1934.
• Сачанли. Историческо и етнографско проучване
• Беломорие, Любка Рондова
• 30 гайди на Марица - видео
• Хоро от Димотика
• Хоро от Дедеагач
• Хоро от Гюмюрджина
• Хоро от Ксанти (Скеча)
• Беломорска детска песен
• Беломорско хоро