Антиохийско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антиохийско княжество
Principatus Antiochenus
 
1098 — 1268  
Знаме Герб

Местоположение на Антиохийско княжество

Антиохийско княжество (в синьо), към 1135 г.
Столица Антиохия
Официален език латински, старофренски, арменски, гръцки и арабски
Религия римокатолицизъм, източно православие
Форма на упр. монархия
Днес част от Флаг на Турция Турция и
Флаг на Сирия Сирия
редактиране

Антиохийското княжество е кръстоносна франко-сирийска държава със столица град Антиохия на река Оронт, днешна Антакия, Турция. Княжеството просъществува 170 години - между 1098 и 1268 г. след като е основано от норманския принц Боемунд от Таранто[1] като феодална държава от европейски тип. На север граничи с Арменска Киликия и за кратко с Румелийски султанат, на юг с Графство Триполи, и Дамаски емират, на изток с Графство Едеса, и с емирите на Халеб и Мосул. На запад се простира Средиземно море и византийски Кипър.

Антиохия[редактиране | edit source]

Град Антиохия е древно селище, възникнало[2] на река Оронт и в близост до едноименното езеро и източния Средиземноморски бряг. В античността и по-късно се оформя селищен конгломерат, наричан Сирийски тетраполис, включващ Селевкия, Лаодикия и Апамея освен Антиохия. Те са част от еленистичното Царство на Селевкидите. По-късно Антиохия е столица на основаната от Адриан римска провинция Сирия и е важен център за ранното християнство[3]. Антиохия е обявена за един от основните градове-седалища на християнските патриарси - равнопоствените Константинополски, Александрийски, Римски и Антиохийски патриархати. Това става на Първия Никейски събор през 325 г., като е за отбелязване, че Рим е единствения патриархат на Запада. През 341 г. градът е център на нов Вселенски събор с важни религиознодогматични последствия.

Антиохия е важен търговски и политически фактор в Източното Средиземноморие и притегателен център за имперски амбиции на близки и далечни съседи. След разделянето на Римската империя градът остава в очертанията на Източната Римска империя. Арабите превземат града през 637 г. През X в. ромеите успяват да отвоюват Антиохия. Антиохиийската тема̀ е загубена в края на 11 век (1087 г.) и преминава под владичеството на селджуките на султан Тутуш ад-Давла.[4]

Кръстоносен поход[редактиране | edit source]

Обсада от кръстоносците на Антиохия в 10971098 г

Загубата на Антиохия с нейния патриархат за християнството е една от причините за възникването на Кръстоносното движение и Първия кръстоносен поход след Клермонския събор. В действителност пограничните сирийски земи са обект на тюркско-арабска завоевателна кампания още през 10 век, когато Никифор Фока и Йоан Цимисхий и задават първообраза на християнската кръстоносна война с отвоюването на тези земи (вж. Византийски кръстоносни походи). След призива на папа Урбан II в Клермон през 1095 г. хиляди европейски поклонници и безделници се насочват към Светите земи в поход срещу исляма и отвоюване на Божи гроб.

Сред тях е принцът на Таранто Боемунд, предводител на съществения нормански контингент. След като полага клетва за вярност пред предишния антиохийски господар василевса[5] Алексий I Комнин, Боемунд потегля с останалите принцове и барони и през 1097 г. обсажда Антиохия. Градът е под властта на персийските селджуки, васален е на емира на Дамаск Ридван и се намира под господството на наместника-атабег Яги Сиян. Обсадата продължава седем месеца - между 20 Октомври 1097 и 28 Юни 1098 г. поради невъзможността на се осъществи пълна блокада на големия и укрепен град, а също така и поради честите опити от страна на съюзниците на Яги Сиян да пробият обсадата отвън. Градът в крайна сметка пада в ръцете на кръстоносците след предателство от страна на Фируз, арменски наемник в турския гарнизон и организирана от Боемунд атака. Подкрепени от местното християнско гражданство кръстоносците бързо изтласкват защитниците в цитаделата, а Яги Сиян загива, бягайки от завладения град.

Политически последствия[редактиране | edit source]

Кръстоносците бързо разпределят града според предварителните договорки. Боемунд получава значителна част, но една от ключовите градски порти и прилежащия квартал са извън негов контрол, попаднали в ръцете на Раймонд Тулузки. Боемунд намира правно основание да пренебрегне клетвата си към византийския император, съгласно която той е длъжен да предаде всеки завладян град обратно в ръцете на василевса. Но не успява да преодолее съпротивата на тулузкия граф и получава пълен контрол над града едва след като Раймонд потегля с войските си към Йерусалим. Антиохийското княжество е основано като феодално-правен субект, а Боемунд е признат за принц (княз) от папата след обещанията за подмяна и на религиозната власт с католически архиепископ. Преди това кръстоносците престояват в Антиохия още девет месеца, които Боемунд използва, за да разшири и укрепи домена си - вж. Обсада на Маарат.

Heilige Lanze 02.JPG

Боемунд неофициално напуска кръстоносния поход, като не придружава войските в обсадата на Йерусалим. Антиохийският принц остава в новообразуваното суверенно княжество, за да го консолидира и укрепи срещу непресъхналите византийски и турски амбиции.

Завладяването, отбраната и създаването на Антиохийската държава е паметен етап за християнската историография и с още един факт. По време на обсадата на Антиохия и последвалите конфликти в историята на християнството се появява реликвата "Копието на Иисус"

Смъртта на Боемунд І[редактиране | edit source]

Антиохийското княжество е въвлечено в серия от военни конфликти, приключили без успехи за Боемунд и териториални разширения за кръстоносната държава. Няколко несполучливи кампании и обсади са последвани от събитие с почти трагични последици. След загубената битка с данишмендите при Мелитена Боемунд е пленен и окован във вериги в Неокесария. За регент на Антиохийското княжество е обявен Танкред Галилейски, племенник на Боемунд и също "ветеран" от Първия кръстоносен поход. Първият княз на Антиохия е освободен през 1103 г.[6] и пътува за Европа, където успява да организира подкрепата за себе си в нов етап на кръстоносния поход, който обаче е разбит от византийско-венецианската коалиция. Боемунд е принуден да се обяви за васл с няжеството си на византийския император - Деволски договор, 1108 г. Норманският принц никога повече не се завръща в Антиохия, умира през 1111 г. в Бари.

Антиохия след Боемунд І[редактиране | edit source]

Танкред управлява княжеството, оспорвайки наложеното му византийско сюзеренство. Той се бие с турците в Апамея и дори се опитва да прогони византийците, проникнали в Адана и източна Киликия. Танкред всъщност е единственият жив кръстоносец[7], който не е обвързан с отколешната (1097 г., началото на похода) васална клетва към византийския император. Това позволява независимо мислене за Танкред, но и той умира през 1112 г. Княжеството е поето от сина на Боемунд и Констанс Френска Боемунд II[8], под регентството на Роже Салернски. Последният загива в битката на Кървавото поле, 1119 г. Едва през 1126 г. осемнадесетгодишният вече пълнолетен княз Боемунд II пристига в Антиохия само за да продължи отчаяно агресивната политика на баща си дори спрямо доскоро съюзното Графство Едеса. Той се оженил за дъщерята на кряля на Йерусалим, Алиса дьо Бурк. Той управлява Антиохия, в продължение на кратки четири години.

И отново данишмендската заплаха надвисва над бъдещето на Антиохия - той попада в засада на същия онзи Малик-Гази Гюмюштекин, който пленява баща му преди двадесет години. Боемунд II загива, обезглавен е и главата му е изпратена в дар на Халифа на Багдад.

След неговата смърт княжеството е наследено от неговата четиригодишна дъщеря Констанс. Известно време регент на княжество Антиохия отново е Балдуин II, но в 1131 година той умира и властта преминава към неговата дъщеря Мелисанда и нейния мъж Фулк Анжу. В 1136 година наследницата на Антиохия, Констанс на десетгодишна възраст се омъжва за Раймон дьо Поатие, който е три пъти по-стар от своята млада жена11][12].

Подобно на своите предшественици, Раймон прави опити да продължи експанзията на територията на византийската провинция Киликия. Този път оказва сериозна съпротива византийскиятимператор Йоан II Комнин, който в 1137 година принуждава Раймон да поднесе клетва за васална вярност. Тази клетва остава само формалност. В 1142 году Йоан Комнин умира, така и не осъществявайки своите планове по отвоюването на превзетите от кръстоносците земи[11].

Втори и Трети кръстоносен поход[редактиране | edit source]

На миниатюрата на Жан Коломб и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал Луи VII. XIV век.

В Леванта настъпва период на възход на мюсюлманските емирства под ръководството на Зенги и сина му Нураддин. Те завладяват Едеското графство и сериозно застрашават останалите християнски държави; това подбужда Втория кръстоносен поход. Заплахата за Антиохия е преголяма и водачите му доброволно се подчиняват на Византия - през 1165 г. Мануил I Комнин лично присъства на възстановяването на византийския протекторат над васална Антиохия. След смъртта на Мануил суверенитетът на княжеството е възстановен, но след разгрома на йерусалимците при Хатин започва периода на залез на Кръстоносна Антиохия.

Княжество Антиохия все още е независимо и ключово за християнския свят през 1190 г., когато там спира Третия кръстоносен поход, за да погребе част от останките на своя удавил се водач Фридрих Барбароса[9].

Последващ период до 1260 година[редактиране | edit source]

Последвалият период от близо седемдесет години не е белязан с исторически значими и драматични политически събития. Княжество Антиохия удържа на домогванията на съседите си, в това число и на Мала Армения. Но през 1260 г. Антиохия е поредната малка пречка пред монголските нашественици на Хулагу и за кратко е включена в Монголската империя. Така е само няколко месеца, тъй като до края на 1260 г. в града влиза мамелюка Байбарс, султан на Египет. Според Торос Рослин последният завоевател жестоко смазва всички белези на християнската религия в Антиохия, избива стотици нейни жители и слага край на самостоятелното кръстоносно княжество.

Равносметка[редактиране | edit source]

Политически, икономически и демографски княжество Антиохия никога не достига Едеската или Йерусалимската кръстоносни държави. Принципатът на Боемундовата династия включва и укрепените градове Лаодикия (половината пристанищен град се владее от Византия), Шайзар (загубен от дамаските селджуки), Саон (васална синьория). Антиохия си остава за Боемунд само начало на опита му да довърши работата на Русел дьо Байол - завладяване на Византия от норманите.

Източници[редактиране | edit source]

Плувец в Оронта, олицетворение на реката - бронзова пластика от 2-ри век от колекцията на Лувъра
  1. Боемунд е един от предводителите на Първия кръстоносен поход от 1096 г.
  2. Антиохия е основана през IV век пр.н.е. от Селевк Никатор, докато все още е началник на конницата на Александър Македонски.
  3. gentile Christianity
  4. Стратегът на Антиохия и Едеса Исак Комнин, племенник на византийския император, получава командването на източната византийска армия. Под прякото му подчинение се намира и гарнизон от нормански наемници, начело с Херве и въпреки това владенията му са завладени от селджукските турци.
  5. Император на Византийската империя.
  6. Или 1104 г., според Жан Ришар.
  7. Раймонд Тулузки умира през 1105 г.
  8. Наричан ибн-Маймун, сина на Боемунд.
  9. Тялото му е погребано в базиликата Свети Петър в Антиохия, костите в Тир, а сърцето в Тарз.
  • Мутафчиев , Петър "Лекции по история на Византия". Изд. Дамян Яков ISBN 9545273089
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483