Гюмюрджинска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Независимо управление на Западна Тракия1
غربی تراقیا حكومت موقتهسی
Flag of TRWT.svg
знаме
столица: Гюмюрджина
форма на управление: република
президент: Ходжа Салих ефенди
Площ: 8 578 км²
Население: 234 700(1913)
информация
провъзгласена: 31 август 1913
независимост от: Османска империя
ликвидирана: 25 октомври 1913
присъединена от: Царство България
история

Гюмюрджинската република, първоначално Временно управление на Западна Тракия (на османски турски: غربی تراقیا حكومت موقتهسی, Garbi Trakya Hükûmeti Muvakkatesi, на турски: Batı Trakya Geçici Hükümeti) и след официалното ѝ преименуване Независимо управление на Западна Тракия (на османски турски: غربی تراقیا حكومت مستقله سى, Garbi Trakya Hükûmeti Müstakilesi, на турски: Batı Trakya Bağımsız Hükümeti), е организиран от Османска Турция със съдействието на Гърция антибългарски акт на турците в Беломорието и проагитирани от тях помаци (българи-мюсюлмани) по време на Междусъюзническата война след оттеглянето на българските войски в средата на юли 1913 г. и гръцките на 18 септември. Военни инструктори (около 200 души), оръжие и боеприпаси идват предимно от Одрин, въоръжение предоставят и гърците по железопътната линия през Овчилар и пристанището Порто Лагос. Тя е основана временно (което личи от името ѝ) с цел впоследствие да бъде анексирана от Османската империя. Централен град е Гюмюрджина (днес Комотини). За месеца на съществуването си „властта“ организира военни формирования и башибозук, командван от Сюлейман бей, който опожарява много български християнски села, населението е ограбвано и изнасилвано, стават масови кланета. „Независимото западнотракийско управление“ (Гърби тракие мюстекил хукюматъ) на Хафъз Сали и Реуф Ефенди самопровъзгласило се в Гюмюрджина на 16 август е ликвидирано от 6 до 12 октомври 1913 г. с безкръвното заемане на областта от Осма Тунджанска и Втора Тракийска дивизия, под общото командуване на ген. Тошев, и повторното ѝ освобождение от Турско робство.

Имена[редактиране | edit source]

Временното управление на Западна Тракия е известно и под следните имена:

  • Гюмюрджинска република
  • Независимо управление на Западна Тракия
  • Турска република Западна Тракия
  • Гюмюрджина

Описание[редактиране | edit source]

Веднага след провъзгласяване на Временно управление на Западна Тракия се определят неговите граници, слага се ново знаме на административните сгради, обявява се национален химн, съставя се новосформирана войска. Също така е подготвен и бюджет. Евреинът Самюел Карасо е натоварен със задачата да основе паспортно бюро и да издава вестника Мюстакли (Независимост) на турски и френски. Законите и регулациите на Османската империя са приети без никакви промени и делата се разглеждали от Съда на Западна Тракия.

На знамето на самопровъзгласилата се република са изобразени звездите и полумесеца, които са символ на турското население; зеленото символизира дълголетие, черното — тъгата по време на войните, а бялото — успеха на въстанието и свободата. Днес знамето се използва като флаг на турското малцинство в Западна Тракия.[1]

След възстановяването на българската власт в Западна Тракия, органи на бившето автономно управление продължават да съществуват и функционират тайно.[2] Мюсюлманското население от областта не влиза в клаузите на Лозански договор от 1923 година за размяна на население между Гърция и Турция, така че една част от него остава в Гърция и е признато за малцинство, а друго е прогонено насила или емигрира по собствено желание.

Население[редактиране | edit source]

Етническа карта на Одринска Тракия от 1912 от академик Любомир Милетич
Временно правителство на Западна Тракия (Гюмюрджинска република)

Структурата на населението на републиката е както следва:[3]

Етнос/религия Брой души Процент
Общо 234 700 100%
Мюсюлмани (турци, помаци, цигани и др.) 185 000 78,82
Православни българи 25 500 10,86%
Православни гърци 22 000 9,37%
Евреи, арменци и др. 2200 0,94%

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Flag of the Republic of Gumuljina
  2. Ст. Трифонов — „Тракия 1912-1915“, стр. 81
  3. Katrin Boeckh Von den Balkankriegen zum Ersten Weltkrieg — Kleinstaatenpolitik und ethnische Selbstbestimmung am Balkan, München 1996, ISBN 3-486-56173-1, S. 77: Boeckh übernimmt die Zahlen einer türkischen Statistik von 1910 und gibt an, dass diese Zahlen in etwa den Zahlen einer griechischen Statistik von 1912 entsprechen. Die Statistiken übernimmt sie aus den Seiten 31f. aus Dimitri Pentzopoulos The Balkan Exchange of Minorities
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Republic of Gumuljina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.