Фридрих Хьолдерлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Хьолдерлин
(Johann Christian Friedrich Hölderlin)
Friedrich hoelderlin.jpg
Роден: 20 март 1770 г.
Лауфен на Некар, Вюртемберг
Починал: 6 юни 1843 г.
(на 73 г.)
Тюбинген, Вюртемберг
Подпис:
Hoelderlin Signature.gif

Писател:
Движения и стилове: романтизъм

Йохан Кристиан Фридрих Хьолдерлин (на немски: Johann Christian Friedrich Hölderlin) е немски поет и писател, един от първите предшественици на романтизма. Автор е на епистоларния роман „Хиперион или отшелникът от Гърция“ („Hyperion, oder der Eremit in Griechenland“), на преводи на трагедиите „Антигона“ и „Едип цар“ от Софокъл, както и на много стихотворения, издадени в сборници за пръв път след смъртта му.

Живот и творчество[редактиране | edit source]

Хьолдерлин като семинарист (1786-1788 г.)

Хьолдерлин е роден през 1770 г. в Лауфен на Некар, Вюртемберг. Учи теология и класически езици в семинарията към Тюбингенския университет, където се сприятелява с Георг Хегел и Фридрих Шелинг. Вдълбочава се в трудовете на Лайбниц, Платон, Клопщок и Спиноза. Там започва да работи върху първите варианти на романа си „Хиперион“. След като завършва университета през 1793 г., той се отказва от свещеническо поприще и работи като частен учител в различни заможни семейства. По това време се запознава с Фридрих Шилер, който публикува първите му стихотворения в своето списание „Neue Thalia“.

Хьолдерлин, скица от 1826 г.

През 1795 г. постъпва на работа като частен учител при банкера Якоб Гонтард във Франкфурт на Майн. Хьолдерлин се влюбва в съпругата му Сузете — чийто образ под името Диотима [1] става основен символ в поезията му — и през 1798 трябва да напусне града. По това време той вече показва признаци на остра хипохондрия, която се засилва след последната му среща със Сузете Гонтард през 1800 г. През 1802 г. става частен учител при консула на Хамбург в Бордо, но малко по-късно напуска. Напразни са усилията му да основе списание, което да „обединява и помирява науката с живота, изкуството с идеала и образованите хора с природата“, както и да са установи в Йена като независим писател. Той се прибира пеш от Франция до дома на майка си, напълно разорен и в напреднал стадий на шизофрения.

След кратък период на известно възстановяване, през 1807 г. състоянието на Хьолдерлин се влошава. Той постъпва в психиатрична клиника, а след това е приет в дома на дърводелеца Ернст Цимер в Тюбинген, където в пълно умопомрачение прекарва останалите 36 години от живота си. До смъртта си продължава да пише странни и често обвеяни от гениалност стихове, които подписва с измисленото име Скарданели.

Влияние[редактиране | edit source]

Кулата на Хьолдерлин в Тюбинген

Творчеството на Фридрих Хьолдерлин е проникнато от идеите и образите на класическата древност, но е повлияно и от стремежите и идеалите на Френската революция. Поетът вижда смисъла на изкуството във възпитанието на нов човешки род „на следващото столетие“, за да се осъществи хармоничното развитие на личността. Въздействието му се проявява едва върху поезията на XX век, най-вече в творчеството на Стефан Георге, Георг Хайм и Георг Тракл.

През 1983 г. град Бад Хомбург фон дер Хьое учредява в чест на поета престижната литературна награда „Фридрих Хьолдерлин“. Едноименна награда е учредена и през 1989 г. от университетския град Тюбинген.



Средина на живота


С жълти круши
И пълен с диви рози
Брегът проблясва в езерото,
Вие, дивни лебеди,
Пияни от целувки,
Потапяте глави
В свещенотрезвата вода.

Горко ми, ах, къде цветята ще намеря,
Зима щом настъпи, а къде ще са
На слънцето лъчите
И на земята сенките?
Стени се извисяват
Безмълвни и студени, посред вихъра
Проскърцват ветропоказатели.

1802 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

Творби
  • 1797-1799: Hyperion oder Der Eremit in Griechenland
  • 1797–1800: Der Tod des Empedokles (Fragmente, zu Lebzeiten unveröffentlicht)
  • 1804: Trauerspiele des Sophokles (Sophokles–Übertragung)
  • 1826: Gedichte von Friedrich Hölderlin (hrsg. von Ludwig Uhland und Gustav Schwab)
Събрани съчинения
"Стихотворения"
(1847)
  • Sämtliche Werke. Historisch-kritische Ausgabe, begonnen durch Norbert von Hellingrath, fortgeführt durch Friedrich Seebass und Ludwig v. Pigenot, Berlin 1923 und 1943.
  • Sämtliche Werke, hrsg. von Friedrich Beißner. 8 Bde. Stuttgart, 1946–1985 ("Stuttgarter Ausgabe").
  • Sämtliche Werke. Historisch-kritische Ausgabe, hrsg. von D. E. Sattler. 20 Bde. und 3 Supplemente. Frankfurt/M : Stroemfeld Verlag, 1975–2006 ("Frankfurter Ausgabe").
  • Sämtliche Werke und Briefe in drei Bänden, hrsg. v. Jochen Schmidt, Frankfurt a. M.: Deutscher Klassiker Verlag, 1992ff.
  • Sämtliche Werke und Briefe, hrsg. von Michael Knaupp, 3 Bde., München, Wien: Hanser, 1992-1993.
  • Sämtliche Werke, Briefe und Dokumente in zeitlicher Folge, 12 Bände, hrsg. von D. E. Sattler. München : Luchterhand, 2004 ("Bremer Ausgabe").
  • Theoretische Schriften. Hrsg. v. Johann Kreuzer. Meiner, Hamburg 1998.

На български[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението „На Диотима“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Средина на живота“ от Хьолдерлин, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за