Щастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лицето Усмивчица или т.н. Смайли е добре познат символ на щастието

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844-1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.[1] Когато е щастлив, човек често се смее. Разнообразието от биологични, психологични, религиозни и философски подходи се опитва да определи щастието и идентифицира източниците му. Позитивната психология е част от различните изследователски групи при нея се прилага научния метод, за да се отговори на въпроси за това какво е "щастие " и как то може да бъде постигнато.

Тя е от толкова фундаментално значение за човешкото състояние, че " живота, свободата и стремежа към щастие " се считат за неотменни права в Декларацията за независимост на САЩ.

Организацията на обединените нации обявява 20 март за Международен ден на щастието като признава значението на щастието и благополучието за универсални цели.

Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова Щастието е свързано със смисъла на живота. През 2014 Happy[2] става химн и вдъхнови клипове по цял ​​свят в мрежата.

Цял живот само тебе търся. Цял живот за теб мечтая и бленувам да те има. Най-накрая те намерих мое щастие прекрасно. А то едно име си има Анжелина.

Щастието като философска категория[редактиране | редактиране на кода]

Щастието е една от основните категории на Етиката. Като етическа категория то се разработва още в Античната философия. Аристотел въвел самото понятие етика [3] нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Но едва ли има друга философска школа през Античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието като епикурейците. Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение. Макар че епикурейците са си спечелили лоша слава в историята, като проповедници на разгулен живот, главно благодарение на отношението на християнската Църква към учението на Епикур, тяхното учение за блаженството(на ст.гр. Евдемония) всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие.

Религиозни аспекти на щастието:[редактиране | редактиране на кода]

Щастието е също така обект на религиозните доктрини. В Християнството то е свързано с учението за благодатта, която представлява връзката между човека и св. дух. В религиозното християнско съзнание, щастието е свързано предимно със задгробният живот и с представата за рая, който е отреден за праведниците. В източните религии представата за щастието е свързана с освобождаването от земните страсти, което се осъществава в т.нар Нирвана. Блаженно състояние на угасване на индивидуалното съзнание и вливане във всемирният дух, Брахман.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ницше, Фр., „Залезът на боговете“, 1888
  2. https://en.wikipedia.org/wiki/Happy_(Pharrell_Williams_song)
  3. "Никомахова етика"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]