Минойска цивилизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Acropolis.JPG

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература
Минойска фреска от около 1650 г. пр.н.е., изобразяваща три жени, вероятно със знатен произход
Тази статия е част от поредицата за:

История на гръцкото изкуство

Гръцка бронзова епоха
Кикладско изкуство - Минойско изкуство

Микенско изкуство

Изкуства в древна Гърция
Архаично гръцко изкуство - Класическо гръцко изкуство

Елинистично изкуство

Гръцко изкуство по римско време


вижте също: Гръко-будистко изкуство

Средновековна Гърция
Византийско изкуство - Македонско изкуство
Поствизантийска Гърция
Изкуство в Османска Гърция - Критска школа

Хептанийска (Йонииска) школа

Модерна Гърция
Изкуства в модерна Гърция - Мюнхенска школа

Съвременно гръцко изкуство

Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е древна култура, зародила се на остров Крит около 3000 г. пр.н.е.

Наричана най-значимото огнище на старинната егейска цивилизация. Открита от Артър Евънс в началото на 20 век. Значими нейни центрове били градовете Кносос, Фестос, Малиа и Закро. Според елинската митология тук е бил роден гръмовержецът Зевс и тук е управлявал легендарният цар Минос. Евънс разкопал двореца в Кносос. Той бил най-големият и както се оказало после — най-запазен. По-късно били разкрити и дворците във Фестос, Малия, Закро. От забравата излязла една блестяща цивилизация. Английският археолог я нарекъл "минойска" по името на митичния цар Минос. В действителност ние не знаем как са се наричали минойците, създали този свят на дворци. Съвременниците на Евънс ги нарекли "първите европейци" и още "учители на гърците". Историята на минойското общество Артър Евънс разделил условно на три периода. Макар и коригирана, тази хронология е все още в сила:

  • ранноминойски - 2500-1950 г. пр.н.е.
  • средноминойски - 1950-1550 г. пр.н.е.
  • късноминойски - 1550-1100 г. пр.н.е.

Своят най-голям разцвет минойската цивилизация достигнала през средния период. Именно тогава царете в Кносос се издигнали над владетелите на Фестос, Малия, Закро и разпрострели властта си над целия остров. Те били не само царе, но и върховни жреци. Символ на властта и олицитворението на мощта им била двойната брадва (лабрис. От нея идва и името "лабиринт" (къща на двойна брадва), с което критяните наричали двореца на владетеля. Но за гърците лабиринт означавало нещо друго — голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът лабиринт бил построен от изкусния архитект, атинянина Дедал, по нареждане на цар Минос. Лабиринтът бил обитаван от кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.

Минойците разполагали със силна флота, която защитавала острова от нападение. Това обяснава защо селищата им не били опасани с дебели стени. Превъзходни моряци и добри търговци, критяните кръстосвали Средиземно море, осъществявайки връзки с Древен Египет и Финикия. Никой не оспорвал морското им превъзходство и могъщество. Притежавали писменост, т.нар. линеар А, която предшествала първата древногръцка писменост засвидетелствана засега - линеар Б. Линеарната им писменост почти е разчетена и ни дава сведения за древногръцки божества и ведомости и описи от дворците.

Все още не е установено, към кой етнолингвистичен клон спада минойската писменост, респективно и към коя етническа група приспадат древните минойци. По въпроса са изказани различни хипотези, съществуват най-разнообразни становища, но научно нито едно не се е наложило, а този въпрос е в сферата на вероятностите все още сред историци, археолози и лингвисти.

Езикът на древните минойци,обитавали бреговете на Бяло море и предимно Беломорските острови най-общо между 2200-500 г. пр.Хр.,е обявен незаслужено от днешните учени за "неиндоевропейски". Сведения за него черпим епизодично от гръцките автори,но най-вече от текстовете с Линеари "А" и "В",чиито писмени знаци обаче не са разчетени докрай поради което се оказва,че много от днешните прогръцки тълкувания на старите минойски текстове са крайно непълноценни и повърхностни. Най-новите изследвания по въпроса обаче доказаха,че илюзията за "неиндоевропейския" характер на минойския език е създадена именно въз основа на тези непълни и погрешни прочити,съобразени не с родните езици на самите микенци и минойци,а с езика на гръцките завоеватели,които всъщност са унищожили техните цивилизации,но не са пропуснали да заимстват много техни епоси и немалко думи от техните езици след своето настаняване на Балканите (1200-800 г. пр.Хр.). За нас днес е важно да знаем,че щом Минойската цивилизация е наречена майката,то Пелазгийската (Пелгарската,Белгарската) цивилизация трябва да се нарече таткото на Елада,за което вече имаме и съответни езикови доказателства,изведени от "Анализа" въз основа на десетките налични до момента думи от "минойския" език. За да илюстрирам по-убедително тази идея,привеждам техните тълкувания по-долу:

1. Таласса (Талаза- вълни)= Валаса (Валага,Влага), Пълиса (Пълискане,Плискане), Тласа (Тласък~Трясък,Тласъци), Талаза (Талази),т.е. Полаза (Полази,Полазващи), Пълъза (Плъзваща,Плъзгаща се), Валачи (Влачи,Влага), Валани (Валуни,Вълъни= Вълни) и т.н. което означава,че си имаме работа с "индоевропейска",т.е. с Българска дума. 2. Кноссос (главния минойски град)= Кнозос (Кнезос,Княжеския град)! 3. Волинто (бизон)= Волито (без носовката),т.е.- Волето,Волете (Воловете), Воленцо (Волецо,Волът). Значи тук имаме неточен превод: става дума не за бизони,а за волове! 4. Брабулон (трънка)= Брабульон (Брабульонка), Брабульош (Брабульошка,Бръбошка), Брабурон (Пранарин,Прънарин= Трънарин)- виж и Българското име на субтропическия дъб Прънар,означаващо Трънар (Трънлив). 5. Тилисс (минойско име на град)= Силиш (Силищ,Селищ), Селин (Селян,Заселен), Тулуз (катарско име на френски град), Дулос (Градът на Дуло: родоначалник на едноименна династия), Талаз (Град край вълните), Тилищ (Силищ,Селищ= Селище) и т.н.- виж и името Силистра (Силистара,Селищара),което може да се тълкува и като Салас-гара (Талаз-гарад,Град край вълните). 6. Мимекулон (вид плод)= Мимешулон (Мишемулон- с рокада на сричка), Мушмулон (Мушмулин,Мушмулян,Мушмула),чието име също е Българско и означава Зашмуля,но също и Меджуря (Меджаря,Медаря- благнеещо като меда), с прех. Р-Л и М-Щ-ШМ. 7. Асаминтос,Асамито (баня,къпалня)= Асамивос (без носовката и с възст.оригиналното звучене на това погрешно разчетено "тита",което е заблудило изследователите относно произхода на думата)= Озамиво (Позамива), Замитос (Замиток,Замивок: чрез премахв. на I-та гласна ако приемем че тя е протеза,появила се вторично пред началната съгласна на думата),Позамитос (Позамито,Позамиво, Позамиван), Изомивот (Измивът,Измивачът,Измиващият), Изъмито (Измито,Измиващо), Азаньето (Казаньето), Азанича (Казанича: казан с топла вода). 8. Лабиринтос (Лавиринтос)= Лабири"т"ос (без носовката,но с "тита"), Лутарецът (място,в което се залутваш,където се луташ), Лавирецът (в който лавираш), Ровирецът (Провирецът- в който се провираш). 9. Хакинтос (наричан още Закинтос- "зюмбюл")= Кокинчос (Кокинче,Кокиче- без носовката), Закичос (Цвете за закичване), Накичос (Накитос,Накитот, Накитът). 10. Дидикасе (дума с неясен превод)= Дюдюка се (Свирука се),Дидикане (Дудукане,Дюдюкане),а Дидикати= Дюдюкате. 11. Кириси (дума с неясен превод)= Керизи (наблюдава и стои безцелно,в стар диалектен вариант),Кара се,Караше,Кореше. 12. Никулеа (Никуреа- "смокиня")= Мукалея (Смукалия,Смукария,т.е.- Смокиня в друг диалектен вариант). 13. Кесадара (микенското име на Касандра,"Касандара")= Кезимара (Казимира,Косомира), Босидара (Божидара)- Българско име! 14. Коринтос (негръцко име на град,град Коринт)= Гариндос (Гарандос,Гарадос), Градос (Градот- без носовката), Горандот (Гарандот,Грандът,Градът- без носовката), Коритос (Корито,Корабо- без носовката: ако са визирали плавателен съд,кораб). 15. Бронхос ("свирка","гърло")= Брохос (без носовката), Бръбос (Бръборене), Тръбос (Тръбене), Гръдос (Гръди,Гърди= Звук излизащ при напрягане на гърдите), Грухос (Грухо,Грухащо- без носовката), Вренвос (Вревос,Вревин= Говорене,Вревене т.е. Бръбене,Бръборене). 16. Сиринкс (вид флейта)= Сиринч (Свиринч,Свирич,Свирач,Свирящ, Свирещ)- "индоевропейска" (Българска) дума! 17. Форминкс (вид струнен инструмент)= Формищ (без носовката), Торжищ (Сторжищ,Сторжещ,Стържещ), Стурнич (Струнич,Струнен), Фирнич (Сфирнич,Свирнич), т.е. Свиркич (Свиркач). 18. Памако (лекарство)= Помага (Понуда)! 19. Мармар (мрамор)= Бербер (Белбел,т.е.- два пъти бел), Белкар (Белчар,Беличар). 20. Пакана (вид меч)= Бацана (Боцана,Боцкана,Боцкане), Секана (Сечана,Секача), Бучана (Бучеща,Забучваща), Закана (за опасност), Посяна (Посяка,Посека) и пр.- виж и японската заемка Катана (Сечана,Секана,Секача). 21. Карава (дума с неясен превод)= Карова (Крава). 22. Киритя (дума с неясен превод)= Коратя (Хоратя,говоря), Киризя (стоя и гледам безцелно). 23. Ипинама (дума с неясен превод)= Опиняме (опъваме,опъване)- Български език! 24. Минос (минойско царско име)= Мануш (Българско лично име!). 25. Ахул (жълъд)= Атул (Жатул,Жътул), Ахур (Жатур,Жътар,т.е. Жълтар)- виж и името Жито (Жъто,Жълто). 26. Стафиле,Стафире (грозд,стафида)= Щафире (Чофаре= Хапаре: нещо за ядене), Шушиле (Сушиле,Сушаре= Сушено)- виж Стафида (Шушика,Сушика,Сушица) и Грозде (Хрупче,Хранче),макар че то носи и значението Граске (Храске,Храсти,Храстъ). 27. Кантос (крайчец на окото)= Кънтос (Кънтот,Кътът: без носовката),ще рече Кът (Кътче) от окото. 28. Фаланкс,Фаранкс (тегел)= Фаранч (Варанч,Варач- без носовката,ще рече: В който вариш)! 29. Мару,Малу (вълна)= Валу (Вало,Валмо,Вълъ,Вълнъ), Бялу: виж и шумерското Барлу (Балу- хубава вълна),ще рече Бяло. 30. Парнас,Палнас (име на планина)= Палнин (Планин), Горнас (Горна), Бялнас (Белнат,Белеещ се от снегове), Парнак (Търнак,Трънак- обрасла с тръни планина), и т.н. 31. Халикарнас (име на град)= Доле Карнас (Долни Карнак,Долни Гардак~ Долен град), Бали Гарнас (Бялигардас,Бялиградас)= Белиград. 32. Поникийо,Помикийо (багрен,обагрен,оцветен)= Помицино (Помацано,Помазано,Намазано), Пописано (Изписано), Бодисано (Боядисано)- виж и думата Вапцано (Матцано,Мацкано= Мацано,Мазано). 33. Куро,Куло (цяло,всичко)= Кело (Цело,Цяло), Цуло (Цяло,Цело)- виж и "немската" дума Але (всичко),буквално означаваща Цяле (Цяло,Цялъ),като в нея е пропусната първата съгласна. 33. Кафтор,Каптар (самоназвания на минойците)= Кащар (Хора строящи къщи), Катар (прадеди на Катарите), Кукер (Изпълняващи кукерски ритуали), Качор (Кучар~ Кучи Българ), Гетар (гетско племе,живяло на Крит преди колонизирането му от гърците), Кичар (Хора с кичета,т.е. с кики или чембаси), Киндар (Кидар= Чдар Българ,Кидарити), Кавкар (роднини на Кавказците), Кистар (Чистар: Чистите,Белите), Канзар (Князар- Хора от Царското ни племе) и т.н.! 34. Кефти (Кефтиу- друго древно название на минойците)= Кисти (Чисти,Бели), Кавки (Кавки-Аси,Кавкази: название на народа,дал името си на планината Кавказ??!!), Канзи (Кнази,Княжи), Касти (Народът,разделил обществото си на части сиреч касти), и т.н.

Забелязани особености на минойския език:

1. Наставка -ул: всъщност това е добре познатата наставка -ар, видоизменена чрез прехода Р-Л и чрез съответна промяна на съпътстващия гласен звук,която в Българския език е обогатена до следните разновидности (примерите са подбрани между множество лични имена и думи с древен произход):

а) -ал: Чукал (фам.Чукалови),Чакал,Превал,Парцал,Кокал,Кавал,Гуцал, Скъсал,Скитал,Смотал и т.н. б) -ар: Мливар,Кожар,Козар,Дървар,Пърнар,Гайдар,Чинар,Чукар, Щапар,Чавдар и пр. в) -ел: Котел,Петел,Пергел,Завел,Превел,Стубел,Весел,Хмел. г) -ер: Далавер (Далаверъ,Далавера),Потер (Потера,Потеря),Девер, Тертер,Теример и пр. д) -ил: Стъпил,Спасил,Ходил,Бодил,Войсил,Момчил,Васил,Вокил, Пестил. е) -ир: Маламир,Владимир,Казимир,Станимир,Хунмир,Пумир,Мир,Пир. ж) -ол: Дол,Нягол,Пижол,Первол,Битол (Бихор= Манастир),Стол,Ствол, Хохол (Гогол),Сокол и т.н. з) -ор: Майстор,Понор,Мотор,Явор,Бор,Коптор,Чвор. и) -ул: Секул,Видул,Янкул,Небул,Станкул,Татул,Мечкул,Мушмул,Чул, Пашкул,Пискюл (=Пискьул). й) -ур: Кутригур,Оногур,Кичур,Чучур,Баламур (Баламурник = Баламурчик),Магур (Магура,Магуръ),Масур,Миджур. к) -ъл: Пъкъл,Ъгъл,Мисъл,Обрасъл,Отрасъл,Донесъл. л) -ър: Сатър,Катър,Петър,Чакър,Хитър,Модър,Бистър и т.н.

2. Наставка -сс (~ -з,-ц): в днешния Български се среща в повече разновидности като -с,-з,-ш,-ц и пр.: виж думите Запис,Борис,Мирис, Волос,Канас (Къняз,Княз),Мариз,Филиз,Порез,Пораз (Поразия),Праз, Мраз (Мароз),Калеш,Малеш,Колош,Карпош,Колуш,Паруш,Мануш, Катанец,Зърнастец,Бобец,Пряпорец,Врабец и т.н.

3. Наставка -нт: всъщност това си е чиста наставка -т,към която е добавена носовка. В южни диалекти на Българския език (както и в някои северни) се срещат думи като Пънт (Път= Ход),Пент (Пет),Кинт (Кинти= Кинги т.е. Книги,Книжни пари),Ант (Анти),Гант (Ганти- едно от племената на Венетите т.е. Ванадите или Ванандите),Цинт (Цит= Чат,Чаткащ),Бунт (Бут= Бутане,Разбутване),Винт (Вит,Завит) и пр.

4. Наставка -ан: в днешния Български език я има в повече разновидности като -ан,-ен,-ин,-он,-ун,-ън и пр.: виж примери като Първан,Божан,Горан,Капан,Стопан,Тъпан,Потуран,Шаран,Сивен, Камен,Пламен,Степен,Силен,Земен,Касапин,Воин,Калин,Пелин, Перин,Трон,Пирон,Слон,Заслон,Перун,Валун,Солун,Гръм,Крън, Пън,Трън и пр.

4А. Производни на наставката -ан,напр. наставките -ам,-ак,-ек,-ик, -ок,-ък,-як и пр.: напр. Кардам,Фъскам,Пращам,Одам (Ходим),Сърбам,Стоям (Стоим,Заставам),Дарак,Дурак (=Щурак),Котак,Мустак,Бързак,Божек, Алцек,Олек (Олег= Велик,Велико),Радик,Магик,Каик (вид лодка),Кибик, Камик,Мачок,Мечок,Мишок,Паток,Камък,Пламък,Беляк,Люляк и пр. В по-късните наследници на минойския език тази наставка често звучи като -ач,-оч,-ич (с носовка -анч,-онч,-инч и техни варианти като -ац,-ец,-иц и пр.).

5. Повторение на срички в корена: в Българския език се среща в много стари примери като Мама,Баба,Деде,Тата,Кака,Чичи,Мермер,Бебе,Гага и пр.

6. В минойския език не са се различавали Р и Л. В Българския език има следи от същото явление: Дар= Дал,Целене (Целебен,Изцеление)= Церене (Изцеряване),Грънци= Глинци,Глигор= Григор,Коло= Хоро, Бургари= Булгари,Върми дъжд= Вални дъжд,Пируване= Поливане и т.н. Запазени са и думи,съдържащи тези два звука един до друг като Гърло,Търла,Зурла,Мърльо,Ярлово,Хвърляне (= Хвъргане),Пърлене, Чорлав,Кирлив,Върло и т.н.

7. Звукове,средни между Б,П и Ф: в Българския явно има остатъци от същото явление,като вземем предвид примерите Брашно-Прашно, Барис-Парис,Фъфлене-Бъбрене,Поркане-Фиркане,а в по-стари времена: Пелгари-Белгари,Бугури-Пугури,Перси-Фарси,Болг-Фолк,Бриги-Фриги и т.н.

8. Звукове,средни между К и П: у нас това е засвидетелствано с примерите Къркане-Поркане,Капище-Папище (Попище- място с попове, попски дом),Палач-Калач (Коляч),Клечка-Плечка (Пръчка: с прех. Р-Л),Кика (Кича,Киче)-Кипа (Капа) и пр. Имаме и много думи,в които тези два звука са комбинирани и вървят неразделно: Шапка,Топка,Капка, Чупка,Сопка,Копка,Хапка,Шипка и т.н.

9. Звукове,средни между К и Г: при нас е същото в примери като Кичка-Гичка,Коце-Гоце,Кина-Гина,Къде-Где (Гъде),Кълчене-Гърчене (с прех. Р-Л),Куна-Гуна,Макар-Мигар,а в по-стари времена Македони-Мигдони (Магедони),Гути-Кути и т.н.

10. Звукове,средни между Д и Л (респективно Р): при нас това също е засвидетелствано- дори има съчетания (комбинации) между двата звука в думи и названия,останали явно от непълното разпадане на предшестващия ги по-древен звук,подчиняващ се на същото правило:

а) прех. Л-Д (Д-Л): Челяк (Челяд)-Чедяк (Чедо,Чеда),Личо (Личеви)-Дичо (Дичеви),Леко (Лекови)-Деко (Декови),Дъно-Лоно,Лула-Дула (Дуло,Цев),а в Трак.език: Далеме= Дадеме (Йадеме,Храниме се).

б) съчетания ДЛ или ЛД: Молдова,Длето,Свредло,Седло,Предлага, Подлога (Подлега,Полега= Легало),Радлово и пр. в) съчетания ДР или РД: Дрипа,Дроб,Другар,Драган,Урда,Арда, Мърдане,Морда,Гърда,Чардак,Вардар и т.н.

11. Някои особени глаголни окончания:

а) -си,-се: у нас ги има в примери като Кажи си,Ходи си (Оди си),Легни си,Махни се (Мани се),Мръдни се,Постави се,Врати се (Върни се) и др.,а в минойския- в думи като Дидикасе (Дюдюка се),Кириси (Кара се,Караше, Кореше) и пр. б) -ти,-тя: в Българския е застъпено същото- виж думи като Шетати, Везати,Воевати,Хоратя,Клатя,Къртя,Млатя и пр.,а в минойския- в думи като Дидикати (Дюдюкати),Киритя (Коратя,Хоратя) и пр.

12. Именни окончания -сара,-мана и -йе,с каквито е добре наситен Българският език- виж следните примери:

а) -сара (респективно -саръ,-зара): Косара,Бесара (Бесаръ), Светозара,Светозаръ (Светозар),Лъчезара,Лъчезаръ (Лъчезар), Велизара,Велизаръ (Велизар),Асара (топоним,сиреч древно-Българско име на местност,което в Персия звучи като Хисара,но се тълкува като Касара,което означава Кащара [Къщара]: виж и "романското" Каса [Каза] със значение "Каща","Къща","Кътъ"= Кътче,Закътано място, но също и "Кат"= пласт,ниво,етаж: виж израза "Три ката"). б) -мана (респективно -мена,-манъ,-монъ,-минъ): Димана,Кумана, Камена,Стамена,Шишманъ,Големанъ,Шуманъ (виж фам. Шуманови), Сермонъ,Селиминъ,Калиманъ и пр. в) -йе: в днешния Български са запазени почти аналогични форми,завършващи на -йо (-ьо) или на -йа (-я) като Найо, Бойо,Койо,Райо,Войо,Пейо,Стойо,Станьо,Ганьо,Ваньо,Доя, Рая,Таня,Ваня и т.н. Значи се касае или за неправилен прочит на окончанията -йо (-ьо) и йа (я) като -йе,или за промяна на звука "Е" в "О" (респ. в "А"),настъпила през близо 3500-те години развитие на тези именни форми.

13. Наличие на голям брой думи,завършващи на отворени срички,както и на малък брой думи,окончаващи на затворени срички. Същото е било в древния Български език: огромен брой думи са завършвали на отворени срички (сиреч на гласен звук)- напр. Богъ,добъръ,малъкъ,сърдце,полетъ, мракъ,градъ,търговецъ,лодкаръ,козелъ,бухалъ и т.н. Това е било така,понеже на отворени срички някога са окончавали не само онези думи,които днес завършват на гласен звук,но и подавляващ процент от думите,които днес окончават на съгласен звук,в края на които,за отбелязване на тази архаична особеност,е бил изписван звукът Ъ (Ер голям),макар и в течение на хилядолетията той да е изгубил своята звукова стойност,поради което през ХIХ-ХХ век вече не се е произнасял. Завършващите на затворена сричка думи са били нищожно малко на фона на останалите и до 1944-45 г. те неслучайно са били изписвани по-различно от останалите: пъть,лъсть,честь,любовь,мъсть,пасть,плъть,власть, къть,царь,цель,светлость,храбрость,пость,сънь,младежь и пр.

От това проучване става ясно,че ако се потрудим по-упорито, вероятно ще намерим точните Български съответствия на почти всички минойски думи и термини,но на първо време дори това е достатъчно за да разберем, че "Минойците" несъмнено са били част от многото древни Барбарски (Баргарски,Бургарски) племена, населявали Балканите и Мала Азия далеч преди гръцките колонизатори да се заемат с тяхното асимилиране и прогонване от земите им в днешна Елада. А "Линеарите" така и не са разчетени докрай,понеже западните учени продължават да пренебрегват наличието в тях на особени звуци като Ж,Ч,Ш,Щ,Ъ,Ю,Я,ДЖ и ДЗ и предпочитат да си затворят очите за тях,за да не дразнят своите интимни приятели от Гърция,макар тези последните така катастрофално да им се отблагодариха,че повлякоха цяла Европа към пропастта на тоталния фалит! Но да признаят "официалните" учени,че в Линеар "А" и "В" е имало такива негръцки звуци би значело склерозиралите им и задръстени от двувековните конвенционални догми и табута мозъци изведнъж да се прояснят и да приемат еретичната за тях революционна мисъл,че Българите а не гърците са първосъздатели на Европейската цивилизация,с което ще секне финансирането им от гръцките лобита в САЩ и Западна Европа! А тези лобита са много по-богати от нашите,понеже ненаказания крадец винаги е по-богат от неовъзмездените си жертви.

 Най-новите проучвания и изследвания обаче все повече налагат становището,че минойците и микенците са употребявали характерни за късната Бронзова епоха диалекти на Архаичния Български Праезик (АБП),като микенците са ползвали и някакъв местен Пелазгийски акцент,заради чиято специфика се е създало впечатлението за частична прилика с по-късния гръцки език. Част от "минойците" пък е ползвала друг,вероятно по-стар диалектен вариант на АБП (например: архаична разновидност на служебния професионален таен език,създаден на Балканите от Царското племе на Българите и пренесен по-късно от него в някои райони на Памир,Тарим и Хиндукуш). И наистина,езиковите и писмените данни говорят,че минойския Крит е бил населяван от две основни племена: Пелазги и Кафтари. Според същите тези данни едните ще да са били предимно руси и синеоки (от Понтийски тип),а другите- предимно тъмнокоси и тъмнооки (от Кавказки тип). В заключение трябва да добавим,че езиците и писменостите на древните микенци и минойци ще бъдат окончателно разгадани и разчетени едва тогава,когато скриптографите започнат да ползват Архаичния Български Праезик (АБП) като първооснова за своите проучвания.

Минойците са народ от Бронзовата епоха, който на остров Крит успява да създаде велика култура. Тяхната култура се счита за „първата европейска цивилизация”. Въпреки, че остров Крит е заселен още през 7000 г. пр. Хр., най-голямо величие той достига с минойците в периода 2700-1500 г. пр. Хр. Името „минойци” произлиза от митичния им цар Минос, който според легендата взимал тежък данък от своите поданици- 7 момчета и девойки, които затварял в „лабиринта” (взаимстван от египтяните), където минотавъра (полу-човек, полу-бик) ги изяждал. Минойците не създали обединена държава на острова, а множество градове-държави, които съжителствали мирно. Столица на минойската култура бил великолепния град Кносос, който и до днес изумлява с прекрасните си дворци. Те са толкова прекрасни, че са дали повод на някои фантасти да свържат минойците с изчезналата цивилизация на Атлантида.

Кносос притежавал първите в света павирани улици. В религиозно отношение за минойците най-важен бил култът към богинята-майка, т.е. към плодородието.

Към 5000 г. пр. Хр. остров Крит става първото място в Европа, където се разпространява земеделието.
  Минойците били отлични мореплаватели и търговци, като владеели множество острови в Егейския басейн. Търгували най-вече с Египет и Близкия изток.
  Подобно на много други цивилизации залезът на минойците е свързан с природен катаклизъм. Към 1450 г. пр. Хр. на остров Тера (днес Санторини) избухнал мощен вулкан. Най-напред това произвело опустошително цунами (стигнало дори до египетското крайбрежие), което потопило доста от крайбрежните градове. След това облаците от газ и прах запрашили атмосферата около острова и причили масово загиване на посевите. Настъпил ужасен глад. Започнали кръвопролитни граждански войни, а храмовете на боговете били унищожени. От този катаклизъм най-добре се възползвали микенските гърци, които много бързо установили контрол над острова. С минойската цивилизация било свършено. Минойците били забравени за хилядолетия, докато английския учен сър Артър Еванс не открива през 1900 г. останките на град Кносос.

Остров Крит е бил населен в по-ранни времена от неолитен народ, от който за съжаление няма останали физически следи. Металната ера е въведена от имигранти от две посоки - от египетската делта, по времето когато Менес разширява властта си на север, и от континенталната част на Азия вероятно от Палестина. Критския начин на металообработване е по-скоро азиатски, отколкото египетски . Въпреки, че неолитни останки отсъстват, минойската епоха е представена от сто и повече черепи, от по-малък брой на дългите кости, както и от значителни скулптури и изображения.

  Критските черепи, открити на различни места по острова принадлежат към един тип, това е малък средиземноморски тип със среден черепен индекс около 72. Meтрично те биха могли да се впишат перфектно в  египетските колекции от прединастическата империя. Като цяло, тези критски черепи са малко по-малки, по-къси  и по-малко лепторине в сравнение с по-голямата част от египетската серия. Средният тип е някъде между дунавските, кападокийските и египетските форми.
   Средният ръст варира от 156 до 162 см. Следователно критяните са по-ниски от египтяните. Структурата на тялото на критяните е добре известна от стенописната живопис и скулптурите; местният идеал за красота е малка талия и жилава, енергична мускулатура, която се появява постоянно в минойското изкуство, и трябва да отговаря до голяма степен на реалността.

Цветът на косата и очите на минойците е бил тъмен, но в късната минойска епоха, блондизмът е бил познат, но не и характерен. Цветът на кожата представен от минойските художници е бил тъмен за мъжете и бял за жените.

  Лицевите характеристики на минойците били чисто средиземноморски: прав или изпъкнал нос, с висок корен, плосък профил на челото, както и тясна долна челюст. Формата на косата е вълниста или леко къдрава, а брадата е била оскъдна. От вариантите на расов тип, който може да показва алпийски елементи, подобен на този в Гърция ,се вижда широка форма на главата и от време на време чип нос. Въпреки че физическия тип на критиняните се е променил до известна степен от падането на властта на минойската цивилизация, характеристиките на щастливи и атлетични хора, показани на фреските в Kносос, все още са ни познати, защото те отразяват общото наследство на Средиземноморската раса и по други места.
  Повечето от ранно минойски черепи принадлежат към средиземноморския тип, , което показва смесването между обичайните типове от Неолита с елементи от Близкия изток. В някои градове,  като в Хагиос Николас и Патема населението е изключително от Средиземноморска раса. В други градове, се появяват няколко брахикефални примера, които очевидно принадлежат към същия тип открит и в Кипър.
   В по-късно минойския период броя на брахикефалите се увеличава, но никога не съставлява повече от 1/6 от населението. Тъй като 70 на сто от населението на Кипър може да принадлежали към този тип, критиняните трябва да са се опазили от значително смесване с източните култури. По времето на нашествието на дорийците, както и днес, критиняните са все още преобладаващо средиземноморци.
   Към края на ранния минойски период, малко преди 2100 г. пр. Хр, силно цикладско влияние нахлува в Крит, и това е характерно за някои късно и средно минойски черепи с необичаен размер и мегалитна конформация, която може да е следствие от това движение. В момента населението на Крит принадлежи до голяма степен към високия средиземноморски тип, който може частично да е възникнал преди пристигането на дорийците.