Минойска цивилизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Parthenon at the Acropolis in 2004.jpg

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература
Минойска фреска от около 1650 г. пр.н.е., изобразяваща три жени, вероятно със знатен произход
Тази статия е част от поредицата за:

История на гръцкото изкуство

Гръцка бронзова епоха
Цикладско изкуство - Минойско изкуство

Микенско изкуство

Изкуства в древна Гърция
Архаично гръцко изкуство - Класическо гръцко изкуство

Елинистично изкуство

Гръцко изкуство по римско време


вижте също: Гръко-будистко изкуство

Средновековна Гърция
Византийско изкуство - Македонско изкуство
Поствизантийска Гърция
Изкуство в Османска Гърция - Критска школа

Хептанийска (Йонииска) школа

Модерна Гърция
Изкуства в модерна Гърция - Мюнхенска школа

Съвременно гръцко изкуство

Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е древна култура, зародила се на остров Крит около 3000 г. пр.н.е.

Наричана най-значимото огнище на старинната егейска цивилизация. Открита от Артър Евънс в началото на 20 век. Значими нейни центрове били градовете Кносос, Фестос, Малиа и Закро. Според елинската митология тук е бил роден гръмовержецът Зевс и тук е управлявал легендарният цар Минос. Евънс разкопал двореца в Кносос. Той бил най-големият и както се оказало после — най-запазен. По-късно били разкрити и дворците във Фестос, Малия, Закро. От забравата излязла една блестяща цивилизация. Английският археолог я нарекъл "минойска" по името на митичния цар Минос. В действителност ние не знаем как са се наричали минойците, създали този свят на дворци. Съвременниците на Евънс ги нарекли "първите европейци" и още "учители на гърците". Историята на минойското общество Артър Евънс разделил условно на три периода. Макар и коригирана, тази хронология е все още в сила:

  • ранноминойски - 2500-1950 г. пр.н.е.
  • средноминойски - 1950-1550 г. пр.н.е.
  • късноминойски - 1550-1100 г. пр.н.е.

Своят най-голям разцвет минойската цивилизация достигнала през средния период. Именно тогава царете в Кносос се издигнали над владетелите на Фестос, Малия, Закро и разпрострели властта си над целия остров. Те били не само царе, но и върховни жреци. Символ на властта и олицитворението на мощта им била двойната брадва (лабрис. От нея идва и името "лабиринт" (къща на двойна брадва), с което критяните наричали двореца на владетеля. Но за гърците лабиринт означавало нещо друго — голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът лабиринт бил построен от изкусния архитект, атинянина Дедал, по нареждане на цар Минос. Лабиринтът бил обитаван от кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.

Минойците не разполагали със силна флота, която защитавала острова от нападение. Това обяснава защо селищата им не били опасани с дебели стени. Превъзходни моряци и добри търговци, критяните кръстосвали Средиземно море, осъществявайки връзки с Древен Египет и Финикия. Никой не оспорвал морското им превъзходство и могъщество. Притежавали писменост, т.нар. линеар А, която предшествала първата древногръцка писменост засвидетелствана засега - линеар Б. Линеарната им писменост почти е разчетена и ни дава сведения за древногръцки божества и ведомости и описи от дворците.

Все още не е установено, към кой етнолингвистичен клон спада минойската писменост, респективно и към коя етническа група приспадат древните минойци. По въпроса са изказани различни хипотези, съществуват най-разнообразни становища, но научно нито едно не се е наложило, а този въпрос е в сферата на вероятностите все още сред историци, археолози и лингвисти.