Психоанализа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Психоанализата е утвърдена теоретична система в психологията и психиатрията, която исторически се базира на работата на Зигмунд Фройд. Основен постулат на психоанализата е, че поведението на човека е детерминирано от конфликти между двата пласта в личността: осъзнаваното и неосъзнаваното.
Съдържание |
[редактиране] Структура на психиката
Според Фройд човешката психика се дели на три дяла: Id - То (принцип на удоволствието), Ego - Аз (принцип на реалността) и Superego - Свръхаз (виж Топична перспектива)
[редактиране] Психоаналитични перспективи
- Динамична - феномените на психичният живот се разглеждат като резултат от конфликти.
- Топична - Първа топика: психичните инстанции на несъзнавано, предсъзнавано и съзнавано. Втора топика: Аз, Свръхаз и То.
- Икономична - от гледна точка на инвестиция и/или дезинвестиция на психична енергия
- Генетична - като отправни точки, фиксирани в стадиите на развитие(орален, анален и т.н.).
- Структурална - Личностовата структура може да принадлежи само към един определен, стабилен и постоянен вид структура (невротична, гранична и психотична).
[редактиране] Стадии на развитие
Фройд разделя човешкия живот на няколко стадия, които според него предопределят поведението, ценностите и наклонностите на човека.
Оралният стадий (от лат. os, oris - уста) продължава до около 18 месеца от раждането на детето. В този първи етап от развитието се наблюдава ерогенна инвестиция на устата и присъщите й функции(напр. сучене).
Аналният стадий продължава до 3-годишна възраст. Тогава детето се учи да контролира сфинктерната функция и присъщите й функции на задържане и контрол над експулсията.
Фалическият стадии (от фалос - еректирал пенис) се разпростира между третата и шестата година. Тогава детето забелязва разликата между момчетата и момичетата. За периода са характерни т.нар. едипов и електров комплекс.
Следва латентен стадий, който продължава до дванадесетата година, когато идва ред на последния етап - гениталния (или стадий на въпроизвеждане), който продължава до края на живота на индивида.
[редактиране] Нагони
Фройд формулира и определение за нагон - вроден рефлекс, оказващ най-силно въздействие върху човека - и посочва двата основни такива. Еросът или либидо представлява полово влечение, желание за създаване (на поколение). Неговият противовес е Танатос (гръцки бог на смъртта) или деструдо, който представлява желание за унищожаване и разруха. Според Фройд тези два нагона са подбуди за всички човешки действия.
[редактиране] Школи
Днес в психоанализата съществуват не една школа и течение, често в противоречие една на друга, основани от критици и последователи на Фройд. Най-видните от тях са:
- Школа на К. Г. Юнг, дала основите на аналитичната психология
- Школа на Алфред Адлер, дала основите на индивидуалната психология
- Школа на Мелани Клайн
- Школа на Жак Лакан
[редактиране] Критика
Във Великобритания и САЩ ученията на Фройд и последователите му са подложени на критика, тъй като нарушават принципите на опровержение и емпирично изследване. Философът Карл Попър определя психоанализата като псевдонаука тъй като тя не подлага твърденията си на научно издържани тестове, а явленията, които не се подчиняват на теориите ѝ, обяснява с post hoc хипотези.
