Тетевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тетевен
Герб на Тетевен
Тетевен (България)
Red pog.png
Тетевен
42° с. ш. 24° и. д. / 42.917° с. ш. 24.267° и. д. (G)
Общи данни
Население 10 733 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 9 806 (НСИ)
Землище 110,788 km²
Надм. височина 412 m
Пощ. код 5700
Тел. код 0678
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 72343
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Тетевен
Милен Милев
(ЗНС)
Тетевен - центъра

Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тетевене или Тетьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2009 година е 10 613 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

Съдържание

[редактиране] География

Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен,Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на Област Ловеч.

[редактиране] Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Тетевен
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 4 817 7 995 9 810 12 582 12 753 12 567 11 427 10 954 10 713 10 613
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

[редактиране] История

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от IIIV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVIXVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаятa, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел името „Алтън Тетевен“ (Златен Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60 те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти — абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение. Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.

Една историческа неяснота и заблуда (според местните) относно града е, че предателят на Бенковски е посечен от тетевенци в деня, когато е трябвало да получи паричната награда за предателството си. Всъщност предателят - Вълю Стоилов Мечката, доживява до дълбока старост доста години след Освобождението на България.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Основни фирми и предприятия
  • „Камакс“ ООД — производство на щори и други слънцезащитни средства Камакс
  • „Стилмакс“ ООД — кухненско и офис обзавеждане Стилмакс
  • „Васимакс“ ООД — алуминиева и PVC дограма Васимакс
  • „Максгруп“ ООД — ел. двигатели
  • „Еница“ ЕТ — Сладкарски изделия
  • ЕТ " ТОНИ - Тихомир Стоянов" търговия със стоки за бита
  • „Елпром-ЕМС“ АД - ел. двигатели
  • „Хармония-ТМ“ АД - интериорни врати и мебели
  • „Четпром“ ЕООД — производство на четки
  • ЕТ „Лесотех Марин Краев“ — сервиз за малогабаритна, горска, земеделска и паркова техника
  • „Дестила“ АД — производство и дестилация на спиртни напитки
  • „Масърлиев“ — дървени въглища
  • ЕТ „Димитър Дебеляшки“ — производство на буков шперплат — технически и мебелен, федерлайсни и международни товарни превози
  • "Леспром Тетевен" ЕООД - производство на изделия и амбалаж от дървен материал
  • „Симеонови“ ООД - супермаркет „Усмивка“
  • "Негрилла" ООД - конфекция
  • "МИРАЛ-НОВА" ЕООД - мебелен обков

[редактиране] Обществени институции

  • Библиотека при читалище „Съгласие“
  • Музеят в центъра на града

[редактиране] Забележителности

Манастирската църква „Свети Илия“ (14 век), Тетевен

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

В Тетевен се намира Исторически музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Работно време на музея: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период — събота и неделя почивни дни; има печат.

Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

[редактиране] Пещери

[редактиране] Музеи

  • Тетевенски исторически музей
  • Бобевска къща-музей
  • Хаджииванова къща-музей
  • Йоргова къща-музей

[редактиране] Редовни събития

  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)
  • Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември - деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г.

[редактиране] Личности

Родени в Тетевен
Преслава Мръвкова - певица (Music Idol)
Починали в Тетевен

[редактиране] Други

Във и около града има ски писта, хижи и почивни станции.

Хотели
  • Хотел Olymp
  • Максим Хотел Максим
  • Хотел „Еница“
  • Хотел „Тетевен“
  • Хармония
  • Здравец
  • Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
  • Самостоятелни стаи „Христо Лазаров“
  • Вит
Кухня
  • Тетевенска саламура — рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кротмач — специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак — народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

[редактиране] Литература

  • Патев, Найден, "Из миналото на Тетевенско и Ботевградско", София, печатница "Художник", 1936, 139 стр.

[редактиране] Източници

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици