Архетип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Архетип (от гръцки ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в психологията е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на стереотип, а в други ситуации може да означава аналогична гледна точка.

Героят

Архетиповете съществуват във фолклора и литературата в продължение на хилядолетия. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг през 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.

История на понятието[редактиране | edit source]

Понятието е въведено в психологията и културологията от Карл Густав Юнг – създател на аналитичната психология. Зигмунд Фройд говори за 2 нива на психиката – съзнание и подсъзнание, а Карл Юнг – за четири: съзнание; подсъзнание, Лично несъзнателно, Колективно несъзнателно. Последният пласт съхранява универсални културни представи, архаични представи. Те принадлежат на цялото човечество и имат колективна природа. Именно този колективен основен образ той нарича архетип – „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.” К. Юнг

Архетипа в Аналитичната психология[редактиране | edit source]

Архетипите са генетично заложени в структурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност. Когато се активира колективното несъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете. Архетипите биват наричани примордиални.

Андрогенизъм[редактиране | edit source]

Андрогенизъм – архетип, старогръцката митология – мъжко / женско. Два от архетипите на Юнг са Анима и Анимус.

В изкуството[редактиране | edit source]

Ролята на архетипите в изкуството – чрез тях по най-елегантен начин индивидуално личното се съчетава с универсалното.

Архетипни образи[редактиране | edit source]

Световното дърво. Кръстът (особено правослваният) е метафора на световното дърво - табелата е ураничното ниво - рай, рамото на кръста е земята, а подножието - адът.

Юнговите архетипа са основно пет:

  1. Его-то - регулаторният център на душата и осъществител на личността
  2. Сянка-та - обратното на егото, често притежава качества, с които егото не се идентифицира, но личността притежава, независимо от осъзнаването на егото
  3. Анима - женското начало на човешката душа (също "душа")
  4. Анимус - мъжкото начало ("дух")
  5. Персона-та - маската, предпазваща его-то от заобикалящата враждебна природа

Освен тези пет типа съществуват архетипни образи. Те са много на брой и най-различни, но някои от тях се повтарят между различни култури. Най-популярните архетипни образи са:

Световното дърво е свързано със символиката на пространството. Ключовите му опозиции са център-периферия. Има 3 нива и 2 мотива. Мотивите, заради които дървото бива сакрализирано са, че (1)расте нагоре и (2)регенерира. Нивата биват:

  1. Хтонично – корените - мъртвите, сенките, змей, с отрицателен знак.
  2. Земно - земният свят е амбивалентен, с два знака – отрицателен и положителен.
  3. Уранично – короната – боговете, сакрално пространство, вечност, дух, чистота, светлина, съвършенство, птица, положителен знак.

Архетипът на Земята-Майка се свързва с представата за вечно раждаща утроба; представата за лоно, завръщането, което се свързва с идеята за прераждането, с представата за вечност, поради способността й да се обновява. Земята се приравнява с образа на Жената.

Архетипни мотиви[редактиране | edit source]

Магическия полет – напускат по своя воля тялото и обитават трите свята. Шаманът става равен на боговете и духовете. Бягство във вертикална посока. Полет -> интелигентност, разбирането на тайните неща или на метафизическите истини. 1) Промяна на екзистенциалното ниво. 2) Свързва се с идеята за освобождение, със стремежа към съвършенство, към сакралност.

Мотивът за инициацията – представата за посветителен обред, посветителски смисъл на страданието с идеята за съзряване. Свързан е с няколко етапа: Първи етап – откъсване от дома – ключов образ е пътя. Втори – преминаване в нова обществена група Трети – придобиване на нов тип знания Четвърти – придобиване на нова идентичност Инициацията – свързана с идеята за символичната смърт и новото раждане. Гората, степта, джунглата са враждебни пространства.

Мотивът за жертвоприношението Хората с митологична нагласа на съзнанието осмислят всичко в неговата взаимна обвързаност – сътворението може да стане само от живо и пренесено в жертва същество. В това вярване е въплътена идеята, че животът може да възникне само от друга форма на живот, т.е. насилствената смърт в този контекст е съзидателна, жертвоприношението е само пренасяне на енергия или трансформиране на енергия.

Мотивът за носталгията по изгубения рай – свързан с темата за падението на човека и прогонването му от рая, с чувството за екзистенциална самота и богоизоставеност. Раят има пространствени и времеви характеристики, които се свързват с бащиния дом и детството, т.е. архетипът е свързан с чувството за блаженство, цялостност, духовна чистота, невинност, безсмъртие, непосредственост и свобода.

Автохтония – мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята. Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на екзистенциалното ниво.

Митът за вечното завръщане – свързан е с повторение на определени парадигми, проявяващи се в обреди. Чрез образите човек унищожава профанното, битовото време и се проектира в митичното време.

В културната памет властва една схема на противоположностите, които изграждат архетипите и които се интерпретират от литературата. Ляво – женско, природа, мистицизъм, сянка, интуитивност. Дясно – мъжко, история, разум,светлина, рационалност.

„Всеки творец е една двойственост или синтез от парадоксални свойства. От една страна, той е индивид, но от друга – лишен от индивидуалност творчески процес. Изкуството му е вродено като нагон, който го обзема и превръща в инструмент. Като личност, той може да има и нрави и воля, и собствени стремежи. Като творец, обаче, той е човек в по-висок смисъл, личност в повече, колективен човек, носител и ваятел на неосъзнато дейната душа на човечеството”. К. Юнг

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Обърнатото дърво – човекът е обърнато дърво.


Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.