Александър Пушкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пушкин.

Александър Пушкин
(Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин)
AleksandrPushkin.jpg
Портрет на Александър Пушкин от Василий Тропин
Роден: 6 юни 1799 г.
Москва, Русия
Починал: 10 февруари 1837 г.
(на 37 г.)
Санкт Петербург, Русия
Подпис:
Pushkin Signature.svg

Поет:
Псевдоним(и): Александър НКШП, Иван Петрович Белкин, Феофилакт Косичкин, P., Ст. Арз. (Старият Арзамасец), А. Б.
Жанр(ове): поезия, роман
Литературни движения и стилове: романтизъм, реализъм

Писател:
Движения и стилове: романтизъм

Александър Сергеевич Пушкин (на руски: Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин), роден на 26 май 1799 г. (нов стил: 6 юни) и загинал на 29 януари 1837 г. (нов стил: 10 февруари), е руски писател, смятан от мнозина за първия велик руски поет и за родоначалник на съвременната руска литература.

Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите — смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели.

Избран е за член на Императорската руска академия на 7 януари 1833 г.

Биография[редактиране | edit source]

Бащата на Пушкин произхожда от много стар род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад,[1][2] а дядото по майчина линия, Ибрахим Петрович Ханибал, е роб от Абисиния (Етиопия) , изпратен като подарък от Константинопол и по-късно става кръщелник и инженер-генерал на Петър Велики.[3][4]

Пушкин e роден в Москва в семейство на дворяни, които общо взето не му обръщат достатъчно внимание. Той има брат - Лев и сестра - Олга. Арина Радионовна, наричaна Няня, е тяхната дойка. Тя изиграва важна роля в оформянето на характера на Пушкин и е обезсмъртена в неговите творби.

Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години - „Към приятеля стихотворец“. Когато завършва престижния Императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург. Там се сближава с декабристите (дворяни, които са против самодържавието и крепостничеството). Там публикува и първата си дълга поема „Руслан и Людмила“ през 1820 година, като темата и стилът ѝ предизвикват полемика.

Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (18211823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: „Кавказки пленник“ (1822) и "Бахчисарайски фонтан" (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.

Наталия Николаевна Гончарова-Пушкина, съпруга на Пушкин

Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.

Болдинската есен на 1830 година е един от най-продуктивните периоди на Пушкин. В Болодино има епидемия от холера и селището е под карантина. Там Пушкин довършва „Евгени Онегин“, пише „Повести на Белкин“ и малките си трагедии „Каменният гост“, „Скъперникът рицар“ и други.

След време Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени на 18 февруари 1831 година, стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла - камер юнкер, последният е разгневен, защото смята, че това е направено не само за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самият цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.

Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.

Творчество[редактиране | edit source]

Автопортрет на Пушкин с Евгени Онегин на брега на река Нева

Творбите на Пушкин са писане под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври.[5] Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, можи би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него.

Творчеството на А.С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879) или „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.

Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.

Литература[редактиране | edit source]

Паметникът на Ал. Пушкин в Морската градина, Бургас.
  • Стефанов, П., архим. Духовното развитие на Александър Пушкин. – В: The Tireless Seeker. Неуморният търсач. Ред. Пл. Панайотов. Шумен, 2005, 164-173.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Александър Пушкин в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Aleksander Sergeevich Pushkin's descendants at. // Genealogics.org. Посетен на 2010-03-02.
  2. Н. К. Телетова [N. K. Teletova] (2007).
  3. Лихауг [Lihaug], Э. Г. [E. G.]. Предки А. С. Пушкина в Германии и Скандинавии: происхождение Христины Регины Шёберг (ханнибал) от Клауса фон Грабо из Грабо [Ancestors of A. S. Pushkin in Germany and Scandinavia: Descent of Christina Regina Siöberg (Hannibal) from Claus von Grabow zu Grabow]. // Генеалогический вестник [Genealogical Herald].–Санкт-Петербург [Saint Petersburg] 27. November 2006. с. 31–38.
  4. Lihaug, Elin Galtung. Aus Brandenburg nach Skandinavien, dem Baltikum und Rußland. Eine Abstammungslinie von Claus von Grabow bis Alexander Sergejewitsch Puschkin 1581–1837. // Archiv für Familiengeschichtsforschung 11. 2007. с. 32–46.
  5. Статья об Александре Сергеевиче Пушкине в энциклопедии «Кругосвет»