Политология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Политологията е социална наука, която изучава теорията и практиката на политиката, анализира политическите системи и политическото поведение. Политолозите "се чувстват въвлечени в разкриването на подлежащите на политическите събития и условия отношения. И на базата на тези откривания, те се опитват да конструират общи принципи за начинa, по който светът на политиката работи." [1] Политологията се пресича с други научни полета, включително антропология, държавна политика, национална политика, икономика, международни отношения, сравнителна политология, психология, социология, история, право и политическа теория.

Област и предмет на изучаване[редактиране | edit source]

Политологията се занимава със съжителството на хората, като изследва как то се регулира или би трябвало да се регулира. Традицинно политологията е силно нормативно насочена. Тази тенденция започва още от Платон. Днес описателната част също е силно застъпена.

Един от основните проблеми е кои части от междучовешкото съжителство са или трябва да са част от предмета. Тук има 2 мнения. Едното дефинира политологията като "широк" термин, т.е. тя обхваща всичките социални отношения. Другата дефиниция е "тясна" - тя аргументира, че политиката трябва да се концентрира върху обществената сфера в аристотеловия смисъл. Проблеми има и при сливането на двете сфери. По време на силните феминистки движения (най-вече в САЩ през 1970-те години) изведнъж домашният/частният живот (оикос) става предмет на ежедневната политика.

История на изследванията по политически науки[редактиране | edit source]

Първите стъпки са направени в САЩ края на 19-ти век. Почват със създаването на училища за обучение на админстрацията. През първата половина на 20-ти век науката за проучване на публичното мнение става част от политологията ("бихейвиоризъм"). В континетална Европа преди Втората световна война "Франкфуртското училище", от което произлизат известни политолози като Юрген Хабермас, е най-реномираният институт, занимаващ се с тази наука.

След Втората световна война американците налагат политологията в Германия, и донякъде в Австрия, като "наука за демокрацията" с цел да подсилят демократичното съзнание и процеси.

В България политологията започва да се развива интензивно и е институционализирана като отделна наука през 80-те години на ХХ век, т.е. преди промените от 1989 г. Началото се свързва със създаването през 1981 г. на Проблемна научно-изселдователска лаборатория за изучаване на политическия живот (ПНИЛ) от проф. Минчо Семов във Философски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и малко по-късно създаването на отделна нова университетска специалност (първоначално наречена "политикознание") през 1986 г. като катедра отново в Софийския университет от проф. Семов в сътрудничество с проф. (тогава доцент) Димитър Иванов, доц. Христо Кьосев, доц. дпн Горан Горанов и проф. (тогава главен асистент) Тодор Танев, които формират и първоначалния състав на катедрата. През 1991 г. се създава Българска асоциация по политически науки като професионално сдружение на политолозите. След 1990 г. специалността се разкрива в други български университети, като по-специално развитие придобива във Великотърновския университет, Нов български университет, Университета за национално и световно стопанство и Варненския свободен университет. През 1991 г. се създава отедлен Специализиран научен съвет по политология към ВАК, който по-късно е преобразуван в съвет по политология, социология и наукознание, за да възвърне първоначалната си форма на научен съвет по политология след 2002 г. Характерни теми, разработвани от българските политолози са: промените след 1989 г., парламентарните избори в страната, политическите партии, политическата власт, аспекти на европеистиката, политическата култура в България и други.

Изследвания по политически науки[редактиране | edit source]

Модерната политология, която е предмет на изследване в университетите и други академични общности може да се обобщи в няколко основни теми:

Като един от най-новите клонове на политическата наука се очертава научната дисциплина европейска интеграция, която като научна област включва изследването на политическите теории за интеграционните процеси в Европа, политическите институции на интеграцията, политическите отношения, както и редица други проблеми от правен и икономически аспект.

Политологията изучава и политическата култура, която дава по-всеобхватно обяснение на политиката и политическите процеси. Политическата култура е вид избор в ситуация (политическа), при който се осъществява защита на определен тип исторически значим начин на живот. Изборът се основава не само на интереси и на изгода, а и на ценности, които представляват ситуационно активирани принципи. Става въпрос не за прост рационален избор (на партия например), а за културнорационален избор, обединяващ интересите и ценностите.

Термини[редактиране | edit source]

Тъй като до ден днешен в политологията английският силно доминира, се използват много английски термини, които нямат пряк превод. Най-важното различаване трябва да се прави при самата дума "политика" - на аглийски тя се явява в 3 вида:

  • politics - процесуалното ниво на политиката (конфликти, дебати, спорове, търсене на консенсус);
  • policy - съдържанието на политиката (икономическа, социална политика и т.н.);
  • polity - институционалното ниво на политиката (конституция, парламент, министерства и т.н.)

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Политология. Unc.edu (22 февруари 1999), линк от 13 ноември 2010
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Political science“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Организации
Сайтове и публикации