Инстинкт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Инстинктите представляват вродени предразположености на даден жив организъм да следва определено поведение. Те не се заучават, а са унаследени фиксирани модели на действие (ФМД), активизирани от повече или по-малко конкретен набор от вътрешни или външни стимули. Вродените емоции, които могат да бъдат изразени по по-гъвкави начини и заучените модели на реакция, не инстинктите, формират основното мнозинство от реакции на външни стимули у по-висшите в еволюционно отношение видове, докато при най-еволюиралите видове всички те са отхвърлени от действията, основани на когнитивни процеси с повече интелект, креативност и транс-интелектуална интуиция.

Според Иван Павлов инстинктите са сложни безусловни рефлекси, обезпечаващи осъществяването на жизненоважните функции на организма. Според Владимир Вагнер инстинктите не са: "стереотипи, които еднакво се повтарят от всички представители на вида, а способност, неустойчива и колебаеща се в определени наследствено фиксирани предели (шаблони) за всеки от своя вид".[1] В психоанализата Фройд говори за различни инстинкти, като половия, инстинкта за смъртта и др.[2]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Цит. по В. А. Петровский. Возвращаясъ к В. А. Вагнеру. Психологический журнал, т. 14, N 2, стр. 101
  2. Стоименов, Йордан (ред.). Психиатричен енциклопедичен справочник. АИ „Марин Дринов“, София, 2004. ISBN 954-430-987-X
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.