Ода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ода.

Одата (от гръцки "оде" - песен) е жанр на лирическата поезия с възторжени чувства на възхвала на героични събития и подвизи на велики личности.

В античността ода се е наричало всяко стихотворение, изпълнявано в хор. По-късно с думата се означава предимно лирическа хороводна песен с тържествен, приповдигнат, морализаторски характер (особено песните на Пиндар от IV в. пр. Хр.; на Хораций и Овидий от I в. пр.Хр.). Античните оди биват три вида: хвалебствени, оплаквателни и танцови.

През епохата на класицизма одата процъфтява, отнесена към "висшите" жанрове, възпяваща велики личности и събития.

Макар и със съществени изменения, одата е характерна и за епохата на романтизма. Поетите-романтици възпяват природната красота, хуманистичните идеали, свободолюбието (Александър Пушкин, Гьоте, Фридрих Шилер). В българската литература най-значими постижения бележат: Иван Вазов ("Епопея на забравените"), Димитър Попски ("Ода на Софроний Врачански").