За храброст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орден „За храброст“
Орден “За Храброст” голям кръст на великия магистър.jpg
Орден „За храброст“ голям кръст на великия магистър на ордена
Присъждан от България
Тип Орден
Избираемост (до 1946 г.) - военнослужещи в българската или чужди армии, само по време на война
(от 2003 г.) - военни или граждански лица
Присъждан за (до 1946 г.) - мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле
(от 2003 г.) - проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава
Статус Понастоящем присъждан, с прекъсване от 1946 до 2003 г.
Статистика
Учредено 1 януари 1880
Първо присъждан 17 април 1880

„За храброст“ е висш български орден, даван в Царство България и Република България. Той е най-почитаният български орден, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 г. до настоящия момент, с прекъсване от 1946 до 2003 г.

Царство България[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Орденът „За храброст“ е учреден с указ на княз Александър Батенберг на 1 януари 1880[1].[необходимо е уточнение] Той е първият български орден, като за модел при създаването му използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, съгласно които България няма правото на висши държавни отличия - символ на национална независимост.

Държавният глава и престолонаследникът по право са кавалери съответно на Военен орден „За храброст“ I степен и Военен орден „За храброст“ IV степен. Поради голямото си уважение към ордена, Н.В. цар Борис III никога не е носил ордена „За храброст“ I степен и Големия кръст, а само получените от него по време на Балканската война (1912 - 1913) орден „За храброст“ III степен, 2 клас, по време на Първата световна война (1915 - 1918) орден „За храброст“ III степен, 1 клас и полагащия му се като престолонаследник орден „За храброст“ IV степен, 2 клас, връчен му през 1894 година.[2]

Първото награждаване с ордена „За храброст“ се състои на 17 април 1880 г., когато са наградени 33-ма участника в Руско-турската война (1877-1878). Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) - Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска дружина с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст „За храброст“ IV степен е Йончо Бобевски - един от тримата представители на Тетевен при освещаването и участник в Руско-турската война (1877-1878) - носител на руския орден „Георгиевски кръст“.[3]

Интересен е фактът, че в периода (1937—1940) знака на ордена „За храброст“ IV степен, 1-ви клас се използва в качеството на опознавателен знак за ВВС на България, аналогично на „Железния кръст“ - традиционната емблема на германските ВВС.

След премахването на монархията ордените и медалите от Царство България биват напълно заменени с други. Така на 15 септември 1946 г. най-почитаният български орден - Орденът за „За храброст“ - престава да съществува.

Кавалерите на ордена "за храброст" и наградените с войнишкия му кръст са имали своя организация Общество на кавалерите на ордена за храброст, която е създадена през 1934 г. и просъществува до 1944 г., когато е забранена от комунистическата власт.

Описание[редактиране | edit source]

Орден „За храброст“[редактиране | edit source]

  • Велик кръст на ордена „За храброст“

Великият кръст на ордена се дава само на владетеля, който е и негов Велик магистър. Състои се от огърлие, звезда и мантия (от княз Фердинанд) Съществуват пет различни емисии на ордена.

  1. Първа Батенбергска емисия (1886)
  2. Втора Батенбергска емисия
  3. Първа Фердинадска емисия
  4. Втора Фердинадска емисия
  5. Трета Фердинадска емисия
  • Орден „За храброст“ I степен 1 клас (до 1886 г. се нарича Орден „За храброст“ I степен)

Съществуват 4 емисии.

  • Орден „За храброст“ I степен 2 клас (от 1886 г.)

С този орден се награждават български и чужди генерали, както и чужди владетели.

Втора, трета и четвърта степен на ордена се дават на генерали и офицери в зависимост от заеманата от тях длъжност.

  • Орден „За храброст“ II степен

Съществуват две емисии

  • Орден „За храброст“ III степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ III степен)

Съществуват три емисии

  • Орден „За храброст“ III степен 2 клас (от 1915 г.)

Съществуват пет емисии

  • Орден „За храброст“ IV степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ IV степен)

Съществуват седем емисии

  • Орден „За храброст“ IV степен 2 клас (от 1915 г.)

Съществуват десет емисии

Войнишки кръст „За храброст“[редактиране | edit source]

Войнишкият кръст „За храброст“ е медал, причислен към ордена „За храброст“. Отличията за по-нисшите чинове т.е. войници и подофицери са въведени заедно с офицерските. I и II степен са позлатени, а III и IV посребрени. Размерът им е по-малък от офицерските (33-34 мм) и са с по-тясна лента. Степените се различават по наличието или отсъствието на напречни ленти, чийто краища са раздвоени.

  • Войнишки кръст „За храброст“ I степен

позлатен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война

  • Войнишки кръст „За храброст“ II степен

позлатен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война

  • Войнишки кръст „За храброст“ III степен

посребрен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война

  • Войнишки кръст „За храброст“ IV степен

посребрен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война

Кавалери на ордена „За храброст“ I степен[редактиране | edit source]

В българската военна история има само трима човека, кавалери на ордена „За храброст“ I степен, а именно:

  • Стефан Стамболов - бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист.
  • Георги Живков - български революционер и политик от Народнолибералната партия, на три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886-1887) и министър на народното просвещение (1886, 1887-1893)
  • генерал-майор Сава Муткуров - регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов

Владетели, кавалери на ордена:

Освен това орденът е присъден на:

Република България[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

След 57 години прекъсване със закон от XXXIX Народно събрание приет на 29 май 2003 г. и обнародван в Държавен вестник от 21 май 2004 г. орденът е възстановен. В съвременния си вариант той има само три степени, няма класове и отново бива с мечове за военни лица и без мечове за граждански.

Описание[редактиране | edit source]

Самият орден има синя лента и се носи на гърди. Притежава три степени и две категории - с мечове (който се връчва на военни лица) и без мечове (връчван на цивилни лица)

Трите степени на ордена се различават по вид както следва:

  1. Първа степен: златен кръст, покрит с емайл, в средата на лицевата страна - медальон със златен лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
  2. Втора степен: сребърен кръст, покрит с червен емайл, в средата на лицевата страна - медальон със златен лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";
  3. Трета степен: бронзов кръст, в средата на лицевата страна - медальон с лъв и надпис "За храброст", на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис "Република България";

С орден "За храброст" с мечове се награждават само военни лица, както следва:

  1. С първа степен - висши офицери - генерали и адмирали;
  2. С втора степен - офицери;
  3. С трета степен - сержанти и войници.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Според о.з. полк. Никола Рухчев председател на Съюза на възпитаниците на НВ военни училища. На места се среща и датата 17 април 1879, въпреки че, тази дата е малко вероятна, тъй като това е датата на встъпване на власт на княз Александър I
  2. Списание „Нашата конница“, бр. 5,6, 1939 г., стр. 8
  3. Стойчев, И., „Исторически бележки върху бойното знаме на 25-и п. Драгомански полк“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941 с. 41. София, Печатница на военноиздателския фонд