Стефан Тошев
Тази статия е за българския генерал. За революционера вижте Стефан Тошев (революционер).
|
||||||||
Стефан Тошев Тошев е опълченец-поборник, български офицер, генерал от пехотата. Герой от Първата световна война.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Стефан Тошев е роден в гр. Стара Загора на 18 декември 1859 г. Син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева. Участва като доброволец в Българското опълчение, по време на Руско-турската война (1877-1878). Служи и като преводач. На 10 май 1879 г. завършва Военното училище в София в първия му випуск. Постъпва на служба в Източнорумелийската милиция.
[редактиране] Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк[1], началник на Трънската позиция. Взема участие в боевете при Сливница, Трън ( 3 ноември ) и при отбиване на частите на Моравската дивизия. Изявява се като храбър командир в боя при вр. Три уши и атаката на вр. Мека црев ( 7 ноември ). Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.
По-късно Стефан Тошев е командир на I пехотен Софийски полк, а от 1908 г. на I пехотна Софийска дивизия.
[редактиране] Балканска война (1912-1913)
През Балканската война ( 1912-1913 ) с дивизията, която командва, участва в настъпателните операции на Тракийския военен театър. Участва в Лозенградската (боевете при Гечкенли-Селиолу) и Чаталджанската операция.
На 5 август 1913 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
[редактиране] Междусъюзническа война (1913)
През Междусъюзническата война е командир на V Българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.
[редактиране] Първата световна война (1915-1918)
В Първата световна война (1915-1918) Стефан Тошев е командир на III Българска армия, която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски. След конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа, германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен на 23.11.1916 г. е сменен с генерал Стефан Нерезов. Назначен е за губернатор на Македония.[2]. На 25 март 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.
През 1918 г. е командир на IV Българска армия. През м. юни 1919 г. преминава в запаса. През 1923-1924 г. е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През м. октомври 1923 година е избран за председател на комитет "Народна признателност", чиято цел е подпомагане на жертвите на "комунистическия метеж" от септември същата година[3].
Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 ноември 1924 г. в Пловдив. Погребан е в София.
В негова чест са наименувани две селища в България : с. Генерал Тошево (1934) и с. / дн. гр. / Генерал Тошево (1942).. Синът на генерала, Тодор Тошев е също офицер. Участва в деветнадесетомайския преврат - 1934 г. и в деветосептемврийския преврат - 1944 г. Член на ПК "Звено". По-късно е репресиран от комунистите, лежи в Белене, по-късно е освободен и реабилитиран. Заминава със семейството си в ФРГ. Внукът на ген.Тошев, носи същото име Стефан Тошев е лекар по професия (със специалности обща медицина и анестезиология) живее във Франкфурт на Майн. По негова инициатива през 2010 г., се преиздадоха двете книги на ген.Тошев: "Писма от войната - 1885" и "Победени без да бъдем бити". Дипломатът и министър-председател на България Андрей Тошев се явява първи братовчед на ген.Ст.Тошев.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. с мечове, II ст. без мечове
- Орден „За военна заслуга“ II ст.
- Медал „За бойни заслуги“ / Турция /, 19.03.1917
- Златен орден „Лиякат“ / Турция /
- Сребърен орден „Имтияз“ / Турция /
- Сребърен орден „Лиякат“ / Турция / [4]
[редактиране] Публикации
- „Писма от войната“ 1885 (1895, второ издание - 1896 [[1]])
- „За княза и отечеството. Войнишка Клетва. Книжка за раздаване на войниците от II тракийска дивизия", София 1901, 256 с.
- „Освободителната война“ 1877-1878 (1902)
- „Действията на III армия в Добруджа през 1916 година. Отговор на писаното за българите в мемоарите на Генерал Лудендорфа.“ (1921[[2]])
- "Победени без да бъдем бити. Отговор на хулителите ни като съюзници. Преглед на трите войни 1912-1913 и 1915-1918", София 1924 [[3]].
[редактиране] Бележки
- ↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 481
- ↑ Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 279-280; Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916-1919 г., София 2006, с. 46
- ↑ Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 56
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 520
[редактиране] Източници
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, с. 122-123
- Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 123
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
