Университет за национално и световно стопанство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Университет за национално и световно стопанство
Universitas de nationalibus et mundi oeconomia
Девиз Духът прави силата / Spirit makes strength
Основаване 1920 [1]
Вид Държавен
Финансиране 15 738 442 лв. (2013, субсидия от държавния бюджет)
Ректор проф. д.ик.н. Стати Статев
Преподаватели 800
Студенти 20 000
Местоположение София, Флаг на България България
Цветове Пурпур     
Уебсайт www.unwe.bg
Университет за национално и световно стопанство в Общомедия
Сградата на УНСС

Университетът за национално и световно стопанство е най-големият и най-старият икономически университет[2] в Република България. Правоприемник е на Свободния университет за политически и стопански науки, създаден през 1920 г.[3] В Университета се изучават икономически, юридически, управленски, информационни и социални специалности - 45 в редовна форма, което го прави и най-големия икономически университет в Югоизточна Европа.

Университетът включва в своя състав осем факултета, три института и четиринадесет центъра.

Въведената в университета кредитна система позволява учебни кредити от УНСС да вземат студенти от цял свят, а негови студенти да завършват с диплома от чуждестранни университети в определени програми. Университетът издава алманах, годишник и сборник „Научни трудове“, научно списание „Икономически и социални алтернативи“ и вестник „Икономист“, а от 2009 г. — „Вестник на УНСС“.

Съдържание

История[редактиране | edit source]

Първата половина на XX век (1920-1944)[редактиране | edit source]

Паметникът пред университета на професор Стефан Бобчев

Университетът води началото си от Свободния университет за политически и стопански науки (СУПСН) [4] , създаден със заповед № 2155 от 5 юли 1920 г. от министъра на народното просвещение. Със закон от 1940 г. (ДВ, бр. 126 от 07.06.1940 г.) СУПСН е трансформиран в Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН), което през 1947 г. е присъединено принудително към Софийския университет като Факултет за стопански и социални науки.

Идеологически стожер на комунистическия режим (1945-1989)[редактиране | edit source]

С Указ № 26 (в. „Известия“, бр. 10 от 01.02.1952 г.) е възстановена самостоятелността на висшето училище [5] под името Висш икономически институт (ВИИ). От 24 март 1953 г. с Указ № 89 той носи името на Карл Маркс (в. „Известия“, бр. 23 от 20 март 1953 г.) ВИИ "Карл Маркс" е водещ икономически ВУЗ по времето на Народна република България.

Във времето на посткомунизма (1990-сега)[редактиране | edit source]

На 27.04.1990 г. Академичният съвет (АС) решава ВИИ „Карл Маркс“ да се преобразува в Университет за национално и световно стопанство. Официалното преименуване на висшето училище става с решение на Народното събрание на Република България за създаване и преобразуване на висши училища (ДВ, бр. 68 от 26 юли 1995 г.) През 1990 г. в университета се открива офис на най-голямата международна студентска организация AIESEC.

Структурни звена[редактиране | edit source]

Структурни звена на Университета за национално и световно стопанство
Факултет
Година на основаване
Финансово-счетоводен факултет
1920
Бизнес факултет
1949
Общоикономически факултет
1958
Юридически факултет
1991
Факултет „Международна икономика и политика“
1995 (1975)
Факултет „Икономика на инфраструктурата“
1995
Факултет „Управление и администрация“
1995
Факултет „Приложна информатика и статистика“
2008

Общоикономически факултет[редактиране | edit source]

  • катедра "Икономикс"
  • катедра "Човешки ресурси и социална защита"
  • катедра "Икономическа социология"
  • катедра "Политическа икономия"
    • секция "Стопанска история" към катедра "Политическа икономия"
    • секция "Социално-икономически теории" към катедра "Политическа икономия"
    • секция "Философия" към катедра "Политическа икономия"

Бизнес факултет[редактиране | edit source]

  • катедра „Индустриален бизнес“
  • катедра "Творчески индустрии и интелектуална собственост"
  • катедра „Предприемачество“
  • катедра „Икономика на природните ресурси“
  • катедра „Икономика на недвижимата собственост“
  • катедра „Физическо възпитание и спорт“

Факултет „Управление и администрация“[редактиране | edit source]

  • Катедра „Управление“
  • Катедра „Публична администрация“
  • Катедра "Регионално развитие"
  • Катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“

Факултет „Приложна информатика и статистика“[редактиране | edit source]

Финансово-счетоводен факултет[редактиране | edit source]

  • катедра „Финансов контрол“
  • катедра „Счетоводство и анализ“
  • катедра „Финанси“

Факултет „Икономика на инфраструктурата“[редактиране | edit source]

  • катедра „Медии и обществени комуникации“
  • катедра „Икономика на транспорта“
  • катедра "Национална и регионална сигурност"
  • катедра „Стопанска логистика“
  • катедра „Икономика на туризма“
  • катедра „Икономика на търговията“

Факултет „Международна икономика и политика“[редактиране | edit source]

Юридически факултет[редактиране | edit source]

  • катедра „Частноправни науки“
  • катедра „Публичноправни науки“
  • катедра „Наказателноправни науки“

Други звена[редактиране | edit source]

  • Отделение "Институт за следдипломна квалификация"
  • Институт по интелектуална собственост и лидерство
  • Институт по икономика и политики
  • Институт за развитие на предприемачеството
  • Междууниверситетски център за развитие на кариерата
  • Междууниверситетски център за изучаване на римското право и романистичната традиция
  • Университетски център за логистични изследвания и обучение
  • Университетски център по устойчиво развитие
  • Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели
  • Университетски център по стандартизация, анализ и одит на финансовия отчет
  • Университетски център по маркетинг
  • Център за дистанционно обучение
  • Център за статистически изследвания
  • Център за изследователски и образователни проекти
  • Център за стратегически изследвания в отбраната и сигурността
  • Център за агробизнес и развитие на селскостопанските региони
  • Център по енергиен бизнес и инфраструктура

Кампус[редактиране | edit source]

Сградата на УНСС е с 41 хил. кв. м разгърната застроена площ със 120 аудитории, компютърни зали и кабинети, лаборатории, 367 учебни кабинета, съвременна библиотека със 100 компютърни места със свободен достъп до Интернет, аула, модерни конферентни зали, електронна система за информационно обслужване на студентите, издателство, печатница, книжарница, уеб-страница, спортен център „Икономист“, общежития за близо 5000 студенти, учебно-оздравителна база на Черно море и др.

През 2002 г. е открита изцяло обновената университетска учебно-оздравителна база в Равда, Бургаско.

Тестови център[редактиране | edit source]

Тестовият център е оборудван с 200 компютъра и със сигурна сървърна система. В него се провеждат кандидат-студентски и кандидат-магистърски изпити, вътрешни изпити за текущ и семестриален контрол, държавни изпити.

Зали[редактиране | edit source]

  • Аула „Максима“ – най-голямата зала в УНСС и емблема на университета. В нея традиционно се поставя началото на всяка академична година и се провеждат редовните заседания на Общото събрание на УНСС. Аулата е форум за провеждане на лекции и дискусии с водещи експерти в областта на икономиката и фигури от обществения живот. В аулата се провеждат и значими събития от академичния календар на студенстката общност.
  • Голяма конферентна и малка конферентна зала – залите са разположени в непосредствена близост до аула „Максима“ с капацитет съответно от 84 и 45 места.
  • Зала „Тържествена“ – залата, в която традиционно студентите получават своите дипломи на тържествена церемония и правят първата крачка към бъдещата си професионална реализация. В залата накратко е представена историята на основаването на университета. Могат да се видят и снимки на университета в миналото.
  • Зала „Факултетна“ – залата е с капацитет от 40 места и е оборудвана с мултимедия и екран за прожектиране
  • Зала „Научни съвети“ – намира се в близост до зала „Тържествена“, капацитетът ѝ е 60 места
  • Зала „Обедна“ и зала „Вечерна“ – част са от столовите помещения на университета

Институт по интелектуална собственост и лидерство[редактиране | edit source]

Центърът по интелектуална собственост (от 2013 г. преобразуван в Институт по интелектуална собственост и лидерство) е комплекс, открит през 2003 г. в присъствието на ректора на УНСС проф. Борислав Борисов, генералния директор на Световната организация по интелектуална собственост д-р Камил Идрис и президента на Република България Георги Първанов. Институтът разполага с учебни и конферетни зали, издателски сектор, административни кабинети и една заседателна зала.

Спортен комплекс „Бонсист“[редактиране | edit source]

Спортният комплекс е открит през 1977 г. за провеждането на лятната универсиада в София. След това сградата се използва като основен спортен център към университета. През 2009 г. комплексът е изцяло обновен, с което се превръща в най-съвременната университетска спортна база по това време. Разполага със зали за баскетбол, волейбол, фитнес, тенис на маса, аеробика и каланетика, както и с игрища за футбол и тенис на корт. В комплекса се намират и кабинетите на преподавателите, където студентите могат да получат повече информация за спортовете и провежданите състезания, както и да се информират за учебния график.

Университетска библиотека[редактиране | edit source]

Началото на университетската библиотека е поставено през 1923 г., като тя постепенно се развива и обогатява и днес е със статут „библиотека-депозитар” на Световната организация по интелектуална собственост.[6]

Библиотеката на университета разполага с ценна икономическа и друга литература и с актуални периодични издания. Към края на 2007 г. тя разполага с 458 556 тома литература. Фондовете включват книги, периодични издания, защитени дисертации и научни разработки, други библиотечни материали и личните библиотеки на акад. Евгени Матеев и проф. д.ик.н. Христо Калигоров. Библиотеката разполага със зала за свободен достъп и читални зали с повече от 180 седящи читателски места. В услуга на посетителите са копираща техника и 100 броя персонални компютри с достъп до електронните ресурси на библиотеката, с достъп до интернет и имейл сървъра на УНСС. Обслужените читатели са повече от 154 000 души ежегодно. Каталогът на библиотеката е достъпен за търсене онлайн. Към университетската библиотека е открит и Център за дигитализация, който представлява електронна библиотека, която поддържа над 300 книги. Библиотеката предоставя достъп до следните бази данни: EBSCO[7], ScienceDirect[8], Springer Lin[9], SCOPUS[10], InCites[11], а също и поддържа архив от широк кръг вестници, списания и периодични издания в областта на икономиката.

Общежития[редактиране | edit source]

УНСС разполага с възможности за настаняване на своите студенти в блокове на „Студентски столове и общежития“. Университетът разполага с 12 блока на територията на Студентски град. Това са общежитията с номера 9, 23А, 23Б, 24, 26, 36Б, 38, 40А, 53Б, 55В, 55Г и 61А.[12]

УНСС разполага и с 2 студентски стола – стол № 33 на ул. „Атанас Манчев“ № 1 и стол № 39, намиращ се на приземния етаж в блок 53Б. И в двата стола е въведена системата ХАССР, която гарантира хигиената и безопаността за консумация на предлаганите продукти.[12]

Администрацията на Поделение „Студентски столове и общежития” се намира в блок 23А. За ползване на общежитие могат да кандидатстват всички български и чуждестранни бакалаври, магистри и докторанти по низходящ ред на успеха от обучението до запълване на свободните места. С предимство се ползват студентски семейства; самотни, разведени или овдовели родители студенти с деца до 2-годишна възраст; сираци или студенти с един родител; студенти с намалена работоспособност; студенти от многодетни или социално слаби семейства.[13]

Учебно-оздравителна база „Равда“[редактиране | edit source]

Базата на УНСС се намира в с. Равда (Бургаска област) и разполага с 46 стаи, 3 апартамента, голяма и малка конферентна зала, зала за тенис на маса, стол и бар. Право да ползват базата имат преподаватели и служители на УНСС, членове на техните семейства, пенсионери от УНСС, семейства на деца на щатни преподаватели и служители, външни лица (български граждани и чужденци).[14]

Акредитация и рейтинг[редактиране | edit source]

Акредитация[редактиране | edit source]

При проведената институционална акредитация от НАОА през 2006 г. получава най-висока оценка — 4,92, в сравнение с всички останали висши училища в страната.[15] През 2007 г. професионално направление „Икономика“, а през 2008 г. професионално направление „Администрация и управление“ — получават най-високите оценки, давани досега в България.[16]

УНСС е сертифициран по международния стандарт ISO 9001:2000[17], който потвърждава изпълняването на изискванията за внедрена система за управление на качеството.

Рейтинг[редактиране | edit source]

Прием[редактиране | edit source]

Обучението в УНСС се извършва в редовна и дистанционна фg`pklyjlu'lm¡'ly'jpp'j`p90yорма. Редовен прием се осъществява в УНСС, гр. София, а дистанционен прием – в УНСС, гр. София, както и в регионалните центрове за дистанционно обучение на УНСС в гр. Хасково и гр. Пловдив. Кандидат-студентите в УНСС полагат Единен приемен изпит, който се състои от обща и специална част. Общата част включва два модула: езикова култура и основи на математиката. За специалната част всеки кандидат-студент може да избира между следните модули: „Български език и литература“ „Математика“, „География на България“ и „История на България[18]. За направленията, за които това се изисква, е необходимо да бъде положен тест по чужд език – кандидатите могат да избират между английски, немски, френски, испански или руски език. Кандидат-студентите могат да заявят стандартно полагане на изпитите на хартиен носител или да се възползват от възможността за полагане на изпитите по електронен път в сградата на УНСС. За специалност „Журна´ññ,+iu´,`´lukñu+,ñi `gy,y+,yh9`h,kt¡pkhtkloylyk¡листи

ка“ кандидатите е необходимо освен на писмен изпит да се явят и на устно препитване.Темите за писмения и устния изпит по журналистика се подбират в зависимост от общественозначимите и дискутираните теми в българските медии в областите[19]:

УНСС разполага и с електр

k+i+`k++o+iонна онлайн система за проверка н

ç+l

´+opа резултатите от положените изпити чрез въвеждане на ЕГН и входящ номер, както и с онлайн форма за задаване на въпроси[20]. На сайта на университета кандидат-студентите могат да направят справки за най-желаните направления[21] и за минималните балове[22].

Желаещите да кандидатстват в УНСС могат да направят това освен на редовната кандидат-студентска изпитна сесия, също и на предварителните изпити, провеждани ежегодно.

Документи за кандидатстване и записване[редактиране | edit source]

За записване за предварителната изпитна сесия кандидат-студентите е необходимо да предоставят попълнена регистрационна карта, лична карта – оригинал и копие и квитанция за платена такса за участие в кандидат-студентски изпит. За записване за редовната изпитна сесия кандидатите е необходимо да предоставят молба до ректора на УНСС, диплома за завършено средно образование – оригинал и копие, състезателна карта, лична карта – оригинал и копие и квитанция за платена такса за участие в кандидат-студентски изпит.[23] При успешно положени изпити и прием в дадено професионално направление за записване кандидатите е необходимо да предоставят следните документи: оригинал на дипломата за средно образование, четири паспортни снимки, документи за записване на новоприети студенти, лична карта, медицинско удостоверение от личния лекар и документ за внесена такса за обучение.[24]Документи за кандидатстване и записване се подават в Центъра за прием на документи в сградата на УНСС, а кандидат-студентите могат да използват и бюрата на Центъра за кандидат-студентска подготовка и информация в страната.

Планов прием[редактиране | edit source]

Година Кандидати Прием Надпреварващи се за място Брой специалности
2006 12 247 2 440 5
2007 15 000 3 000 5 39
2008 11 805 3 425 3,4 40
2009 10 203 3 450 2,4 40
2010 11 528 3 565 2,7 40
2011
2012
2013 4 179 45

Студентска мобилност[редактиране | edit source]

Програма ЕРАЗЪМ[редактиране | edit source]

ЕРАЗЪМ е програма за индивидуална мобилност на

ñ

ñçl

l

ç:o

l¨´ студенти, докторанти, преподаватели, служители на висшите училища в учебния процес в университети на страните от ЕС. Подборът на участниците по програмата се извършва чрез конкурс. УНСС си партнира по програмата с университети от Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Полша, португалия, Румъния, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия, Швейцария и Швеция. Продължителността на обучението в европейски висши училища е един или два семестъра (минимум 3 - максимум 12 календарни месеца). За участие в програмата студентите и докторантите получават финансова помощ (грант). Целта й е да подпомогне допълнителните разходи по мобилността, породени от различията в издръжката на живот в чужбина.

Документи за кандидатстване по програмата:

  • Формуляр за кандидатстване
  • Уверение от УНСС, удостоверяващо курса, степента на обучението и средния успех от следването
  • Копие от сертификата за владеене на езика, на който ще се извършва обучението
  • Препоръка на български език от преподавател в УНСС
  • Докторантите е необходимо да предоставят копие от решението за зачисляване в докторантура

Студентски съвет[25][редактиране | edit source]

Студентският съвет е органът, който защитава правата и интересите на обучаващите се в УНСС. Сред основните задачи на Студентския съвет са: подобряване на качеството на обучение, адаптация на учебните програми спрямо европейските изисквания, създаване на активни контакти с браншови организации в сферата на бизнеса и обществения живот, облекчаване на административните процедури за студентите на УНСС, създаване на ефективна и прозрачна система за настаняване на студентите в студентските общежития.

В Студентския съвет участват представители на всички специалности и професионални напр,вления в университета. Работата на Студентския съвет е организирана на три нива: Сесия на Студентския съвет, Студентски сенат и Председател.

Почетни звания[редактиране | edit source]

През годините УНСС удостоява с почетни звания видни преподаватели в университета и обществени фигури.

Доктор хонорис кауза[редактиране | edit source]

Година Личност
2009 г. Жан-Клод Трише
2009 г. проф. д-р Франсис Гъри
2007 г. проф. д.ик.н. Леонид Тарасевич
2007 г. Гернот Ерлер
2007 г. проф. Данута Хюбнер
2006 г. проф. Лаурънс Ян Бринкхорст
2004 г. Милен Велчев
2004 г. Вацлав Клаус
2004 г. Франц Фишлер
2002 г. д-р Джоузеф Стиглиц
2000 г. д-р Камил Идрис
1997 г. Кен О‘Нийл
1997 г. Юрген Ван Буур
1994 г. Марк Дилън
1994 г. Хосе Касахуана Иберт
1994 г. Хайме Хил Алуха

Отличия в академичните среди[редактиране | edit source]

Година Личност Отличие
2012 г. проф. Борислав Борисов почетен ректор на УНСС
2008 г. Витор Мануел де Силва Калдейра почетен професор на УНСС и почетен знак
2005 г. Илхам Алиев почетен професор на УНСС и почетен знак
1997 г. д-р Удо Бигел почетен професор на УНСС
1996 г. Атанас Тотев почетен професор на УНСС и почетен знак
1995 г. д-р Атанас Москов почетен доктор на УНСС
1995 г. акад. Евгени Матеев почетен доктор на УНСС

Почетен знак на УНСС[редактиране | edit source]

Година Личност
2009 г. д-р Цветан Василев
2008 г. Сергей Станишев
2007 г. проф. дфн Боян Биолчев
2007 г. акад. Евгений Примаков
2007 г. проф. Любен Корнезов
2005 г. Кирил Ананиев


Личности от Университета за национално и световно стопанство[редактиране | edit source]

Ректори[редактиране | edit source]

Преподаватели[редактиране | edit source]

Възпитаници[редактиране | edit source]

Събития[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. "История на УНСС ", сайт УНСС, 28 Септември 2012
  2. "История на УНСС ", сайт УНСС, 28 Септември 2012
  3. Това става с министерска заповед № 2155/05.07.1920 г.
  4. "История на УНСС ", сайт УНСС, 28 Септември 2012
  5. "История на УНСС ", сайт УНСС, 28 Септември 2012
  6. История на университетската библиотека, сайт на УНСС
  7. EBSCO
  8. ScienceDirect
  9. Springer Link
  10. SCOPUS
  11. InCites
  12. а б Общежития, официален сайт на УНСС
  13. Настаняване в студентски общежития
  14. Правила за организиране на почивния сезон, официален сайт на УНСС
  15. „Рейтинг“, в-к “24 часа”, 26 април 2007
  16. "Направление Икономика", "УНСС Събития и снимки", 6 август 2007
  17. "Сертификация - УНСС", сайт УНСС, 17 април 2012
  18. Конкурсни изпити, официален сайт на УНСС
  19. Журналистика, официален сайт на УНСС
  20. Онлайн форма за задаване на въпроси
  21. Най-желани направления/поднаправления
  22. Минимални балове
  23. Документи, официален сайт на УНСС
  24. Документи за записване, официален сайт на УНСС
  25. Сайт на Студентския съвет при УНСС

Външни препратки[редактиране | edit source]