Сократ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

древногръцки философ
Бюст на Сократ от Лувъра
Име	Сократ (Σωκράτης)
Рождена дата	469 пр.н.е. Атина, Гърция
Умира на	399 пр.н.е. Атина, Гърция
Школа и традиция	Класическа гръцка философия
Основни интереси	Етика, Епистемология
Влияния върху	Платон, Аристотел, Антистен

Сократ (на гръцки Σωκράτης) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси, той създава нов клон на философията, която дотогава е ограничена от рамките на теориите за природата, отнасящи се до морала и моралното образование. Този нов "жанр" във философската наука се нарича етика (от гръцки: етос - характерното за отделния човек, това, което го различава от другите и му придава индивидуални черти). За Сократ моралното развитие е най-важната човешка задача. За него философията не е само куп от учения и догми, а и начин на живот. Живеейки според своите философски принципи, Сократ няма време да живее "за себе си", отказва да взима и пари за преподавателската си дейност.

Съдържание 1 Кратка биография 2 Философски идеи 3 Съдебен процес и смърт 4 Любопитно 5 Външни препратки

[редактиране] Кратка биография

Той е роден в Атина, в дома Алопеке. Баща му, Софрониск е скулптор, а майка му, Фенарета - акушерка. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си. Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл, велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него. Жени се за Ксантипа, за която се говори, че е зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно Ксантипа често да е била сърдита и недоволна.

[редактиране] Философски идеи

По времето на Сократ в Атина започват да се появяват софистите, така наречените "учители по философия", за които няма абсолютна истина, всичко е субективно и всяко положение може да се докаже точно толкова успешно, колкото и противоположното му. Тази релативизация на истината не се е нравила на Сократ, който твърдо е вярвал в нейната безотносителност и опитите на софистите да обърнат всяка лъжа в истина и да изкривят всяка истина са били за него посегателство към моралната устойчивост на човека. Сократ имал чести спорове с тях (които в края на краищата завършват с неговата смърт), в които прилагал своето т.нар. "майевтично изкуство". Майевтиката на Сократ е вид "акуширане при раждането на истината". Спазвайки своята максима „Аз знам, че нищо не знам“, той задава въпроси, чиито отговори водят към нови въпроси и диалектически достига до положения, които не могат да бъдат отречени. По този начин той се стреми преди всичко да покаже на събеседника си не толкова истинността на своите твърдения (той, всъщност, не е изразявал никакви становища, нали нищо не знае), а по-скоро несъстоятелността на упоритото и лишено от основания настояване на позиция. Искал е да покаже, че истината може да се роди диалектически, обхождайки всички положения, които могат да водят или да не водят до нея. В края на живота си, Сократ е твърде огорчен от политическите събития и управлението на Атина, която е в ръцете на олигарсите след смъртта на Перикъл (който умира от чума) и Алкивиад (племенник на Перикъл, убит от заговорници в Тракия), но не спира да обикаля улиците на родния си полис и да разговаря със своите приятели и всеки, който срещне.

[редактиране] Съдебен процес и смърт

Поради голямото влияние, което има над младежите и различията си с възгледите на управляващите Сократ е неудобна фигура, която може да урони престижа на властниците и затова срещу него те повдигат съдебен процес, на когото го обвиняват, че развращава младежта и въвежда нови богове. Близостта му с младите хора се тълкува като развращение, а новите богове - това са преиначени интерпретации на сократовия "даймонион", който по неговите думи винаги го възпира, когато е на път да сгреши. Този "даймонион" на Сократ е неговата съвест, която го спира от неморални и погрешни постъпки. Самият Сократ винаги е твърдял, че този, който постъпва зле не знае какво е добро, тоест ако човек знае какво е добро, той ще постъпва добре. Сократ не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне! Въпреки опитите на приятелите му да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му!), той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, той ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал, в което е вярвал като в безусловна истина.

Сократ умира, изпивайки чаша с отрова (цикута или бучиниш).

Той не е оставил никакво писмено творчество, предпочитал е живия разговор. За него имаме свидетелства само от негови съвременници и последователи: Платон в неговите „Диалози“, където Сократ е главният персонаж, Ксенофонт, Аристофан в комедията „Облаци“, където Сократ е осмян като типичен софист, Аристотел.

[редактиране] Любопитно

Сократ е воювал поне три пъти, веднъж участвайки в потушаване въстание на колония на Атина, и два пъти срещу Спарта [1]. В една битка дори всички атиняни били избити, но самият Сократ бил невъзмутима машина за убиване, заобиколен от трупове на врагове, и след много неуспешни опити, спартанците повече не смеели да го доближат[2].

[редактиране] Външни препратки

• Мислителят Сократ и неговият метод