Латинска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Латинска империя
Imperium Romaniae Latinum
 
1204 — 1261  
Знаме Герб

Местоположение на Латинска империя

Латинската империя след ІV кръстоносен поход (1204).
Столица Константинопол
Официален език латински, гръцки
Религия римокатолицизъм, православие
Форма на упр. монархия
Днес част от Флаг на Турция Турция и Флаг на Гърция Гърция и Флаг на България България
редактиране

Латинската империя е държава, която съществува в периода 12041261 година на част от територията на Византия. Създадена е вследствие на Четвърти кръстоносен поход. Интересно е да се отбележи, че терминът Латинска империя е неологизъм. Водачите на кръстоносците, Папството, западните владетели и държави продължили да използват името Романия за обозначаване на държавата с център Константинопол.

История[редактиране | edit source]

Завладяването на Константинопол
Император Балдуин Фландърски и неговия двор

През 1202 г. римския папа Инокентий III призовава за освобождение на светите места и за започването на Четвърти кръстоносен поход под предводителството на италианския крупен феодал маркиз Бонифаций Монфератски. Заради трудностите по време на Трети кръстоносен поход по суша, четвъртия започва по море, като целта му е да бъде нанесен удар в Египет. Kорабите на република Венеция, която по това време има най-силният флот в Европа трябвало да транспортира кръстоносците по Средиземно море до Близкия изток. Но заради търговските интереси на Венеция, походът се отклонил към Константинопол, който бил завладян и разграбен през април 1204 г. Този акт поставя началото на така наречената от по-късните историци Латинска империя.

Още в началото на съществуването си Латинската империя е разделена на множество васални графства и баронства. Тя не обхваща цялата територия на Византия. В Епир е създадено Епирско деспотство, а в Мала Азия — Никейска империя и Трапезундска империя. На 16 май 1204 година за пръв император е избран и коронясан Балдуин Фландърски. В началото той води експанзионистична политика, но след битката при Адрианопол, където претърпява тежко поражение от цар Калоян, устремът му е спрян. Самият император Балдуин I е пленен и отведен в Търново, където след това е ослепен и умира в затвора.По-късно се появяват неверни слухове че е избягал от затвора. През 1208 година Империята завладява от цар Борил Тракия, но по мирен начин следващия българският цар Иван Асен II си я връща. През 1228 година император Робер дьо Куртене започва дипломатическа игра. Той предлага трона на империята на цар Иван Асен II. По този начин той скарва царя с деспот Теодор Комнин, който иска да възстанови Византия. Деспотът нарушава мирния договор с българския владетел и напада България, но в битката при Клокотница претърпява поражение. Така империята продължава живота си. Цар Иван Асен II ту застава на нейна страна, ту на никейска. През 1241 година на българския престол застава Калиман I Асен, който продължава мирните отношения между двете страни. Но империята преживява упадък, от който не може да излезе. През юли 1261 година никейците използват отсъствието на венецианските кораби и гарнизона на града и влизат в Константинопол. По този начин се слага край на нейното съществуване. Направени са опити за нейното възстановяване, но безуспешни. През 1261 г. последният управляващ император Балдуин II е свален от власт от Михаил VIII Палеолог, който поставя и началото на династия, управлявала възстановената, но съвсем отслабена Византия до падането и под турска власт през 1453 година.

Някои латински и венециански владения в Ахая, Пелопонес и на гръцките острови оцеляват и след унищожаването на Латинската империята. Последните от тях са покорени от турците чак в средата на 17 век.

Императори на Латинската империя, 1204–1261[редактиране | edit source]

Императори на Латинската империя в изгнание, 1261–1383[редактиране | edit source]