Софокъл
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Софокъл (на гръцки: Σοφοκλης) е древногръцки поет . Роден е през 496 г. пр.н.е. в гр. Колон, северно от Атина в семейството на занаятчия, производител на оръжие. Изпълнил пеан в чест на победата срещу персите при остров Саламин, в която участва Есхил. За пръв път през 468 г. пр.н.е. той излиза на театрално състезание и побеждава Есхил. Той е един от тримата велики древногръцки трагици, заедно с Есхил и Еврипид. Според Суда е написал 123 трагедии и сатирични драми. В общия живот е бил ковчежник, стратег и член на законодателната комисия на Атинския полис, както и жрец на изцеляващото божество (нов Атински култ). Близък приятел на Херодот и на Перикъл, който по онова време насърчава развитието на драмата. Защитник на полисната традиция. Според Аристотел бил автор на образцови трагедии. Седемте негови запазени произведения са "Електра", "Едип цар", "Антигона", "Аякс", "Трахинянки", "Филоктет", "Едип в Колон" и голям откъс от сатировската драма "Копоите". Печелил е 24 пъти лавров венец. Софокъл е майстор на характери. Неговият принос е огромен. Той въвежда трети актьор в трагедията, увеличава броя на хористите от 12 на 15, засилва музикалният момент, въвежда ефекта на "погрешното мнение" на зрителя, срещу което се разгръща действието, утвърждава декора. Софокъл има подчертан вкус към темата на страданието. Смята, че трагедията най-добре преподава история и дава пример за подражание.
Астероидът 2921 Софокъл е кръстен на него.
