Йохан Волфганг фон Гьоте
от Уикипедия, свободната енциклопедия
.jpg) Портрет от Йозеф Карл Щилер (1828) |
|
| Роден: | 28 август 1749 Франкфурт на Майн, Германия |
|---|---|
| Починал: | 22 март 1832 (на 82 години) Ваймар, Германия |
| Подпис: |  |
Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски: Johann Wolfgang von Goethe) е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на десет години той е държавен министър във Ваймар.
Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг (1765-1768), където преживява първото си любовно разочарование (Ана Катарина Шьонкопф). Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг (книгата Анете (1767)), са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и суицидни пориви (от тях се освобождава едва чрез романа си Страданията на младия Вертер) Гьоте продължава обучението си в Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично (Фридерике Брион) и се сближава с писателите от литературното направление Бурни устреми. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух.
През 1770 г. Гьоте получава научната степен доктор по право и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява мъчителна любов (Шарлоте Буф) и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява за красивата Ана Елизабет Шьонеман. (По-късно годежът е разтрогнат.)
[редактиране] Бурни устреми
Идеите на движението Бурни устреми оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са одата Прометей (1774), първоначалният вариант на Фауст - Прафауст (1773), първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман Страданията на младия Вертер (1774).
Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети романтици - Новалис, Хайне, Николаус Ленау и др.
[редактиране] Ваймар
Славата на Йохан Волфганг Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибарят, Горски цар, Певецът, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.
[редактиране] Античност
Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - изящните Римски елегии [1] (1788-1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се оженва. В този период възникват епичната поема Херман и Доротея (1798); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхелм Майстер - години на странстване (1807/1821), мемоарно-автобиографичната книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други.
[редактиране] Световна слава
Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.
До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар - там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго - вече седемдесет и четири годишен - й прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата Трилогия на страстта (1827), в която е включена прочутата Мариенбадска елегия (1823).
Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома.
[редактиране] Влияние
Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на световна литература намира в наши дни пълно потвърждение.
В чест на поета литературни награди "Гьоте" учредяват през 1927 г. родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. и ханзейският град Хамбург.
[редактиране] Жените в живота на Гьоте
Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на "вечната женственост". От юношеската си любов към "Кетхен" (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.
 Ана Катарина Шьонкопф "Кетхен", "Анете" |
 Зузане Катарина фон Клетенберг |
 Фридерике Брион |
 Шарлоте Буф "Лоте" |
 Максимилиане Брентано (1756-1793), |
 Ана Елизабет Шьонеман "Лили" |
 Аугусте Луизе графиня цу Щолберг |
 Шарлоте фон Щайн |
 Кристиане фон Гьоте-Вулпиус |
 Вилхелмине Херцлиб "Минхен" |
 Мариане фон Вилемер |
 Улрике фон Левецо |
Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик?
Виждаш, сълзите потичат:
Блясваш с лъч като звезда!
Казваш ми, че ме обичат,
Но далеч е още Тя.
Хайде, прекоси небето
В орбита от чистота!
Нищо че боли сърцето,
Преблажена е нощта.
1828 [2]
[редактиране] Библиография
Стихотворения, песни и балади
- Geistesgruß, 1774 – (Духовен поздрав)
- In allen guten Stunden, 1775 – (В добрите часове) (масонска песен)
- An den Mond, 1777 – (Към месеца)
- Wandrers Nachtlied, 1780 – (Нощна песен на странника)
- Der Erlkönig, 1782 – „Горски цар“ – балада
- Xenien, 1796 – (Ксении) (стихотворение, заедно с Фридрих Шилер)
- Der Zauberlehrling, 1797 - (Чиракът магесник)
- Die erste Walpurgisnacht, 1799 – (Първа Валпургиева нощ) (Балада, по музика на Феликс Менделсон Бартолди кантата за солист, хор и оркестър )
- Vom Sänger hat man viel erzählt, 1815 – (Разказвали са за певеца) (масонско стихотворение)
- Wenn die Liebste zum Erwidern, 1816 – (Когато милата отвръща) (масонско стихотворение)
- West-östlicher Divan, 1819 – (Западно-източен Диван – стихотворения)
Стихотворен епос
- Reineke Fuchs, 1794 – (Райнеке Фукс)
- Hermann und Dorothea, 1798 – (Херман и Доротея)
Драми
- Die Laune des Verliebten, 1768 – (Капризите на влюбените)
- Die Mitschuldigen, 1769 – (Съвиновните)
- Götz von Berlichingen mit der eisernen Hand, 1773 – (Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка)
- Prometheus, 1774 – (Прометей)
- Neueröffnetes moralisch-politisches Puppenspiel, 1774 –
- Ein Fastnachtsspiel vom Pater Brey, 1774 –
- Jahrmarktsfest zu Plundersweilern, 1774 – (Панаирно празненство в Плундерсвайлерн)
от Тони Йоханнот (1845-1847)
- Götter, Helden und Wieland, 1774 – (Богове, герои и Виланд)
- Clavigo, 1774 – (Клавиго)
- Egmont, 1775 – (Егмонт)
- Erwin und Elmire, 1775 – (Ервин и Елмире)
- Die Geschwister, 1776 –
- Stella, 1776 – (Стела)
- Der Triumph der Empfindsamkeit, 1777 –
- Iphigenie auf Tauris, 1779 – (Ифигения в Таврида)
- Torquato Tasso, 1780 – (Торквато Тасо)
- Der Groß-Cophta, 1792 –
- Der Bürgergeneral, 1793 –
- Faust I, 1808 – (Фауст - първа част)
- Die natürliche Tochter, 1804 – (Незаконната дъщеря)
- Pandora, 1817 – (Пандора)
- Faust II, 1833 – (Фауст - втора част)
Романи и Новели
- Die Leiden des jungen Werthers, 1774 - (Страданията на младия Вертер)
- Wilhelm Meisters theatralische Sendung, от 1776, публикуван през 1911 - (Театралното послание на Вилхелм Майстер)
- Unterhaltungen deutscher Ausgewanderten, 1795 – (Разговори на немски изселници)
- Wilhelm Meisters Lehrjahre, 1795/96 – (Вилхелм Майстер - години на учение)
- Novelle, от 1797 – (Новела)
- Wilhelm Meisters Wanderjahre, 1807, публикуван през 1921 – (Вилхелм Майстер - години на странстване)
- Die Wahlverwandtschaften 1809 – (Сродства по избор)
Преводи
- Das Leben des Benvenuto Cellini, 1797 – (Животът на Бенвенуто Челини)
- Mahomet der Prophet, 1802 – (Пророк Мохамед)
Записки и афоризми
- Maximen und Reflexionen, 1833 – (Максими, размисли, фрагменти – публикувани посмъртно)
Природонаучни произведения
- Über den Zwischenkiefer der Menschen und der Tiere, 1786 –
- Beiträge zur Optik, 1791/92 – (Оптика – научна студия, 2 тома)
- Zur Farbenlehre, 1810 – (Теория на цветовете – научна студия)
Автобиографична проза
- Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit, 1811–33 - (Поезия и истина. Из моя живот – автобиография в 4 тома),
- Italienische Reise, 1816/17 – (Пътешествие в Италия)
- Kampagne in Frankreich, 1822 – (Кампанията във Франция – репортаж)
Други
- Römische Elegien, 1788–90 – (Римски елегии)
- Venezianische Epigramme, 1790 – (Венециански епиграми)
- Die guten Weiber, 1817 – (Добрите жени)
- Was wir bringen, 1802 – (Какво носим)
[редактиране] Бележки
- ↑ Из "Римски елегии" в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „На изгряващия месец“ от Гьоте, в превод на Венцеслав Константинов
[редактиране] Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Гьоте, в превод на Венцеслав Константинов
- Венцеслав Константинов - „Гьоте и ние“, в-к "Литературен фронт", София, бр. 35, 1974
- Венцеслав Константинов - „В началото бе делото...“, в-к "Народна култура", София, 2 март 1982
- Венцеслав Константинов - „Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
