Родос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родос.

Родос на картата на Гърция

Родос (на гръцки: Ρόδος; на италиански Rodi) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море. Разположен е приблизително на 18 километра западно от Турция, между континентална Гърция и остров Кипър. Населението му през 2004 година наброява 110 000 души, от които 55 000 ÷ 60 000 живеят постоянно в град Родос, главния търговски и обществен център на острова. Град Родос е център на ном Додеканези, който освен остров Родос също включва съседните острови Сими, Тилос, Халки и Кастелоризо (Мегисти).

Исторически островът е известен с Родоския колос, едно от Седемте чудеса на света. Средновековният град е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

География[редактиране | edit source]

Топографска карта на Родос

Остров Родос има форма на острие на стрела, дълъг е 79,7 km и 38 km широк, с обща площ приблизително 1398 км². Общата дължина на бреговата ивица е около 220 km. Град Родос е разположен в най-северния край на острова, като включва антична част и модерно търговско пристанище. Главното летище Диагорас се намира на 14 км в югозападна посока от град Парадиси. Пътната мрежа на острова представлява множество лъчи от главния град в посока източните и западните брегове.

Флората и фауната са много по-близки до тези в Мала Азия, отколкото до тези в останалите части на Гърция. Вътрешните части на острова са планински и рядко населени, покрити с гори от брутски бор и кипарис и богата фауна, включително родоски елен. Забележителни места в острова са: така наречените Петалудес или Долината на пеперудите, където през лятото се събират черни нощни пеперуди; връх Атавирос е най-високата точка на острова (1215 m); местността Седемте извора. Бреговете са скалисти, но съществуват ивици плодородна земя, където под благотворното въздействие на средиземноморския климат се развиват разнообразни култури като цитрусови плодове, лозя, зеленчуци и други.

Извън град Родос могат да се споменат курорта Фалираки, Линдос, Хараки, Пефкос, Архангелос, Афанду, Коскину, Ембона, Атавирос, Парадиси и Трианда. Икономиката на целия остров се върти около туризма, който е основен източник на доходи.

История[редактиране | edit source]

Островът е обитаван от хора още през неолитния период, но много малко е останало от тази култура. През 16-и век пр.н.е. минойците пристигат на острова. През 15-и век пр.н.е. Ахейците завлядяват острова. Островът започва до процъфтява през 11-и век пр.н.е. при идването на дорийците. Именно дорийците по-късно построяват трите важни града Линдос, Ялисос (Трианда) и Камирос, които заедно с Кос, Книдос и Халикарнас образуват така наречения Дорийски хексаполис - федерация от шест града.

В една ода на Пиндар се казва, че островът е роден от съюза на бога-слънце Хелиос и нимфата Рода. Градовете били наименувани на техните трима сина. Рода е вид цвете - розов хибискус, разпространено естествено на острова.

Островът е опустошен от персийците, които през 478 пр.н.е са победени от атиняните и градовете в Родос се присъединяват към Делоския морски съюз. Когато избухват Пелопонеските войни през 431 пр.н.е, Родос запазва своя неутралитет, въпреки че остава член на Делоския морски съюз. Войната продължава до 404 пр.н.е, но по това време Родос се оттегля изцяло от конфликта и решава да поеме по свой собствен път.

През 408 година пр.н.е. градовете на острова формират единна територия, със столица град Родос, разположен в северния край на острова. Строежът на столицата се надзирава от известния атински архитект Хиподам Милетски. Пелопонеските войни така изтощават цялата гръцка цивилизация, че тя става лесна мишена за нашествия. През 357 година пр.н.е. островът е покорен от цар Мавзол от Халикарнас, а след това пада под владение на персийците (340 година пр.н.е). За голямо облекчение на гражданите на Родос, персийското управление е кратко и островът става част от разрастващата се империя на Александър Македонски, след като той побеждава персийците.

Родоския колос

След смъртта на Александър Велики неговите генерали се състезават за контрола над империята. Трима от тях, Птолемей, Селевк и Антигон, го наследяват и си разделят империята. Родос си създава здрави търговски и културни връзки с Птолемей в Александрия. Заедно те образуват родоско-египетски съюз, който контролира търговията в Егейско море през 3-и век пр.н.е. Градът се превръща в морски, търговски и културен център и неговите монети циркулират почти навсякъде в Средиземноморието. Неговите известни школи по философия и наука, литература и реторика, делят преподавателите си с Александрия.

През 305 година пр.н.е. Антигон, заедно със своя син Димитрий обсаждат Родос в опит да разрушат съюза му с Египет. Димитрий създава огромни обсадни оръдия. Въпреки това, през 304 пр.н.е., след една година обсада, той отстъпва и подписва мирно споразумение, оставяйки след себе си голямото военно снаряжение. Родосците продават оръжията и със събраните пари издигат статуя на техния бог-слънце Хелиос, сега известна като Родоския колос.

През 205 година пр.н.е. Македония прави опит да подчини Родос, но претърпява поражение в продължилата до 200 година пр.н.е. Критска война. През 164 година пр.н.е. Родос подписва споразумение с Рим и става главен учебен център за римските аристократични фамилии. Първоначално градът е важен съюзник на Рим и се ползва с множество привилегии, но по-късно ги губи, вследствие на машинациите в римската политика.

През 1 век император Тиберий прекарва тук известен период на изгнание, а Свети апостол Павел донася Християнството на острова. Родос достига своя апогей през 3 век и е считан за най-цивилизования и красив град в цяла Гърция. През 395 година за Родос започва дългия период на Византийската империя, когато Римската империя е разделена на две и източната половина постепенно се превръща в Гръцка империя. Въпреки че е част от Византия, островът е обект на чести набези. За първи път е окупиран от мюсюлманите през 672 година. Много по-късно Родос е върнат към Византия от император Алексий I Комнин по време на Първия кръстоносен поход.

Гравюра от 1493 година на град Родос

През 1309 година византийската ера свършва и островът е покорен от рицарите хоспиталиери на Малтийския орден. Под управлението на ново наречените Родоски рицари, град Родос е построен наново като модел за идеален европейски средновековен град. Много от прочутите забележителности на града, като двореца на великия майстор на ордена, са построени през този период.

Здравите стени, построени от рицарите, отстояват атаките на египетския султан през 1444 година.

През лятото на 1480 година шестдесетхилядна османска армия, водена от Метих паша, дебаркира на Родос, който служа за база на пиратите в Егейско море. Османците окупират острова и обсаждат главния град Родос, но не успяват да превземат добре укрепената крепост. През есента те са принудени да се оттеглят, заради изпратените от папата подкрепления за обсадения град.[1]

В крайна сметка, Родос пада пред огромната армия на Сюлейман Великолепни през декември 1522. На неколцината оцелели рицари е позволено да се оттеглят в Кралство Сицилия. По-късно рицарите преместват седалището си на остров Малта. Островът остава владение на Османската империя в продължение на почти четири века.

През 1912 година Италия освобождава Родос от турците и през 1948 година, заедно с другите острови от Додеканезите, е присъединен към Гърция. Островът не е включен във взаимната размяна на бежанци между Гърция и Турция и на него в момента има значително малцинство от етнически турци, за разлика от другите егейски острови.

По-важни исторически забележителности[редактиране | edit source]

Някои от най-важните паметници на остров Родос са Акропола в Линдос, Акропола в град Родос, древните градове Ялисос, Камирос, археологическия музей, губернаторския дворец, средновековния град Родос, пощата в град Родос и приюта Света Екатерина. Заслужава да се видят и венецианските замъци край Монолитос и край Критиния.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Родос в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rhodes“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  


Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>