Йохан Волфганг фон Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте
(Johann Wolfgang von Goethe)
Портрет от Йозеф Карл Щилер (1828)
Роден:	28 август 1749 г.
	Франкфурт на Майн, Германия
Починал:	22 март 1832 г. (на 82 г.)
	Ваймар, Германия
Подпис:
Писател:
Движения и стилове:	романтизъм

Йохан Волфганг фон Гьоте (на немски: Johann Wolfgang von Goethe, * 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, † 22 март 1832 във Ваймар), благородник от 1782 г., е немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на десет години той е държавен министър във Ваймар.

Гьоте е една от основните фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.

Биография

Родната къща на Гьоте във Франкфурт (преди преустройството през 1755 г.)

Йохан Гаспар Гьоте, портрет от 1775

Катарина Елизабет Гьоте, портрет от 1776

Йохан Волфганг Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Йохан Гаспар Гьоте (1710–1782) е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той не упражнява професията си, а живее от доходите на своето богатство, което по-късно също дава възможност на син му да живее без финансови задължения. Майката на Гьоте, Катарина Елизабет Гьоте, по баща Текстор (1731–1808), произлиза от заможна и знатна фамилия от Франкфурт; нейният баща е юридидически чиновник (Scultetus) с най-високия ранг в града. След Йохан Волфганг се раждат още пет други деца, от които оцелява само с 15 месеца по-малката му сестра Корнелия (1750-1777), с която братът е в много близки отношения.

От 1756 до 1758 г. Йохан Волфганг посещава обществено училище. След това заедно със сестра си е обучаван от своя баща и от домашни учители. Баща му лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици: френски, английски, италиански, латински, гръцки, също естествени науки, религия и рисуване. Освен това Йохан Волфганг учи да свири на чело, яздене, фехтовка и танци. За Коледа 1753 г. той получава от баба си подарък куклен театър. Необходимите за тази сцена театрални пиеси той научавал наизуст и заедно с приятелите си давал представления. Малкият Гьоте показва талант за литературна фантазия като малък, като измислял приказки. В дома на Гьоте се четяло много; баща му имал библиотека от около 2000 тома.

През Седемгодишната война един френски офицер е на квартира в къщата на родителите му от 1759 до 1761 г. и Гьоте за пръв път се среща с френската драматургична литература.

Гьоте, по желание на баща му, през есента 1765 г. започва да следва право в университета в Лайпциг (1765-1768), където преживява първото си любовно разочарование (Ана Катарина Шьонкопф, занаятчийска дъщеря). Те се разделят след две години. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг (книгата Анете (1767)) с 19 стихотворения, са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. През 1769 г. той издава първата си стихосбирка с титлата Нови песни. През юли 1768 г. той се разболява (вероятно от туберколоза).

Така и не успява да завърши следването си и през август 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и опити за самоубийство (от тях се освобождава едва чрез романа си Страданията на младия Вертер) Гьоте продължава през април 1770 г. юра следването си в университет Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично (Фридерике Брион) и се сближава с писателите от литературното направление Бурни устреми. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е не привилегия за избраници, а плод на народния дух. През лятото 1771 г. Гьоте предава своята юридическа дисертация De legislatoribus, която не е приета заради изречение против църквата , която днес не е запазена.

Страданията на младия Вертер (1774)

Гьоте получава на 6 август 1771 г. научната степен лиценциат и се връща във Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора, която напуска от липса на интерес след четири години и отива в град Вецлар като практикант в съда. Там преживява мъчителна любов (Шарлоте Буф, годеницата на юриста Йохан Христиан Кестнер) и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява на великден 1775 г. за красивата франкфуртска банкерска дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Той заминава за няколко месеца на пътуване през Швейцария по покана на братята графовете Христиан и Фридрих Леополд цу Щолберг-Щолберг. През октомври годежът е разтрогнат. Гьоте, който много страда от раздялата, приема поканата на 18-годишния херцог Карл Август за пътуване до Ваймар. През ноември 1775 г. Гьоте пристига във Ваймар, столицата на херцогство Саксония-Вайимар-Айзенах. Там той става през лятото 1776 г. Geheimer Legationsrat и член на „Consiliums“, на тричленния съветнически гремиум на херцога. През 1782 г. той ръководи финансовото министерство. През 1782 г. той е издигнат в наследственото благородническо съсловие. Във Ваймар той има връзка с дворцовата дама Шарлота фон Щайн. Връзката свършва, когато Гьоте тайно заминава през септември 1786 г. за Рим.

Бурни устреми

Идеите на движението Бурни устреми оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са одата Прометей (1774), първоначалният вариант на Фауст - Прафауст (1773), първата немска историческа драма Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман Страданията на младия Вертер (1774). Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети романтици - Новалис, Хайне, Николаус Ленау и др.

Ваймар

Йохан Волфганг Гьоте (ок.1775)

Славата на Йохан Волфганг фон Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието действителен таен съветник и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади - Рибарят, Горски цар, Певецът, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през септември 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия. Той информира само херцога и своя слуга Филип Зайдел и пътува с псевдоним. Тайното му заминаване без определена цел е част от стратегията да напусне всичките си служби, но да му се плаща. След междинни престои във Верона, Виченца и Венеция Гьоте пристига през ноември в Рим. Там той остава, с четиримесечен престой в Неапол и Сицилия, до края на април 1788 г. След междинен престой м.др. в Сиена, Флоренция, Парма и Милано той се връща два месеца по-късно обратно във Ваймар.

В Рим той живее при немския художник Вилхелм Тишбайн и е в контакт с другите членове на колонията на немските художници в Рим, между тях Анжелика Кауфман, Филип Хакерт, Фридрих Бури и швейцареца Йохан Хайнрих Майер, който по-късно го последва до Ваймар и там между другото става негов съветник по изкуството. Той е приятел също и с писателя Карл Филип Мориц.

Античност

„Гьоте в Кампаня“ от Вилхелм Тишбайн (1787)

Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Особено е възхетен от Рафаел и архитекта Андреа Паладио. Под ръководството на приятелите му той се започва усърдно да рисува; около 850 рисунки на Гьоте от престоя му в Италия са запазени. Той се занимава и с ботаника. Неговите приятели в Италия не знаели неговата истинска идентичност.

Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество - изящните Римски елегии  (1788-1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната поема Херман и Доротея (1798); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува - Ифигения в Таврида (1787), Егмонт (1788), Торквато Тасо (1790); образецът на новия образователен роман Вилхелм Майстер - години на учение (1796) и Вилхелм Майстер - години на странстване (1807/1821), мемоарно-автобиографичната книга Поезия и истина (1811-1814) и още много други.

Христиане Вулпиус, рисунка от Волфганг фон Гьоте

Август фон Гьоте (* 25 декември 1789 Ваймар; † 27 октомври 1830 Рим)

Няколко седмици след неговото завръщане Гьоте прави през 1788 г. 23-годишната Христиане Вулпиус за своя любовница и по-късно за своя съпруга. През декември 1789 г. се ражда синът Август; четирите последвали деца живеят само няколко дена. Още през късното лято 1790 г. по време на пътуване до Силезия Гьоте прави предложение за женитдба на 21-годишната Хенриете фон Лютвиц.

След неговото завръщане в Германия Гьоте се отказва от повечето си служби. Той запазва само мястото си в Consilium и така запазва политическото си влияние. Той ръководи зчилището по рисуване и контролата на държавното строителство. От 1791 до 1817 г. той ръководи Ваймарския дворцов театър. Гьоте е от 1807 г. също съветник на принадлежащия към херцогството университет Йена и се застъпва за разширяването на природнонаучния факултет. Той се застъпва за номинирането за професори между другото на Йохан Готлиб Фихте, Георг Хегел, Фридрих Шелинг и Фридрих Шилер.

През годините след неговото пътуване в Италия Гьоте се занимава първо преди всичко с природното изследване. През 1790 г. той издава своето произведение „Versuch die Metamorphose der Pflanzen zu erklären“, освен това той започва своите изследвания към учението на цветовете.

През лятото 1794 г. Фридрих Шилер, който е професор по история в близкия Йена (от края на 1799 г. във Ваймар) и десет години по-млад, го помолва за сътрудничество в заплануваното от него списание за култура и изкуство, Die Horen. Гьоте се съгласява, двамата се сближават и образуват епохалната литературно-историческа „Ваймарска класика“. Със смъртта на Шилер през 1805 г. свършва важният период на „Ваймарската класика“.

През 1809 г. Гьоте започва да пише своята автобиография. Той започва да учи арабски и персийски и да чете Корана и стиховете на персийския поет Хафез. Негов секретар е Фридрих Вилхелм Ример (от 1805 г. възпитател на син му). Бетина фон Арним идва във Ваймар и му помага със спомените си от разказите на майка му да напише Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit. С композитора Карл Фридрих Целтер той започва да си пише 30 години (1799–1832). През 1814 г. Гьоте, вече на 65 години, се влюбва в Мариане фон Вилемер (Мариане Юнг), с която се запознава във Франкфурт и тя става негова муза и партньорка в писане на поезия. Той издава през 1819 г. стихосбирката „Западно-източен диван“ в 12 тома.

През 1816 г. умира Христиане, съпругата на Гьоте, след дълго заболяване. През 1817 г. той предава ръководството на дворцовия театър и неговата снаха Отилие фон Гьоте започва веднага да се грижи за него.

Световна слава

Портрет на Гьоте от Луизе Зайдлер
(Ваймар, 1811)

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си - трагедията Фауст. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар - там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго - вече седемдесет и четири годишен - ѝ прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата Трилогия на страстта (1827), в която е включена прочутата Мариенбадска елегия (1823).

Паметникът на Гьоте във Франкфурт

Поетът умира на 22 март 1832 г. вероятно от сърдечен инфаркт. Неговите последни думи са: „Повече светлина!“ („Mehr Licht!“), според неговият домашен лекар Карл Фогел, който обаче в този момент не бил в стаята му. На 26 март той е погребан във ваймарската княжеска гробница.

Неговата къща на раждане и неговата градинска къща, в която са създадени множество от неговите произведения, днес са в ЮНЕСКО-световното културно наследство. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887-1920 г., се състои от 143 тома.

Влияние

Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на световна литература намира в наши дни пълно потвърждение.

В чест на поета литературни награди "Гьоте" учредяват през 1927 г. родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. и ханзейският град Хамбург.

Жените в живота на Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на "вечната женственост". От юношеската си любов към "Кетхен" (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.

• 

  Ана Катарина Шьонкопф "Кетхен", "Анете"
  (1746-1810),
  Лайпциг 1766 г.
  (на 20, Гьоте на 17)

• 

  Зузане Катарина фон Клетенберг
  (1723-1774),
  Франкфурт 1768 г.
  (на 45, Гьоте на 19)

• 

  Фридерике Брион
  (1752-1813),
  Щрасбург 1770 г.
  (на 18, Гьоте на 21)

• 

  Шарлоте Буф "Лоте"
  (1753-1828),
  Вецлар 1772 г.
  (на 19, Гьоте на 23)

• 

  Максимилиане Брентано
  (1756-1793),
  Франкфурт 1772 г.
  (на 16, Гьоте на 23)

• 

  Ана Елизабет Шьонеман "Лили"
  (1758-1817),
  Франкфурт 1775 г.
  (на 17, Гьоте на 26)

• 

  Аугусте Луизе графиня цу Щолберг
  (1753-1835),
  Франкфурт 1775 г.
  (на 22, Гьоте на 26)

• 

  Шарлоте фон Щайн
  (1742-1827),
  Ваймар 1775 г.
  (на 33, Гьоте на 26)

• 

  Кристиане фон Гьоте-Вулпиус
  (1765-1816),
  Ваймар 1788 г.
  (на 23, Гьоте на 39)
  (рисунка на Гьоте)

• 

  Вилхелмине Херцлиб "Минхен"
  (1789-1865),
  Йена 1807 г.
  (на 18, Гьоте на 58)

• 

  Мариане фон Вилемер
  (1784-1860),
  Хайделберг 1814 г.
  (на 30, Гьоте на 65)

• 

  Улрике фон Левецо
  (1804-1899),
  Мариенбад 1821 г.
  (на 17, Гьоте на 72)

На изгряващия месец

Бързаш ли да ме оставиш?
А тъй близко бе за миг!
Посред облаци се бавиш,
Где е милият светлик?

Виждаш, сълзите потичат:
Блясваш с лъч като звезда!
Казваш ми, че ме обичат,
Но далеч е още Тя.

Хайде, прекоси небето
В орбита от чистота!
Нищо че боли сърцето,
Преблажена е нощта.

1828

Библиография

Градинската къща на Гьоте във Ваймар

Стихотворения, песни и балади

• Geistesgruß, 1774 – (Духовен поздрав)
• In allen guten Stunden, 1775 – (В добрите часове) (масонска песен)
• An den Mond, 1777 – (Към месеца)
• Wandrers Nachtlied, 1780 – (Нощна песен на странника)
• Der Erlkönig, 1782 – „Горски цар“ – балада
• Xenien, 1796 – (Ксении) (стихотворение, заедно с Фридрих Шилер)
• Der Zauberlehrling, 1797 - (Чиракът магесник)
• Die erste Walpurgisnacht, 1799 – (Първа Валпургиева нощ) (Балада, по музика на Феликс Менделсон Бартолди кантата за солист, хор и оркестър )
• Vom Sänger hat man viel erzählt, 1815 – (Разказвали са за певеца) (масонско стихотворение)
• Wenn die Liebste zum Erwidern, 1816 – (Когато милата отвръща) (масонско стихотворение)
• West-östlicher Divan, 1819 – (Западно-източен Диван – стихотворения)

Стихотворен епос

• Reineke Fuchs, 1794 – (Райнеке Фукс)
• Hermann und Dorothea, 1798 – (Херман и Доротея)

Драми

• Die Laune des Verliebten, 1768 – (Капризите на влюбените)
• Die Mitschuldigen, 1769 – (Съвиновните)
• Götz von Berlichingen mit der eisernen Hand, 1773 – (Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка)
• Prometheus, 1774 – (Прометей)
• Neueröffnetes moralisch-politisches Puppenspiel, 1774 –
• Ein Fastnachtsspiel vom Pater Brey, 1774 –
• Jahrmarktsfest zu Plundersweilern, 1774 – (Панаирно празненство в Плундерсвайлерн)

„Фауст и Мефистофел“
от Тони Йоханнот (1845-1847)

• Götter, Helden und Wieland, 1774 – (Богове, герои и Виланд)
• Clavigo, 1774 – (Клавиго)
• Egmont, 1775 – (Егмонт)
• Erwin und Elmire, 1775 – (Ервин и Елмире)
• Die Geschwister, 1776 –
• Stella, 1776 – (Стела)
• Der Triumph der Empfindsamkeit, 1777 –
• Iphigenie auf Tauris, 1779 – (Ифигения в Таврида)
• Torquato Tasso, 1780 – (Торквато Тасо)
• Der Groß-Cophta, 1792 –
• Der Bürgergeneral, 1793 –
• Faust I, 1808 – (Фауст - първа част)
• Die natürliche Tochter, 1804 – (Незаконната дъщеря)
• Pandora, 1817 – (Пандора)
• Faust II, 1833 – (Фауст - втора част)

Романи и Новели

• Die Leiden des jungen Werthers, 1774 - (Страданията на младия Вертер)
• Wilhelm Meisters theatralische Sendung, от 1776, публикуван през 1911 - (Театралното послание на Вилхелм Майстер)
• Unterhaltungen deutscher Ausgewanderten, 1795 – (Разговори на немски изселници)
• Wilhelm Meisters Lehrjahre, 1795/96 – (Вилхелм Майстер - години на учение)
• Novelle, от 1797 – (Новела)
• Wilhelm Meisters Wanderjahre, 1807, публикуван през 1921 – (Вилхелм Майстер - години на странстване)
• Die Wahlverwandtschaften 1809 – (Сродства по избор)

Преводи

• Das Leben des Benvenuto Cellini, 1797 – (Животът на Бенвенуто Челини)

• Mahomet der Prophet, 1802 – (Пророк Мохамед)

Записки и афоризми

• Maximen und Reflexionen, 1833 – (Максими, размисли, фрагменти – публикувани посмъртно)

Паметна плоча за Гьоте в Хеб, Западна Чехия

Природонаучни произведения

• Über den Zwischenkiefer der Menschen und der Tiere, 1786 –
• Beiträge zur Optik, 1791/92 – (Оптика – научна студия, 2 тома)
• Zur Farbenlehre, 1810 – (Теория на цветовете – научна студия)

Автобиографична проза

• Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit, 1811–33 - (Поезия и истина. Из моя живот – автобиография в 4 тома),
• Italienische Reise, 1816/17 – (Пътешествие в Италия)
• Kampagne in Frankreich, 1822 – (Кампанията във Франция – репортаж)

Други

• Römische Elegien, 1788–90 – (Римски елегии)
• Venezianische Epigramme, 1790 – (Венециански епиграми)
• Die guten Weiber, 1817 – (Добрите жени)
• Was wir bringen, 1802 – (Какво носим)

Източници

• Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Гьоте, в превод на Венцеслав Константинов
• Венцеслав Константинов - „Гьоте и ние“, в-к "Литературен фронт", София, бр. 35, 1974
• Венцеслав Константинов - „В началото бе делото...“, в-к "Народна култура", София, 2 март 1982
• Венцеслав Константинов - „Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)

• ((de)) Bio-Bibliografie 1
• ((de)) Bio-Bibliografie 2
• ((de)) Projekt Gutenberg-DE
• ((de)) Werke bei Zeno.org
• ((de)) zgedichte.de
• ((de)) Bibliotheca Augustana
• ((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller
• ((de)) Bücherquelle
• ((de)) Textlog
• ((de)) Literaturnetz
• ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Freiburger Anthologie
• ((de)) Deutsche Dichter
• ((de)) Sternenfall
• ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter
• ((de)) Die LYRIKwelt
• ((de)) Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin
• ((en)) Филми по произведения на Йохан Волфганг Гьоте