Прометей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Прометей.

Древногръцки богове
Изначални богове
Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Титани
Дванадесетте титани:
Океан и Тетида,
Хиперион и Тея,
Койос и Феба,
Кронос и Рея,
Мнемозина, Темида,
Криос, Япет
Синове на Япет:
Атлас, Прометей,
Епиметей, Менетей
Прометей дава огъня на хората, картина на Хайнрих Фюгер (ок. 1817 г.)

Прометей (на старогръцки: Προμηθεύς, Προμηθέως, на латински: Prometheus) е един от титаните в древногръцката митология, син на титана Япет и океанидата Климена (или на Азия, или Темида). Брат на Атлас, Епиметей и Менетей. Името му означава „мислещ предварително“. Прометей е баща на Девкалион; Девкалион и съпругата му Пира били единствените хора, оцелели след Потопа. В древногръцките митове Прометей е представен като човеколюбив, ненавиждащ тиранията, борещ се за правда. В различни варианти на митовете, свързани с него, той се противопоставя неколкократно на Зевс.

В най-известения епизод от тази митологията той бива жестоко наказан от Зевс, за това че е дал огъня на смъртните хора. Прометей бива прикован на скала в Кавказ и всеки ден долита орел и кълве черния му дроб, който заздравява през нощта. Според различните автори, това продължило няколко столетия или дори 30 000 години. Накрая Прометей е избавен от Херкулес, който убива орела със стрела.

В опростена версия действието на Прометей се представя като "кражба" и разпореждането на Зевс - като наказание за нея. Известна е обаче и предистория, при която Зевс е иззел огъня от хората и го е скрил, а Прометей им го връща. В продължение на историята се явява митът за Пандора, която е отмъщението на Зевс срещу хората.

В диалога на Платон "Протагор" (320с)[1] едноименният персонаж предва вариант на мита, при който Прометей и Епиметей разпределят качествата между хората, а когато се установява, че нещо не достига, Прометей открадва ковашкото изкуство и огъня.

В изкуството[редактиране | edit source]

Образът на Прометей привлича вниманието на писатели, поети, художници още от древността. В трагедията на Есхил „Прикованият Прометей“, към мотива за кражбата на огъня от боговете е добавен и този за Прометей като първооткривател на всички културни блага, които направили възможно развитието на човешката цивилизация: Прометей научил хората да строят жилища и да добиват метали, да обработват земята и плават на кораби, научил ги на четмо и писмо, да гледат звездите и др. Хуманистичните черти в образа на бунтаря мъченик Прометей получили развитие в поезията на Байрон, Пърси Шели, {Рик Риърдън} и др., както и в музиката (Ференц Лист) и изобразителното изкуство (Тициан). В произведенията на Калдерон, Гьоте, Бетховен намерила отражение по-късната версия на мита за Прометей, като праотец на хората.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. вж. Платон, "Протагор", в Диалози, т1. София: Наука и изкуство, 1979, с. 364
  • Alexander, Hartley Burr. The Mythology of All Races. Vol 10: North American. Boston, 1916.
  • Beall, E.F., Hesiod's Prometheus and Development in Myth, Journal of the History of Ideas, Vol. 52, No. 3 (Jul. – Sep., 1991), pp. 355–371
  • Dougherty, Carol. Prometheus. Taylor & Francis, 2006. ISBN 0-415-32406-8, ISBN 978-0-415-32406-9
  • Erdoes, Richard and Alfonso Ortiz, edds. American Indian Myths and Legends. New York, 1984.
  • Fortson, Benjamin. Indo-European Language and Culture: An Introduction. Blackwell Publishing, 2004.
  • Judson, Katharine B. Myths and Legends of the Pacific Northwest. Chicago, 1912.
  • Lamberton, Robert. Hesiod, Yale University Press, 1988. ISBN 0-300-04068-7
  • Swanton, John. "Myths and Tales of the Southeastern Indians." Bureau of American Ethnology Bulletin 88: 1929.
  • Willem Jacob Verdenius, "A Commentary on Hesiod: Works and Days, Vv. 1–382", Brill, 1985, ISBN 90-04-07465-1
  • West, M.L., "Hesiod, Theogony, ed. with prolegomena and commentary", Oxford: Clarendon Press 1966
  • West, M.L., "Hesiod, Works and Days, ed. with prolegomena and commentary", Oxford: Clarendon Press 1978
  • Westervelt, W.D. Legends of Maui – a Demigod of Polynesia, and of His Mother Hina. Honolulu, 1910.
  • Williamson, George S. The Longing for Myth in Germany: Religion and Aesthetic Culture from Romanticism to Nietzsche (Chicago, 2004)....

Външни препратки[редактиране | edit source]