Фехтовка
Фехтовка е вид борба между двама души използвайки различни по вид оръжия, както и ръкопашен бой. Терминът произлиза от немската дума "fechten", бия се. Първоначално фехтовката е била приложима бойна система, а не спорт. В Европа е съществувала богата традиция на преподаването и усвояването й, за което свидетелстват десетки учебници по фехтовка, най-ранният от които е от 13-ти век. Освен изцяло запазените фехтовални книги (Fechtbuecher) има запазени и отделни трактати, съчинения, изображения и прочее документи, разкриващи отношението на средновековния и ренесансов човек към фехтовката. Употребявани са различни оръжия - едноръчен меч, едноръчен меч и юмручен щит (бъклър), дълъг меч, копие и други. Основен инструмент при обучението на воините, както се подразбира, е бил мечът. Чрез овладяването му бойците са достигали до всички принципи, необходими за боравенето с останалите оръжия в арсенала. Освен това част от задължителната подготовка е включвала и ръкопашен бой. През XVIII и XIX век се фехтовката се обособява като вид спорт. Най-активно е практикувана и бързо се развива във Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия. Официалните международни турнири в Европа водят своето начало от края на XIX век. През 1896 година фехтовката е включена в програмата на Първите олимпийски игри и оттогава е неизменен олимпийски спорт - чест, която е оказана само на още три спортни дисциплини.
Видовете оръжия, с които се практикува спортна фехтовка:
- сабя - поражаема повърхност е трупът от кръста нагоре, ръцете, шията, главата;
- рапира - поражаема повърхност е само трупът;
- шпага - поражаема повърхност е цялото тяло на фехтовача.
Съдържание |
[редактиране] Екипировка
Спортистите се състезават със специални екипи, които ги предпазват от нараняване.Те позволяват безопасното провеждане на боевете. Всеки екип се състои от: маска,(предпазва главата от нараняване) костюм в две части (изработен от кевлар или друг материал), пластмасови протектори, ръкавица и ламе, което представлява жилетка с вплетени метални нишки.
Видове спортни оръжия:сабя,рапира,шпага. Сабята е мушкащо и сечящо оръжие (може да се нанесе туш както с върха така и със сечащата част на оръжието). Тук поражаемото пространство е трупа, ръцете и главата. Туш се дава за състезателят който е започнал атаката, а ако двамата са тръгнали едновременно, то туш не се дава. Рапирата е мушкащо оръжие (туш може да се нанесе само с върха) като поражаемата повърхност е само трупа (без ръцете, краката и главата). Тушовете се присъждат както при сабята - в зависимост от това кой е тръгнал в атака. Шпагата е мушкащо оръжие. При нея поражаемата повърхност е цялата част на фектовача-крака,ръце,труп,глава.Туш се присъжда за този състезател, който пръв мушне другия. Ако и двамата се мушнат, то се дава туш за двамата.
[редактиране] Правила
В първият кръг състезателите се разделят на по 5, 6 или 7 човека и играят всеки срещу всеки до 5 туша. Времетраенето на боя е 3 минути. Във вторият кръг всеки състезател играе срещу друг, преминал първия кръг до 15 туша, в двубой продължаващ 9 минути.
[редактиране] Състезания
Състезанията във фехтовката могат да бъдат както индивидуални, така и отборни. Отборът се състои от четирима души, като един от тях е резерва и може да излезе на мястото на друг по определен ред. Играе се до 45 туша на принципа "всеки срещу всеки", тоест изиграват се 9 боя.
[редактиране] Фехтовката в България
Най-големите успехи на българската фехтовка се свързват с имената на братята Етрополски и техния треньор Никола Свечников. Безспорна легенда в историята на родния спорт е сабльорът Васил Етрополски - единственият българин, световен шампион и носител на световната купа по фехтовка. Той е роден през 1959 г. в София. Започва да тренира фехтовка през 1972 г. От 1979 е национален състезател. Първият му сериозен успех е на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. - четвърто място, за което в директен двубой побеждава брат си Христо. Бронзов медалист от Световните шампионати през 1985 и 1986 г. Победител в Турнира на звездите (днешният „Masters”) в Италия през 1985 и носител на трофея „Луксардо”. Световен шампион (1983) и трикратен носител на Световната купа (1983, 1985, 1986). Носител на двете титли едновременно за 1983 г.
[редактиране] Външни препратки
- Българска федерация по фехтовка
- Международна федерация по фехтовка
- Историческа фехтовка
- Школа за Средновековна Европейска Фехтовка"МОТУС"
- Клуб по фехтовка "СОФИЯ"
- Клуб по фехтовка Флеш - М
- Клуб по фехтовка "Ескалибур"
- Клуб по фехтовка ЦСКА
- Клуб по фехтовка "Тракия" - Пловдив
- Фехтовален клуб Витоша
- Фехтовална Академия"Васил Етрополски"