Никола Христов (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Христов.

Никола Христов
български пехотен генерал
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди„Свети Александър“
Кръст за независимостта на България 1908
Военен орден „За храброст“
Медал за участие в Балканските войни (1912-1913)
Медал за участие в Европейската война (1915-1918)
„За заслуга“
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
18 юни 1946 г. (77 г.)

Никола Рангелов Христов е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 14 пехотен македонски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 11 пехотен сливенски полк (1915 – 1918) и командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Христов е роден на 12 март 1869 г. в с. Перущица, Пловдивско. На 4 септември 1883 г. постъпва на военна служба. На 6 ноември 1887 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, а на 14 февруари 1888 е произведен в чин подпоручик и зачислен на служба в 21-ви пехотен средногорски полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин поручик, а през 1898 г. – в чин капитан. Като капитан служи като старши адютант на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. През 1900 г. служи като командир на рота от 19 пехотен шуменски полк, на която служба е до 1905 година. През 1905 г. е назначен за командир на дружина от 14 пехотен македонски полк, на 3 ноември 1908 г. е произведен в чин майор, а през 1911 г. е председател на домакинската комисия в същия полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Христов командва дружина от 14 пехотен македонски полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин подполковник. През януари 1915 г. е назначен за помощник-командир 11 пехотен сливенски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Никола Христов поема командването на 11 пехотен сливенски полк, на която длъжност е до 15 юли 1918 г., когато е назначен за командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. Междувременно на 30 май 1916 е произведен в чин полковник. „За бойни отличия през войната“ като командир на 11 пехотен сливенски полк е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (заповед №679 от 1917 г. по Действащата армия) и с Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата (заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната).[1][2]

Уволнен е от служба на 27 октомври 1919 година. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин запасни генерал-майор. Умира на 18 юни 1946 в Сливен.

Генерал-майор Никола Христов е женен и има 4 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]