Социология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Социология (от латински: socius — обществен; древногръцки: λόγος —наука, мисъл, причина) е наука, която изучава закономерностите на създаването и развитието на социалните системи, общностите и групите, също и личността в рамките на общността и обществото, както и спецификата на развитието на обществото (и различните общества).

Тя изучава социалните правила и процеси, които свързват и разделят хората не само като индивиди, но и като членове на асоциации, групи и институции. Тя използва количествени и качествени методи за изследване, статистическа обработка на данни и други. Резултатите от социологическите изследвания намират приложение в различни сфери — маркетинг, реклама, политика, здравеопазване, образование и други.

История на социологията[редактиране | edit source]

Мисленето относно социалното предхожда съществуването на самата дисциплина, социалният анализ има произход в западната философия и може да се проследи до времето на Платон.

Думата социология (в случая на френски "sociologie") е за първи път изкована през 1780 от френския есеист Еманюел Жозеф Сийе (1748–1836) в непубликуван ръкопис [1], като по-късно социологията е развита от френския философ Огюст Конт, който за пръв път използва термина „социология“ в книгата си „Курс по позитивна философия“ (1838). Конт се опитва да обедини история, психология и икономика в едно научно разбиране за социалната реалност.

Макар, че Конт се смята за "баща на социологията" [2], академичната дисциплина е установена формално от друг френски мислител, Емил Дюркем (1858–1917), който развива позитивизма в голям детайл. Той публикува Правила на социологическия метод [3], създава първия департамент по социология в Университета в Бордо, а през 1896 създава списанието L'Année Sociologique. Той допринася и за концепцията за структурния функционализъм.

Позитивизъм и антипозитивизъм[редактиране | edit source]

В самото начало, научният подход, като зададен от Огюст Конт, е емпиричният, той трябва да уподоби социологията на естествените науки и така да я еманципира от философията. Този позитивизъм е продължен по-късно от Емил Дюркем, докато реакцията срещу социалния позитивизъм започва с Хегел, чиято диалектика като заета по-късно от Маркс става основа за това, което Маркс посочва, като необходимост за социологията - а именно не простото документиране на фактите и явленията в социума, но тяхната критика, тоест Маркс желае да замести позитивизма с критическия анализ.

Епистемология / онтология[редактиране | edit source]

Степента, в която дисциплината трябва да се води научно, остава съществен спор по отношение на основните онтологични и епистемологични въпроси. Противоречията продължават да са яростни върху въпроса за това как да се наблегне или интегрира субективността, обективността, интерсубективността и прагматизма в осъществяването на теория и изследвания.

Обсег и теми[редактиране | edit source]

Културата[редактиране | edit source]

Виж основни статии Социология на културата, културология и културни изследвания.

Културната социология използва критически анализ на думите, артефактите и символите, които си взаимодействат с формите на социалния живот, независимо дали в субкултурите или в по-голям мащаб - обществата. За Зимел културата се отнася до "култивирането на индивиди чрез посредничеството на външни форми, които са били обиктифицирани през хода на историята" [4].

Икономическа социология[редактиране | edit source]

Терминът "икономическа социология" е използван за първи път от Уилям Стенли Йевънс през 1879, а по-късно е изкован в работите на Дюркем, Вебер и Зимел между 1890 и 1920 [5]. Така възниква икономическата социология като нов подход за анализ. При Маркс историческият материализъм има за цел да демонстрира на едно фундаментално ниво как икономическите сили влияят на структурата на обществото, а За разделението на обществения труд на Дюркем и максвеберовата Икономика и общество са публикувани през 1922. Икономическата социология е понякога синонимична на социоикономиката. Все пак в повечето случаи социоикономиката се фокусира по-скоро върху социалното влияние върху различни икономически промени.

Компютърна социология[редактиране | edit source]

Диаграма на социална мрежа, състояща се от индивиди (на диаграмата като "възли"), свързани от различни специфични видове отношения.

Социолозите все по-често използват изчислително-интензивни методи, за да анализират и моделират математически социалните явления [6].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Des Manuscrits de Sieyès. 1773–1799, Том I и II, публикувани от Christine Fauré, Jacques Guilhaumou, Jacques Vallier и Françoise Weil, Paris, Champion, 1999 и 2007. Виж също Christine Fauré и Jacques Guilhaumou, Sieyès et le non-dit de la sociologie: du mot à la chose, в Revue d’histoire des sciences humaines, бр. 15, ноември 2006: Naissances de la science sociale.
  2. Dictionary of the Social Sciences: Comte, Auguste
  3. Gianfranco Poggi (2000). Durkheim. Oxford: Oxford University Press
  4. Levine, Donald (ed) 'Simmel: On individuality and social forms' Chicago University Press, 1971. pxix
  5. "Principles of Economic Sociology by Richard Swedberg - An extract". Линк от 2 декември 2009
  6. Bainbridge, William Sims (2007). "Computational Sociology". in Ritzer, George. Blackwell Encyclopedia of Sociology. Blackwell Reference Online

Виж още[редактиране | edit source]