Тетевен
| Тетевен | |||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 10 733 (ГРАО, 2010-12-15)* |
||
| Землище | 110,788 km² | ||
| Надм. височина | 412 m | ||
| Пощ. код | 5700 | ||
| Тел. код | 0678 | ||
| МПС код | ОВ (Л) | ||
| ЕКАТТЕ | 72343 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Ловеч | ||
| Община - кмет |
Тетевен Милен Милев (ЗНС) |
||
Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тетевене или Тетьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2009 година е 10 613 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.
Съдържание |
[редактиране] География
Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен,Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.
Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на Област Ловеч.
[редактиране] Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]
| Тетевен | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | 4 817 | 7 995 | 9 810 | 12 582 | 12 753 | 12 567 | 11 427 | 10 954 | 10 713 | 10 613 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3] | ||||||||||
[редактиране] История
Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II — IV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI — XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаятa, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел името „Алтън Тетевен“ (Златен Тетевен).
През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60 те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти — абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение. Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.
Една историческа неяснота и заблуда (според местните) относно града е, че предателят на Бенковски е посечен от тетевенци в деня, когато е трябвало да получи паричната награда за предателството си. Всъщност предателят - Вълю Стоилов Мечката, доживява до дълбока старост доста години след Освобождението на България.
[редактиране] Политика
- 2007 — Николай Павлов (ГЕРБ) печели на втори тур с 68% срещу Цецка Петкова (БСП)
- 2003 — Цецка Петкова (БСП) печели на втори тур с 67% срещу Свилен Русинов (ДПС).
- 1999 — Тодор Воев (ОДС плюс) печели на втори тур с 55% срещу Петко Петков (БСП, БЗС Александър Стамболийски).
- 1995 — Васил Петров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 48% срещу Венцислав Ненов (ОДС).
[редактиране] Икономика
- Основни фирми и предприятия
- „Камакс“ ООД — производство на щори и други слънцезащитни средства Камакс
- „Стилмакс“ ООД — кухненско и офис обзавеждане Стилмакс
- „Васимакс“ ООД — алуминиева и PVC дограма Васимакс
- „Максгруп“ ООД — ел. двигатели
- „Еница“ ЕТ — Сладкарски изделия
- ЕТ " ТОНИ - Тихомир Стоянов" търговия със стоки за бита
- „Елпром-ЕМС“ АД - ел. двигатели
- „Хармония-ТМ“ АД - интериорни врати и мебели
- „Четпром“ ЕООД — производство на четки
- ЕТ „Лесотех Марин Краев“ — сервиз за малогабаритна, горска, земеделска и паркова техника
- „Дестила“ АД — производство и дестилация на спиртни напитки
- „Масърлиев“ — дървени въглища
- ЕТ „Димитър Дебеляшки“ — производство на буков шперплат — технически и мебелен, федерлайсни и международни товарни превози
- "Леспром Тетевен" ЕООД - производство на изделия и амбалаж от дървен материал
- „Симеонови“ ООД - супермаркет „Усмивка“
- "Негрилла" ООД - конфекция
- "МИРАЛ-НОВА" ЕООД - мебелен обков
[редактиране] Обществени институции
- Библиотека при читалище „Съгласие“
- Музеят в центъра на града
[редактиране] Забележителности
Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
В Тетевен се намира Исторически музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Работно време на музея: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период — събота и неделя почивни дни; има печат.
Някои от забележителностите на Тетевен и околията:
- Гложенски манастир
- Манастир „Свети Илия“ (XIV век)
- Църква „Всях Светих“
- Водопад „Козница“
- параклис „Покров Богородичен“ на връх Острич.
- Боева могила
[редактиране] Пещери
- Съева дупка
- Моровица
- Байовица
- Драганчовица
- Рушова пещера (край с. Градежница)
[редактиране] Музеи
- Тетевенски исторически музей
- Бобевска къща-музей
- Хаджииванова къща-музей
- Йоргова къща-музей
[редактиране] Редовни събития
- Есенен панаир
- Празник на Северняшката песен (май)
- Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември - деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г.
[редактиране] Личности
- Родени в Тетевен
- Баньо Маринов (1853 - 1879) - революционер
- Валентин Бобевски — диригент
- Валентин Грозев (1950 - 2010) - художник
- Димитър Крачиджов — поет и публицист
- Любомир Бобевски — писател
- Маргарит Цанев - художник
- Никола Бобевски — тетевенски занаятчия, делегат на град Тетевен при подписването на Санстефанския мирен договор
- Никола Мерекьов-артист и агроном
- Никола Тихолов — сценарист
- Сава Младенов — сподвижник на Васил Левски и четник в Ботевата чета
- Събо Димитров — художник
- Ива Кръстева - известна спортна журналистка
- Иван Унджиев (1902 - 1979) - български професор - историк
- Христо Спасунин — поет и публицист
- Хаджи Станьо Врабевски - председател на местният революционен комитет заточен в Диарбекир
- Усин Керим - поет
- Свилен Русинов-спортист-почитен гражданин на Тетевен
Преслава Мръвкова - певица (Music Idol)
- Починали в Тетевен
- Атанас Мурджев (1875 - 1944), български революционер
[редактиране] Други
Във и около града има ски писта, хижи и почивни станции.
- Хотели
- Хотел Olymp
- Максим Хотел Максим
- Хотел „Еница“
- Хотел „Тетевен“
- Хармония
- Здравец
- Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
- Самостоятелни стаи „Христо Лазаров“
- Вит
- Кухня
- Тетевенска саламура — рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
- Кротмач — специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
- Качамак — народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.
[редактиране] Литература
- Патев, Найден, "Из миналото на Тетевенско и Ботевградско", София, печатница "Художник", 1936, 139 стр.
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“