Александър Пушкин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Александър Сергеевич Пушкин (на руски: Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин), роден на 26 май 1799 г. (нов стил — 6 юни) и загинал на 29 януари 1837 г. (нов стил — 10 февруари), е руски автор, смятан от мнозина за първия велик руски поет и за родоначалник на съвременната руска литература. Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите — смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели.
[редактиране] Биография
Бащата на Пушкин произхожда от много стар род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад, а дядото по майчина линия, Ибрахим Петрович Ганибал, е роб от Абисиния (Етиопия), изпратен като подарък от Константинопол и по-късно станал кръщелник и инженер-генерал на Петър Велики.
Пушкин e роден в Москва в семейството на дворяни , които не му объщали достатъчно внимание . Той имал брат - Лев и сестра - Олга. Арина Радионовна ,нарична Няня, била дойката им. Тя изиграла важна роля в оформянето на характера на Пушкин и била обезсмъртена в неговите творби.
Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години - "Към приятеля стихотворец". Когато завършва престижния императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург.Там се сближава с декабристите (дворяни , които били против самодържавието и крепостничеството).Там публикува и първата си дълга поема Руслан и Людмила през 1820, като темата и стилът ѝ предизвикват полемика.
Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1821–1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: Кавказский пленник (1822) и Бахчисарайский фонтан (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.
Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.
Болдинската есен на 1830 година е един от най-продуктивните периоди на Пушкин. В Болодино има епидемия от холера и селището е под карантина. Там Пушкин довършва "Евгений Онегин" ; пише "Повести на Белкин" , и малките си трагедии : "Каменният гост" , "Скъперникът рицар" и други.
След време Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени през 18.02.1831 , стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла-камер юнкер, той е разгневен, тъй като смята, че това е направено не само, за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самия цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837, затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж д'Антес. По време на дуела и двамата са ранени, Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно.Всъщност Пушкин бил улучен смъртоносно по случайност. Поетът се целел дълго време в своя опонет и накрая Д'Антес изгубил търпение и стрелял. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
[редактиране] Литература
- Стефанов, П., архим. Духовното развитие на Александър Пушкин. – В: The Tireless Seeker. Неуморният търсач. Ред. Пл. Панайотов. Шумен, 2005, 164-173.

