Гложенски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Общ изглед на Гложенския манастир
Дворът на Гложенския манастир
Църквата на Гложенския манастир

Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец е български епархийски манастир.

Местонахождение[редактиране | edit source]

Манастирът се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 km от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец, 1073 метра.

История[редактиране | edit source]

Според недоказани данни той е основан в началото на XIII век, през 1224 г., и е реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. Всъщност легендата се позовава на съвпадение на имена между селището Кийово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

Гложенският манастир е основан през XVI век. Неговият архитектурен план копира този на манастирите в Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир. През XVIII-XIX век Гложенският манастир има метоси в съседното село Малък извор и в град Ловеч. Повечето старопечатни книги в манастира са украински и датират от XVIII век. Запазени са няколко поменика с имена на поклонници-дарители от XVIII-XIX век. В тях се срещат имена от села от Тетевенско и Луковитско, които днес са помашки.

Монашеските килии са строени през 1858 г. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век e игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот. Той е известен лечител. Манастирът е любимо място на Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет.

Тук се намира малък музей на Васил Друмев с монашеско име Климент, който от 1875 до смъртта си е митрополит на Търновската епархия. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието[1]. Това достига до римокатолика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент e осъден на „вечно“ заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2]

Старата църква на манастира вероятно е строена през XVI век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на XVII век. След силните повреди, нанесени на старата църква при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен през 1931 г. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.

В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“. Всъщност иконата е украинска от XVIII век. Обковката ѝ е създадена през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.

Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и най-красива панорама, която се открива от самия манастир.

Упътване[редактиране | edit source]

До манастира има шосеен път. От автомагистрала „Хемус“ се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси.

След предварително обаждане и в определени периоди на годината — манастирът може да даде подслон на около 20-на поклонници, които приемат да спазват манастирските правила.

Пожар през 2008 г.[редактиране | edit source]

След 1989 г. манастирът води съдебни дела за връщане на обширните си имоти. На 3 август 2008 г. игуменът йеромонах Панкратий предизвиква пожар в манастира и е задържан от служители на РПУ-Тетевен.[3] Игумен Панкратий е низвергнат от църковен сан и подведен под съдебна отговорност.

Литература[редактиране | edit source]

  • Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т. 2. С., 1973, 355-357.
  • Ганев, С., В. Найденов. Гложенският манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“. Ловеч, 1937.
  • Данов, Г. Д. Гложене и Гложенският манастир. С., 1970 (Малка туристическа библиотека).
  • Стефанов, П., йеромонах. Гложенският манастир — стари и нови истини. - Духовна култура, 1977, № 8, 13-18 [датиране на старите стенописи от първата половина на XVII век].
  • Стефанов, П., йеромонах. Гложенският манастир — средоточие на българо-украинските културни връзки. - Исторически преглед, 1992, № 1-2, с. 85-98 [научно опровергаване на легендата за основаване от руски княз през XIII век и доказване, че тя е съчинена през XVIII век].
  • Стефанов, П., архимандрит. Неизвестни документи на Гложенския манастир от XVIII и XIX в. - Духовна култура, 1994, № 2, с. 23-28.
  • Стефанов, П., архимандрит. Разградският зограф Иван Попрайков – живот и дейност. – В: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-ХХ век). Съст. Л. Миков. С., 2006, 144-150 [отъждествяване на зографа на иконите в манастирската църква].
  • Стефанов, П., архимандрит. Гложенският манастир — между фолклора и туризма. - Свет, 2010, № 7.

Източници[редактиране | edit source]

  1. В сайта pravoslavieto.com
  2. За Васил Друмев на сайта на Гложенския манастир
  3. За пожара на actualno.com

Външни препратки[редактиране | edit source]