Добродетел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Персонификация на добродетелта (на гръцки ἀρετή) в Библиотеката на Целс в Ефес, Турция

Добродетел (на латински: virtus, на старогръцки: ἀρετή „арете“) е морално превъзходство[1]. Добродетел е положителна черта или качество, считана за морално добра и поради това е ценена като основа на принципа и на доброто морално същество. Личностните добродетели са характеристики, ценени като повишаващи колективното и индивидуално израстване. Противоположното на добродетелта е порока.

Древна история[редактиране | edit source]

По време на Египетската цивилизация, Маат или ма'ат (трудно е за произнасяне *[muʔ.ʕat]), също спелувано мат или майет, е била древноегипетска идея за истина, баланс, ред, право, морал и справедливост. Маат е персонифицирана като богиня, управляваща звездите, сезоните и действията на живи същества и божества, които определяли реда във вселената от хаоса до момента на създаването. Нейният (идеологически) конрапункт е Исфет, който символизирал хаос, лъжи и несправедливост[2][3].

Класическа античност[редактиране | edit source]

Платонически добродетели[редактиране | edit source]

Маат за древните египтяни олицетворявала добродетелта на истината и правосъдието. Нейното перо предсавлява истината.

Съществуват четири класически кардинални добродетели[4]:

  • себеконтрол: σωφροσύνη(sōphrosynē)
  • предпазливост: φρόνησις (phronēsis)
  • смелост: ἀνδρεία (andreia)
  • справедливост: δικαιοσύνη (dikaiosynē)

Този подбор се датира от времето на гръцката философия и е описан от Платон в добавка към благочестието: ὁσιότης (hosiotēs), с разликата, че мъдростта заменя предпазливостта като добродетел[5]. Някой от учените смятат[6], че в тази комбинация добродетелите се взаимносвързани, подразбиращи се една от друга и разликата им не е толкова рязка.

Не е ясно дали повече добродетели са измислени после и Платон се е съгласявал автоматично с допълненията на унифицираните теории и възгледи за добродетел[7]. В Protagoras и Менон, например, той казва, че отделните добродетели не могат да съществуват независимо, като предлага противоречия на действие с умисъл по нечестен начин и действие със смелост, но без умисъл.

Добродетели на Аристотел[редактиране | edit source]

В своята работа Никомаховата Етика Аристотел дефинира добродетелта като междинна точка между недостига и излишъка на черта в характера на човек[8]. Точката на най-голямата добродетел лежи не точно по средата, а в оптималното, което някой път клони повече към едната черта, друг път повече към другата. Въпреки че действията на виртуоз не са просто в "оптималното" (математически погледнато), между срещуположните крайности. Както Аристотел казва в Никомаховата етика: "в правилния момент, за правилните неща, към правилните хора, водещи до правилен път, и по правилния начин, е междинното и най-добро състояние, и това е подходящо за добродетел." Това не е просто да разделиш и избереш средата между двете крайности. Например, щедростта е добродетел, който попада между двете крайности – скъперничество и прахосничество. Щедростта е по средата между двата порока и е точно в целта. Други примери включват: смелостта като златната среда между страхливостта и безразсъдната смелост и увереност; златната среда между себепотъпкването и суетата. За да намерите златната среда, се изисква общочовешки здрав разум, не задължително голям интелект. Аристотел смята, че добродетелта е съвършенството да бъдеш човек, умение, което помага на хората да оцеляват, преуспяват, формират смислени връзки и намират щастие. Ученето на добродетелите е трудно в началото, но става по-лесно с практиката след време, докато не стане навик (рутинно поведение, което се повтаря често и се появява несъзнателно).

Добродетел и благоразумие[редактиране | edit source]

Римският стоик Сенека казва, че перфектната предпазливост е неотличима от перфектната добродетел. Следователно, като има предвид всички последствия, предпазливият човек ще действа по същия начин, както човека с добродетели. Същата обосновка е изразена от Платон в Мено, когато написва, че хората само действат по начини, които те мислят, че ще им донесат максимално добро. Липсата на мъдрост се проявява във вземане на лош избор вместо предпазлив. По този начин мъдростта става централна и неизменна част от добродетелите. Платон осъзнава, че, понеже добродетелта е синоним на мъдростта, то тя може да се преподава, възможност, която лично той е пропуснал по-рано. После добавя "правилното вярване" е алтернатива на знанието, твърдейки, че знанието е само правилна вяра, която е преподавана много пъти и е утвърдена.

Добродетели в религията[редактиране | edit source]

Юдаизъм[редактиране | edit source]

Любовта към Бога, както и подчиняването на неговите закони, в частност десетте божи заповеди, са централни за еврейското разбиране за добродетел. Мъдростта също е ценена изключително. Тя е персонифицирана в първите осем глави на книгата Притчи и не само е единственият източник на добродетел, но е и възприета като първото и най-добро творение на Бога (Притча 8:12-31). Мъдростта е прославяна също в Книгата на мъдростта.

Класическото разбиране за златното правило се появява през първи век от равин Хилел Старият. Почитан е в юдаизма като мъдрец и учен, той се асоциира с усъвършенстването на Мишна и Талмуд и е един от най-важните фигури в историята на евреите. Попитан за обобщение на еврейската религия, Хилел отговарил (стоейки на един крак): "Това, което не ти е приятно, не прави на твоя ближен. Това представлява цялата Тора. Останалото е обяснението живей и учи[9].

Християнство[редактиране | edit source]

Битката между добродетелите и пороците, стъклопис от 14в., църквата Св.Джон Баптист, Нидераслак, Франция

В християнството основните теологични добродетели са вярата, надеждата, любовта, състраданието и милосърдието. [10] и от Коринтяни 1 13:13 (νυνὶ δὲ μένει πίστις, ἐλπίς, ἀγάπη, τὰ τρία ταῦτα· μείζων δὲ τούτων ἡ γάπη (pistis (вяра), elpis надежда, agape (любов)). Същата глава описва любовта като най-великото от трите и дори я определя като "търпелива, добра, независтлива, нехвалебна, неарогантна или груба". Християнската добродетел за любовта понякога се нарича благотворителност, а друг път се описва с гръцката дума агапе, която се използва като контраст между любовта към Бог и между любовта на човешкият вид към други видове, както и разликата между любовта като приятелство и физическо привличане.)

В Библията се споменава за допълнителни добродетели, такива като в "Плодовете на Великият Дух", намиращи се в Галатяни 5:22-23: "В контраст, плодът на Духа е доброжелателен - любов: радост, мир, дълго търпение, доброта, благосклонност, вярност, нежност, себеконтролиране. Не съществува закон срещу това нещо.[11]"

Ислям[редактиране | edit source]

В исляма Коранът се смята, че е буквално думата за Бог, и че е определящото описание за добродетели. Пророк Мохамед, като вестител на Бог, се смята като най-добър пример за добродетел в човешка форма. Хадис са неговите записани изказвания; те са главни в ислямското разбиране за добродетел.

Хиндуизъм[редактиране | edit source]

Ахинса - ненасилие в действие, думи и мисли се разглежда като най-висшата добродетел в двете индийски религии: хиндуизъм и джайнизъм.[12][13] То е и едно петте правила(свещенни правила) на будизма. Горе: скулптура на ненасилието от Карл Фредерик Рьойтерсверд в Малмьо, Швеция.

Добродетелта е често дебатирана[14] и развивана концепция в индуизма. Същността, нуждата и ценността на добродетелта се обяснява в хиндуиската философия като нещо, което не може да бъде наложено, но нещо което се осъзнава и доброволно се изживява от всеки един индивид. Например, Апастамба я обяснява така: " Добродетелта и порока не викат - ето ни!, нито боговете, гандхарвите, нито предците ни могат да ни убедят - това е правилно, това е грешно. Добродетелта е деликатна концепция и изисква внимателно и продължително размишление от всеки човек преди тя да стане част от живота ни[15]. В индуистката литератураДобродетелта води до пуня (на санскрит: पुण्य[16], свещен живот), докато пороците водят до пап (на санскрит: पाप[17], грях). Понякога, думата пуня се използва взаимозаменяемо с думата добродетел. Добродетелите които съставят един дхармичен живот, който е морален етичен и добродетелен са разгърнати във ведите и в Упанишади. С течение на времето нови добродетели са представени и прибавени от древните индийски учени, някои са заменени, а други са слети. Например, Манусамхита първоначално описва десет добродетели, необходими на човека да води дхармичен начин на живот. Това са: дхирти (смелост), кшама(прошка), дама (самоконтрол), астея (липса на алчност) , сауча (вътрешна чистота), индрияни-граха (контрол на чувствата), дхи (излъчваща издържливост), видя (мъдрост), сатям(истинност), акродха (без гняв)[18]. По късните варианти, този списък е намалян до пет добродетели от същият учен чрез сливането и създаването на много по-разширена концепция. По-краткия списък с добродетелите е:ахинса (ненасилие), дама (самоограничение), астея (липса на алчност), сауча (вътрешна чистота), сатям (истинност)[19][20]. Бхагавад гита е една от образците за историческа индийска дискусия за добродетелите и е алегоричен дебат на това кое е правилно и кое е грешно. В нея се разисква, че някои добродетели не са винаги задължително абсолютни, но че понякога свързани. За пример, в Бхагавад Гита се обяснява, че добродетел като ахинса трябва да бъде преразгледана в случаи, когато личността се изправи пред война или насилие от агресивност и незрялост или при невежество към другите[21][22][23].

Будизъм[редактиране | edit source]

Благородният осмократен път може да се разглежда като списък с прогресиращи по своето значение добродетели.

  1. Правилна гледна точка-осъзнаване на Четирите Благородни истини(самяг-виаяма, сама-вияма).
  2. Правилно мислене-способност на ума да виждаш нещата такива каквито са с чисто съзнание(самяк-смирти, сама-сати).
  3. Правилна концентрация-цялостна еднопосочност на ума (самяк-самади, сама-самади).

Четирите брахмавихара("Свещени състояния") е по-правилно да се разглеждат като като добродетели в европейския смисъл на думата. Те са:

  1. Майтри: любяща доброта към всички; любяща доброта е желанието, че всички същества да бъдат щастливи без изключения[24]
  2. Каруна: Надеждата, че човешките страдания ще намалеят; състрадание е желанието всички съзнателни същества да са свободни от страдание[25].
  3. Мудита: алтруистичната радост в осъществяването на човека, самият той или друг човек; пълноценно отношение на радост в щастието и добродетелите на всички съзнателните същества[26].
  4. Упекха: хладнокръвие или учение да приемаме както загубата така и печалбата, както възхвалата и така обвинението, както успеха така и провала с безпристрастие и еднакво към себе си и към другите хора. Хладнокръвие означава да не се прави разлика между приятел, враг или непознат, но да разглеждаме всяко човешко същество като равно. Това ясено и спокойно състояние на ума, който не е победен от заблуди, умствена слепота и възбуда[27].

Съществуват и парамитите (съвършенства), които са сбор от придобити определени добродетели. В Теравада в каноничния текст Будхавамса[28] съществуват Десет съвършенства (даса парамийо). В Лотосовата сутра на Махаяна (Садхармапундарика) има шест съвършенства, докато в Сутрата на Дессетте етапа (дасабхумика) са изброени още четири парамити.

Бахайство[редактиране | edit source]

В бахайството добродетелите са директни духовни качества, които човешката душа притежава, унаследени от Господ. Развитието и проявата на тези добродетели е тема на Скритите думи в Бахаулла и са разисквани в голяма подробност като основи на вдъхновено от божественото общество от Абдул-Баха в текстове като Тайните на божествената цивилизация.

Даоизъм[редактиране | edit source]

"Добродетел", преведено от китайски де (德) е също много важно понятие в Китайската философия, в частност Даоизмът. Де (на китайски: 德; на пинин: ; на уейда-джайлз: те) оригинално означава нормативно "добродетел" в смисъл на "собствен характер, вътрешна сила и почтеност", но е семантично променена на "добродетел; доброта; морал".

Съвременни възгледи[редактиране | edit source]

Добродетелите като емоции[редактиране | edit source]

В своята книга "Емоция и психика", Марк Джаксън (Marc Jackson) изтъква нова разработка на добродетелите. Той разпознава добродетелите като, както той ги нарича, добри емоции - "Първата група, състояща се от любов, любезност, радост, вяра, дълг, жалост е добра". Тези добродетели се различават от по-старите определения за добродетелите, защото те не са черти на характера изявени чрез действия, а емоции, които ще се усетят и се развиват чрез чувства, а не чрез действия.

В обективизма[редактиране | edit source]

Айн Ранд (Ayn Rand) твърди, че нейния морал, моралът на разумността, съдържа една единствена аксиома: съществуващото съществува и един единствен избор: да се живее. Всички ценности и добродетели с;едват от това. За да живее, човек трябва да спазва 3 фундаментални ценности, които всеки развива и постига в живота: Разумност, Цел и Самочувствие. Ценност е това, "за което някой се бори да постигне или запази и ценности са действията, чрез които това се постига и запазва." Основната ценност в етиката на обективизма е рационалността, която, както Ранд твърди, е "разпознаването и приемането на причина за изчточник на познатие на даден човек, единствена присъда на ценностите и единствена насока за действие." Тези ценности се постигат чрез ентусиазъм и постоянство и добродетелите са правилата, по които се постигат тези фундаментални ценности. Айн Ранд (Ayn Rand) описва седем добродетели: рационалност, продуктивност, гордост, независимост, почтеност, честност и правдивост. Първите три представляват трите основни добродетели, отговарящи на трите фундаментални ценности, а останалите четири са извеждат от добродетелта на рационалността. Тя твърди, че добродетелта не е край, че добродетелта не е награда сама по себе си, нито е саможертвена храна за наградата на злото. Че живота е награда за добродетелта и щастието е целта и наградата на живота. Човек има един единствен основен избор: да мисли или да не мисли, и това е мерителя за неговата добродетел. Моралното съвършенство е ненарушима рационалност, не обема на интелигентността на човека, а приемането на причината за абсолют.

В модерната психология[редактиране | edit source]

Кристофър Питърсън (Christopher Peterson) и Мартин Селиман (Martin Seligman), двама водещи изследователи в позитивната психология, разпознават дефицита, присъщ на тенденцията в психологията да се фокусира върху нефункционирането вместо върху какво изгражда здравата и стабилна личност, разработват списък на "Силата и добродетелите на характера". След три години на изследвания, 24 черти (класифицирани в шест широки области на добродетел) били разпознати, имащи "изумително количество прилики през различните култури и силно доказващи изсторическа и културна конвергенция." Тези шест категории на добродотел са смелост, правдивост, човечност, въздържаност, превъзходство и мъдрост. Някои психолози предлагат тези добродетели да ббъдат адекватно групирани в по-малко категории; например, същите 24 черти са били групирани просто в: Познавателни сили (Cognitive Strengths), Въздържателни сили (Temperance Strengths) и Социални сили (Social Strengths).

Порока като противоположност[редактиране | edit source]

Противоположното на добродетелта е порока. Порока е обичайна, повтаряща се практика да се прави нещо лошо. Един начин за организиране на пороците е като разваляне на добродетелите.

Както посочва Аристотел, обаче, добродетелите могат да имат няколко противоположности. Добродетелите могат да се смятат за средно между две крайности, както латинската поговорка казва in medio stat virtus - в центъра живее добродетелта. Например и малодушите и прибързаността са противоположни на смелостта; обратното на предпазливостта са и свръх-предпазливостта и недостатъчната предпазливост. обратното на смирението са срама и гордостта. По "съвременна" добродетел, толерантността, може да бъде смятана за средата между две крайности на ограниченост от едната страна и свръх-доверчивост от другата страна. Пороците могат да бъдат разпонати като противоположностите на добродетелите - но със забележката, че всяка добродетел може да има много различни противоположности, всичките различни една от друга.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. . "Добродетелта е вид морално превъзходство или компетенция", Наръчник по дентална етика, на английски virtue [1], първи употреби 1175-1223, лат. virtutem (nom. virtus) "морална сила, мъжество, смелост, доблест, достойнство, ценност", Online Etymology Dictionary, 2010 Douglas Harper [2]; "онова, което ние превеждаме като «добродетел», но на гръцки е «арете», «съвършенство»", Робърт М. Пърсиг, Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите), Издателство „Парадокс“, 1993, стр. 29
  2. Norman Rufus Colin Cohn (1993). Cosmos, Caos and the World to Come: The Ancient Roots of Apocalyptic Faith. ISBN 978-0-300-05598-6.
  3. Jan Assmann, Translated by Rodney Livingstone, Religion and Cultural Memory: Ten Studies, Stanford University Press, 2006, ISBN 080474523
  4. Stanley B. Cunningham (2002), Review of Virtues and Vices and Other Essays in Moral Philosophy, Dialogue, Volume 21, Issue 01, March 1982, pages 133-137
  5. Den Uyl, D. J. (1991), The virtue of prudence, P. Lang., in Studies in Moral Philosophy. Vol. 5 General Editor: John Kekes
  6. Carr, D. (1988), The cardinal virtues and Plato's moral psychologym The Philosophical Quarterly, 38(151), pages 186-200
  7. Gregory Vlastos, The Unity of the Virtues in the "Protagoras", The Review of Metaphysics, Vol. 25, No. 3 (Mar., 1972), pages 415-458
  8. http://www.sparknotes.com/philosophy/ethics/summary.html
  9. [3]
  10. Естествена и християнска добродетел
  11. Barbara Aland, Kurt Aland, Matthew Black, Carlo M. Martini, Bruce M. Metzger and Allen Wikgren, The Greek New Testament, 4th ed. (Federal Republic of Germany: United Bible Societies, 1993, c1979)
  12. Stephen H. Phillips & other authors (2008), in Encyclopedia of Violence, Peace, & Conflict (Second Edition), ISBN 978-0123739858, Elsevier Science, Pages 1347–1356, 701-849, 1867
  13. Gangrade, K. D. (2004), Some Reflections on Buddhism and Gandhism, Journal of Oriental Studies, 14, pages 77-86
  14. Roderick Hindery (2004), Comparative Ethics in Hindu and Buddhist Traditions, ISBN 978-8120808669; pages 268-72;
  15. Phillip Wagoner, see Foreword, in Srinivasan, Dharma: Hindu Approach to a Purposeful Life, ISBN 978-1-62209-672-5; Also see: Apastamba, Dharma Sutra, 1.20.6
  16. http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=puNya&direction=SE&script=HK&link=yes&beginning=0
  17. http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html
  18. Tiwari, K. N. (1998), Classical Indian Ethical Thought: A Philosophical Study of Hindu, Jaina, and Buddhist Morals, Motilal Banarsidass Publishers, ISBN 978-81-208-1608-4, pp 52-55
  19. Gupta, B. (2006). BHAGAVAD GĪTĀ AS DUTY AND VIRTUE ETHICS. Journal of Religious Ethics, 34(3), 373-395.
  20. Mohapatra & Mohapatra, Hinduism: Analytical Study, ISBN 978-8170993889; see pages 37-40
  21. Subedi, S. P. (2003). The Concept in Hinduism of ‘Just War’. Journal of Conflict and Security Law, 8(2), pages 339-361
  22. Klaus K. Klostermaier (1996), in Harvey Leonard Dyck and Peter Brock (Ed), The Pacifist Impulse in Historical Perspective, see Chapter on Himsa and Ahimsa Traditions in Hinduism, ISBN 978-0802007773, University of Toronto Press, pages 230-234
  23. Bakker, F. L. (2013), Comparing the Golden Rule in Hindu and Christian Religious Texts. Studies in Religion/Sciences Religieuses, 42(1), pages 38-58
  24. "Buddhist Studies for Secondary Students, Unit 6: The Four Immeasurables". Buddhanet.net.Retrieved 2014-01-01.
  25. "Buddhist Studies for Secondary Students, Unit 6: The Four Immeasurables". Buddhanet.net.Retrieved 2014-01-01.
  26. "Buddhist Studies for Secondary Students, Unit 6: The Four Immeasurables". Buddhanet.net.Retrieved 2014-01-01.
  27. [A View on Buddhism, The four immeasurables: Love, Compassion, Joy and Equanimity]
  28. Buddhavamsa, chapter 2. For an on-line reference to the Buddhavamsa's seminality in the Theravada notion of parami, see Bodhi (2005). In terms of other examples in the Pali literature, Rhys Davids & Stede (1921-25), p. 454, entry for "Pāramī," (retrieved 2007-06-24) cites Jataka i.73 and Dhammapada Atthakatha i.84. Bodhi (2005) also mentions Acariya Dhammapala's treatise in the Cariyapitaka-Atthakatha and the Brahmajala Sutta subcommentary (tika).