Фехтовка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Final Trophee Monal 2012 n08.jpg

Фехтовка е вид борба между двама или повече души използвайки различни по вид оръжия, както и ръкопашен бой. Терминът произлиза от немската дума "fechten", бия се. Първоначално фехтовката е била приложима бойна система, а не спорт. В Европа е съществувала богата традиция на преподаването и усвояването й, за което свидетелстват десетки учебници по фехтовка, най-ранният от които е от 13-ти век. Освен изцяло запазените фехтовални книги (Fechtbuecher) има запазени и отделни трактати, съчинения, изображения и прочее документи, разкриващи отношението на средновековния и ренесансов човек към фехтовката. Употребявани са различни оръжия - едноръчен меч, едноръчен меч и юмручен щит (бъклър), дълъг меч, копие и други. Основен инструмент при обучението на воините, както се подразбира, е бил мечът. Чрез овладяването му бойците са достигали до всички принципи, необходими за боравенето с останалите оръжия в арсенала. Освен това част от задължителната подготовка е включвала и ръкопашен бой.

През XVIII и XIX век се фехтовката се обособява като вид спорт. Най-активно е практикувана и бързо се развива във Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия. Официалните международни турнири в Европа водят своето начало от края на XIX век. През 1896 година фехтовката е включена в програмата на Първите олимпийски игри и оттогава е неизменен олимпийски спорт - чест, която е оказана само на още три спортни дисциплини.

Видовете оръжия, с които се практикува спортна фехтовка:

  • сабя - поражаема повърхност е трупът от кръста нагоре, ръцете, шията, главата;
  • рапира - поражаема повърхност е само трупът;
  • шпага - поражаема повърхност е цялото тяло на фехтовача.

От края на XX век се разраства движение за възстановяване на традиционната европейска фехтовка като бойно изкуство във вида му от Средновековието и Ренесанса. Най-вече в Европа и САЩ възникват групи, клубове и школи, които поотделно или съвместно работят по историческите източници, като дейността им варира в спектъра от по-академични занимания по експериментална археология, до тренировки по историческа фехтовка като бойно изкуство, фокусиращо употребата на различни остри и тъпи хладни оръжия. Първият клуб по традиционна фехтовка в България е школа за средновековна европейска фехтовка "Мотус". Стандартите за екипировка варират между клубовете и нивото на трениращите или провежданото събитие. Като цяло практикуващите исторически европейски бойни изкуства избягват въвеждането на правила и превръщането им в цел на тренировките, коeто е присъщo само за спорта. По необходимост с цел безопасност се налагат ограничения при свободна работа, както и се изготвят конкретни правилници за провеждане на по-мащабни събития като състезания.

Екипировка на спортната фехтовка[редактиране | edit source]

Спортистите се състезават със специални екипи, които ги предпазват от нараняване.Те позволяват безопасното провеждане на боевете. Всеки екип се състои от: маска,(предпазва главата от нараняване) костюм в две части (изработен от кевлар или друг материал), пластмасови протектори, ръкавица и ламе, което представлява жилетка с вплетени метални нишки.То служи за регистриране на точките (тушове).


Видове спортни оръжия:сабя,рапира,шпага. Сабята е мушкащо и сечащо оръжие (може да се нанесе туш както с върха така и със сечащата част на оръжието). Тук поражаемото пространство са торсът, ръцете и главата. Туш се дава за състезателят който е започнал атаката, а ако двамата са тръгнали едновременно, то туш не се дава. Рапирата е мушкащо оръжие (туш може да се нанесе само с върха) като поражаемата повърхност е само торсът (без ръцете, краката и главата). Тушовете се присъждат както при сабята - в зависимост от това кой е тръгнал в атака. Шпагата е мушкащо оръжие. При нея поражаемата повърхност е цялата част на фектовача-крака, ръце, торс, глава.Туш се присъжда за този състезател, който пръв мушне другия. Ако и двамата се мушнат, то се дава туш за двамата.

Правила на спортната фехтовка[редактиране | edit source]

В първият кръг състезателите се разделят на по 5, 6 или 7 човека и играят всеки срещу всеки до 5 туша. Времетраенето на боя е 3 минути. Във вторият кръг всеки състезател играе срещу друг, преминал първия кръг до 15 туша, в двубой продължаващ 9 минути.

Състезания по спортна фехтовка[редактиране | edit source]

Състезанията във фехтовката могат да бъдат както индивидуални, така и отборни. Отборът се състои от четирима души, като един от тях е резерва и може да излезе на мястото на друг по определен ред. Играе се до 45 туша на принципа "всеки срещу всеки", тоест изиграват се 9 боя.


Най-големите успехи на българската фехтовка се свързват с имената на братята Етрополски и техния треньор Никола Свечников. Безспорна легенда в историята на родния спорт е сабльорът Васил Етрополски - единственият българин, световен шампион и носител на световната купа по фехтовка. Той е роден през 1959 г. в София. Започва да тренира фехтовка през 1972 г. От 1979 е национален състезател. Първият му сериозен успех е на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. - четвърто място, за което в директен двубой побеждава брат си Христо. Бронзов медалист от Световните шампионати през 1985 и 1986 г. Победител в Турнира на звездите (днешният „Masters”) в Италия през 1985 и носител на трофея „Луксардо”. Световен шампион (1983) и трикратен носител на Световната купа (1983, 1985, 1986). Носител на двете титли едновременно за 1983 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Фехтовален клуб "Волов" гр.Шумен