Антистен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антистен (Ἀντισθένης)
Antisthenes pushkin.jpg
философ
Роден 445 пр.н.е. Атина, Гърция
Починал 365 пр.н.е. Атина, Гърция
Регион Древногръцки философ
Основни интереси Етика, Логика, Аскетизъм, Литература

Повлиян от

Повлиял на
Антистен в Общомедия

Антистен (на старогръцки: Ἀντισθένης Antisthénēs, на латински: Antisthenes, * ок. 445 пр.н.е., † ок. 365 пр.н.е.) е древногръцки философ, основоположник на кинизма. Роден и живее в Атина, затова наричан още Антистен Атинянина. Майка му била тракийка. Той бил беден човек и живеел в оскъдица. Незаконнороден, той бил лишен от граждански права, но това не му пречело да се надсмива над атиняните, подигравайки им се, че се гордеят не с добродетели, а с месторождение.

Учил при софиста Горгий, после при Сократ и станал толкова близък негов ученик, че присъствал на смъртта на своя учител. Антистен бил символ на „унижените и оскърбените“ в Атина. Носел семпъл работнически плащ, не се подстригвал, имал дълга брада, ходел бос. Понякога неканен влизал в нечий дом, за да каже на стопаните какво мисли за тях и да им даде съвети как да станат по-добродетелни хора.

Написал множество съчинения, но повечето били унищожени, заради техния предизвикателен и екстремистки характер. Учил, че човек може да се научи да бъде добродетелен.

„Добродетелите изискват „Сократова сила“, а не идват от богатство и почести. Добродетелта е оръжие, което не могат да ни отнемат. Благородството на човека е в добродетелите, а не в произхода. Атиняните, които се гордеят със своя произход, не превъзхождат животните, родени в Атина.“ е част от малкото запазени от него фрагменти до наши дни.

Антистен не се възхищавал от Прометей, защото даровете на цивилизацията не били ценност за него. Вместо това почитал Херакъл като герой на земните подвизи и на труда. Според Антистен трудът бил благо, непретенциозният живот — също. Антистен критикува градския живот и се отнася с презрение към удобствата на цивилизацията. Проповядвал простота и непретенциозност.

Казвал, че предпочита да полудее, вместо да стане роб на удоволствията. Удоволствието за него било благо само тогава, когато след него не идва разкаяние. От човек се изисквало да почита справедливите хора повече от онези, които са му просто родни. Обичал парадоксите, с които тревожел съвестта на своите съграждани.

Съветвал към политиката да се отнасяме както към огъня: да не стоим нито много близо, защото ще изгорим, нито твърде далече, защото ще замръзнем. Антистен отричал да има разлика между свободните и робите. И докато Платон строго разпределял всички хора в три съсловия, за Антистен съсловните разлики нямали никакво значение. Богатството и беднотата за него били в душата, а не в нещата. Мъдрецът за него трябвало да живее по законите на добродетелите, а не според законите на държавата, която загивала само тогава, когато престанат да се различават добрите хора от лошите.

Източници[редактиране | edit source]

  • Klaus Döring: Antisthenes. Hellmut Flashar: Grundriss der Geschichte der Philosophie. Die Philosophie der Antike, Band 2/1, Schwabe, Basel 1998, ISBN 3-7965-1036-1, S. 268–280
  • Marie-Odile Goulet-Cazé, Marie-Christine Hellmann: Antisthène. Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Band 1, CNRS, Paris 1989, ISBN 2-222-04042-6, S. 245–254
  • Susan Prince: Socrates, Antisthenes, and the Cynics. In: Sara Ahbel-Rappe, Rachana Kamtekar: A Companion to Socrates. Blackwell, Malden 2006, ISBN 1-4051-0863-0, S. 75–92
  • Luis E. Navia: Antisthenes of Athens. Setting the World Aright. Greenwood, Westport 2001, ISBN 0-313-31672-4
  • Andreas Patzer: Antisthenes der Sokratiker. Das literarische Werk und die Philosophie, dargestellt am Katalog der Schriften. Teildruck, Heidelberg 1970 (Dissertation)
  • Herbert David Rankin: Anthisthenes [sic] Sokratikos. Hakkert, Amsterdam 1986, ISBN 90-256-0896-5
  • Aldo Brancacci: Oikeios logos. La filosofia del linguaggio di Antistene. Bibliopolis, Neapel 1990, ISBN 88-7088-229-2
  • Aldo Brancacci: Érotique et théorie du plaisir chez Antisthène. In: Marie-Odile Goulet-Cazé, Richard Goulet: Le cynisme ancien et ses prolongements. Presses Universitaires de France, Paris 1993, ISBN 2-13-045840-8, S. 35–55
  • Gabriele Giannantoni: Antistene fondatore della scuola cinica? Marie-Odile Goulet-Cazé, Richard Goulet: Le cynisme ancien et ses prolongements. Presses Universitaires de France, Paris 1993, ISBN 2-13-045840-8, S. 15–34

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за