Йохан Волфганг фон Гьоте

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Йохан Волфганг фон Гьоте
Goethe (Stieler 1828).jpg
Портрет от Йозеф Карл Щилер (1828)
Роден: 28 август 1749
Франкфурт на Майн, Германия
Починал: 22 март 1832
(на 82 години)
Ваймар, Германия
Подпис: Goethe Signature.gif

Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски: Johann Wolfgang von Goethe) е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на десет години той е държавен министър във Ваймар.

Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.

Съдържание

[редактиране] Биография

Родната къща на Гьоте във Франкфурт (преди преустройството през 1755 г.)

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг (1765-1768), където преживява първото си любовно разочарование (Ана Катарина Шьонкопф). Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг (книгата Анете (1767)), са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и суицидни пориви (от тях се освобождава едва чрез романа си Страданията на младия Вертер) Гьоте продължава обучението си в Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично (Фридерике Брион) и се сближава с писателите от литературното направление Бурни устреми. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух.

През 1770 г. Гьоте получава научната степен доктор по право и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява мъчителна любов (Шарлоте Буф) и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява за красивата Ана Елизабет Шьонеман. (По-късно годежът е разтрогнат.)

[редактиране] Бурни устреми

Страданията на младия Вертер (1774)

Идеите на движението Бурни устреми оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са одата Прометей (1774), първоначалният вариант на Фауст - Прафауст (1773), първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман Страданията на младия Вертер (1774).

Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети романтици - Новалис, Хайне, Николаус Ленау и др.

[редактиране] Ваймар

Йохан Волфганг Гьоте (ок.1775)

Славата на Йохан Волфганг Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибарят, Горски цар, Певецът, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.

[редактиране] Античност

„Гьоте в Кампаня“ от Йохан Тишбайн (1787)

Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - изящните Римски елегии [1] (1788-1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се оженва. В този период възникват епичната поема Херман и Доротея (1798); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхелм Майстер - години на странстване (1807/1821), мемоарно-автобиографичната книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други.

[редактиране] Световна слава

Портрет на Гьоте от Луизе Зайдлер
(Ваймар, 1811)

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар - там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго - вече седемдесет и четири годишен - й прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата Трилогия на страстта (1827), в която е включена прочутата Мариенбадска елегия (1823).

Паметникът на Гьоте във Франкфурт

Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома.

[редактиране] Влияние

Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на световна литература намира в наши дни пълно потвърждение.

В чест на поета литературни награди "Гьоте" учредяват през 1927 г. родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. и ханзейският град Хамбург.

[редактиране] Жените в живота на Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на "вечната женственост". От юношеската си любов към "Кетхен" (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.



На изгряващия месец


Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик?

Виждаш, сълзите потичат:
Блясваш с лъч като звезда!
Казваш ми, че ме обичат,
Но далеч е още Тя.

Хайде, прекоси небето
В орбита от чистота!
Нищо че боли сърцето,
Преблажена е нощта.

1828 [2]


[редактиране] Библиография

Градинската къща на Гьоте във Ваймар

Стихотворения, песни и балади

  • Geistesgruß, 1774 – (Духовен поздрав)
  • In allen guten Stunden, 1775 – (В добрите часове) (масонска песен)
  • An den Mond, 1777 – (Към месеца)
  • Wandrers Nachtlied, 1780 – (Нощна песен на странника)
  • Der Erlkönig, 1782 – „Горски цар“ – балада
  • Xenien, 1796 – (Ксении) (стихотворение, заедно с Фридрих Шилер)
  • Der Zauberlehrling, 1797 - (Чиракът магесник)
  • Die erste Walpurgisnacht, 1799 – (Първа Валпургиева нощ) (Балада, по музика на Феликс Менделсон Бартолди кантата за солист, хор и оркестър )
  • Vom Sänger hat man viel erzählt, 1815 – (Разказвали са за певеца) (масонско стихотворение)
  • Wenn die Liebste zum Erwidern, 1816 – (Когато милата отвръща) (масонско стихотворение)
  • West-östlicher Divan, 1819 – (Западно-източен Диван – стихотворения)

Стихотворен епос

Драми

  • Die Laune des Verliebten, 1768 – (Капризите на влюбените)
  • Die Mitschuldigen, 1769 – (Съвиновните)
  • Götz von Berlichingen mit der eisernen Hand, 1773 – (Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка)
  • Prometheus, 1774 – (Прометей)
  • Neueröffnetes moralisch-politisches Puppenspiel, 1774 –
  • Ein Fastnachtsspiel vom Pater Brey, 1774 –
  • Jahrmarktsfest zu Plundersweilern, 1774 – (Панаирно празненство в Плундерсвайлерн)
„Фауст и Мефистофел“
от Тони Йоханнот (1845-1847)
  • Götter, Helden und Wieland, 1774 – (Богове, герои и Виланд)
  • Clavigo, 1774 – (Клавиго)
  • Egmont, 1775 – (Егмонт)
  • Erwin und Elmire, 1775 – (Ервин и Елмире)
  • Die Geschwister, 1776 –
  • Stella, 1776 – (Стела)
  • Der Triumph der Empfindsamkeit, 1777 –
  • Iphigenie auf Tauris, 1779 – (Ифигения в Таврида)
  • Torquato Tasso, 1780 – (Торквато Тасо)
  • Der Groß-Cophta, 1792 –
  • Der Bürgergeneral, 1793 –
  • Faust I, 1808 – (Фауст - първа част)
  • Die natürliche Tochter, 1804 – (Незаконната дъщеря)
  • Pandora, 1817 – (Пандора)
  • Faust II, 1833 – (Фауст - втора част)

Романи и Новели

  • Die Leiden des jungen Werthers, 1774 - (Страданията на младия Вертер)
  • Wilhelm Meisters theatralische Sendung, от 1776, публикуван през 1911 - (Театралното послание на Вилхелм Майстер)
  • Unterhaltungen deutscher Ausgewanderten, 1795 – (Разговори на немски изселници)
  • Wilhelm Meisters Lehrjahre, 1795/96 – (Вилхелм Майстер - години на учение)
  • Novelle, от 1797 – (Новела)
  • Wilhelm Meisters Wanderjahre, 1807, публикуван през 1921 – (Вилхелм Майстер - години на странстване)
  • Die Wahlverwandtschaften 1809 – (Сродства по избор)

Преводи

  • Das Leben des Benvenuto Cellini, 1797 – (Животът на Бенвенуто Челини)
  • Mahomet der Prophet, 1802 – (Пророк Мохамед)

Записки и афоризми

  • Maximen und Reflexionen, 1833 – (Максими, размисли, фрагменти – публикувани посмъртно)
Паметна плоча за Гьоте в Хеб, Западна Чехия


Природонаучни произведения

  • Über den Zwischenkiefer der Menschen und der Tiere, 1786 –
  • Beiträge zur Optik, 1791/92 – (Оптика – научна студия, 2 тома)
  • Zur Farbenlehre, 1810 – (Теория на цветовете – научна студия)

Автобиографична проза

  • Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit, 1811–33 - (Поезия и истина. Из моя живот – автобиография в 4 тома),
  • Italienische Reise, 1816/17 – (Пътешествие в Италия)
  • Kampagne in Frankreich, 1822 – (Кампанията във Франция – репортаж)

Други

  • Römische Elegien, 1788–90 – (Римски елегии)
  • Venezianische Epigramme, 1790 – (Венециански епиграми)
  • Die guten Weiber, 1817 – (Добрите жени)
  • Was wir bringen, 1802 – (Какво носим)

[редактиране] Бележки

  1. Из "Римски елегии" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „На изгряващия месец“ от Гьоте, в превод на Венцеслав Константинов

[редактиране] Източници

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от