Стефан Тошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския генерал. За революционера вижте Стефан Тошев (революционер).

Стефан Тошев
български генерал, военачалник
Стефан Тошев 
Роден: 18 декември 1859
Ески Заара, Османска империя
Починал: 27 ноември 1924
Пловдив, България

Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Първата световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Стефан Тошев е роден в град Ески Заара (Стара Загора) на 18 декември 1859 г. Пъровороден син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца на медни изделия Тошо Тошев. Баща му, по свидетелства на сина си, подпомага Стефан Стамболов при организирането на Старозагорското въстание, като снабдява революционерите с оръжие. Майка му е поканена от габровски първенци да стане учителка в новооткритото девическо училище в Габрово. С нея се мести и 11-годишният Стефан, който завършва местното класно училище през 1876 г. След това майка му и вече 17-годишният Стефан се завръщат в Стара Загора. Тя посреща от името на своите съграждани генерал Гурко, след като неговият Преден отряд завзема града. Когато на 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша завземат и опожаряват града, семейство Тошеви бяга в Габрово, а после и в Свищов.

Ранна военна кариера[редактиране | edit source]

Стоян се записва доброволец в Българското опълчение и е назначен като преводач поради това, че владее добре руски език. На 20 декември 1878 г., след успешно издържан изпит постъпва в новооткритото Военното училище в София, което завършва на следващата година. На 10 май 1879 г. постъпва на служба като прапоршчик в Шеста Старозагорска дружина на Източнорумелийската милиция, която е разпределена като гарнизон в родния му град Стара Загора. През 1880 г. подава рапорт за напускане, за да постъпи служба във войските на Княжество България. През март 1883 г. е повишен в поручик, а на 30 август 1885 г. е вече капитан.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | edit source]

През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк[1]. В края на октомври на капитан Тошев е наредено да преведе частта си по направление от Брезник за Трън и да заеме село Филиповци. След обявяването на войната от страна на Сърбия на капитан Тошев е наредено да се изтегли по посока към Трън. Срещу неговата позиция се придвижва добре окомплектованата, въоръжената и по-многобройната Моравска дивизия, срещу която стоят едва 3 дружини. Още при пристигането на място на капитан Тошев е наредено да поеме командването на войсковите части. Трите дружини са атакувани от Моравската дивизия още преди да успеят да се окопаят, но въпреки това атаката е отбита. Вечерта на 3 ноември настъпват сериозни промени на бойното поле, което налага капитан Тошев да изтегли силите си от трънската позиция в направление Брезник поради това, че сърбите отблъскват слабите български части, дислоцирани в защита на Врабча, заплашвайки да прережат пътя за отстъпление. Войниците му подсилват частите, заели Сливница, разгръщайки се на височината Градище. С така подсилен ляв фланг българското главно командване вече може да насочи усилията си към десния. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев, намираща се точно срещу Три уши, която е завзета успешно. По време на този бой сръбски куршум улучва ножницата със сабята му и я пречупва на две. На българските части, заели Мека Црев е наредено да се завърнат обратно на Три уши, изоставяйки завзетата позиция. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден „За храброст“ IV степен.

По-късно Стефан Тошев е командир на I пехотен софийски полк, а от 1908 г. на I пехотна софийска дивизия.

Балкански войни[редактиране | edit source]

Паметна плоча на гарата в Гюешево

През Балканската война (1912-1913) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.

На 5 август 1913 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.

През Междусъюзническата война е командир на V българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | edit source]

Ген. Тошев и Мустафа Хилми Коджахарзем паша наблюдават сражение около Меджидия, окръг Кюстенджа

В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев е командир на III българска армия, която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски. След конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен е сменен с генерал Стефан Нерезов на 23 ноември 1916 г.

Назначен е за губернатор на Македония.[2]. На 25 март 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.

През 1918 г. е командир на IV българска армия.

В запаса (резерва)[редактиране | edit source]

През юни 1919 г. преминава в запаса. През 1923-1924 г. е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 година е избран за председател на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на комунистическия метеж от септември същата година.[3]

Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 година в Пловдив. Погребан е в София.

Семейство[редактиране | edit source]

Съпругата Ефросина на генерал Стефан Тошев е сестра на Александър Найденович, основоположник на българската фармация, фармакология и токсикология.

Синът на генерала, Тодор Тошев, е също офицер. Участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. и в Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Член на ПК „Звено“. По-късно е репресиран от комунистите, лежи в лагера в Белене, по-късно е освободен и реабилитиран. Заминава със семейството си за Западна Германия.

Внукът на генерал Тошев, носи същото име Стефан Тошев, е лекар по професия (със специалности обща медицина и анестезиология), живее във Франкфурт на Майн. По негова инициатива през 2010 г. се преиздават книгите на ген. Тошев „Писма от войната - 1885“ и „Победени без да бъдем бити“.

Дипломатът и министър-председател на България Андрей Тошев е първи братовчед на генерал Тошев.

Публикации[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

Ген. Тошев, губернатор на Македония, и генерал-полковник Атанас Русев през Първата световна война
  • Орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ I ст. с мечове, II ст. без мечове
  • Орден „За военна заслуга“ II ст.
  • Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[4]
  • Медал „За бойни заслуги“ / Турция /, 19.03.1917
  • Златен орден „Лиякат“ / Турция /
  • Сребърен орден „Имтияз“ / Турция /
  • Сребърен орден „Лиякат“ / Турция / [5]

Почит[редактиране | edit source]

В негова чест са наименувани 2 селища в България:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 481
  2. Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 279-280; Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с. 46
  3. Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 56
  4. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
  5. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 520

Източници[редактиране | edit source]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, с. 122-123
  • Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 123
  • Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.