Щастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.[1] Когато е щастлив, човек често се смее.

Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова Щастието е свързано със смисъла на живота. Това, което е противоположно на щастието е страданието.

Щастието като философска категория:[редактиране | edit source]

Щастието е една от основните категории на Етиката. Като етическа категория то се разработва още в Античната философия. Аристотел въвел самото понятие етика [2] нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Но едва ли има друга философска школа през Античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието като епикурейците. Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение. Макар че епикурейците са си спечелили лоша слава в историята, като проповедници на разгулен живот, главно благодарение на отношението на християнската Църква към учението на Епикур, тяхното учение за блаженството(на ст.гр. Евдемония) всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие.

Религиозни аспекти на щастието:[редактиране | edit source]

Щастието е също така обект на религиозните доктрини. В Християнството то е свързано с учението за благодатта, която представлява връзката между човека и св. дух. В религиозното християнско съзнание, щастието е свързано предимно със задгробният живот и с представата за рая, който е отреден за праведниците. В източните религии представата за щастието е свързана с освобождаването от земните страсти, което се осъществава в т.нар Нирвана. Блаженно състояние на угасване на индивидуалното съзнание и вливане във всемирният дух, Брахман.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ницше, Фр., „Залезът на боговете“, 1888
  2. "Никомахова етика"

Външни препратки[редактиране | edit source]