Еврипид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еврипид
древногръцки писател
Еврипид 
Роден: 23 септември 480 пр.н.е.
Саламин, Гърция
Починал: 406 пр.н.е.
Македония

Еврипид (на гръцки Εὐριπίδης, Еурипидес) е поет и драматург, ученик на софистите Анаксагор, Продик и Протагор и приятел на Сократ.Буквално преведено "Еврипид" означава "мъдър, преуспяващ".Общо взето за него се знае много малко - причината е, че той разчупва канона на старогръцката трагедия и за древните гърци не е представлявал голям интерес, но хората от по-новото поколение обаче виждат в лицето на Еврипид най-добрият драматург. Той е един от най-великите трагици на Класическа Гърция, заедно с Есхил и Софокъл. Роден е в Саламин през 480 г. пр.н.е., в деня на изключителната морска битка между гърци и перси. За детството му не се знае нищо. Според някои източници родителите му принадлежали към знатен род, според други били бедни хора. Така или иначе синът им получава солидно образование. През 460 година пр.н.е. напуска Атина и се насочва към земите на днешна Македония, където и през 406 г. пр.н.е. умира, поради нестихващата война със Спарта. Пиесите му започват да се играят на фестивалите на драмата през 454 г. пр. Хр., но Еврипид печели първата си награда едва през 442 г. пр.Хр Въпреки изключителния си талант, той е недооценен от съвременниците си, защото интелектуално ги изпреварва и заема първото място само още четири пъти в живота си.Освен изявен драматург, Еврипид е бил енциклопедичен ум - блестящ философ, ненадминат математик; не крие никога афинитета си към точните науки. Встрани от прозата, проявява основен интерес към философията и науката. Макар Еврипид да не принадлежи към някоя точно определена философска школа, творчеството му е повлияно от разбиранията на софистите и основно от философи като Протагор, Анаксагор, Сократ.

От неговото творчество съдим, че е имал солидно за времето си образование и се предполага, че е написал около 90 произведения, но до нас са достигнали само 19 от тях, а приносът му за развитието на трагедията в древна Гърция е несравним. Ако Есхил и Софокъл ползват за драматургията си митологични сюжети, датиращи от 5в. пр.Хр., то творбите на Еврипид се отличават с модерно звучене, новаторски по характер са и това кара мнозина от неговите съвременници да го считат за творец от ново поколение. Еврипид внася редица нововъведения, изгражда образите на силни женски характери и на изискани роби. Произведенията му се отличават със старанието да се наблегне върху вътрешните противоречия у героите, нещо непознато досега за древните гърци. За разлика от Есхил и Софокъл, той отразявал новите социални и политически движения в Атина през V в. пр.Хр. Това било време на големи открития, време, в което мъдростта и знанието били най-голямата гордост за човека. В произведенията си Еврипид наблягал на обикновените хора за сметка на легендарните епични фигури.

Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си постановка „Жабите” (405 г. пр.Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват истинска ценност за съвременника ни.

Нововъведения в трагедията направени от Еврипид[редактиране | edit source]

  • в неговото творчество драмата изживява своя апогей;
  • запазва броя на актьорите и хоровите части се превръщат в самостоятелни, музикални интермедии;
  • използва обширни монолози, чрез които разкрива психологическото състояние на героя;
  • не само отделя трагедията от трилогията, но и обособява във всяка една своя трагедия завръзка, кулминация и развръзка;
  • от перото му се раждат силни женски образи, способни да вземат сами решения за постъпките си;
  • в трагедиите му съдбата е не толкова израз на божествена воля, а е следствие на превратности и случки;
  • извежда действието от царските палати (обикновен селски дом) и героите му не са само с благороден произход;

Произведения[редактиране | edit source]

  1. Алкестида (438 г. пр. Хр., 2-ро място) текст
  2. Медея (431 г. пр. Хр., 3-то място)
  3. Хераклиди (430 пр.н.е.)текст
  4. Иполит (428 пр.н.е., 1-во място) текст
  5. Андромаха (425 пр.н.е.) текст
  6. Хекуба (424 пр.н.е.) текст
  7. Молителки (423 пр.н.е.) текст
  8. Електра (420 пр.н.е.)
  9. Херакъл (416 пр.н.е.) текст
  10. Троянки (415 пр.н.е.)
  11. Ифигения в Таврида (414 пр.н.е.) текст
  12. Ион (414 пр.н.е.) текст
  13. Елена (412 пр.н.е.) текст
  14. Финикийки (410 пр.н.е.) текст
  15. Циклоп (408 пр.н.е., сатирическа драма) текст
  16. Орест (408 пр.н.е.) текст
  17. Вакханки (407 пр.н.е., 1-во място посмъртно съвместно с «Ифигения в Авлида») текст
  18. Ифигения в Авлида (407 пр.н.е.) текст
  19. Рез (приписва се на Еврипид, но има и несъгласни с това литературоведи) текст

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за