Йохан Волфганг фон Гьоте

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йохан Волфганг фон Гьоте немски писател
Портрет от Йозеф Карл Щилер (1828)
Роден:	28 август 1749 Франкфурт, Германия
Починал:	22 март 1832 Ваймар, Германия

Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски: Johann Wolfgang von Goethe) е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на 10 години той е държавен министър във Ваймар.

Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително влияние върху музиката, драматургията и поезията на континента.

[редактиране] Биография

Родната къща на Гьоте във Франкфурт

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг (1765-1768). Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг, са в духа на модерната тогава изящна поезия в стил рококо.

През есента на 1768 г. Гьоте се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия заминава за Страсбург. Там, под влияние на своите приятели медици, посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговите идеи по отношение на поезията - че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух.

През 1770 г. Гьоте получава научната степен доктор по право и няколко месеца практитува в съда в град Вецлар, след което отново се завръща в родния Франкфурт.

Идеите на движението Бурни устреми оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, свръхчовекът. Сред най-известните му произведения от този период са одата Прометей (1774), първоначалният вариант на Фауст - Прафауст (1773), първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман Страданията на младия Вертер (1774).

Йохан Волфганг Гьоте

Ранното творчество на Гьоте по-късно вдъхновява следващото поколение немски поети романтици - Новалис, Николаус Ленау и др.

Страданията на младия Вертер и Гьоц фон Берлихинген донасят огромна слава на автора си. В дома на Гьоте се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. Поетът постъпва на служба към княжеския двор, получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибарят, Горски цар, Певецът, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.

„Гьоте в Кампаня“ от Йохан Тишбайн (1787)

Съприкоснованието с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - изящните Римски елегии ^[1] (1788-1790), посветени на съпругата му Кристине Вулпиус; епичната поема Херман и Доротея (1797); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхем Майстер - години на странстване, както и Отричащите се (1821), мемоарно-автобиографичната книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други. Ваймарското академично издание на неговите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се съсътои от 143 тома.

Паметникът на Гьоте във Франкфурт

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен лидер в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

Гьоте умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница.

[редактиране] Влияние

Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на световна литература намира в наши дни пълно потвърждение.

В чест на поета литературни награди "Гьоте" учредяват през 1927 г. родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. и ханзейският град Хамбург.

На изгряващия месец

Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик?

Виждаш, сълзите потичат:
Блясваш с лъч като звезда!
Казваш ми, че ме обичат,
Но далеч е още Тя.

Хайде, прекоси небето
В орбита от чистота!
Нищо че боли сърцето,
Преблажена е нощта.

1828 ^[2]

[редактиране] Библиография

Портрет на Гьоте от
Луизе Зайдлер (Ваймар 1811 г.)

Стихотворения, песни и балади

Geistesgruß, 1774 – (Духовен поздрав)
In allen guten Stunden, 1775 – (В добрите часове) (масонска песен)
An den Mond, 1777 – (Към месеца)
Wandrers Nachtlied, 1780 – (Нощна песен на странника)
Der Erlkönig, 1782 – „Горски цар“ – балада
Xenien, 1796 – (Ксении) (стихотворение, заедно с Фридрих Шилер)
Der Zauberlehrling, 1797 - (Чиракът магесник)
Die erste Walpurgisnacht, 1799 – (Първа Валпургиева нощ) (Балада, по музика на Феликс Менделсон Бартолди кантата за солист, хор и оркестар )
Vom Sänger hat man viel erzählt, 1815 – (Разказвали са за певеца) (масонско стихотворение)
Wenn die Liebste zum Erwidern, 1816 – (Когато милата отвръща) (масонско стихотворение)
West-östlicher Divan, 1819 – (Западно-източен Диван – стихотворения)

Стихотворен епос

Reineke Fuchs, 1794 – (Райнеке Фукс)
Hermann und Dorothea, 1798 – (Херман и Доротея)

Драми

Die Laune des Verliebten, 1768 – (Капризите на влюбените)
Die Mitschuldigen, 1769 – (Съвиновните)
Götz von Berlichingen mit der eisernen Hand, 1773 – (Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка)
Prometheus, 1774 – (Прометей)
Neueröffnetes moralisch-politisches Puppenspiel, 1774 –
Ein Fastnachtsspiel vom Pater Brey, 1774 –
Jahrmarktsfest zu Plundersweilern, 1774 – (Панаирно празненство в Плундерсвайлерн)
Götter, Helden und Wieland, 1774 – (Богове, герои и Виланд)
Clavigo, 1774 – (Клавиго)
Egmont, 1775 – (Егмонт)
Erwin und Elmire, 1775 – (Ервин и Елмире)
Die Geschwister, 1776 –
Stella, 1776 – (Стела)
Der Triumph der Empfindsamkeit, 1777 –
Iphigenie auf Tauris, 1779 – (Ифигения в Таврида)
Torquato Tasso, 1780 – (Торквато Тасо)
Der Groß-Cophta, 1792 –
Der Bürgergeneral, 1793 –
Faust I, 1808 – (Фауст - първа част)
Die natürliche Tochter, 1804 – (Незаконната дъщеря)
Pandora, 1817 – (Пандора)
Faust II, 1833 – (Фауст - втора част)

Романи и Новели

Die Leiden des jungen Werthers, 1774 - (Страданията на младия Вертер)
Wilhelm Meisters theatralische Sendung, от 1776, публикуван през 1911 - (Театралното послание на Вилхелм Майстер)
Unterhaltungen deutscher Ausgewanderten, 1795 – (Разговори на немски изселници)
Wilhelm Meisters Lehrjahre, 1795/96 – (Вилхелм Майстер - години на учение)
Novelle, от 1797 – (Новела)
Wilhelm Meisters Wanderjahre, 1807, публикуван през 1921 – (Вилхем Майстер - години на странстване)
Die Wahlverwandtschaften 1809 – (Сродства по избор)

Преводи

Das Leben des Benvenuto Cellini, 1797 – (Животът на Бенвенуто Челини)
Mahomet der Prophet, 1802 – (Пророк Мохамед)

Записки и афоризми

Maximen und Reflexionen, 1833 – (Максими, размисли, фрагменти – публикувани посмъртно)

Природонаучни произведения

Über den Zwischenkiefer der Menschen und der Tiere, 1786 –
Beiträge zur Optik, 1791/92 – (Оптика – научна студия, 2 тома)
Zur Farbenlehre, 1810 – (Теория на цветовете – научна студия)

Автобиографична проза

Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit, 1811–33 - (Поезия и истина. Из моя живот – автобиография в 4 тома),
Italienische Reise, 1816/17 – (Пътешествие в Италия)
Kampagne in Frankreich, 1822 – (Кампанията във Франция – репортаж)

Други