Любов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.

В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителският индивид към малките. За някои любовта е дори синоним на секс, изразяваща се като състояние, в което полово зрели индивиди се съвокупляват. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът "платонична любов", характеризираща се с изпитването на "любовни чувства" от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието). Колкото по-голям на размери е човек, толкова по-силно той обича, заради повечето на брой клетки, изграждащи организма му - това гласи една от аксиомите на живота. Допуска се и твърдение, че "по-големите" били по-обичани, защото имало по-голяма маса за обичане, но това все още не е научно доказано.

[редактиране] Във философията

Може би най-доброто обяснение за любовта е дадено от Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта: Изкуството да обичаш). Той казва: "Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така". Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване. "Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие.

[редактиране] В религията

Любовта заема важна роля в религията и религиозните вярвания, и практики. Религиите от една страна говорят за интерперсоналната любов, както е в християнството например - любовта към ближния, от друга страна за любовта към Бога и божественото, мъдростта и т.н. В религиите любовта може да бъде нещо повече от чувство, но дори екстатично изживяване, опит.

[редактиране] Будизъм

В будизма кама (санскрит; от тук заглавието Кама Сутра) е чувствената, сексуалната любов, тя е пречка към пътя на просвещението, тъй като е себична.

Каруна е състрадание и милост, която намалява страданието на другите. Комплементарна е на мъдростта и необходима за просвещението.

Адвеша и мета са доброжелателната любов. Тази любов е безусловна и изисква изключително себеприемане. Тя е твърде различна от обикновената любов, която е обикновено свързана с привързаността и секса, неща които рядко ги има без наличие на собствен интерес. Вместо това, Будизма се отнася към неангажираността и неегоистичния интерес към положението на другите.

[редактиране] Християнство

Има няколко гръцки думи за любов, които обичайно се отнасят към християнските среди:

• Агапе. В Новия завет, агапе е щедра, неегоистична, алтруистична, безусловна. Това е родителската любов, видяна като даваща добро по света, това е начинът по който се възприема, че Бог обича човечеството, и любовта, която християните се стремят да имат към другите.
• Филия. В Новия завет, филия е човешкият отклик към нещо, което се възприема като възхитително. Също познато като "братска любов".
• Две други думи за любов има в гръцкия език. Ерос (сексуална любов) никога не се употребява в Новия завет. Сторге (любов на дете към родител) се среща само в съставната филосторгос (Римляни 12:10)

В Новия завет любовта е описана най-добре в "Първо послание на свети апостол Павел до коринтяните" глава 13: "Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам ще бъда мед що звънти, или кимвал, що звека". В тази глава авторът дава едно универсално определение за любовта, което иначе е пречупено от личностния егоизъм на всеки отделен индивид. Той я описва като дълготърпелива, пълна с благост, тя "не завижда, не се гордее, не се превъзнася, не безобразничи, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина". В края той казва: "А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта". В това последно изречение свети апостол Павел обяснява, че даже да вярваме безусловно в Бог, ако нямаме любов във себе си, ние никога няма да го достигнем.

Ако се замени думата Любов в Новия Завет с Исус Христос, тогава може да се разбере вече за каква Любов става дума. Тази Любов може да се преживява от новородения християнин, чрез Светия Дух, защото истинският християнин има Духа, защото има Божият Син или Любовта, която е слязла от небето, за да живее новият човек чрез Нея. Хриситянинът е нов човек със все още старо естество, което по природа няма тази Любов и затова Бог новоражда човека, за да има Неговото естество, което е Любов и което истинския християнин притежава, като дар. Така вече може да бъде преживявана постоянно тази Любов, което се изразява с общение с Личностния Триединен Бог, чрез Библията. Както едно бебе има нужда да се храни с мляко, така и новородения има нужда от духовното мляко на Божието Слово. Ако човек има тази нужда, означава че е Божие дете, чрез Христос. Новорождението за което говори Библията е начало на един процес на растеж на Божията Любов вътре в новородения. Тази любов не може да се скрие от хората и може да се забелижи от тях от този който я показва както светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я схвана. Това общение с Бога, задвижда новородения да има и правилното общение и отношение с хората около себе си и това не може да се скрие и прави впечатление за онези, които забелязват това. Но има и такива които на думи са само християни и както едно дърво се познава по плодовете, така и човек се познава по делата какъв е вътре в сърцето. Бог е Любов и Бог създаде човека по Свой образ и подобие, за да избере човека тази Любов и този избор е продиктуван от свободната воля на човека. Човек може да избере или Любовта или да няма тази Любов. Избора е на човека, а Бог кани човека, понеже Божията Любов не се натрапва.

[редактиране] Външни връзки

Уикицитат съдържа колекция от

цитати от/за Любов.

• Защо християните изгубват любовта? - статия от архим. Рафаил Карелин
• http://www.thewallsoflove.com Един начин да оставиш вечна следа от своята голяма любов