Културология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Културология (рус. культурология - общ термин за бившия съветски блок, на английски (заето в немски и френски) в някаква степен отговаря като поле на изследване на Cultural studies - изследвания в областта на културата) е науката за културата, която изучава напредъка (материален и/или духовен) на личността, групата, колектива, общността от миналото до наши дни. Културологията включва познания по философските и методологически начини за развитие на обществото и културата. Крайната цел на човешката културата е духовно и нравствено съвършенство, което се постига чрез напредъка, в т.ч. възможно най-благоприятни условия за живот (материални и/или духовни), и победата на човешкия разум над природата (вкл. човешка природа). Науката за културата се занимава със запознаването и изучаването на историческите натрупвания, даващи достоверни примери и доказателства за вида, състава и идентичността на културите по света, техните особености и връзки.

Най-общо – културологията изучава всичко, което се различава при сравнението на миналото с настоящето, като същността на истинската култура може да даде отговор на проблемите на личността/общността от създаването на Света до наши дни. Културологията дава основания да се разграничи културното съзнание, чрез съпоставка на същественото и несъщественото за съществуването му.

Въпреки, че през годините различните националности са предпочитали различно наименование на предмета на културологията, най-известният синоним на думата „култура” е думата „цивилизация”, тъй като смисъла на цивилизация е развитие на човека/общността към по-високо организирана форма на съвместно съществуване на човешките общности, например животът в град (от лат. civitas).

Изследвания в областта на културата[редактиране | edit source]

Виж основна статия Културни изследвания.

Така наречените културни изследвания на английски, или Cultural studies, от своя страна е поле, което комбинира политическата икономика, комуникацията, социологията, социалната теория, литературната теория, медийната теория, изучаване на филмовото изкуство, културната антропология, философия, музейните науки и история на изкуството, история на критиката (критицизма), изучаващ културните феномени в различни общества. Cultural studies често се концентрират върху това, как определен феномен е свързан с въпроси като идеология, националност, етнос, социална класа и пол.

Ценностна структура на културата[редактиране | edit source]

Същността на ценностната структура на културата са ценностите като обективни характерности, включващи положителното или отрицателното им достойнство, което ние оценяваме едва в момента на оценяването.

Ценностите не са просто дар на субективната ни нагласа спрямо нещата, а съвкупност от обективни дадености, които ние срещаме вън от нашето съзнание, както например в дърветата и в хората. Необходимо е обаче да правим и разлика между ценностите и ценните неща, водени от разбирането, че ценностите се проявяват като свойства на нещата, съдържащи се в тях. Ценностите не са неща, нито пък реалности - те не са предметния свят. Ценностите са един вид иреални свойства, съдържащи се в реалните предмети. Те не могат да бъдат видени с очите като цветовете, нито разбрани като числата и понятията. Например, красотата на една статуя или картина справедливостта/несправедливостта на конкретна постъпка, чарът на изящен женски профил не са неща, които могат да бъдат разбирани, или да не могат да бъдат разбирани. Те са ценности, защото могат само да бъдат „усещани” и по-точно „ценени” или „неценени”, т.е. „ценността” има характер на свойство. Също така, ценността изисква винаги да бъде отнесена към нещо конкретно по свойство, ранг или материя. Например „добротата” е винаги нечия доброта. Една ценност е винаги или положителна или отрицателна. Нищо в света на битието не е отрицателно в пълния смисъл, що се касае до неговия ранг. Например, „изискаността” е положителна ценност, спрямо отрицателната степен „неизисканост”. Същевременно обаче, тя е по-низша ценност от „нравствената доброта” или от „красотата”.

Забележително е мнението на Ортега-и-Гасет, че една достойна по своето предизвикателство задача е пренаписването на историята на културата, като процес на откриване, формиране и натрупване на „ценности”.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Culturology“ и страницата „Cultural studies“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.