Боянска църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боянска църква
„Св. св. Никола и Пантелеймон“
Boyana Church 9 TB.JPG
Боянска църква
Боянска църква (България)
Black pog.svg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане края на Х век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
Боянска църква в Общомедия

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис) в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Тук в 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест - забележителни паметнци на българското средновековие.

Строителни периоди[редактиране | edit source]

Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част.

Най-старият строителен период е от края на Х век — началото на XI век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

План на първия етаж на Боянската църква

Църквата е разширена с пристроената през XIII век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ — на северната и на южната стена, а горният (парклиса)- повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса където освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите тук е приложен т.н. „живописен стил“ — смесена зидария от бял камък и червени тухли съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“ характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две — Света Петка Стара и параклиса Свети Николай.

Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на XIX в. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна и възрожденска, тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., Царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

Стенописи[редактиране | edit source]

Севастократорица Десислава,
стенопис от Боянската църква
Вижте също Боянският майстор

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица.

Реставрация[редактиране | edit source]

Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор Богдан Филов, директор на Народния музей, възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.

Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.[1]

Туризъм[редактиране | edit source]

Боянска църква
Boyana Church*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Boyana church whitened.jpg
Държава Флаг на България България
Тип Културно
Критерии ii, iii
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
  • Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище.

Точният ѝ адрес е: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3.

Литература[редактиране | edit source]

  • Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121-134
  • Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90
  • Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV,стр. 135—144
  • Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229—243
  • Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103-136
  • Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни
  • Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98
  • Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117-176
  • Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317
  • Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр.
  • Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S.
  • Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178—180
  • Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1-7
  • Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл.
  • Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр.
  • Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142-143, 145-147
  • Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл.
  • Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5-10
  • Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян.
  • Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл.
  • Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960
  • Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979,
  • Попконстантинов, К., 'Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009 '(на български и английски език).
  • Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Боянската черква най-после е възстановена, в. "Дневник", 3 дек 2006 г.